Джуд Деверо
Цвят на лавандула (15)

Четиринайсета глава

Така нареченият „заден“ двор на сестрата на Рамзи представляваше четири акра градини, поддържани от четирима градинари, от които само единият говореше английски. Под дърветата бяха подредени маси с белоснежни покривки, обслужвани от униформени сервитьори. Гостите бяха като излезли от моден журнал. Мъжете бяха с идеално опънати блейзери, даже по панталоните им нямаше нито една гънка. Тоалетите на жените представляваха ленени блузи и поли и шапки с леко извити нагоре периферии, децата бяха спретнати като родителите си и момиченцата носеха богато набрани рокли. Миришеше на пари и на едновремешен етикет.

— Забавляваш ли се? — прошепна Сара на Джослин.

— Противоположното състояние на корабокрушение ли? Или на падане в ледникова пукнатина? — каза тя с половин уста.

— Най-малкото твоите кексчета ще ми осигурят повече работа. Утре ще ми поръчат да разширявам поне дузина рокли.

Усмихната, Джос подаде на един сивокос мъж кексче, украсено с три латинки.

— Имате ли още от лимоновия кейк? — попита той.

— Съжалявам, свърши се.

— Смяташ ли, че никой няма да забележи вкуса на алкохол? — прошепна Сара и Джослин се засмя. — Стига толкова, дай да си починем малко. Разгледа ли къщата на Вив?

— Нищо не съм видяла, нито ми беше разрешено да поговоря с някого — изпъшка тя. — Щом ме приближеше привлекателен мъж, някой от хилядите братовчеди ме отвличаше от него. Рамзи беше толкова зает да разговаря с важните клечки от Уилямсбърг, че не сме разменили и дума, а Люк, изглежда, краде растения от градината. Освен всичко останало, жените от църковния кръжец се появяваха с неотложен въпрос, щом мъж под петдесетте се озовеше на десет крачки от мен.

— Ела да влезем и да поговорим — поведе я Сара за ръка през ливадата, после минаха през вътрешен двор и през остъклени врати влязоха в дълго, тясно помещение като зимна градина. Беше обзаведено с бели плетени мебели с възглавници в синьо и бяло.

— Красота — каза Джослин.

— Пример на какво са способни изисканият вкус и многото пари. Нали знаеш, че благодарение на теб, Вив е на седмото небе? Всички говорят екзалтирано за приема.

— Запознаха ме с нея и с още сто души. Ако не беше бременна, не съм сигурна дали ще я позная, ако пак я срещна.

— Не се притеснявай. Тя познава теб и твоите кексчета, а пък лилавите сладки направиха истински фурор и дамите от благотворителните организации ще ти поръчат сладкиши за друг прием следващата седмица.

— Нямам намерение да се занимавам с доставка на храни — каза решително Джос.

— Аз знам, но те — не. Хайде, ела да разгледаме спалните.

— А как ще обикаляме без разрешение?

Сара погледна през прозорците.

— Насам идват четирима възрастни и предчувствам, че търсят теб.

— Хайде! — излезе тичешком от стаята Джослин. Качи се след Сара на горния етаж, а в това време хората влязоха във фоайето.

— Детски — нареждаше Сара, минавайки покрай спалните, — господарска, за гости. Да поседнем тук.

Джослин се отпусна на един грамаден стол, а Сара се просна на леглото.

— Кажи сега, какво става с теб и Рамзи?

— За да измъкнеш последните клюки ли ме доведе тук?

— Естествено. Да не би да си помисли, че ще ти искам рецепта за кейк с бърбън?

— Използвам текила.

— Няма значение. Е? Какво става с теб и Рамзи?

— Не зная. Вече ти казах, че се видяхме днес, но не сме говорили. Той не е ли нещо като политик?

— Познава всички и всички го познават. По този начин работата му върви. А Люк до колко часа остана при теб снощи?

