Лоран Гунел
Бог пътува винаги инкогнито (57)

57

Има периоди от живота, наситени с много събития и емоции. Срещата ми с Одри се вписа в един такъв период. Бях особено щастлив отново да я видя и заедно да затворим болезнения епизод на нашата раздяла. С неописуем възторг разбрах, че още ме обича. Направо се разтапях от вълнение и душата ми се изпълваше с радост при мисълта, че пак мога да се срещам с нея, да я докосвам, да я усещам до себе си и да я целувам. Заклехме се никога повече да не се разделяме, каквото и да се случи. Говорихме и за Игор, разбира се, еднакво изпълнени с тъга и ронейки сълзи. Тя ми разказа за детството си с него, а аз за краткото ни, но много наситено познанство. Заедно се посмяхме на притесненията ми по негов адрес, на изпитанията, на които ме беше подложил, на приключенията, породени от тях.

Погребението се състоя в руското гробище в Сент Женвиев де боа след православно опело в катедралата „Свети Александър Невски“.

Като се изключат прислужниците, повечето от присъстващите не се познаваха помежду си. Не разговаряха и бавно се разхождаха по сенчестите алеи на гробището в очакване да донесат тялото. Повечето бяха жени, някои от които много красиви, облечени в дрехи с ярки цветове.

След това се появи ковчегът и хората инстинктивно се събраха заедно. Носеха го четирима души, облечени в черни дрехи, следвани от Влади, който водеше на каишка учудващо спокойния Сталин.

Последвахме ги, образувайки дълго мълчаливо шествие под искрящото слънце, през зелената шир на това красиво и затрогващо място, просторно и тихо, осеяно с високи брези, ухаещи на смола смърчове и борове, издигнали възлестите си дънери към яркосиньото небе.

На завоя на една алея сърцето ми изведнъж се сви. На земята бе поставено пиано. Пред клавиатурата седеше младеж със строго лице, славянски черти и светлосини очи. Започна да свири и кристалните меланхолни ноти се заотронваха в тишината на природния кът. Тълпата застина на място, преживявайки вълнението на момента. Одри се сгуши до мен. Мелодията премина в затрогващи акорди, способни да пробият бронята и на най-силния мъж, целещи се право в сърцето, отвеждащи го волю-неволю в царството на чувствата, скръбта и смирението.

Тази музика бих познал измежду всички останали… Рахманинов придружаваше баща ми до последния му дом. Дори най-безчувствените от нас не можаха да възпрат сълзите, които навлажняваха очите им.