Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (30)

29

Тейлър напразно търсеше Джейсън сред тълпата, която се беше събрала в имението на Бредстоун. Тя погледна към „Ролекс“-а на един мъж, който пиеше мартини, и осъзна, че е оставила Скот сам доста дълго време. Почувства се виновна и отново се отправи към верандата.

Вероятно си въобразяваше, но когато излезе навън, имаше смътното усещане, че разговорите наоколо позатихнаха. Докато си проправяше път към бара, където за последно беше видяла Скот, тя все повече осъзнаваше, че другите гости всъщност я зяпат. Бързо провери дали някоя от циците й не е изскочила от роклята или нещо подобно. Като видя, че „момичетата“ са на сигурно под опаковките, тя вдигна рамене и реши, че останалите гости може просто да се чудят защо някой като нея се шляе така безцелно сред тяхното великолепие.

Когато Тейлър стигна до бара, видя Скот в ъгъла. Той се смееше бурно с момчетата си и изглежда даже не беше разбрал, че е изчезнала. Не искаше да ги прекъсва, но и не искаше повече да обикаля партито като загубено дете в хранителен магазин. Тейлър размишляваше дали да се присъедини към тях.

Но после й хрумна по-добра идея — трябваше да провери втория бар, онзи в другия край на дансинга. Вероятно щеше да намери Джейсън там. Все пак той беше причината да дойде на това парти.

Тейлър тръгна през дансинга, където порцията класическа музика за вечерта очевидно беше свършила. Тя нямаше представа кой е DJ АМ, но явно беше доста популярен, ако се съдеше по начина, по който всички се втурнаха на дансинга, щом обявиха името му.

Тя стигна до втория бар и огледа наоколо — Джейсън го нямаше. Ядосана, пое дълбоко дъх. Да, за пореден път тя стоеше сама на това парти.

Когато тълпата се размърда, тя погледна нагоре към верандата.

Там стоеше Джейсън с ръце в джобовете на панталона. В смокинга си той изглеждаше… ами, нямаше думи. Той погледна към Тейлър с усмивка и тя също му се усмихна от бара.

За първи път тази вечер не беше сама.

 

 

Джейсън си проправяше път през тълпата и беше убеден, че ще измисли нещо умно и безгрижно, докато стигне до Тейлър. Но когато спря пред нея и я видя отблизо, не му хрумна нищо умно, нито пък безгрижно. Всъщност мислите като цяло малко му убягваха в този момент.

Беше заради начина, по който Тейлър изглеждаше тази вечер. Никога нямаше да го забрави.

Носеше блещукаща бяла сатенена рокля в гръцки стил, която се плъзгаше по тялото й в изящни дипли. В ярък контраст с традиционно вдигнатите коси, предпочетени от буквално всяка друга жена на партито, тя беше оставила своята пусната, дълга и вълниста.

Другите жени на бала с техните черни рокли и диамантени огърлици изглеждаха като принцеси. Но за Джейсън Тейлър беше богиня.

Спря пред нея вкаменен. Тя притеснено се размърда, когато той отначало не каза нищо.

— Толкова си красива, Тейлър — най-сетне успя да изрече той.

Тя се изчерви от комплимента.

— Заради роклята е.

Не, заради теб е, почти изтърси той. Но удържа езика зад зъбите си.

— Къде е партньорът ти? — попита той вместо това.

Тейлър посочи през дансинга, където Скот и приятелите му вдигаха бирени бутилки в поредния бурен тост.

— Там, с останалите членове на Братството.

Джейсън се усмихна широко.

— Мисля, че това е от друг филм.

Тейлър се обърна и го огледа.

— Е… къде е твоята партньорка?

— Нямам такава. Освен ако не броиш Джеръми, но аз не го считам. Харесва си дъщерята на Бредстоун и го доведох.

Тейлър кимна. Дали беше доволна от факта, че той нямаше партньорка? Имаше само един начин да разбере. Джейсън протегна ръка.

— Танцувай с мен, Тейлър.

Тя се поколеба за миг, след което мълчаливо пое ръката му.

Джейсън я отведе на дансинга. Хората се разделиха по двойки, когато се разнесе „Fade into you“ на Мейзи Стар. През тълпата той съзря няколко фотографи, които нетърпеливо дебнеха около дансинга. Джейсън огледа терена и забеляза уединено място, закрито от ниските клони на едно дърво, надвиснало над дансинга. Поведе Тейлър нататък и я придърпа в прегръдките си.

Танцуваха бавно, а светлините в клоните на дърветата блещукаха над тях като звезди. Дълго време и двамата мълчаха. Джейсън искаше да се наслади на усещането, че държи ръката на Тейлър в своята, на усещането, че ръката му е прилепнала около кръста й. Като носеше токчета, главата й стигаше точно до под брадичката му. Можеше да прошепне всичко в ухото й, осъзна той и само тя щеше да го чуе.

— Мислех си — започна тихо Джейсън, — че най-сетне можеш да се освободиш от мен.

Тейлър обърна лице към неговото.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами работата ти по сценария като цяло приключи, вече нямаме договорка да държим пресата настрани от теб и доколкото знам, няма да ти идват на гости повече приятели.

Тя се усмихна.

— Валери още говори за онази нощ…

— И, освен ако не планираш да се удариш с чук по главата, вероятно няма да загубиш съзнание — подразни я Джейсън. Но след това стана сериозен. — Така че предполагам вече няма нищо, което да те държи около мен.

