Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (27)

26

В спалнята струеше светлина.

Тейлър бавно се събуди в удобния копринен пашкул и й трябваше минутка да си спомни къде се намира. Погледна към будилника и видя, че минава десет сутринта. Седна в леглото и се опита да си спомни последния път, когато бе спала до толкова късно. Определено не беше след като започна работа във фирмата.

Като препила колежанка, която се буди в непозната стая в общежитие, тя бавно се върна към това, което си спомняше от миналата вечер. А то не беше много: цялата вечер беше мъглявина от образи, повечето от които приличаха на неясен сън, отколкото на реалност.

Тейлър стана и се отправи към банята. Стомахът й изкурка и тя се опита да си спомни дали беше вечеряла. Паста — добре, спомняше си нещо за паста. Беше с дрехите от вчера и предположи, че след вечеря се е завлякла догоре и веднага е заспала. Горкият Джейсън — предполагаше, че не е била най-приятната компания за него.

Тейлър бързо си взе душ и слезе долу. В кухнята имаше приготвена маса за двама. Беше трогната от усилията на Джейсън: портокалов сок, кафе, мляко, зърнена закуска и пресни плодове, а в средата на масата мистериозно стоеше голям захлупен сребърен поднос.

Любопитството й надделя и тя поиска да види какво има в него. Докосна металната дръжка и разбра, че е нещо топло.

— Ти си будна.

Изненадана, Тейлър се завъртя и видя Джейсън, който стоеше на прага на кухнята. Тя се усмихна виновно.

— Да, най-сетне. Чувствам се много по-добре тази сутрин. Беше ли трудно да ме будиш през нощта?

Джейсън изглежда се изненада от въпроса.

— Не си ли спомняш?

Тя поклати глава.

— Не помня много от миналата вечер.

Сега изглеждаше напълно шокиран. Той я погледна предпазливо.

— Какво точно си спомняш?

— Хмм… спомням си нещо за паста.

Като видя изражението на Джейсън, Тейлър започна да се чувства малко неловко. О, мамка му, беше направила нещо… лошо?

— Има ли нещо, което трябва да знам за снощи? — попита тя с тревога. Когато Джейсън се поколеба, стомахът й се сви.

О, боже!

— О, боже — повтори тя шепнешком. — Кажи ми. Какво е станало? — Защо не й отговаряше? Защо я зяпаше така? — Ние, ъмм… нещо случи ли се между нас?

Тя го виждаше в очите му. В главата й се завъртяха извинения.

Тя имаше сътресение.

Беше в особено състояние, не беше на себе си.

Не мислеше.

Беше развратница.

Тогава най-сетне Джейсън сложи край на мълчанието със сподавен смях.

— Успокой се, Тейлър — каза той. — Нищо не се е случило — погледна я. — Наистина ли мислиш, че бих позволил да се случи нещо в това твое състояние?

Той я погледна настойчиво, сякаш искаше да каже, че самото обвинение го обижда. Тейлър изведнъж се почувства глупаво, че така се бе разтревожила.

Въздъхна облекчено.

— Извинявай — усмихна се тя и разсея налудничавите си мисли. — Не исках да звуча толкова параноично. Сигурно имам видения от глад.

Странно, за части от секундата можеше да се закълне, че е видяла искра разочарование в очите на Джейсън. Но след това реши, че й се привиждат неща. Тя посочи към сребърния поднос на масата.

— Е? Може ли да надникна? Умирам от глад.

Джейсън кимна.

— Разбира се… просто предположих, реших, че ще ти хареса — той говореше бързо, сякаш беше изнервен, а Тейлър се чудеше какво, по дяволите, е скрил там. Тя сграбчи дръжката, изгаряйки от нетърпение. Толкова беше гладна, че нямаше да се развълнува дори ако това, което се криеше вътре, беше загънато в синя кутийка от „Тифани“.

Тя повдигна капака и не можеше да откъсне очи от възхитителната гледка.

