Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тина Бойд (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Relentless, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2013)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Саймън Кърник. Без пощада

Английска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД, София, 2008

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-585-865-9

История

  1. — Добавяне

30.

Майк Болт имаше своя теория за детективската работа: детективът никога не може да обясни всичко. Може да има добра обща идея за мотивите на престъпника, но рядко, ако въобще се случи, разполага с цялата картина. Същото важеше и за обстоятелствата около всяко престъпление. Понякога се случваха неща, противоречащи на логиката. Като например това жена да бъде убита с нож в университетската библиотека, а по дръжката му да са отпечатъците на нейна колежка, която няколко часа преди това е била на двайсет километра разстояние в дома на мъж, убит при съвсем други обстоятелства и най-вероятно от съвсем други хора. Двата случая можеха да имат или да нямат връзка. За да постигнеш някакъв напредък в подобна ситуация, трябваше не да седиш и да си блъскаш главата за възможни обяснения, а да се опиташ да намериш свидетели, които да попълнят празнотите. В конкретния случай това бяха семейство Мерън.

Малко преди единайсет Мо спря пред управлението, където беше паркирана колата на Болт.

— Съжалявам, че ти провалих вечерта — каза инспекторът и слезе.

— Не сте виновен вие — усмихна се Мо. — Ако разни хора не умираха при странни обстоятелства, скрили тайни от миналото си, сега щях да съм си на топло у дома пред телевизора с бира в ръка.

— Върви си у вас и си почини. Ще ти се обадя утре сутринта.

— Ще пуснете ли Мерън за издирване?

— Ще се обадя на дежурния на път за вкъщи.

Болт затвори вратата и Мо потегли. Вече не валеше, облаците се разкъсваха. Болт беше изтощен. Този случай не приличаше на никой от досегашните — непрекъснато изникваха нови парчета от мозайката, които изобщо не си пасваха, а всичко се развиваше страшно бързо. Болт беше свикнал със случаи, които се точеха с месеци, доказателствата се трупаха бавно и търпеливо — доказателства срещу хитри и умели престъпници. А сега беше изправен пред поредица жестоки престъпления, вероятно свързани с хора от най-висшата власт, а жертвите и престъпниците, поне на пръв поглед, бяха обикновени хора.

Замисли се дали ключът към цялата тази загадка не е човекът, чието привидно самоубийство разследваха в момента. Едно беше сигурно: ако Парнъм-Джоунс наистина бе част от някаква жестока педофилска организация, то все някъде имаше доказателства за това му хоби. Най-вероятно в компютъра му.

Тръгна към колата си и позвъни на Мат Търнър. Отново се включи гласовата поща. Болт пак му остави съобщение да му се обади незабавно, независимо колко е часът.

Затвори телефона и запали двигателя. Стомахът му къркореше, но вече не беше гладен. Чувстваше се празен. Празен и уморен.