Джули Джеймс
Най-сексапилният мъж (5)

4

Тейлър бе в отвратителното настроение, когато тази сутрин влезе в съдебната зала при съдия Фаулър.

Тя и Дерек заеха местата си на масата на ответника. Адвокатът на обвинението, Франк, вече чакаше на срещуположната маса. След като се увери, че всички страни присъстват, с влизането на съдията деловодителят призова:

— Всички да станат! Този съд заседава, председателстван от почитаемия Арлендър Фаулър! — деловодителят, съдията и съдебният репортер седнаха. Тейлър и Франк приближиха подиума, докато съдията прелистваше документите.

— Франк Сидлецки, представляващ Комисията, Ваша чест.

— Добро утро, Ваша чест. Тейлър Донован — за страната на ответника.

И тогава, точно когато Тейлър обявяваше името си за протокола, в съдебната зала се случи нещо най-неочаквано.

Влезе Джейсън Ендрюс.

Когато чу Тейлър да се представя, Джейсън я погледна с любопитство. Незабелязан, той седна на последния ред, а съдията, Тейлър и Франк продължиха работата си.

Съдията извади искането на Тейлър от купчината документи пред себе си.

— Добре, днес сме тук заради отсрочването на последното искане — той надникна от скамейката към Тейлър. — Адвокат, защо не разясните за какво става въпрос?

Тейлър се обърна към съдията, напълно съзнавайки, че това искане е жизненоважно за успеха на делото им.

— Ваша чест, Комисията възнамерява да призове няколко свидетели, които да дадат показания за обида, несвързана със секс, която вероятно са чули на работното си място. Ние искаме да забраним подобно свидетелстване.

Франк се намеси.

— Ваша чест, това е дело за сексуален тормоз…

Но Тейлър го отряза.

— Точно така. Това е дело за сексуален тормоз и ние искаме да забраним свидетелстването за нещо, което със сигурност не е свързано със секс. Извинете, Ваша чест, но не разбирам какво общо може да има думата „по дяволите“ със сексуалния тормоз.

Отзад в галерията Джейсън се усмихна при думите й.

На подиума Франк се опита да възвърне контрола върху спора.

— Но тези ищци са жени, Ваша чест, и Комисията може да докаже, че те често чуват тази дума и други подобни на работното място и за тях това е тормоз.

Тейлър бързо отговори.

— Проблемът на Комисията е, че всички на работното място слушат този език — и мъже, и жени.

— Ваша чест, нашата позиция е, че ответникът трябва да е наясно, че жените като цяло, като пол са по-чувствителни към подобен род думи — каза Франк, с най-самодоволния си тон.

Тук Тейлър пренебрежително вдигна ръка.

— Съжалявам, съдия. Но този патриархален възглед е по-обиден от всичко останало, в което обвиняват моя клиент. Целта на закона за гражданските права не е да превърне работните места в неделни училища, неговата цел е да предотврати дискриминацията. На Комисията може и да не й харесва изразът „по дяволите“, но много жалко. Той не е дискриминационен.

Считайки спора за приключен, Тейлър скръсти ръце на гърдите си и зачака решението на съдията.

Съдията огледа двете страни, докато мислеше върху основателността на всяка от позициите. След миг каза:

— Трябва да се съглася с госпожица Донован. Има много неща на работното място, с които всеки един от нас трябва да се примири, неща, които не ни харесват особено, но това не ги прави дискриминационни. Искането на ответника се приема.

Съдията удари с чукчето, а деловодителят подпечата искането.

— Мисля, че с това приключваме за днес. Адвокатите да ми предадат становището си до петък. Съдът се оттегля.

Със ставането на съдията всички в залата се изправиха. Доволна от постановлението, Тейлър любезно се обърна към Франк.

— Да планираме ли обсъждането за утре? — спорът беше като спорт за Тейлър и както всички професионалисти, тя напусна игрището в движение.

Франк обаче изглежда нямаше подобна нагласа. Без да й обърне внимание, той грабна куфарчето си и изфуча навън, без да каже и дума.

Тейлър се направи, че нищо не се е случило. О, добре. Вероятно беше бесен, че не може да изпсува в съда.

Тя се върна на масата на ответниците и започна да събира папките в куфарчето си. Изведнъж усети как Дерек я побутва.

— Онова там не е ли Джейсън Ендрюс? — попита той с тих, развълнуван глас.

Тейлър погледна и видя, че от дъното на залата към нея се приближава някакъв мъж.

И наистина беше Джейсън Ендрюс.

Звездата, която вземаше двайсет и пет милиона долара за филм, спря за миг, когато тя го погледна. После й се усмихна с прословутата си усмивка.

— Вие трябва да сте Тейлър.

Тя не отмести поглед. Виж ти! Негово височайше превъзходителство най-сетне бе решил да се появи.

Докато Джейсън Ендрюс се приближаваше — с черна риза и тъмносив панталон на райета (стояха му толкова добре, сякаш бяха шити по мярка), две мисли минаха през главата на Тейлър.

Първо — не носеше костюм и вратовръзка в съда.

Второ — на живо беше невероятен.

