Саймън Кърник
Без пощада (41)

42.

От Кларкънуел Болт мина по Ейнджъл Гейт и сви на запад. Не след дълго излезе на М40. Обикновено този маршрут до магистралата беше доста натоварен, но в неделя преди девет нямаше много коли и Болт успя да го измине за двайсет минути.

След петнайсет минути почти постоянна скорост от сто и двайсет километра в час излезе на едно кръстовище, откъдето пое по А404 към Марлоу. През цялото време телефонът му не иззвъня, което според него беше добър знак. Или Джийн отново си беше легнала, или телефонът на Кати Мерън все още беше включен и не бе мръднал от мястото си.

Продължи да кара бързо, без да се съобразява с ограниченията на скоростта, и в девет и десет, четиридесет минути след като беше тръгнал, отби от магистралата и пое по междуселския път към Хамбълдън.

С Микаела бяха идвали тук на разходка лятото преди тя да умре. Беше хубав слънчев ден и на селската поляна имаше мач по крикет. Обядваха в градината на кръчмата и се наслаждаваха на тишината и спокойствието на това райско кътче. Беше толкова различно от суматохата и шумотевицата на големия град, че за миг той дори си помисли дали да не се преместят да живеят тук. Микаела също се беше настроила пасторално.

— Ако някога имаме деца, бих искала да израснат тук — каза тя, отпи от виното си и погледна замечтано към зелените хълмове; дългата й руса коса изглеждаше почти бяла на слънцето. — Можем да си купим земя и да отглеждаме пилета.

Отдавна знаеше, че тя иска да има деца. Темата изникваше все по-често в разговорите им. Но той сякаш не беше готов. Обичаше я, безспорно, но да имат деца… Това беше голяма отговорност, а с неговата професия… просто не беше сигурен дали той, а и двамата, са готови за това.

— Да изчакаме година — две. За какво да бързаме — отговори й.

За пореден път отлагаше нещата, но много добре знаеше, че рано или късно ще трябва да избира или да се съгласи да имат деца, или да я загуби завинаги.

Мина по стария каменен мост, който водеше към селския площад, и веднага забеляза тъмночервения хюндай. Провери номера. Колата беше на Кати Мерън. Продължи по пътя, мина покрай месарницата и кръчмата и стигна подножието на хълма. На електронната карта в колата видя, че това е началото на Рейнджърс Хил, но вместо да тръгне да се изкачва по него, сви надясно към селския паркинг. Група мъже с къси панталони и туристически обувки стояха до колите си и оживено разговаряха. Болт реши да измине остатъка от пътя пеша. Така щеше да е по-незабележим.

Слезе от колата, включи мобилния си на вибрация и пое нагоре по хълма. Чудеше се какво ли ще открие.