— Не зная. Аз си легнах — каза Джос, като наблюдаваше Сара какво ще й отговори, но тя си замълча. — А според клюката в този град обвързана ли съм вече с някой от мъжете?

— Според мен Рамзи предявява най-сериозни претенции към теб.

— Колко интересно — произнесе хладно Джос.

— Идеята не ти ли харесва?

— Питам се дали двайсет и първи век е стигнал до Едилин. А какво стана със страстта? С ухажването? С мъжете, които полагат усилия, за да те спечелят? Подаръци? Знамена? Лудо шофиране, за да привлече вниманието ти?

— Не зная кой роман си чела, но искам да ми го дадеш.

— Не е роман — измънка тя, защото не искаше да казва какво й прочете Люк. — Люк има ли си гадже?

— Не — отвърна Сара. — Живее сам и няма приятелка.

Джослин почака Сара да даде повече обяснения, но напразно.

— Само толкова ли? Защо всеки път, щом спомена името му, всички млъкват? Да не би да е избягал от затвора и да се крие тук?

— Нещо такова — погледна Сара ръцете си.

— И при теб има новини, нали?

— Не е кой знае колко важно, просто… — Гласът й заглъхна.

— Срещнала си мъж.

— Да! — призна си Сара. — Джоан Лангли ни запозна.

— Тя коя е?

— Притежава местната агенция за недвижими имоти. Понякога забравям, че не си живяла винаги тук.

— Този е навярно най-страхотният комплимент, който съм получавала — отбеляза сухо Джослин. — Разкажи ми за него.

— Грег Андерс… така се казва… и наскоро купи къща в покрайнините на града. Всъщност най-старата й част е била жилище на надзирателите в плантацията „Едилин“.

— Това не извиква много приятни представи… и да не си посмяла да ме наречеш янки.

— Добре — усмихна се Сара.

— Какъв е той?

— Досега сме се срещали само веднъж и той беше очарователен, интелигентен е и… почувствах да се излъчва от него самота, което предизвика у мен желание да…

— Да го осиновиш ли?

— По-скоро да се омъжа за него и да имам три деца. Вчера си купих списание „Модерна булка“.

— Божичко! Толкова светкавично!

— Да, светкавично е. И знаеш ли какво? Това е съдба.

— Как така?

— Познаваш Джоан… Не, не я познаваш, тя е градската сватовница. Ако човек не е женен и даже само си търси апартамент чрез нейната агенция, тя започва да се оглежда да намери и приятел. А снаха й урежда сватби, така че двете идеално се допълват.

— Ами съдбата как се намеси в твоя случай?

— Грег ме избра. Двамата с Джоан обядвали дълго и тя му разказала за всяка една неомъжена жена в града и…

— С изключение на мен ли?

— Не — отвърна Сара, но после поправи грешката си: — Сигурно е говорила и за теб.

Джослин реши да не обръща внимание на пропуска.

— Как те е избрал Грег? По снимка ли? Мога да го разбера.

В косите си днес Сара беше вплела цветя, роклята й беше от мек кремав поплин и горната й част беше бродирана с розови пъпки.

— Джоан нямаше снимки. Само му описала жените. И понеже Грег е бизнесмен, първо предложила Тес, но той казал, че няма да му бъде приятно с жена, която прекарва живота си в обществото на адвокати.

— Може би Джоан е споменала… Как да се изразя? Че има някои особености в характера й.

Сара се усмихна.

— Навярно си права. Но каквото и да е казала, съм й благодарна, защото той й поискал телефонния ми номер и ми се обади. Наистина прекарахме чудесно. Говорихме си за всичко. Не се смей, той даже се заинтересува от моето шиене. Предложи да си отворя магазин. — Тя въздъхна. — Да, рано е, но аз наистина мисля, че той е единственият.

— Прекрасно — въздъхна Джос. — А хубаво ли се целува?

