Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (10)

9

— Как ще се справят в съда обвиняемите?

Тейлър уверено посрещна погледа на Сам над сивата мраморна конферентна маса. Оставаха им само два дни до началото на процеса и той я бе повикал по-рано тази сутрин за последен „стратегически разговор“. Искаше да се увери, че Тейлър е наясно с всичко.

— В пълна готовност са — отговори тя без колебание. — Ще се справят страхотно.

Дерек седеше от дясната страна на Тейлър и си водеше бележки на лаптопа, докато Сам продължаваше с въпросите. Цяла сутрин обстрелваше Тейлър.

— А кръстосаният разпит на ищците?

— Докато приключа, съдебните заседатели ще искат да ги съдят за това, че губят времето им с този абсурден съдебен процес. — Сам, Тейлър и Дерек добре се посмяха. Малко адвокатски хумор никога не е излишен. Тейлър деликатно погледна часовника си и видя, че наближава обяд. Надяваше се да са към края на срещата, защото тя и Дерек имаха да разглеждат показанията на още двайсет свидетели, а тя трябваше да пише и уводно изложение. Беше време да придвижат нещата към стандартното предсъдебно обобщение, което партньорите правеха: кратка лекция за това как да се работа с очакванията на клиента, последвана от заключителни забележки за увереното говорене.

Сам сякаш прочете мислите на Тейлър, спря с въпросите и се облегна.

— Е, изглежда, че с Дерек сте покрили всички флангове — каза той. — Последното, което трябва набързо да обсъдим, е дали клиентът ни напълно разбира рисковете…

Точно тогава Сам беше прекъснат, защото вратата на конферентната зала се отвори с трясък и стените се разтърсиха сякаш сградата беше ударена от торнадо.

Вбесен влетя Джейсън Ендрюс, а Линда го следваше по петите с извинително изражение.

— Толкова съжалявам, Тейлър, опитах се да го спра — каза тя, останала без дъх.

Напълно сляп за (или просто незаинтересован от) останалите в залата, Джейсън спря пред Тейлър и ядосано посочи с пръст към нея.

— Защо не ми се обади?

Шокирана от влизането му и настоятелния му тон, за миг тя остана без думи.

— Днес ти звънях три пъти — продължи речта си Джейсън. — Лично — подчерта той.

Тейлър бързо се окопити и кимна успокоително на секретарката си.

— Всичко е наред, Линда. Оттук нататък аз ще поема.

После се обърна към Джейсън.

— Господин Ендрюс — каза тя с хладен, професионален тон. — Не е ли приятна изненада да се появите така неочаквано? — тя го гледаше ледено. Как смее да нахлува по средата на важна работна среща и да се гневи така.

Когато работиха заедно миналия петък, за около десет минути тя беше започнала да вярва, че вероятно под егоцентричната, арогантна фасада на кинозвездата се крие подобие на нормален човек, но очевидно грешеше.

— Нямах представа, че сте се обаждал днес — каза му тя. — Цяла сутрин съм в тази конферентна зала и не съм ходила до кабинета си.

Джейсън изглежда беше готов да отговори, но замълча, когато чу обяснението. Очевидно не беше очаквал подобно развитие.

— О…

Но следващите му думи бяха далеч по-красноречиви.

— Разбирам.

Джейсън се огледа, видя Сам и Дерек (които седяха като замръзнали на масата и гледаха с широко отворени очи), след което се обърна към Тейлър с възможно най-очарователната си усмивка.

— Е, как сте тази сутрин, госпожице Донован?

 

 

Преди двайсет минути, когато Джейсън скочи в „Астън Мартин“-а си и даде газ към офиса на Тейлър, действията му изглеждаха съвсем разумни. Нямаше човек в Холивуд, който да не зареже всичко, за да приеме обаждането му. Затова, когато Тейлър не му отвърна на трите — пребройте ги, три — съобщения, които беше оставил на секретарката й, той реши, че го е отрязала. Побесняваше като си го помисли — особено след напредъка, който смяташе, че са постигнали миналия петък.

За съжаление сега изглежда се бяха върнали към официалния тон с „господин Ендрюс“. Но преди Джейсън да каже каквото и да е, за да изчисти грешката, допусната не по негова вина, мъжът със сивата коса, който седеше начело на конферентната маса, се изправи.

— Какво, по дяволите, става тук, Тейлър? Каза ми, че е господин Ендрюс сте приключили проекта.

След това се отправи към Джейсън с протегната ръка.

