Джуд Деверо
Цвят на лавандула (22)

Двайсет и първа глава

Следващия ден, петък сутрин, Джослин седеше в кухнята и пиеше чай, когато Тес влезе и ахна.

— Изплаши ме — каза и отиде до хладилника. — Защо си тук?

— Доколкото ми е известно, живея в тази къща.

— О, боже, тази сутрин сме кисели. Да не сте се скарали с Люк?

— Не, разбира се, че не — отрече Джос, но главата я болеше от безсънната нощ. Думите на Люк, гневът му, даже неочакваното му заминаване, я тревожеха.

— Рамзи се връща днес — съобщи Тес. — Самолетът му каца в Ричмънд в десет, затова предполагам, че ще се появи по обяд. Снощи ми се обади и ме разпита подробно за теб и Люк.

— Защо не се обади на мен? Ако иска да разбере нещо за мен, мен трябва да пита.

— Тази сутрин си в лошо настроение. И за какво се скарахте с Люк?

— Вероятно заради Рамзи — обади се Сара от вратата. — Люк и Рамзи се дърлят, откакто са се родили. А сега си имат и Джослин, за да си мерят силите.

— Аз не съм…

Толкова пъти беше казвала думата, че й беше омръзнало.

Сара извади от хладилника картонена кутия с яйца от нейното семейно стопанство.

— Ще направя бъркани яйца. Някой иска ли?

— Да — каза Тес. — Опържи по-голямо количество, защото Джим ще дойде всеки момент. Знаеш как яде.

Джослин седеше насред своята кухня и гледаше двете жени, които шетаха насам-натам, и си спомни как Люк й каза, че къщата й е като бар. „Какво толкова лошо има?“ — зачуди се. Само защото неговата беше залостена като затвор, не означаваше, че и нейната трябва да бъде такава.

— Защо си толкова мрачна? — попита Сара. — Люк къде е?

— Защо от първия миг, в който стъпих в този град, ме причисляват или към Рамзи, или към Люк? Не мога ли да бъда само аз?

Приятелките й се спогледаха.

— Защо не дойдеш днес с мен в града да те заведа в новия ми магазин? — попита Сара. — Потъна в твоята работа и не си го виждала още.

— И ти беше погълната от работа — каза Джослин. — С мъж, когото обичаш, нова работа и всичко останало, сигурно си много щастлива.

— Хайде, ела и поостани днес с мен и Грег — настоя Сара. — Ти не го познаваш, той е страхотен.

— Грешката не е на Джос — подхвърли Тес. — Вие сте или в леглото, или в магазина. Нямате време за нищо друго.

— Явно ревнуваш — каза Сара, едва поглеждайки Тес.

— Ха! — възмути се тя. — Не ревнувам. Само защото вие двамата…

— Момичета! — долетя глас откъм вратата и Джим влезе, натоварен с пазарски торби.

Джослин не издържа. Остави чашата си и се качи в спалнята. Поне горният етаж беше извън обсега на хората, които се мотаеха из къщата, влизаха и излизаха.

Седна в края на леглото и взе двете снимки в рамка — от едната страна Дейвид на госпожица Еди, от другата — прекрасната Едилин Харкорт. Завиждаше й, че е знаела кой мъж иска.

На вратата се почука тихо, тя вдигна поглед и видя Сара.

— Здрасти. Имаш ли нещо против да вляза.

— Не — каза Джос. — Аз тъкмо си…

— Имаш ли нужда да поговориш с някого?

— Да. Не. Не знам. Тъкмо си мислех…

— Мъже — помогна й Сара. — Те са в дъното на нещата и така ще бъде винаги. Мъже.

— Ти се запозна с един, влюби се безумно, така че какво знаеш за проблемите с мъже?

— Повече, отколкото предполагаш, и независимо от онова, което намеква Тес, между мен и Грег има много повече от секс и бизнес.

— Сигурна съм, че е така.

Сара се отпусна на леглото и се подпря на лакти.

— Кажи ми сега какво ти направиха моите скапани братовчеди и ще ти изясня всички въпроси. Ако познавам добре някого на този свят, това са моите братовчеди.

— Не ми ли каза, че Люк е много по-голям от теб и ти почти не го познаваш?

— Тази легенда разправям на чужди хора — позасмя се тя. — Но се надявам, че вече сме приятелки. Стана ясно на приема у Вив.

Джослин изстена:

— Не ми напомняй. Бел се появи почти полугола и засенчи цялото общество, ние с теб се измъквахме крадешком като крадли, а на Люк…

— Да, бе — продължи мисълта й Сара, — на Люк знаем коя. Казал ти е, надявам се, че сложи край. Упълномощил е Кен от кантората да анулира брака.

— Каза ми.

— В най-скоро време няма да бъде вече женен. По закон, но в действителност той никога не е бил женен, така че какъв е проблемът?