— По-хубаво не ми се е случвало. — Сара я погледна. — Братовчед ми е и не бива да питам, но все пак как е той в тази област?

— О, ненадминат е — отвърна Джос. — Целува се наистина умопомрачително. Не може да си отлепи ръцете от мен.

Думите й като че ли зарадваха Сара и тъкмо щеше да добави нещо, когато навън се вдигна олелия.

— Какво, по дяволите, става! — скочи Джослин, изтича до прозореца и погледна към градината.

Ако се бе събудила тази сутрин с мисълта кое е най-лошото нещо, което може да й се случи днес, щеше да си отговори: да се появят близначките. Там долу, заобиколена от всички гости, като че ли е кралица, чието идване е било очаквано трепетно, стоеше едната „довлечена“. Както винаги беше заобиколена от хрантутници с долепени до ушите им мобифони, а до Бел стоеше някаква висока, изпита жена с изопната върху скулите кожа и врат като на жираф.

— Те са — прошепна Сара. — Или едната от тях.

— Бел — уточни Джослин, облегна се встрани от прозореца и удари няколко пъти главата си в стената. — Трябваше да заръчам на Рамзи да им пише, че не съм наследила пари, а само стара, порутена къща. Трябваше…

— Кои са тези хора около нея? — попита Сара.

— Нейният антураж. Харчат парите й по-бързо, отколкото тя ги печели.

— Една от тях ми заприлича на… — Очите на Сара се уголемиха, както се беше загледала надолу. — Боже, спаси ни! Точно така! — промърмори и погледна Джослин. — Извинявай. Хайде да изчезнем, без да ни видят. Ще се промъкнем през гаража, ще се качим на колите и ще офейкаме. Не си длъжна да се срещаш с тях, нали?

— Не, не съм. Води, аз съм след теб — каза Джос. — Как е научила за приема?

— Едилин има страница в интернет. Не си ли я виждала?

— Пропуснала съм тази подробност. Между другото, струва ми се, че виждам само онова, което хората ме карат да видя, това е.

Джослин слизаше след Сара по официалното стълбище толкова бързо, че едва не се препъна.

— Хайде! — изсъска Сара, приведе се и притича към вратата за гаража.

До този момент Джослин не беше наблюдавала подобна реакция при поява на близначките. Обикновено я избутваха настрани, за да се доберат до известните й сестри модели. А Сара я пазеше да избегне неприятна среща. Каква добра приятелка!

Все така приведена, Сара завъртя топката на вратата и се озова пред малко момченце. То й се ухили нахално и викна с все сила:

— Мамо! Намерих я!

Тя запуши устата му.

— Джейми Барнс, ти малък предател!

— Мамо, леля Сара ме нарече…

— Само да кажеш и ще те накарам да съжаляваш — прошушна в ухото му тя.

— Ето къде сте били! — каза Вив, красивата и в напреднала бременност сестра на Рамзи.

— Мамо, леля Сара ме…

— Да, зная, миличък, ти я издаде, а тя ти се закани. След като следващата събота леля Сара ще ви гледа двамата с брат ти, по-добре помисли, преди да говориш.

Момченцето погледна изплашено.

— Лельо Сара, изядох две от твоите кексчета като обувки и те бяха най-вкусните.

След това изтича през гаража и излезе навън.

— Джослин — обърна се към нея Вив, — не успяхме да поговорим и да ти благодаря за прекрасния прием. За мен беше много приятна изненада да разбера, че твоите сестри…

— Доведени! — поправиха я в един глас Сара и Джослин.

— Съжалявам. Да разбера, че твоите доведени сестри са едни от най-известните модели близначки. Едната от тях ме помоли да те намеря, понеже нямала възможност да остане по-дълго.

Вив ги покани с усмивка да отидат в градината. Нямаше никакво намерение да ги остави да избягат.