— Господин Ендрюс… Сам Блейкли, шеф на юридическата група „Грей&Далас“. Говорих по телефона с мениджъра ви няколко пъти.

Джейсън стисна ръката му.

— Разбира се.

— Бях останал с впечатлението, че вие и госпожица Донован сте приключили съвместната си работа — каза Сам бързо. — Искам искрено да се извиня за всички проблеми или неудобства, които тя ви е причинила.

Тъй като Джейсън стърчеше над Сам, той виждаше Тейлър и очите им се срещнаха при угодническите думи на партньора. Ако погледите можеха да убиват, Джейсън не се съмняваше, че вече щеше да лежи проснат на пода с разширени от ужас очи и трийсет сантиметрова брадва, забита дълбоко в челото. Тейлър заобиколи масата и приближи.

— И аз не съм сигурна какъв е проблемът, Сам. Останах с впечатление, че господин Ендрюс е останал много доволен от помощта, която му оказах миналия петък.

— Очевидно не е така — сряза я Сам. — Иначе защо е тук?

Джейсън видя колко изненадана е Тейлър от ядосания тон на мъжа, който се предполагаше, че й е шеф.

— Аз… не знам защо е тук — неуверено каза тя и объркано погледна към Джейсън. В този кратък миг изведнъж изглеждаше напълно загубена.

Когато Джейсън видя Тейлър в подобно състояние, той изпита нещо странно… нещо, което не беше изпитвал от много, много дълго време… непозната емоция, която му трябваха няколко секунди да определи.

Вина.

Джейсън видя, че се налага да поправи ситуацията. Ако не заради друго, то поне да избегне следващи пронизващи главата погледи от страна на Тейлър.

И така, той се обърна към шефа й. Разбира се, че можеше да поправи станалото — беше печелил „Оскар“, за бога.

— Мисля, че е възможно да съм създал някакво объркване — каза Джейсън. — Тейлър и аз наистина приключихме с работата миналия петък. Днес й се обаждах за друг случай, по който се надявах, че ще може да помогне с безценното си юридическо мнение.

Той намигна на Тейлър, горд от последната подробност. Сега този Сам щеше да си помисли, че тя е докарала нов бизнес за фирмата.

Той беше герой.

Но това очевидно не минаваше пред Сам.

— Нов казус, за който ви трябва съвет от адвокат, специалист по дела за сексуален тормоз? — попита той скептично.

Джейсън спря да помисли (проклети адвокати с техните досадни въпроси!), когато Тейлър се намеси.

— Точно така — каза тя, поемайки думата от Джейсън. — Господин Ендрюс го спомена при последната ни среща. Той притежава продуцентска компания и търсеше съвет за наскоро възникнали в офиса проблеми със служителите.

Джейсън кимаше в съгласие — ей, получи му се.

— Да, да, точно така — проблеми, свързани със служителите, които възникнаха в продуцентската ми компания. Разбира се.

Сам погледна и двамата подозрително.

— Какви проблеми?

На Тейлър не й мигна окото.

— Ами… изглежда господин Ендрюс има известни трудности да определи кое поведение на работното място е подходящо и кое не.

Джейсън, който продължаваше да кима, спря и погледна пронизващо.

— Моля?

Без да му обръща внимание, Тейлър поклати глава в израз на сериозно неодобрение. Представлението си го биваше.

— За жалост, изглежда, че господин Ендрюс си пада по разказването на мръсни вицове в офиса — тя се наведе към Сам и прошепна. — И то не много добри, детински истории. Хумор от пети клас, наистина.

Като видя, че Сам го стрелна с поглед, Джейсън неловко се размърда. Вярно, падаше си по импровизациите, но това отиваше твърде далече.

— Ъмм… госпожице Донован, вероятно трябва да обсъдим това на…

— И още нещо — веднага го прекъсна тя, — той очевидно настоява жените в офиса да се обръщат към него с „Ваша сексапилност“. Когато говорят за него в трето лице, държи да го наричат „Сексапилния“.

Дерек, който още седеше на конферентната маса, шумно се изсмя.

Джейсън погледна Тейлър предупредително.

— Наистина не смятам…

— И, разбира се, миналата седмица се стигнало до инцидента — каза тя и отново го прекъсна.

— Инцидент? — попита Сам, който изглежда се чувстваше малко неудобно.

Със срамежлив поглед, очевидно отправен заради Джейсън, Тейлър се обърна към Сам да обясни.

