Саймън Кърник
Без пощада (7)

8.

Болт знаеше, че нито той, нито Мо са добре дошли на мястото, където беше намерен трупът на Джак Кели. Детектив Ламдън се държеше любезно, но за всички беше ясно, че присъствието на двамата детективи от НСБОП не му е приятно. Търпеше ги само защото имаше връзка, макар и все още неясна, между техния и неговия случай. Ламдън не виждаше и с какво им помага откритието, че Джак е бил изтезаван, и отначало отхвърли този факт като фактор в убийството на Джак Кели.

— Не можем да твърдим, че това има нещо общо с целия случай — каза той предпазливо. — Може да се е изгорил по невнимание. Твърде рано е да правим заключения.

Според Болт Ламдън беше толкова резервиран по две причини. Първо, явно си беше малко тромав и муден по природа и динамиката на случая го изваждаше от равновесие. И второ, играеше роля професионалното съперничество. Болт се беше натрапил в неговото разследване и за по-малко от пет минути беше направил потенциално важно откритие. Естествено, че на Ламдън това не му се нравеше.

Добре. Болт можеше да го разбере. На негово място и той би се чувствал така.

— Смятам, че в къщата ще открием доказателства, че е бил измъчван — каза той. — По китките му личи, че е бил вързан. Най-вероятно хората, които са го убили, първо са го нападнали в къщата и са го подложили на изтезания, предполагам, за да изкопчат някаква информация. Той е успял да избяга, те са го подгонили и когато са го настигнали тук, понеже не са могли да продължат разпита на открито, са го очистили.

— Дори да е бил измъчван, какво общо има това с вашия случай?

Много уместен въпрос. Болт си го задаваше, откакто бе видял трупа.

— Може би нищо. Но да не забравяме, че Джак Кели е бил адвокат на главния съдия, който се е самоубил при доста странни обстоятелства преди по-малко от четиридесет и осем часа. И сега изведнъж той също умира, убит от поне двама мъже, при това доста професионално. Със сигурност знаем, че не става въпрос за обир, а не може и да е грешка. Убийците са прекарали известно време с жертвата и много добре са знаели кой е. Което означава, че са го убили нарочно и съзнателно. Може просто да са му били врагове, не знам. И аз като вас не знам нищо за него, но не ми харесва фактът, че Кели е убит толкова скоро, след като нашият човек се самоубива.

Ламдън се позамисли, после бавно кимна и каза:

— Тепърва ще проверяваме миналото на Кели. Естествено ще ви уведомим за всичко, което открием, ако има връзка с вашия случай.

После се обърна към един от полицаите.

— Изпразни му джобовете, Бил. Сложи всичко в пликче.

Бил — беше доста възрастен — се зае да изпълни нареждането. Ламдън отново се обърна към Болт.

— Държите ли да видите още нещо?

— Бихме искали да огледаме къщата, ако е възможно.

Ламдън не беше много доволен, но прояви достатъчно възпитание да не възрази.

— Разбира се. Само не пречете на хората ми да си вършат работата.

— Ще сме много дискретни — каза Болт съвсем леко язвително.

През това време Мо внимателно наблюдаваше как Бил изпразва джобовете на Джак Кели. Извади портфейл с кредитни карти, връзка ключове, смачкана банкнота от десет лири и няколко монети.

— Открихте ли мобилен телефон, сър? — попита Мо Ламдън.

Водещият разследването поклати глава.

— Не. И да е имал, сигурно е в къщата.

— Няма да е зле да разберем с кого е разговарял последните няколко дни — отбеляза Мо възможно най-тактично.

— Ще се погрижим и за това, когато му дойде времето.

Мо и Болт тръгнаха към къщата. По пътя Мо си позволи кратък психопортрет на детектив Кийт Ламдън:

— Абсолютен задръстеняк.

— Срещат се — съгласи се Болт с въздишка. — Мен ако питаш, трябва да вземем нещата в свои ръце и да се свържем с Джийн.