— Сара — каза Вив, като излизаха от къщата, — Ингрид е дошла с нея. Може би сега отношенията им ще се оправят.

Джослин вървеше само защото зад гърба й бяха Сара и Вив. Тълпата се раздели, всички се усмихваха, изпаднали в пълна заблуда, като поглеждаха ту високата, слаба и силно гримирана Бел, ту Джослин. Бел беше облечена с нещо, направено от два големи кожени триъгълника, които показваха талията й отляво, а десният й крак се подаваше до средата на бедрото. Косата й представляваше гъста грамада от изкуствени кичури, а с обиците й дете можеше да танцува хула хоп.

В сравнение с консервативно облечените хора наоколо, приличаше на неонова реклама в тъмна нощ.

Някои от дамите се опитваха да гледат строго, но Бел изглеждаше толкова лъчезарна, че никой не се мръщеше искрено.

— Скъпа — каза Бел, когато Джослин се приближи, после се наведе прекалено много, сякаш тя беше с метър по-ниска от нея. Бел млясна въздуха от двете страни на Джос, отдръпна се и прибави: — Колко си сладка. Наистина. Не бих ти дала повече от четиринайсет години. Обожавам лице без грим.

Джослин знаеше, че на любопитните зяпачи думите й прозвучаха като комплимент от любяща сестра. Ето, тя е доведена сестра, а пък е долетяла кой знае откъде, само за да зарадва с присъствието си незначителния прием на сестра си. Джос не смееше да отвори уста, защото нямаше да изрече нищо друго, освен: „Какво искаш?“.

Но Бел и Аш никога не губеха дар слово.

— Представяш ли си изумлението ми, когато Ингрид ми каза, че съпругът й работи в имението „Едилин“? Колко е малък светът, нали? И като видях неговата снимка си помислих, че те наистина са родени един за друг и трябва да се съберат. Толкова съм романтична. После Ингрид ми каза, че ще има голям прием в Едилин този уикенд и щом чух, че ти ще приготвяш онези твои прочути лилави сладки, вече знаех, че ще дойда да те подкрепя. А още ли слагаш течна марихуана в шоколадовия кейк? — попита, пърхайки срещу Джослин с изкуствените си мигли.

Трима души оставиха на секундата кексчетата, а една жена извади хапката от устата на детето си.

Джослин не отговори, защото наум й идваха само ругатни и изпитваше желание да я наплюе.

— Е, скъпа Синди — добави Бел, — аз тръгвам, но Ингрид ще остане няколко дни при съпруга си. Надявам се, че ще го освободиш от задълженията му в твоята градина. О, между другото нося ти подарък от мен и Аш.

Подаде й тънка кутия от синьо кадифе, но Джослин знаеше какво има в нея и не я взе. Взе я Сара и я отвори. Бяха поръчали колие и обици от парченцата въглища на госпожица Еди, инкрустирани в материал, който обикновено се нарича тенекия. Бяха шедьовър на безвкусицата.

— Дано да им се зарадваш толкова много, колкото аз и Аш.

След това Бел даде още две въздушни целувки на Джослин и отплува всред тълпа от възторжени момичета, които едва сдържаха писъците си.

Множеството се повлече след Бел и Сара погледна бижуто.

— Това каменни въглища ли са?

Но Джослин беше приковала вниманието си върху жената, която Бел остави и която мерна от прозореца. Не беше толкова висока, колкото сестрите й и като че ли нямаше самочувствието, че е голяма работа, но си личеше, че също е модел. Беше гримирана така, та човек да остане с впечатление, че не употребява грим, дрехите й бяха семпли и сигурно струваха колкото заплатата на Джослин за миналата година.

— Ти сигурно си Ингрид — успя най-после да проговори и жената й се усмихна.

— Извинявам се, че ни запознаха така. Понякога Бел не е особено внимателна, но тя уреди да дойда. Приемът ти е очарователен. — Погледна встрани от Джослин. — Здравей, Вивиан. Той тук ли е?

