Метаданни
Данни
- Серия
- Случки из живота на Минко Минин (1)
- Включено в книгата
- Година
- 1939 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2014)
Издание:
Гьончо Белев (Гьончо Георгиев Белев)
Патилата на едно момче
Роман
Трето издание
Редактор: Иванка Филипова
Художник: Любен Зидаров
Художествен редактор: Тончо Тончев
Технически редактор: Лазар Христов
Коректор: Нели Златарева
Дадена за печат на 22.X.1965 година. Излязла от печат на 20.III.1966 г. Формат 1/32 84/108. Тираж 20 000. Печатни коли 9. Издателски коли 6,83. Цена 0,53 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1966
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София
История
- — Добавяне
26
Пате фрер
— Тържествата продължават! В неделя ще пристигне друго чудо! — съобщи важно Павел колар Петков в бозаджийницата.
И наистина в неделя още рано сутринта на Стоювия харман беше опъната голяма бяла палатка.
Щом пусна църква, по чаршията префуча Данчо бабин Сусин, който крещеше:
— Чудото пристигна! Дръжте се, хора! Напред към Стою Пазарджиклията!
Около палатката се струпа гъмжило от мъже, жени, деца.
Изведнаж сърцата ни трепнаха. Глас като из фуния заповтаря:
— Пате фрер, Пате фрер, Пате фрер![1] — а след това човешки глас продължи: — Вход три гроша, десет яйца или младо пиле.
От палатката излезе един мъж, облечен в шалвари и с нацапано от червена боя лице.
— Всички навън! — весело каза той. — Билетите ще се продават пред вратата!
Там бяха сложени два сандъка, а от палатката продължаваше да се чува тенекиеният глас:
— Пате фрер, Пате фрер, Пате фрер!
Повечето хора пристигаха с кошници яйца. Някои си плащаха, а други носеха живи пилета или кокошки.
Аз доста се чудех какво да занеса. Яйца нямаше, пилета също, а за пари и дума не можеше да става — никой нямаше да ми даде. Най-сетне ми хрумна една спасителна мисъл — отидох при насадената квачка, измъкнах яйцата изпод нея и — беж на Стоювия харман!
Щом влязох в палатката, ококорих очи и заразглеждах любопитно обстановката.
Върху една маса беше сложено сандъче, на което се въртеше нещо като воденичка, а над него стърчеше голяма фуния.
— Най-голямото чудо на света! — важно говореше представленджията, облечен като лекар в бяла престилка. — Това е грамофон „Пате фрер“, най-знаменитото изобретение на Едисон Велики!
Публиката тропаше с крака от нетърпение, а фунията продължаваше да повтаря своето „Пате фрер“.
Когато палатката се изпълни с хора, човекът с бялата престилка нави някаква пружина на сандъчето, сложи нещо черно отгоре му и извика:
— Тишина!
Колелото на воденичката се завъртя още по-силно и от фунията се чу многоизвестната в Стипоне песен: „Ристовице, млада невясто…“
— Под сандъчето е скрит Манго, той най-много пее тази песен! — изказа недоверието си касап Лазар.
Представленджията, като чу тия думи, махна воденичката и обърна сандъка. Той беше празен. Касап Лазар се смути, цъкна с уста. Недоверието беше победено.
След тази песен фунията запя друга, също тъй известна: „Аз съм мома англичанка…“
Ибо кларнетистът замижа. После извади от пояса си скришом кларнето, клекна на земята и тихичко-тихичко засвири по песента. Той използува случая да обогати репертоара си.