Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Just The Sexiest Man Alive, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 131 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Разпознаване и начална корекция
varnam (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Джули Джеймс. Най-сексапилният мъж

ИК Санома Блясък, София, 2012

Американска. Първо издание

Редактор: Елка Николова

Коректор: Елка Николова

ISBN: 978-954-399-001-6

История

  1. — Добавяне

16

Джейсън завари Наоми Крос край езерото с рибите да бърбори въодушевено с група приятелки. Той се приближи с топла усмивка.

— Здравей, Наоми. Забавляваш ли се?

Актрисата се обърна, когато чу гласа му. Тя беше висока, руса и загоряла от слънцето — по всичко приличаше на калифорнийско момиче, докато не проговори.

— Скъпи, знаеш, че винаги се забавлявам на твоите партита. Не бих пропуснала. — Гладкият й британски акцент беше единственият белег, че е родена и израсла в Лондон.

— Имаш ли минутка? — Джейсън посочи масата встрани. Наоми кимна и той я отведе от приятелките й.

Докато се канеше да седне, той забеляза Тейлър от другата страна на басейна все още да разговаря с Хайден Стоун. Реши, че е крайно време да сложи точка на това и спря един от охранителите.

— Имаш ли мобилен?

Охранителят кимна утвърдително.

— Добре — посочи Джейсън. — Хайден Стоун е ето там, говори с тъмнокосата жена. Приближи се до него с телефона и му кажи, че жена му иска да говори с него.

Доволен, че охранителят поема към Тейлър (това щеше да свърши работа), Джейсън седна до Наоми.

— Е, разбрах от Синди, че са говорили с Марти — каза Наоми, имайки предвид агента си.

— Двамата са големи сватовници напоследък. Марти предложи аз и ти да излезем да пийнем нещо в „Пенинсюла“ — Джейсън завъртя очи при баналната идея. — На същото място изпрати Джен и Винс преди излизането на „Разпадане“.

И двамата се усмихнаха. Макар да работеха заедно за първи път, те се познаваха от години и се разбираха добре.

— Напитки в „Пенинсюла“ — изсмя се Наоми. — Давам три седмици преди пресата да оповести, че сме сгодени.

— И пет, преди да забременееш.

Наоми изпъшка.

— Още една снимка с изпъкнало коремче. На Синди ще й хареса.

Джейсън се наведе и я погледна сериозно. Беше време да се захваща за работа.

— Наоми, трябва да те помоля за една услуга. Искам да ми помогнеш тази вечер.

Винаги готова за интриги, Наоми се наведе към Джейсън и наклони глава към неговата. Тя сниши глас до тих шепот.

— Какво точно имаш предвид, скъпи?

 

 

Тейлър кимаше учтиво, докато Хайден Стоун дърдореше за най-новия си проект — романтична драматична комедия за егоистичен мъж в критичен момент от живота, който става по-добър човек благодарение на любовта на чудновата, но сладка жена; действието се развива на фона на саундтрак от еклектичен, класически рок. Предвид факта, че Хайден беше единственият човек на партито, който си направи труда да я заговори, тя устоя на импулса да изтъкне, че това поразително прилича на сюжета на последните му три филма.

Докато Тейлър говореше с режисьора, тя не можеше да не види с крайчеца на окото си как Джейсън седи край басейна с Наоми Крос. Спомни си статията от списание „Пийпъл“, която Линда й беше дала преди няколко седмици и която предполагаше, че Наоми е „следващото завоевание“ на Джейсън.

Преди няколко седмици на Тейлър нямаше да й пука от подобна клюка. Но сега, поради някаква причина, от факта, че ги виждаше заедно, стомахът й се сви.

Наложи си да отклони поглед от тях тъкмо когато Хайден завършваше десетминутната си реч за „развитието на героя“.

— Тук е моментът, в който виждаме, че героят е направил пълен кръг — каза той. — Какво мислиш?

Тейлър се изчерви от въпроса. Това наистина не беше нейната област.

— О, не съм аз човекът, когото трябва да питате — каза тя весело. — Аз не гледам толкова много романтични комедии.

Драматични комедии — поправи я Хайден. — И защо така? Не вярваш ли в любовта?

Фамилиарниченето му веднага я отблъсна, но тя се усмихна и се опита да бъде любезна.

— Разбира се, че вярвам в любовта — тя умишлено леко подигравателно наблегна на думата. — Макар че не съм сигурна, че вярвам в любовта по начина, по който я представят във филмите.

На Хайден изглежда му хареса това предизвикателство. В холивудската хранителна верига, както Тейлър бързо щеше да научи, единственият по-арогантен и самоуверен човек от спечелил „Оскар“ актьор беше печелил „Оскар“ режисьор.

— О? И в какво не вярваш?

Под изпитателния му поглед Тейлър изведнъж се почувства отново в университета, когато професорът по наказателно право я печеше върху съдебното решение по делото Хадли срещу Бексендейл.

