Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Случки из живота на Минко Минин (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2014)

Издание:

Гьончо Белев (Гьончо Георгиев Белев)

Патилата на едно момче

 

Роман

Трето издание

 

Редактор: Иванка Филипова

Художник: Любен Зидаров

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Лазар Христов

Коректор: Нели Златарева

 

Дадена за печат на 22.X.1965 година. Излязла от печат на 20.III.1966 г. Формат 1/32 84/108. Тираж 20 000. Печатни коли 9. Издателски коли 6,83. Цена 0,53 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1966

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

2
Нашата паланка

Градчето ни, макар и обградено отвсякъде с планини, не може да се похвали с особена революционна дейност през време на турското робство. Единствената светла точка е отдавна починалият Герин Пане, който е участвувал в организационния парламент на Бенковски на Оборище.

— Щом Бенковски се яви на поляната — възторжено разказваше той, — ние всички паднахме по очи, сякаш слънцето ни ослепи. Юнак беше тоя апостол!

Но след извоюването на свободата Герин Пане стана излишен и умря. И то много сиромах.

Неучастието на стипончани през въстанието може и трябва да се обясни само с географското положение на тая паланка.

Минаващото през Стипоне Цариградско шосе е било винаги вървеник на римляни, кръстоносци и накрая на турци. Затова всичко по-будно е бягало в планината и стремежът към свобода у останалото население е чезнел, докато постепенно изгаснал и последният лъч от надежда за по-самостоятелен живот. Народът някак си се примирил и безропотно понасял робството.

Турците не само са заемали административните служби, но и те главно са владеели земята, а местното население е слугувало по чифлиците им. Бедни и обезправени, стипончани били принудени да живеят предимно из крайнините, по блатистите места.

Ето тук се заселва след Освобождението и баща ми. В паланката идват и други пришелци. Избягалите през време на войната турци започват един след друг да се връщат, но не остават за дълго време. По-богатите изпродават имотите си и се изселват. Тате отваря кожухарница, замогва се, купува ниви, ливади, дюкян, дворно място и си построява къща по свой план, наподобяваща копривщенските сгради. Обширни стаи, кухня и хамам — един вид турска баня. Повиква от Самоков и зографи, които изписват с разни шарки, цветя и плодове таваните.

В тази къща живеехме само когато тате биваше добре материално.