— Ако му разбиеш още веднъж сърцето, ще… — настръхна Вив, но съпругът й я прегърна през раменете и кимна към задната веранда.

— Това си е тяхна работа — каза той. — Нека Люк да се оправя с жена си. Ела, запазих ти няколко от онези лилави сладки.

След като тръгнаха, останаха само Сара, Джослин и Ингрид.

— Видях го — съобщи Ингрид и на хубавото й лице се появи усмивка, после забърза към нацъфтелите дървета, които ограждаха задната част на имението.

Джослин се обърна и видя Люк да се взира в Ингрид с непроницаемо изражение. Жена му стигна до него, прегърна го и го целуна по устните.

В първия момент Джослин не реагира, после се обърна към Сара:

— Сега всичко ми се изясни. Да бъда постоянно под опеката на женения Люк, за да не се запозная с друг мъж, освен с избрания за мен — Рамзи.

После тръгна към колата си, паркирана пред къщата.

— Джос! — извика Сара след нея. — Нека да ти обясня.

— Няма нищо за обяснение — каза Джослин, когато я застигна. — Градът ме сгоди с Рамзи и братовчед му ме пази, докато той набира клиенти за правната си кантора. Получи се идеално. По-добър план не съм виждала. А сватбена рокля избрахте ли ми?

— Джослин, моля те — викна Сара, но тя продължи да върви.

Прибра се вкъщи за десет минути. Щом влезе, заключи вратата, след това заключи и другите две врати към задния двор. После обиколи всички прозорци, за да се увери, че са затворени и залостени. Не желаеше да влиза никой без нейно разрешение.

Импулсивното й желание беше да си събере багажа и да се спаси, но знаеше, че е длъжна да запази хладнокръвие и да реши как да се държи. Да получи писмо от любима приятелка, в което й пише, че знае кой е идеалният мъж за нея, е едно, и съвсем друго, когато цял един град, населен с непознати, планира нейното бъдеще.

Не бяха минали и десет минути откакто се прибра и на вратата се почука. Погледна през страничния прозорец и не се изненада, когато видя Рамзи и Люк.

Първата й мисъл беше да ги изгони и да им каже повече да не се появяват, но все пак отключи вратата и отвори.

— Бихме искали да ти обясним — каза Рамзи.

— Няма нищо за обяснение — отговори Джослин.

— Може ли да влезем?

— Разбира се — поведе ги тя към гостната.

Седнаха един до друг на жълтия диван на госпожица Еди, а Джослин се настани на стол срещу тях. Рамзи беше облечен с безупречните си одежди за приеми, които подсказваха, че е преуспяващ млад адвокат, а Люк — с джинси и тениска.

— Как е съпругата ти? — попита го Джослин.

— Добре е — усмихна се той. — Харесаха й много твоите лилави сладки.

— Изяде ли половинка?

— По-скоро четвъртинка.

— Ще престанете ли? — намеси се Рамзи. — Джослин, с моя братовчед дойдохме да ти обясним някои неща, които смятам, че може би си разбрала погрешно.

— О? И какви са тези неща?

— Нашите намерения.

— Намерения ли? Нямам представа за какво говориш.

— Казах ти, че е вбесена — напомни Люк и се облегна удобно.

— Ако моят братовчед не се е представил подобаващо — каза Рамзи с тон на адвокат, — това не означава, че и аз не съм. Никога не съм проявил друго, освен честност и яснота, относно моите намерения спрямо теб.

— А те какви са?

— Как какви са… — изненада се Рамзи.

— Иска да знае какво възнамеряваш да правиш — уточни Люк. — Ще се ожениш ли за нея или ще й помогнеш да започне търговия, каквито са намеренията към Сара на новото й гадже.

Рамзи се обърна и го погледна свирепо.

— Всичко е по твоя вина. Защо не си й казал, че си женен?