Тя бързо се абстрахира от втората, абсолютно неуместна мисъл, и успя да запази маска на пълно безразличие.

— От офиса казаха, че ще ви намеря тук — каза той непринудено. — Изглежда дойдох точно навреме за зарята — намигна той, сякаш заедно участваха в някакъв майтап.

Тейлър го изгледа гневно. Погледът й беше толкова смъртоносен, че някой по-обикновен мъж щеше да се изнесе от залата точно за две секунди.

Но Джейсън беше непоколебим. Той се усмихна приятелски.

— Права сте. Къде са ми обноските? Не се представих подобаващо — той протегна ръка да се здрависат — Джейсън…

Тейлър набързо скастри това чаровно представление. Тя бе виждала подобни усмивки и преди и определено бе имунизирана срещу тях.

— Очевидно знам кой сте, господин Ендрюс. Също така знам, че трябваше да сте в офиса ми в два други дни миналата седмица.

Джейсън отдръпна ръката си, сякаш изненадан от резкия й тон.

В караницата съвсем забравиха за Дерек. Младшият асистент пристъпи напред и прочисти гърло, за да припомни на Тейлър и Джейсън за себе си.

— Ъм, Тейлър, аз ще се връщам. Да мина ли утре през офиса ти да поговорим за общото становище? — той гледаше между тях двамата.

Тейлър спокойно погледна Джейсън и отговори:

— Можеш да минеш по-късно днес, Дерек. Няма да се бавя.

С един последен поглед между двамата Дерек събра папките и побърза да излезе от съдебната зала, като остави Тейлър и Джейсън сами.

Тя скръсти ръце пред гърдите си.

— Какво точно мога да направя за вас, господин Ендрюс?

Тя забеляза, че ъгълчетата на устните му се извиха почти в усмивка, сякаш му беше забавно, че тя официалничи и използва фамилията му. Това само я изнерви още повече.

— Виждам, че сте малко разстроена заради срещите, които пропуснах миналата седмица — каза той провокиращо. Тонът, както Тейлър забеляза, много приличаше на онзи, който тя самата използваше, когато умишлено целеше да подразни опонентите си.

Как смее.

— За жалост изникна нещо в последната минута — продължи Джейсън, без да се опитва да прикрие снизхождението си. — Със сигурност разбирате, че съм много зает човек, госпожице Донован. — Той наблегна на последните две думи, като й даде да разбере, че и двамата могат да играят играта с фамилните имена.

После махна с ръка.

— Но сега съм тук, така че да се захващаме за работа — той плесна с ръце, сякаш това уреждаше всичко.

— Сега пък аз съм заета, господин Ендрюс.

Джейсън търпеливо се усмихна на отговора й, както учител на непослушно дете. Той направи крачка да се приближи и Тейлър забеляза колко стърчи над нея. Мислеше, че на живо всички артисти са ниски. Разбира се, той беше изключение.

Тейлър отказа да се помръдне и на сантиметър и двамата се озоваха съвсем близо един до друг. Джейсън я погледна отгоре и очите му срещнаха нейните.

— Госпожице Донован — каза той сухо. — Никой не е твърде зает за мен.

Той замълча, за да почувства въздействието на думите си. Тейлър присви очи, но не каза нищо. Джейсън очевидно прие това като знак за съгласие.

— Добре, след като изяснихме това… — той се отдалечи и със замах посочи към съдебната зала, сякаш издаваше заповед, — защо не ми покажете нещо… адвокатско?

Той се огледа сякаш се опитваше да се запознае с обстановката.

— В сценария има няколко сцени, в които трябва да разпитвам свидетели. Да започнем като ми покажете такъв пример. Но не глупостите, които дават по телевизията — искам да изглеждам реален.

Тейлър прехапа устни и погледна към пода, за да не се изсмее на глас. Беше толкова абсурдно арогантен, че беше почти забавно. Тя не успя да прикрие усмивката си, погледна го и скръсти ръце.

— Боя се, че не мога да го направя.

Джейсън се обърна.

— Защо не?

— За начало, нямам свидетел.

Той посочи себе си.

— А какво ще кажете за мен?

В този миг я осени внезапно вдъхновение. Тя замислено вдигна глава, след което кимна в съгласие за първи път, откакто Джейсън се появи.

— Да, разбира се — тя посочи към залата. — Защо не седнете на свидетелската скамейка?

Джейсън я погледна одобрително — очевидно беше доволен, че се връщат към програмата — и последва указанията й. Тя го изчака да се настани, след което застана точно пред него.

Зададе първия въпрос от „инсценирания“ разпит.

— Господин Ендрюс… вие сте наясно, не е ли така, че асистентът ви направи уговорка да бъдете в офиса ми миналия четвъртък?

Джейсън се усмихна, сякаш намираше предизвикателството за забавно. Той се отпусна на скамейката, настани се удобно.

— Да, наясно съм, госпожице Донован.

— И не дойдохте за тази среща, нали?

— Така е.

— Също така сте наясно, че след като не се появихте на тази първа среща, асистентът ви направи друга уговорка да бъдете в офиса ми в петък сутринта, така ли е?