— Не знам… — каза тя, местейки напитката си от едната ръка в другата. Виждаше, че режисьорът няма да я остави току-така. — Предполагам, че е идеята, че там някъде те чака човекът. Така наречената съвършена половинка. Това не е реалистично.

Тейлър бързо огледа партито в търсене на начин да се измъкне. Целият този разговор беше станал малко сладникав за вкуса й.

Хайден се клатеше напред-назад на петите си, самодоволен от очевидно превъзхождащите знания, които имаше по въпроса.

— Виж, само защото такава любов не ти се е случвала, не означава, че тя не съществува.

— Сигурна съм, че сте прав — каза Тейлър на Хайден с учтива усмивка. — Просто предполагам, че не попадам в целевата ви група, това е.

Хайден се наведе още по-близо.

— Нека ти дам един приятелски съвет, Тейлър. Животът не е само логика и разум — понякога просто трябва да затвориш очи и да скочиш. Особено когато става въпрос за връзки.

Тейлър се опита да се въздържи да не завърти очи. Сега определено беше време да избяга.

Но Хайден очевидно (и доста погрешно) смяташе, че ораторските му умения са очарователни и се приближи още повече.

— Вероятно бихме могли да продължим този разговор. Може би на вечеря?

Тейлър поклати глава.

— Съжалявам. Боя се, че не мога. Тези дни имам страшно много работа.

Хайден изглеждаше доста обиден — и изненадан — от отказа.

— Проблем ли има? Знаеш ли, че с Брукхаймер имаме ресторант?

Тейлър едва се сдържа да не се усмихне. Ахх… Холивуд. Тъкмо когато си мислиш, че всички стереотипи и клишета не са верни, разбираш, че всъщност са.

Тя погледна Хайден.

— Вие не сте ли женен?

Всички знаеха, че съпругата му е актриса, която играе в два от филмите му.

— Разделени сме — каза той настоятелно. — Не съм говорил със съпругата си от месеци.

Точно тогава към Хайден и Тейлър се приближи един от охранителите, с мобилен телефон в ръка.

— Извинете, господин Стоун, но съпругата ви ви търси по телефона.

Тейлър развеселено наблюдаваше как лицето на режисьора почервеня от срам.

— И така… мисля да тръгвам — каза тя.

Отправи се към тоалетната, мястото, където се надяваше, че Хайден Стоун няма да се опита да я последва.

 

 

Тоалетната за гости в постройката към басейна беше декорирана с бежов и черен мрамор и тъмно махагоново дърво, имаше и отделно фоайе. С одобрителен поглед адвокатът в Тейлър не можеше да не си помисли, че ако Джейсън някога се ожени, ще трябва да си подготви хубав предбрачен договор.

Тъкмо беше затворила вратата на тоалетната, когато чу два високи клюкарски гласа във фоайето.

— Трябва да е тя — казваше първият глас. — Много прилича на жената от снимката в „Белажио“. А видя ли как я гледаше, когато пристигна?

— Но аз мислех, че той и Наоми са се забили на снимачната площадка — каза вторият глас. — Знаеш ли я Аманда, дето работи в офиса на Марти Шепърд? Тя ми каза.

В първия момент Тейлър не разбра, но после веднага се сети, че жените говорят за нея и Джейсън. Дребнави клюки. За щастие тя беше над тези глупости, но се допря до вратата, за да чува по-добре.

— Това с Наоми е само слух — каза убедително първата жена. — Знаеш ли го Макс, сервитьора в „Мистър Чоу“? Той ми каза, че е бил на смяна, когато Джейсън е вечерял с мистериозната жена, и че не е могъл да откъсне поглед от нея.

Без да иска, Тейлър се усмихна.

— И според всички — продължи жената, — тя го е накарала да се усмихва. Много.

Тейлър мислено се върна към вечерята им. Да… тази вечер тя беше изключително очарователна.

— Мислиш ли, че е модел? — попита втората жена.

Модел? Леле. Зад вратата Тейлър гордо отметна косата си.

— Обзалагам се, че си е удължавала косата.

Тейлър спря по средата на отмятането на косата си и отвори уста отбранително. Чакай малко.

— И мисля, че има импланти в устните — втората жена повиши глас подигравателно. — „Извинете, докторе, искам ги като на Анджелина Джоли“.

Ръката на Тейлър смутено се стрелна към устните й.

— Ами циците й?

Тейлър сведе поглед към гърдите си.

— Шегуваш ли се? — чу да казва другата жена. — Че кой в днешно време е с истински цици?

— Не знам, може би затова Джейсън е бил толкова щастлив по време на вечерята им.

Тук и двете жени се изсмяха.

Тейлър чу гласовете да заглъхват, явно излизаха от тоалетната. Тя предпазливо отвори вратата, излезе във фоайето и тръгна към огледалото.

От всички неща, които двете фръцли бяха казали, два коментара я поразиха най-много.

Джейсън е вечерял с мистериозната жена и не е могъл да откъсне поглед от нея.

И според всички го е накарала да се усмихва. Много.