Джослин се хвана за главата.

— Аз съм проблемът! Доколкото знам, мога да избирам между двама невероятни мъже, но не съм сигурна дали те ме искат и дали в случая не се перчат кой е по-страхотен мъжкар.

— А кой от двамата ти разтуптява сърцето?

— Люк.

— С кого копнееш да прекарваш всеки миг от деня?

— С Люк.

— С кого си представяш дом и деца?

— С Рамзи.

— Божичко! — въздъхна Сара. — Наистина имаш проблем. Трябва да решиш и да се спреш на един от двамата. Не можеш да се люшкаш от единия към другия.

— Не че някой от двамата ме е помолил… Как се казва, когато човек има постоянна приятелка? Да ходи с мен.

— Люк няма да продума, преди да се анулира бракът му.

— Ами Рамзи?

— Има вероятност да се върне с годежен пръстен. Харесва помпозните жестове.

— Но аз почти не го познавам.

— Интересно — отбеляза Сара. — Чудя се какво ще кажеш, ако Люк се върне с подарък за теб.

— Къде е той? Къде отиде? Замина извън града, а аз дори не зная къде е?

Сара седна и я погледна.

— Ти си въобразяваш, че се колебаеш помежду двамата мъже, но според мен си решила вече. Люк заведе ли те на екскурзия?

— Да.

— До някакво езеро ли?

— Да. Бяхме там, хапнахме сандвичи и се редувахме да четем разказа на госпожица Еди. Сара, трябва да го прочетеш! По-романтична история не съм чела.

Сара се изправи.

— Знаеш ли какво за мен е романтично? Начинът, по който накара братовчед ми да се усмихва. Люк може да се държи грубо, но зад привидната му грубост се крие много чувствителна душа. Ожени се за жена, която не обичаше, само защото носеше неговото дете. Колко нежност има в подобна постъпка! Той й помогна да започне кариерата си на манекенка, а тя му се отплати с…

— Зная с какво — допълни Джослин, — с аборт.

— Кой ти каза?

— Доктор Дейв.

— Боже мили, ама ти доста си се прочула. И доктор Дейв сподели с теб личните проблеми на внука си!

— Да. Какво толкова?

Тя се загледа в Джослин.

— Знаеш ли какво? Мисля, че си жестоко влюбена в Люк и са ти потънали гемиите, защото го няма само от няколко дни.

— Да съм влюбена ли, това е последното нещо, което може да ми се случи. Откога познавам Люк? Два месеца ли ще станат?

— От колко време е познавала твоята скъпоценна госпожица Еди мъжа на живота си, преди да се влюби и да го заобича?

— От няколко дни.

— Видя ли? Искам от теб да се гримираш, да си прибереш косата с една от твоите панделки и да прекараш деня с мен и Грег в новия магазин. Трябва да се махнеш от тази къща, от историята, по която си се вманиачила, да поговориш и с други хора, освен с моите братовчеди.

— Това възможно ли е в този град?

— Много смешно — сряза я Сара, — но иронията няма да ти помогне. — Хвана я за ръка и я накара да се изправи. — Стегни се и да вървим. Толкова работа имам, че не зная откъде да започна.

* * *

— Не, не от там — говореше Грег Андерс на Сара, — оттук мини.

Джослин седеше на пода с кръстосани крака и боядисваше долния край на една от стените в магазина. От часове беше с двамата, наблюдаваше ги и само едно й се въртеше в главата. Грег предизвикваше у нея желание да намери Люк и да хукне към него с отворени обятия. Обаче не разбираше как сладката Сара харесваше такъв деспотичен мъж.

Магазинът щеше да стане красив. Бил е пълен с мебели втора употреба и Сара й разказа, че собственикът бил толкова престарял, че рядко го отварял, пък и тогава заспивал.

— Хората оставяха на тезгяха чекове и пари и си взимаха, каквото им харесваше. Щом забележеше, че влизат туристи, мама изпращаше някой от доставчиците да пази да не откраднат нещо.

— И вие го купихте — оглеждаше се Джослин. Беше просторен и след пребоядисването и ремонта на пода щеше да стане изискан.

Малко след тях дойде и Грег, сграбчи Сара през кръста и я целуна така, както според Джослин хората се целуваха насаме. Но тя като че ли нямаше нищо против.

— Джослин дойде да ни помага днес — каза момичето, когато най-сетне престанаха да се целуват.

Както беше прегърнал здраво през кръста Сара, сякаш искаше да се знае от всички, че тя му принадлежи, Грег така преценяващо изгледа Джос, че тя едва се сдържа да не се намръщи.

— Значи ти си господарката на градския палат — отбеляза той. — Искаш ли да го продадеш?

— Престани! — засмя се Сара. — Ще си помисли, че говориш сериозно.