Джейсън се протегна и кръстоса крак върху крак, без очевидно да се притесни от незначителните въпроси.

— Това също е вярно. Както посочих по-рано, изскочиха неочаквани неща. Извънредна ситуация с един филм.

След като го изрече, той небрежно завъртя часовника около китката си.

Тейлър повдигна вежда невярващо.

— Извънредна ситуация с един филм?

— Точно така.

Тя остави думите да висят във въздуха, след което отиде до адвокатската масичка и извади мобилния си телефон от куфарчето.

— Нека ви покажа веществено доказателство „А“. — Тя се върна до Джейсън и показа мобилния телефон. — Разпознавате ли доказателство „А“, господин Ендрюс?

Джейсън се наведе напред и погледна телефона с подигравателна несигурност.

— Ами, не мога да бъда сигурен… но изглежда това е мобилен телефон.

— Вие притежавате ли мобилен телефон, господин Ендрюс?

— Всъщност имам три.

— И знаете ли как да ги използвате?

Джейсън отстъпи с усмивка.

— Разбира се.

Тук Тейлър се отпусна, седеше на края на адвокатската маса.

Беше време, реши тя, да минат на следващото ниво.

Джейсън наблюдаваше как Тейлър небрежно кръстосва крака, носеше обувки на токчета. Той не успя да устои и очите му пробягаха по краката й за части от секундата.

Когато срещна погледа на Тейлър, забеляза тънка следа от самодоволна усмивка. Тогава разбра.

Тя си играеше с него.

Тейлър замълча и доволно изчака погледите им отново да се срещнат, след което продължи с въпросите.

— Случайно някой от трите ви телефона беше ли с вас в Лас Вегас миналата седмица, господин Ендрюс?

— Разбира се.

— Значи можехте да се обадите в офиса ми и да уведомите, че не можете да дойдете?

Тук Джейсън се изсмя, сякаш това бе най-смешното, което е чувал.

— Аз не водя подобни разговори.

Тейлър спокойно стана от масата и тръгна към свидетелската скамейка.

— Добре тогава, не можахте ли да помолите някой от безбройните си асистенти да ми се обади? Или нещата в хотел „Белажио“ — о, простете… вашата „извънредна ситуация с един филм“ — тя направи въображаеми кавички с пръсти — беше толкова ангажираща, че не успяхте?

Зачака отговора на Джейсън.

Той с лекота отклони въпроса. Определено се надяваше тя да излезе с нещо по-добро.

— Хванахте ме, госпожице Донован. Бях в Лас Вегас. Внушително адвокатстване, предвид, че ме хванаха само от телевизията.

— И причината, че не накарахте някой да се обади в офиса ми, е…?

— Не изглеждаше нещо важно — отговори той безгрижно. — Не мислех, че ще ми трябва извинение.

— Ако това е така — попита Тейлър натъртено — тогава защо се опитахте да съчините историята с „извънредната ситуация с филма“?

Тук Джейсън млъкна.

Опа.

Той неловко се размърда на мястото си, оплетен в „показанията“ си.

Тейлър приближи свидетелската скамейка с победоносно блестящи очи.

— Какъв точно беше планът ви, господин Ендрюс? Просто да влезете, да се усмихнете и никой да не ви пита защо не сте дошъл?

Всъщност, планът му беше точно такъв.

Джейсън скръсти ръце и пренебрежително вдигна рамене при въпроса й.

Тейлър се ентусиазира от жеста му и гласът й се изпълни със сарказъм.

— О, съжалявам, господин Ендрюс, но отговорите ви трябва да бъдат ясни за деловодителя. Това „да“ ли беше?

Джейсън я погледна безизразно, раздразнен от тона й. Тя отвърна на погледа му.

— Да, госпожице Донован — отговори най-сетне той. — Може това да е бил планът ми. Да се усмихна и никой да не ме пита нищо.

Тя се облегна на свидетелската скамейка.

— И как работи за вас този план, господин Ендрюс?

Погледите им се срещнаха.

— Не много добре.

Тейлър се усмихна уверено, сякаш искаше да каже, че е приключила.

— Добре. Нямам повече въпроси.

Тя наперено отиде до адвокатската маса и метна куфарчето си през рамо. Без да си направи труда да погледне назад, тя излезе от съдебната зала с високо вдигната глава. Вратата се залюля и се затръшна след нея.

Джейсън остана сам.

Седеше глупаво на свидетелската скамейка.

Той се огледа в очакване на камерите и чакаше хората да излязат и да му кажат за майтапа, който са му спретнали. Клуни обожаваше подобни постановки.

Джейсън чакаше. Продължаваше да чака.

Но… нищо.

И тогава започна да му просветва, че това не е майтап, че наистина Тейлър Донован е искала да го обиди. Което повдигна един много сериозен въпрос.

Каква, по дяволите, беше тази гадост?

Джейсън бързо се върна към всички подробности от срещата с нея. Всяка една дръзка, саркастична дума. От години никой не му беше говорил така.

Погледна към вратата, през която Тейлър току-що беше изчезнала. И лицето му бавно се разтегли в усмивка. Интересно. Много интересно.