Лоран Гунел
Бог пътува винаги инкогнито (27)

27

Смръщила вежди, Катрин леко се приведе напред.

— Бих желала да поговорим за начина, по който помогна на Алън да спре да пуши.

Леко усмихнат, Ив Дюбрьой се отпусна назад в дълбокия фотьойл от тиково дърво и завъртя чашата между пръстите си, от което кубчетата лед зазвънтяха. Обожаваше да си припомня подвизите си и да ги коментира.

— Принудил си го — продължи тя — да пуши все повече и повече, докато се отврати, така ли?

— Съвсем не — отговори той със задоволството на човек, чиито действия пораждат недоразумение дори и у професионалистите, понеже са направо гениални.

— Мислех, че…

— Не, всъщност просто обърнах парата — заяви той с фалшива скромност, прибягвайки до абстрактна формулировка, която щеше да пришпори събеседничката му да продължава да го разпитва.

— Обърнал си парата?

Той не отвърна веднага, наслаждавайки се на глътката алкохол и на интереса, който бе събудил в Катрин.

След изминалия горещ ден вечерта бе донесла приятна прохлада, от която двамата се възползваха, удобно настанени в градината, с поставен пред тях поднос с вкусни сладки.

— Спомни си. Алън беше заявил, че неговият проблем е свободата. Дълбоко в себе си таеше желание да престане да пуши, но това, което го възпираше, беше чувството на свобода, което свързваше с цигарите. Всички го съветваха да ги откаже, затова не се чувстваше свободен в избора си. Да спре да пуши би означавало да се откаже от свободата си, подчинявайки се на чуждата воля.

— Да, мога да го разбера.

Катрин слушаше, видимо силно съсредоточена върху отговорите, и не се поддаваше на изкушението на сладките, които можеха да отвлекат вниманието й.

— Тогава обърнах парата. Направих така, че за него пушенето да се превърне в акт, принудително наложен отвън. В такъв случай свободата сменяше лагера си. Оставаше му единствено да спре да пуши, за да удовлетвори жаждата си за свобода.

Катрин не каза нищо, но зоркият наблюдател би открил в погледа й искрица на възхищение.