Тейлър не можа да се сдържи — развълнува се, когато го чу. Гледаше отражението си в огледалото.

Какво й ставаше последните няколко седмици?

Първо, за малко не целуна Джейсън във Вегас. После реши да дойде на партито му, въпреки факта, че вкъщи я чакаха купища работа. Въпреки факта, че трябваше да се държи по-разумно.

Припомни си как Джейсън я беше поздравил, когато пристигна. Наистина се беше зарадвал да я види.

Вероятно този поглед беше искрен.

Вероятно нищо лошо нямаше да се случи, ако престане да се държи толкова цинично.

Вероятно трябваше… е, не знаеше как точно да завърши тази мисъл, но вероятно „вероятно“ беше достатъчно засега.

И така остана дълго пред огледалото.

След това се усмихна.

Реши да се върне на партито, спря се за миг, преди да прекрачи навън, и отново хвърли поглед в огледалото. После дискретно нагласи роклята така, че да се вижда още малко от деколтето й.

Изкуствени, а? Тейлър се усмихна уверено. Как ли не!

 

 

Тъкмо беше спряла до бара да се освежи с напитка, когато чу познат провлечен говор зад себе си.

— Ето ви, госпожице Донован…

На лицето й се появи усмивка. Точно мъжът, когото търсеше. Със срамежливо отмятане на косата си тя се обърна и… се оказа очи в очи с Наоми Крос.

Джейсън любезно ги запозна.

— Тейлър, реших, че може би ще искаш да се запознаеш с Наоми. Тя е една от актрисите, с която играем заедно във филма, за който ми помагаш.

Той се обърна към Наоми да й обясни.

— Тейлър е адвокатът, с когото се консултирам за сценария.

Наоми стисна ръката на Тейлър.

— О, значи вие сте виновна за всички промени, които ми подават в последната минута.

Възстановявайки се от смущението, Тейлър се усмихна.

— Съжалявам… сигурна съм, че малко прекалявам с всички тези юридически въпроси.

Наоми махна с ръка.

— Вината не е ваша. Цялото заснемане на филма си е предизвикателство, особено с този график, който режисьорът се опитва да спазва — тя погледна към Джейсън и след кратка пауза обви ръце около врата му.

— Ето защо този уикенд ще бъде толкова прекрасен, скъпи — с усмивка тя се обърна към Тейлър. — Джейсън каза ли ти? Ще ходим в долината Напа — само двамата.

Въпреки усилията, Тейлър не се сдържа. Лицето й посърна разочаровано.

— Не — отвърна тя тихо. — Не го е споменавал.

Тя погледна встрани и се опита да скрие изненадата си. След това забеляза, че Джейсън я гледа съсредоточено.

Наоми прокара пръсти по ръката му и го погледна с обожание.

— Как можа да забравиш? Знаеш от колко време и двамата чакаме това пътуване. Не е ли така?

— Не мога да се сетя за нещо друго, което бих предпочел да правя този уикенд — Джейсън се усмихна дяволито и небрежно завъртя часовника около китката си.

Наоми отвърна на погледа му.

— Нещо друго, което би предпочел… или някой друг?

Добре — Тейлър вече беше чула достатъчно.

— Чуйте, наистина трябва да тръгвам — прекъсна ги тя. — Става късно, Наоми, беше ми приятно да се запознаем — на тръгване тя профуча покрай Джейсън и леко кимна за довиждане.

Беше направила само няколко крачки, когато го чу да вика след нея.

— Тейлър, почакай малко…

Тя спря и се обърна.

Джейсън стоеше и я гледаше невинно с Наоми до него.

— Уговорката за четвъртък си остава, нали? — попита той. — Авторът направи промени във второ действие и бих искал да ги погледнеш.

Тейлър спря, но някак си успя да запази самообладание.

— Разбира се. До четвъртък — каза тя безизразно. — До тогава.

Без повече суетене тя се обърна и си тръгна.

 

 

Наоми и Джейсън изчакаха Тейлър да се отдалечи достатъчно, за да не ги чува. След това актрисата го погледна.

— Е? Получи ли се това, което искаше?

— И още как — каза Джейсън.

— Значи се справих добре?

— Ти си съвършена, Наоми, както винаги. Задължен съм ти.

Тя му намигна скромно.

— Знаеш, че можеш да разчиташ на мен, скъпи — след това плавно се отдалечи и се върна при приятелките си.

Повече от доволен от начина, по който се бяха развили нещата, Джейсън отиде до бара да си поръча победен коктейл.

Мислеше си за съкрушения поглед, който Тейлър не успя да скрие, когато чу, че той ще прекара уикенда с друга жена. При това в долината Напа. Добавянето на този детайл в последния момент беше гениално хрумване.

Да, наистина, Тейлър Донован вече доста време се съпротивляваше. Но сега, е… Джейсън се усмихна при мисълта за това, което щеше да последва. Както се казва, победителят обира трофеите.

Барманът остави напитката на бара. Джейсън отпи от уискито със самодоволна усмивка.

— Наздраве.