Гьончо Белев
Патилата на едно момче (26)

26
Пате фрер

— Тържествата продължават! В неделя ще пристигне друго чудо! — съобщи важно Павел колар Петков в бозаджийницата.

И наистина в неделя още рано сутринта на Стоювия харман беше опъната голяма бяла палатка.

Щом пусна църква, по чаршията префуча Данчо бабин Сусин, който крещеше:

— Чудото пристигна! Дръжте се, хора! Напред към Стою Пазарджиклията!

Около палатката се струпа гъмжило от мъже, жени, деца.

Изведнаж сърцата ни трепнаха. Глас като из фуния заповтаря:

— Пате фрер, Пате фрер, Пате фрер!^[1] — а след това човешки глас продължи: — Вход три гроша, десет яйца или младо пиле.

От палатката излезе един мъж, облечен в шалвари и с нацапано от червена боя лице.

— Всички навън! — весело каза той. — Билетите ще се продават пред вратата!

Там бяха сложени два сандъка, а от палатката продължаваше да се чува тенекиеният глас:

— Пате фрер, Пате фрер, Пате фрер!

Повечето хора пристигаха с кошници яйца. Някои си плащаха, а други носеха живи пилета или кокошки.

Аз доста се чудех какво да занеса. Яйца нямаше, пилета също, а за пари и дума не можеше да става — никой нямаше да ми даде. Най-сетне ми хрумна една спасителна мисъл — отидох при насадената квачка, измъкнах яйцата изпод нея и — беж на Стоювия харман!

Щом влязох в палатката, ококорих очи и заразглеждах любопитно обстановката.

Върху една маса беше сложено сандъче, на което се въртеше нещо като воденичка, а над него стърчеше голяма фуния.

— Най-голямото чудо на света! — важно говореше представленджията, облечен като лекар в бяла престилка. — Това е грамофон „Пате фрер“, най-знаменитото изобретение на Едисон Велики!

Публиката тропаше с крака от нетърпение, а фунията продължаваше да повтаря своето „Пате фрер“.

Когато палатката се изпълни с хора, човекът с бялата престилка нави някаква пружина на сандъчето, сложи нещо черно отгоре му и извика:

— Тишина!

Колелото на воденичката се завъртя още по-силно и от фунията се чу многоизвестната в Стипоне песен: „Ристовице, млада невясто…“

— Под сандъчето е скрит Манго, той най-много пее тази песен! — изказа недоверието си касап Лазар.

Представленджията, като чу тия думи, махна воденичката и обърна сандъка. Той беше празен. Касап Лазар се смути, цъкна с уста. Недоверието беше победено.

След тази песен фунията запя друга, също тъй известна: „Аз съм мома англичанка…“

Ибо кларнетистът замижа. После извади от пояса си скришом кларнето, клекна на земята и тихичко-тихичко засвири по песента. Той използува случая да обогати репертоара си.