— Миналата седмица господин Ендрюс решил, че ще бъде забавно да пусне пожарната сирена и да извика по интеркома, че е — цитирам — „време всички хубави момичета да потичат голи“.

Джейсън избухна в пристъп на кашлица. Вече беше готов на всичко, за да я накара да спре.

Усети как Тейлър го потупа по гърба.

— Спокойно, спокойно, господин Ендрюс, всичко е наред — каза тя утешително. — Не е нужно да казвате нищо. Като ваши адвокати ние ще се заемем. — Тя се обърна към шефа си и намигна: — Нали така, Сам?

Сам помълча за миг, след което кимна.

— Фирмата ни ще бъде повече от щастлива да помогне на господин Ендрюс с неговия… ъ… проблем. Продължавайте, госпожице Тейлър.

Тейлър стоеше до Джейсън и гордо се усмихваше.

— Благодаря, Сам. И не се тревожи — убедена съм, че господин Ендрюс бързо схваща, че има само няколко неща, които не е прието да се правят на друго работно място.

Тя погледна към Джейсън със сладка усмивка.

— Не е ли така, господин Ендрюс?

Той я гледаше бясно.

Не беше нужно да си гений, за да разбереш какво има предвид.

 

 

В мига, в който двамата с Тейлър излязоха в коридора, Джейсън вече не можеше да се контролира.

— Ти луда ли си?

Тейлър бясно му шътна и преди той да успее да каже каквото и да е друго го дръпна в една ъглова ниша. Огледа се, за да е сигурна, че са сами, след което му се нахвърли.

— Кой си мислиш, че си, за да нахлуваш така в офиса ми? — тя ядосано размаха пръст към лицето му. — Осъзнаваш ли в какви неприятности щеше да ме вкараш?

— Чакай, ти си ми ядосана на мен? — Джейсън гледаше Тейлър с недоумение. — Осъзнаваш ли каква каша забърка? — давайки си сметка, че губи ценно време, той извади телефона си и натисна бутона за бързо избиране.

— Марти, имаме проблем — изрева той веднага щом агентът му вдигна. — Слушай, след около петнайсет минути ще се разрази истинска лайняна буря…

Беше прекъснат, защото Тейлър рязко се пресегна и грабна телефона от ръката му. Затвори го.

Джейсън я зяпаше невярващо.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

Вече бесен, той наперено се приближи към Тейлър и я прикова към стената. При други обстоятелства умът му нечестиво би се зареял към физическата им близост, но вече беше ядосан отвъд предела на фантазиите за непослушната адвокатка.

— Знаеш ли, изтърпях малкия ти театър, защото ми стана кофти, че ти причинявам неприятности — изсъска Джейсън. — Но ако не ми подадеш този телефон на секундата, заклевам се, че…

— Успокой се — тихо го прекъсна Тейлър. — Няма за какво да се тревожиш.

— Няма за какво… — Джейсън едва се въздържа да не изкрещи. Той погледна тавана и преброи до десет, за да не я удуши.

— Ти току-що каза на тези хора, че съм сексуален откаченяк — каза той през стиснати зъби. — И очевидно с ума на десетгодишен. До следобед тези истории ще се появят в интернет.

— Тези хора няма да отронят и дума.

Джейсън погледна бясно Тейлър и измъкна телефона си от ръцете й.

— Очевидно ти трябва урок за това как функционира животът ми, госпожичке — той натисна копчето за повторно избиране. — Всички говорят.

— Те мислят, че казвам истината.

— Стига бе.

— И ако мислят, че нещата, които казах вътре, са истина, тогава също така смятат, че информацията е защитена според правото на неприкосновеност в отношенията адвокат — клиент. Тези хора са задължени по закон да не повтарят казаното от мен.

Погледите им се срещнаха и Джейсън замълча, докато асимилираше информацията. След миг той затвори телефона си.

Тя намигна. Хванах те.

— Не съм толкова безсърдечна, господин Ендрюс — каза тя с широка усмивка. Обърна се и тръгна надолу по коридора.

Джейсън гледаше как се отдалечава. Имаше нещо в тази нейна вечна увереност. Много му харесваше.

Той побърза и я настигна по средата на пълния с хора коридор.

— Почакай, има нещо, за което трябва да говоря с теб. Даже не попита за истинската причина, поради която съм те търсил.

Из целия коридор хората се спираха да ги гледат.

— Днес съм много заета, господин Ендрюс — каза тя умело. — Вероятно можете да уредите среща със секретарката ми да поговорим друг път.