Детектив Джийн Райли беше само на двайсет и четири — най-младото попълнение в екипа на Болт. Имаше добра мрежа контакти с подходящите хора в различни телефонни компании и затова винаги възлагаха телефонните проверки на нея. Сутринта й бяха дали номерата на стационарния и мобилния телефон на съдията, за да провери всички входящи и изходящи разговори. Но тъй като екипът беше малък, тя трябваше да отиде и до Съфък, за да разпита сестрата на съдията. Затова Болт не беше изненадан, че все още не се е обадила. С оглед на развоя на събитията обаче щеше да се наложи Джийн да удвои усилията си. Телефонните справки бяха трудна работа. Отнемаха много време, а и след въвеждането на закона за защита на личните данни се налагаше да се попълват множество документи и да се иска разрешение от най-високо ниво. Така беше по закон, но на практика, ако знаеш към кого да се обърнеш или кого да попритиснеш, обикновено получаваш каквото искаш.

Болт извади мобилния си телефон и набра номера на Джийн.

Тя вдигна на второто позвъняване.

— Как върви при вас, сър?

— Има развитие — отвърна той и я запозна накратко със случая „Кели“. — Ти къде си?

— Вече съм в офиса. Не научих много от сестрата на жертвата. Мила възрастна жена, омъжена, с четири пораснали деца. Със съдията не били много близки: виждали се веднъж в годината, за Коледа. Каза, че бил малко надут.

— Не се учудвам. И на мен така ми изглеждаше по телевизията. Нещо интересно в телефонните справки?

— Тук са, пред мен — отвърна тя. — И на двата телефона. Основно е използвал стационарния. От двайсет минути ги разглеждам, но не виждам нищо необичайно.

— Има ли обаждания от или до Джак Кели?

— Един момент.

Болт я изчака да провери данните. Чуваше я как си тананика.

— За последния месец и половина има три обаждания до кантората на Кели, направени от стационарния телефон — каза накрая Джийн. — Първите две са по десетина минути, последното е четири минути и девет секунди. В понеделник следобед.

— Не изглежда подозрително. А мобилният?

— Пак ще проверя, но… — И след кратка пауза: — Не, нищо.

Значи нямаше поредица от бързо разменени телефонни обаждания между съдията и адвоката му, нито пък странни продължителни разговори. Болт би трябвало да е доволен, защото това потвърждаваше теорията му, че съдията се е самоубил. Което пък означаваше, че може да се прибере, да си поръча тайландска храна, да си отвори бутилка „Шираз“ и да се изтегне на дивана, за да гледа как великата мис Марпъл си върши работата. Истински детектив в действие. Но не беше доволен. Изпитваше някакво странно разочарование. Млад адвокат беше жестоко убит в разцвета на силите си. Вярно, че според Болт представителите на тази професия бяха най-често шарлатани и мошеници, но сега това не беше важно. Човек, който може да измъчва друг човек и после да го обеси, заслужаваше да лежи в затвора до живот, а Болт не смяташе, че детектив Кийт Ламдън е в състояние да доведе нещата докрай.

— Ще ми направиш ли една услуга, Джийн? — попита той.

— Разбира се, сър. Само кажете?

— Можеш ли да направиш справка за телефоните на Кели, в офиса, в дома му, както и мобилния?

— Имате ли мобилния му номер?

— Още не, но ти можеш да го намериш, нали?

— Ако е регистриран на негово име, да, но ще отнеме време.

Болт за пръв път долови в гласа й нотка на разочарование. Знаеше, че тя си има приятел, цивилно момче на нейната възраст, и вероятно двамата имаха планове за вечерта. При това едва ли да гледат „Мис Марпъл“. Замисли се дали да не остави телефоните за после. Джийн беше съвестно и работливо момиче и той не искаше да злоупотребява, но от друга страна, трябваше да получи нужните отговори, а и беше само шест без двайсет. Ако работеше бързо, пак щеше да й остане време да се позабавлява с приятеля си.