— Аз говоря сериозно — каза той, без да сваля очи от Джослин. — Продай го на мен и Сара и ние ще го превърнем в туристическа атракция.

— Ще престанеш ли? — намеси се отново Сара, но се смееше, сякаш онова, което говореше Грег, беше много смешно.

— Смятам да запазя къщата — усмихна се насила Джос.

— Е, Джослин — продължи той, като пусна Сара, — какво ще кажеш да ти възложа малко бояджийска работа? Ами да, освен ако като господарка на голямо имение не смяташ, че си твърде изискана за такава работа.

— Грег! — предупреди го Сара.

— Всичко е наред, Джослин знае, че се шегувам, нали, Джос, сладурче?

— Да, бе, да — смънка тя. — Страхотни шеги!

През следващите три часа той влизаше и излизаше, без да обяснява къде се губи, а двете жени боядисваха.

По едно време Сара се залови да пробива дупки с бургия, за да сглоби някаква дървена рамка по заръка на Грег. Джослин се запита, че щом той е така богат, както изглежда, защо не е наел дърводелец, ами товари приятелката си с такава работа.

— Зная, че е малко недодялан — погледна момичето Джослин, — но с Грег се чувствам жива. Прекарах почти целия си живот с игла в ръка или на шевната машина и най-вълнуващите ми моменти бяха да слушам музика. А Грег е пълен с идеи и действа на минутата. Ако бях натоварила някой от братовчедите ми да помага за отварянето на магазин за дрехи, той щеше с месеци да проучва дали идеята си струва. А с Грег ни хрумна един ден на вечеря и на другия ден той ми съобщи, че е купил магазина за стари мебели.

— На това му се казва действие. Но може би и да се пообмисли няма да е зле. Как ще привлечете купувачи?

— Грег всичко е планирал. Наел е рекламна агенция, която да ни представи в Ричмънд.

— Божичко! — промърмори Джос. — Ричмънд. Ами Уилямсбърг?

— Грег каза, че Уилямсбърг е твърде малък за нас. Ще търсим по-широк пазар. Ще ходим в Ню Йорк два-три пъти в годината, ще купуваме дизайнерски облекла и ще ги продаваме тук на двойна цена. Наистина го бива за търговец.

„Или за фантазьор“ — помисли си Джослин, но нищо повече не прибави.

— Ох, олеле, ето го и него! По-добре да се захващам пак за работа.

— Вие, дами, изглежда се мотаете, щом видите гърба ми — рече Грег, като влезе в магазина. — Ще ви орежа заплатите.

— Не знаех, че ще ни се плаща — каза с известна неприязън Джослин.

— Хайде, хайде — рече той, — дамите трябва да бъдат сдържани. Хей, Джос, искаш ли да работиш тук? Ще си помагаш да поддържаш голямата къща.

Джослин се напрегна. Изглежда, новината, че госпожица Еди не е оставила пари за поддръжка на къщата, обикаляше града.

— Грег! — ядоса се Сара. — Казах ти го под секрет.

— О, вярно. Извинявай, Джос.

Тя се изправи.

— Стана обяд и аз тръгвам. Тес каза, че Рамзи се връща днес, и искам да се срещна с него, за да обсъдим някои правни въпроси.

— Ами да — съгласи се Грег. — Чух, че въртиш две гаджета и не можеш да решиш кое от двете предпочиташ.

— По-добре да тръгвам. Аз… — Погледна мръсната си четка, но не я изми, за да не се бави и секунда повече. — Ще се видим по-късно, Сара, а пък магазинът ти ще стане прелестен.

— До довечера — викна след нея тя.

Джос чу Грег да негодува:

— Какво толкова направих! Само я дразнех.

Като се озова навън, въздъхна с облекчение и на практика се затича към кантората на Рамзи.

— Сетих се, че днес ще те видя — посрещна я Тес. — При Рамзи ли дойде, или да се спасиш от Грег Гадняра?

— Да се спася от Гадняра — отговори тя. — Имам нужда от голяма глътка текила. Какъв кретен! Как може Сара да го харесва?

— Все ми се струва, че никой не е живял достатъчно дълго, за да намери отговор на въпроса защо някой някого харесва. Тя се превива от смях на тъпите му шеги и плановете му според нея са велики.

— Смяташ ли, че някой ще измине толкова километри от Ричмънд до Едилин, за да пазарува?

— Не. Ела в кабинета ми.

Джос се огледа и осъзна, че за пръв път влиза в кантората на Рамзи. Къщата беше стара, може би от ранните години на двайсети век, и беше преустроена в удобен и елегантен офис. Приемната беше обзаведена с копия на мебели от осемнайсети век.

— От Уилямсбърг ли са? — попита.