Джейсън силно се изсмя при тези думи — със сигурност тя се шегуваше. Но когато Тейлър не каза нищо повече, той реши, че е най-добре просто да замълчи.

— Както и да е — обясни той. — Авторът на сценария наистина не се е консултирал с адвокат, когато е писал историята. Сега режисьорът и аз разбираме, че има известни проблеми с филма.

— Много съжалявам да го чуя — каза Тейлър разсеяно. Тя спря пред бюрото на секретарката си, за да провери оставените за нея съобщения. — Може ли да се обадиш на Том Джейкъбс и да провериш дали има няколко минути да обсъдим показанията му? — след като секретарката кимна, Тейлър влезе в офиса си.

Джейсън постоя неловко в коридора, несвикнал да бъде пренебрегван. След няколко минути, когато Тейлър не се върна, той я последва в кабинета й.

Тя вече се беше настанила зад бюрото и прелистваше някакви папки. Джейсън реши, че е най-добре да действа по същество.

— Искам да работиш с мен по сценария.

Това вече привлече вниманието й.

Тейлър прекъсна работата си и надникна иззад документите. Погледна го право в очите.

— Не.

— Защо не?

Тя посочи към купищата папки пред нея.

— Защото след два дни започва делото ми.

Джейсън пренебрежително махна към купчината. Подобни неща не го интересуваха.

— Ще работим вечер.

Тейлър погледна към стената и измърмори „защо аз“.

— Защото си добра — отвърна директно Джейсън.

Тейлър замълча и Джейсън забеляза, че тя не се опита да оспори казаното.

— Виж какво — тя очевидно поомекна малко. — Познавам няколко адвокати в тази фирма, които ще са перфектни за тази работа. Ще се обадя на няколко места…

— Не, трябва да бъдеш ти.

Тейлър го погледна от другия край на кабинета със скръстени ръце на гърдите.

— Е, съжалявам, но се боя, че не съм на разположение.

— И двамата знаем, че мога да променя това само с едно обаждане — каза Джейсън делово.

Зелените й очи проблеснаха при отправената заплаха. Тя стана от бюрото си, приближи се и спря само на няколко сантиметра от него. Джейсън хвърли бърз поглед да не би да крие в ръцете си остър предмет.

Вместо това тя го изненада, когато с тих глас попита.

— Защо аз? Наистина, Джейсън. Защо аз?

Хмм… отново първото му име. Това всъщност си беше напредък.

Джейсън я погледна с дяволита усмивка.

— Какво да кажа, госпожице Донован? Заинтригуван съм от вас.

Номерът мина.

Джейсън наблюдаваше как Тейлър поддаде и незабележимо се усмихна. Знаеше, че няма да може да устои.

Тя се приближи още повече.

— Заинтригуван сте от мен?

— Знаеш, че е така — смело отвърна той и я погледна изпепеляващо. Леле, нещата изведнъж много бързо се сгорещиха. Той се зачуди дали ще правят секс веднага, там на бюрото й. Някой по-добре да премести онзи телбод.

Със срамежлив поглед Тейлър се повдигна и прошепна в ухото му:

— Тогава, мисля, че това, което ще последва, ще ти се стори наистина интригуващо — каза тя бездиханно.

Той се втренчи в нея — обещанието звучеше добре — и повдигна вежди в очакване. Тейлър се усмихна дяволито и…

Затръшна вратата в лицето му.

Джейсън се оказа в коридора с нос, притиснат до хладното дърво на вратата. След няколко секунди той учтиво почука.

Тейлър рязко отвори.

Джейсън й се усмихна широко.

— Само искам да попитам — откъде ти хрумна тази история с „всички хубави момичета да тичат голи“?

— Защитавам дела за сексуален тормоз, господин Ендрюс — отвърна тя хладно. — Виждала съм и съм чувала неща, за които даже не сте и помислял.

— Искаш ли да проверим тази теория?

Тя отново затръшна вратата в лицето му.

Този път Джейсън се обърна и видя, че цялата фирма го е зяпнала. После непринудено посочи към вратата.

— Тук става малко течение — намигна той, изправи се и енергично закрачи по коридора. Добре… искаше да се прави на недостъпна, така ли? Няма проблем, това беше любимата му игра.

Джейсън се усмихна и извади телефона от джоба си, повече от готов да отговори на хода на Тейлър Донован.

— Марти, аз съм. Обади се на Сам Блейкли. Да, пак.