— Харесва ли ти? — попита Джейсън.

Тейлър мълчаливо кимна.

Подносът беше препълнен с малки апетитни маслени бисквитки. Малки бисквитки с шоколадови парченца.

Улавяйки аромата на топло печиво, Тейлър въздъхна щастливо.

— Откъде разбра, Джейсън? Точно това исках.

Около час по-късно, погълнала бисквитки на стойност около 10,79 долара, Тейлър се добра до басейна и мудно се протегна на един от шезлонгите. По време на партито тя не беше обърнала особено внимание на басейна, но сега отбеляза, че е толкова внимателно планиран, колкото и цялата къща. Беше изумителен: със спускащ се водопад и заоблени меки краища, които минаваха покрай изобилна зеленина и скали. Приличаше на място, на което човек може да се натъкне, докато обикаля тропически остров.

— Това е животът — въздъхна тя на себе си и отпи от приятно хладната лимонада.

Смъкна слънчевите очила от челото си и се отпусна на шезлонга. Погледна към Джейсън, който седеше на стола до нея и четеше брой на „Дейли Върайъти“. Беше свалил тениската си и сега беше само по къси панталонки. А Тейлър мислеше, че бисквитките с шоколадови парченца са вкусни…

— Извинявай? — Джейсън погледна към нея. Тейлър зяпна, за миг забравила, че е казала нещо гласно. Бързо посочи към басейна. — Тъкмо казвах, че обстановката тук е много приятна.

Джейсън кимна малко разсеяно. Всъщност Тейлър беше забелязала, че той изглежда малко разсеян цяла сутрин. Всеки път, когато тайно поглеждаше към него — ей, това беше Джейсън Ендрюс и беше без риза — той все се рееше нанякъде. Сякаш нещо го тревожеше. За миг и двамата замълчаха, а после Джейсън се обърна към нея.

— Значи ти харесва тук?

Той погледна към Тейлър през тъмните стъкла на очилата си.

Въпросът му я хвана неподготвена.

— В тази къща?

Вероятно беше само от слънцето, но тя можеше да се закълне, че видя Джейсън да се изчервява.

— Имах предвид в Калифорния — каза той бързо. — Разбираш ли, тук — той размаха ръка и посочи мястото като цяло. — Лос Анджелис.

Тейлър се усмихна. Беше двайсет и шест градуса и нямаше нито едно облаче в небето.

— Какво мога да не харесам?

Джейсън се върна към вестника си.

— Добре, добре — той кимна.

Измина миг, след което отново погледна към Тейлър.

— Значи има вероятност да се преместиш тук? Няма ли да ти липсва Чикаго?

Въпросът му й се стори малко… странен. Бе усетила уловка в гласа му, сякаш някак разговорът им се беше превърнал в нещо повече от безцелно бърборене. Жалко, че от проклетите очила беше невъзможно да прочете изражението му.

След това отхвърли тези мисли. Реши, че е прекалено подозрителна. Прекалено за адвокат. Това не беше даване на показания под клетва — не всеки въпрос криеше тайна цел или клопка зад себе си. Джейсън просто беше учтив. Все пак тя живееше в Лос Анджелис вече няколко месеца — беше естествено да попита.

— Предполагам, че мога да помисля, ако ми се отвори добра възможност в Ел Ей — каза тя. — Но винаги съм приемала Чикаго като моето място за живеене.

Тейлър вдигна очилата на главата си, защото не искаше да се изпече на рамки и да прилича на миеща мечка. Затвори очи и се отпусна в стола.

— За щастие, не се налага да се тревожа сега — каза тя. — С това дело ще минат още няколко месеца, преди да започна да мисля за тръгване.

Стига толкова за Чикаго, помисли си тя под лъчите на топлото калифорнийско слънце. Онзи свят сега беше на хиляди километри от нея.

Но странно, когато няколко минути по-късно отвори очи да си пийне от лимонадата, тя отново забеляза объркания поглед на Джейсън.