Лоран Гунел
Бог пътува винаги инкогнито (32)

32

— Ив Дюбрьой не съществува.

— Моля?

— Инспектор Петижан е на телефона. Добре ме чухте: Ив Дюбрьой не съществува.

— Преди два часа бяхме заедно двамата.

— Истинското му име е Игор Дубровски.

Името събуди в мен някакво неприятно чувство, което не можех да си обясня.

— Белогвардеец — продължи той, — искам да кажа благородник. Родителите му напуснали Русия през революцията. Успели да се измъкнат с имането. Очевидно цяла камара мангизи. Синчето им се изучило във Франция и в Щатите. Станало психиатър.

— Психиатър?

— Да, лекар, психиатър. Обаче не е практикувал много.

— Защо?

— Нямам информация, по това време, все пак сме неделя, не е лесна работа… Изглежда, са го лишили от лекарски права. Обясниха ми, че се случвало много рядко, значи е направил сериозен гаф.

— Сериозен гаф…

Бях озадачен.

— На ваше място не бих му се доверил.

Точно в този момент чух някой да крещи. Откъслечни думи.

„С кой говорите, Петижан? Кой е насреща?“

Приглушени шумове. Налагаше се инспекторът да закрива слушалката с ръка от време на време.

„Телефонираха от централната служба. Казват, че сте искали някакви сведения. К’ва е тая работа, мамка му? Не ща неприятности, никакви, Петижан, ясно ли е? А и…“

Разговорът бе прекъснал. Даваше свободно и по линията се чуваше само повтарящото се в безкрая „ту-ту-ту“. Почувствах се самотен, ужасно самотен и тревожен.

Затворих телефона. Апартаментът ми се стори много тих и празен. Отидох до прозореца. Безчетните светлини на Париж закриваха звездите.

Бях потресен. Простият факт, че Дюбрьой ме бе излъгал за името си, дълбоко ме порази. Човекът, на когото се бях доверил, не беше този, който си мислех, че е.

Сериозен гаф… Колко сериозен?

Натрупаната нервна и физическа умора от отвличането ми преди двайсет и четири часа се стовари отгоре ми като парен чук и изведнъж се почувствах празен, изцеден.

Угасих осветлението и се свих на леглото. Въпреки изтощението ми сънят не идваше.

Формулировката на ангажимента, който бях поел към Дюбрьой, не ми излизаше от ума, задушаваше ме, кънтеше оглушително, а страхът пълзеше неотстъпно в душата ми.

Иначе няма да останеш жив…

Този тип бе говорил сериозно, вече бях убеден.

* * *

Събудих се посред нощ, плувнал в пот. Беше се появил отговор в съня ми, във времето, когато човешкото несъзнавано, единствен и всевластен господар, е в състояние да открие и най-дребната подробност, изгубена в бездънния кладенец на нашите познания, преживявания, потънала сред милиардите информации, отдавна забравени и погребани в дебрите на ума ни.

Дубровски беше името на автора на статията за самоубийството, която ми бе разкрила тайния проход, водещ към малките пролуки в металната конструкция на Айфеловата кула, описана като най-подходящото място за възможно най-впечатляващото самоубийство.