Саймън Кърник
Без пощада (22)

23.

Излязоха и докато минаваха покрай витрината на заведението, видяха, че Тина е на бара и си поръчва още едно питие. Възрастните клиенти й хвърляха одобрителни погледи, но те или не я интересуваха, или просто не ги забелязваше. Болт с изненада установи, че му се иска това момиче, вместо да кисне в бара, да се прибере вкъщи и да премисли живота си на трезва глава. Не й подхождаше да виси по баровете.

— Доста шокиращи неща ни каза, а, шефе? — отбеляза Мо, докато вървяха към колата по тихата мокра улица. — Смятате ли, че последните събития са свързани с прословутата папка?

— Смятам, че или Парнъм-Джоунс е имал изключителни телепатични способности, или е бил убит. А ако той е убит, значи и Джон Гелън е жертва на убийство. Не виждам друго обяснение на факта, че двете предсмъртни писма са еднакви.

— Е, не са съвсем еднакви. Нашият човек не е подписал своето.

— И все пак съвпадението е твърде голямо.

— Не е за вярване, че човек като главния съдия може да е замесен в такава гадост — рече Мо и уморено поклати глава. — Как да вярваш в системата при това положение?

Опита се да запали цигара, но валеше твърде силно, така че се отказа и прибра пакета в джоба си.

— Ами адвокатът, Джак Кели? Или пък нашият човек, Мерън? Те каква роля имат във всичко това?

— Представа нямам, Мо — отвърна Болт, свил рамене под поройния дъжд.

Помисли за Тина и добави:

— Но рано или късно ще разбера.

Качиха се в колата. Мо запали двигателя, а Болт включи мобилния си телефон — беше го изключил за срещата с Тина. Обади се на детектив Мат Търнър — човека от екипа му, който беше взел домашния компютър на Парнъм-Джоунс за анализ. Търнър не вдигаше, така че Болт му остави съобщение да провери всички файлове в компютъра на Парнъм-Джоунс, да види дали има някои криптирани или по-особени и незабавно да му се обади.

— Накъде сме, шефе?

Щеше му се да каже към къщи. Нямаше да е зле да се прибере и да обмисли на спокойствие всичко случило се днес. Да види на кого да се обади и къде да започне да рови. Случаят определено изискваше обмисляне, за предпочитане на сухо у дома, със студена бира и тайландска храна, но за жалост първо трябваше да свърши още нещо.

Затова каза на Мо, че трябва да се отбият на още едно място.