— Просто виж какво можеш да направиш. Много ще съм ти благодарен.

— Смятате ли, че има връзка между нашия случай и този?

— Не знам. Но ако има, искам да я открием — отвърна той и затвори.

Вече се намираха пред входа на къщата. Бяха пристигнали още полицейски коли, включително екип с куче, от което се очакваше да надуши накъде са избягали убийците. Болт тепърва щеше да попита за това. Следите по пътеката бяха само в една посока, така че изглеждаше логично да са побягнали към гората, след като са свършили с Кели. На входната врата стоеше униформен полицай.

Двамата с Мо показаха служебните си карти и влязоха.

Отвътре къщата не беше толкова просторна, както можеше да се предположи отвън, но беше изискано обзаведена в модерния напоследък минималистичен стил, който обаче й придаваше вид на необитавана. Подът беше от лакирано дърво, стените — боядисани в кремаво, а мебелите във вестибюла и трапезарията представляваха комбинация от махагон и ковано желязо. Килимите — където ги имаше — бяха в бяло или черно. Болт веднага заключи, че човекът, живял в този дом, е бил маниак на тема чистота. На стената в дневната висеше огромен плазмен телевизор, по-голям и по-лъскав от онзи в управлението, а срещу него под ъгъл имаше два дивана с ленена тапицерия.

Болт и Мо прекараха следващия половин час в оглед на къщата, като се стараеха да не пречат на криминалистите, които сновяха насам-натам в търсене на едва забележими улики — следи от ДНК, нишки от тъкани, въобще нещо, което би помогнало да се идентифицират двамата убийци. Щателното изследване на къща като тази обикновено отнемаше около три дни, но ако имаше оставени улики, щяха да ги открият. Технологията, с която разполагаше полицията, се усъвършенстваше непрекъснато и вече беше толкова прецизна, че само най-интелигентните престъпници успяваха да се измъкнат. Това, разбира се, беше хубаво. Окуражаващо беше да видиш, че злосторниците биват хващани и осъждани, при това с такива неопровержими доказателства, че бе невъзможно да отрекат престъпленията си, но при целия този процес се губеше част от детективската работа. Престъплението вече не беше загадка, а детективът — ключът за разрешаването й. Детективската работа сега се вършеше най-често от експертите, техниците и лаборантите. Болт често признаваше пред себе си, че вече не му е толкова забавно, както едно време.

В спалнята — огромното легло на Кели я заемаше почти цялата — намериха онова, което търсеха. За дървената рамка от двете страни на леглото бяха завързани две вратовръзки. Очевидно с тях го бяха държали вързан тук; няколкото тъмни петна в средата на искрящо белите чаршафи потвърждаваха съмненията им, че именно тук са горили слабините му. Двама криминалисти лазеха на четири крака около леглото и оглеждаха пода. По всичко личеше, че представителите на НСБОП нямат повече работа тук.

— Е, шефе? Според вас какво се е случило? — попита Мо. Двамата с Болт стояха и гледаха, а криминалистите си вършеха работата и се правеха, че не ги забелязват.

— Мисля, че когато Кели е пуснал убийците да влязат, те са го довлекли тук. Завързали са го със собствените му вратовръзки и са започнали да го изтезават със запалка или каквото там са ползвали, за да получат желаната информация.

— А после е успял да се освободи, да слезе долу и да избяга през задната врата, макар че ония са били двама и са го вързали за леглото — отбеляза Мо скептично.

— Мислиш, че някой му е помогнал?

— Не знам какво да мисля — отвърна Мо и сви рамене. — Измъчвали са го тук, а умира на двеста метра от къщата. Нещо не се връзва.

Болт отново погледна леглото. Представи си как Джак Кели лежи вързан върху него и пищи от болка, а убийците му си вършат работата. Нещо определено не се връзваше.