Зелените очи на Тейлър се впиха съсредоточено в неговите.

— Ами ако просто ми харесва да бъда около теб?

Джейсън задържа дъх.

— Така ли е?

Тя кимна бавно.

— Трябва да ти кажа нещо, Джейсън. Знам, че бях все на нож с теб, има неща, които съм казвала, но… — тя се поколеба, след което го погледна право в очите. — Толкова съм грешила за теб. През тези няколко седмици осъзнах, че когато махнеш камерите и репортерите и голямата къща и модерната кола… човекът, който остава, не е съвсем лош. Всъщност доста го харесвам.

— Тейлър — каза той и я придърпа по-близо до себе си.

Но тя поклати глава.

— Не. Не казвай нищо. Просто исках да го знаеш. Това е.

Тя опита да се отдръпне, но Джейсън я държеше здраво.

— Не се измъквай. Не и този път.

— Трябва.

— Защо? — попита той. — Заради Скот ли?

Тейлър го погледна.

— И двамата знаем, че не Скот е проблемът.

— Тогава какво?

Тя замълча при въпроса с тревожни очи.

— Проблемът си ти, Джейсън. Аз просто… не мога да бъда с теб.

Джейсън беше сразен от думите й. Преди да успее каже каквото и да било друго, Тейлър се отдръпна. Усети го в мига, в който пръстите й се изплъзнаха от неговите. След това тя тръгна бързешком и изчезна в тълпата.

Джейсън остана там, на дансинга, и я гледаше как се отдалечава. Връхлетяха го емоции и тогава разбра, разбра единственото, което имаше значение.

Обичаше я.

 

 

Малко по-късно Джеръми откри Джейсън да седи сам на пейка пред фонтана в края на имението. Партито беше малко по-нататък, нагоре на хълма. Оживените звуци на музиката и смехът се носеха надолу в рязък контраст с мрачното настроение на Джейсън.

Джеръми седна до него. Джейсън въздъхна.

— Да, да, да…

Двамата седяха мълчаливо дълго време.

— Знам, чух те — съгласи се Джеръми.

Пак последва тишина.

Най-сетне Джейсън я наруши.

— Това с нея вече не е игра. Ако изобщо някога е било — той погледна към Джеръми. — Тя не ми вярва.

Джеръми се замисли.

— А трябва ли?

Джейсън се изправи пред студената, сурова истина.

— Предполагам, че не съм бил особено добър.

Тогава Джеръми заговори искрено, така както само истински приятел може да го направи.

— Знаеш ли, сещам се, когато бяхме просто две момчета, които пътуваха към Лос Анджелис с онзи скапан жълт „Датсун“, дето го имаше, и се надявахме някак си да си изкарваме хляба в Холивуд. И също така се надявахме, че колата всъщност ще стигне до Холивуд.

Това извика усмивка на лицето на Джейсън. Добре си спомняше колата.

— През годините, които прекарахме в Ел Ей — Джеръми замълча, сякаш щеше да каже нещо, за което е мислил доста време, — те наблюдавах как потъваш в този луд, абсурден живот, с който си благословен. И няма да те лъжа — имаше много пъти, в които се притеснявах за теб. Много пъти. Когато човек получава всичко, което иска, с лекота, това го променя.

Джейсън съсредоточено гледаше Джеръми и очакваше да бъде осъден от един от малкото хора, чието мнение всъщност значеше нещо за него.

— И после тази история с Тейлър… — Джеръми подсвирна неодобрително. — Как само прецака всичко. Постановката, която спретна с Наоми, беше идиотска. Знаеш ли, наистина можеш да бъдеш егоистичен, разглезен досадник.

Джейсън кимна. Гледаше в земята.

— Освен…

Той погледна към Джеръми.

— Освен когато става въпрос за хора, на които наистина държиш. Защото към тях си щедър и верен до безумие. Около тези хора ти си добър човек, Джейсън. И това са хората, които в крайна сметка никога няма да се съмняват в теб. Без значение каква досада може да си.

Джейсън се усмихна широко, облекчен, а също изненадан. Приятелят му никога не говореше така.

— Недей сега да се просълзяваш.

Джейсън се изсмя.

— Не бих се осмелил.

— И така, сега за историята с Тейлър — каза Джеръми. — Да, направи много грешки. И двамата знаем какво си правил в миналото с други жени. Но сега говоря за човека, който ти си с нея. И пак моят въпрос към теб е: трябва ли да ти вярва?

Тук Джейсън срещна погледа на Джеръми. Очите му не трепнаха.

— Да.

Джеръми кимна.

— Тогава спри да играеш игри с нея. Свали картите. Ако те обича, ще види истинския човек в теб.

Джейсън кимна сериозно. Мисълта да разкрие всичко пред Тейлър го изнервяше. Джеръми добронамерено го удари по рамото.

— Я се виж, господин Холивуд: нежен и уязвим — смееше се той. — Гордея се с теб, човече.

Джейсън го отблъсна засрамен.

— Я се разкарай.

— Не, сериозно — каза му Джеръми. — Като по-висш в морално отношение мога честно да кажа, че никога не съм се гордял с теб повече отколкото сега.

Джейсън повдигна вежда.

— Нито даже в колежа, когато убедих онези близначки, че си китаристът от „Гънс енд Роузес“?

Джеръми го посочи с пръст.

— Това се доближава.