— Естествено — отвърна Тес и се запътиха към нейния кабинет. Минаха покрай две служителки, които работеха на бюрата си. Те изгледаха любопитно Джос.

— Шокирани са, че имам жена приятелка — каза Тес, затваряйки вратата си.

Обстановката беше красива, но без нито един по-интимен акцент, също както в нейното жилище. Нямаше никакви снимки или украшения, като че ли не желаеше никой да надниква в личния й живот.

— И какво сътвори днес? — поинтересува се Тес и седна на бюрото си, а Джос — на един от фотьойлите пред него.

На Джос не й харесваше служебният начин, по който стояха една срещу друга, но не каза нищо.

— За Грег ли говориш?

— Да, разбира се. Бях много увлечена със сладкишите, а ти — с книгата, и не обърнахме внимание на новото гадже на Сара. Сега ще бъде по-трудно.

— Наистина — съгласи се Джос, но някак предпазливо. — Нали не намекваш, че трябва да се намесим? И освен това, доколкото видях, Сара го харесва. Не е необходимо да се месим.

— След като се запознах с него, я убедих да прехвърли уреждането на документите за магазина на кантората.

— В смисъл?

— Напомних й, че няма пари и не бива да подписва никакви документи. Нека той да плаща, когато се провалят.

— Сигурна ли си, че ще се провалят?

— По мое мнение, ако Сара открие свое магазинче, където ще продава дрехи по нейни модели и изработка или ще поправя тоалети на избрани клиентки, ще успее. Тя е ярка индивидуалност и не я виждам запленена от модните подиуми на Ню Йорк.

Джослин погледна Тес с присвити очи.

— Не мисля, че ние с теб знаем кое е най-добро за Сара, трябва да я оставим да живее както й харесва.

— Разбира се — съгласи се тя и погледна през остъклената преграда на кабинета. — Рамзи се върна.

Джослин остана тихо на мястото си и за миг се вгледа в Тес. Беше само за частица от секундата, но очите на Тес светнаха, като видя Рамзи. Джос не беше сигурна за причината, но едно беше вярно: Тес се зарадва.

Джос се обърна и проследи Рамзи, който с големи крачки се носеше право към кабинета на Тес. Не се забави даже да остави чантата си, нито обърна внимание на секретарките и другите служители, които го поздравяваха. Буквално тичаше през дългото помещение, за да се добере до Тес. Отвори вратата със замах и едва не удари Джос.

— Какво се случи, докато ме нямаше?

Джос седеше на мястото си, полускрита от вратата, местеше поглед от единия към другия и й се прииска да затанцува от радост. Като че ли засвириха гайди в ушите й.

Усмихната, Джос каза:

— Здрасти, Рамзи. Как беше времето в Бостън?

Той се обърна да я погледне и в първия миг не осъзна коя е.

— Джослин! — извика, сякаш тя беше единственият човек на света, когото искаше да види. В следващия миг я прегърна здраво. — Липсвах ли ти? Моят противен братовчед не се ли опита да те склони да избягаш с него?

— За кой от твоите братовчеди говориш? Имаш цял куп.

— За Люк — каза Рамзи и отпусна глава на рамото й, сякаш се готвеше да започне да я целува.

Тя погледна крадешком Тес и видя, че е седнала пак на бюрото си и с подчертано усърдие преглежда някакви документи. Отблъсна Рамзи.

— Нима е възможно да избягам, след като съм закотвена за тази къща? Тъкмо разправях на Тес, че Грег Андерс ми предложи да му я продам. Знае, че нямам пари за поддръжка, и си предложи услугите да ме спаси от нея.

— Кой, по дяволите, е Грег Андерс? — попита Рамзи Тес.

— Новото гадже на Сара. Купи къща в града, мангизлия е, купи магазина за стари мебели и двамата ще отворят бутик за дрехи.

Рамзи се ококори.

— И всичко това се е случило за краткото време, докато отсъствах!

— Ммм — обади се Джос. — Доста неща се случиха, откакто те няма.

Обърна се към нея със сериозно лице.

— Какво например?

— Ще оставя Тес да ти разправя — каза тя. Мъчеше се да скрие усмивката си, но не се получаваше. — Аз тръгвам.

— Нали повече няма да боядисваш? — попита Тес.

— Къщата в имението ли боядисваш? — попита Рамзи, а гласът му бе изпълнен с ужас.

— Бледолилава като лавандула — отвърна Джос. — Любимият ми цвят. Представям си как първите слънчеви лъчи заливат сутрин тази лавандуловолилава къща. Образът вълнува въображението, нали?

— Не можеш… — започна Рамзи, но тя вече затваряше вратата и само дочу Тес да казва:

— Не виждаш ли, че се шегува, не ставай глупав.

Смеейки се, Джос напусна кантората под изумените погледи на секретарките. Едва ли друг беше излизал от кабинета на Тес със смях.