— Не е станало въпрос — отвърна Люк и погледна Джос. — Имаш ли бира?

— За теб нямам — отвърна с меден глас Джослин. — Защо не поискаш от жена си? А не те ли изпрати, за да провери дали можеш да продължаваш да се фукаш със задълженията си на слуга?

Лицето му стана червено от гняв, а Рамзи се захили.

— Хвана те натясно. Защо не ни почакаш отвън? Или още по-добре, защо не си отидеш и не ни оставиш сами?

Без да промълви дума, Люк се накани да си ходи.

— Кажи ми, Рамзи — обърна се към него Джослин, — мен или моята къща искаш толкова много?

Люк примигна няколко пъти срещу нея и пак седна.

— Как можеш да говориш подобни неща? Харесвах те даже преди да те познавам.

— Каква идеална двойка сме. Парите на Макдауъл и имението на Харкорт. Не нося това име, но притежавам къщата. Видях онези хора, около които се въртеше днес. Помисли си колко от тях ще те приемат благосклонно с такъв изискан стил на живот. Не се ли кандидатираш за определен пост?

Люк издаде някакъв звук, като че ли се изкиска.

— Тук те хвана натясно, а?

Джослин го погледна с искрящи от гняв очи.

— А ти ме подлъгваше, за да се въртя постоянно около теб и да не се запозная с друг, докато Рамзи си плете кошницата. Много умно. Браво!

— Джос, не е така — започна Рамзи.

— Не е така ли? На втория пикник ми разказа за писмата, които си чел с дядо си. Каква сърцераздирателна история! Прозвуча, като че ли си се влюбил в мен, още когато съм била дете. И, разбира се, след това откровение не те видях с дни.

— Ще ви оставя насаме — рече Люк.

— О, не, няма! — забрани му тя и той седна отново.

— Виж сега! — започна Люк. — Никога не съм се представял неподобаващо. Аз съм твоят градинар и толкова. Моят личен живот никога не е бил предмет на разговор.

— Даже нямам намерение да те удостоя с отговор. Градинарите не… не проявяват такъв интерес към работодателите си, както ти към мен. Същият като баща ми си, с превзетото му дърдорене, с неговия Харли и със склонността му към момичета, които не знаят от коя страна да отворят книга.

— Твоят… — втрещи се Люк. — Нима според теб приличам на баща ти?

— Абсолютно копие, ако това изобщо е възможно. И между другото твоят братовчед ти плаща заплатата.

— Знам — отвърна той, а лицето му още беше замръзнало в шок от думите на Джослин. — Всяка седмица се отплащам за чека.

— Защо не… — започна Рамзи.

— Вън! — изрече тя. — Махайте се на секундата от моята къща. Не искам да виждам и двама ви… може би никога повече.

— Джослин — помъчи се да се съвземе Люк. — Извинявам се за всичко, с което смяташ, че съм те обидил, но градината…

— Повече кракът ти да не е стъпил в моята градина. Не се приближавай нито до нея, нито до мен.

— Но тя има нужда от грижи. Трябва да…

— Сигурна съм, че ще си намеря някой гимназист, който може да коси морава.

— Джослин — с умоляващ глас рече Рамзи, — не си честна спрямо мен. Видях как твоята доведена сестра се извиваше също като змия днес и съм сигурен, че те разстрои, но аз не съм направил нищо, за да заслужавам да ме прогониш от живота си. Но както и да се е държал Люк, той е… — Погледна братовчед си. — Какво, по дяволите, си направил, та я вбеси толкова, когато откри, че си женен? Заклевам се, че ще те убия, ако си я засегнал по някакъв начин…

— Аз не съм вещ! — изкрещя Джослин, като се изправи и погледна и двамата разярено. — Не съм парче земя, за което да се биете и в края на краищата да спечелите. Или както в този случай да се прикривате един друг. Аз съм…

— Джослин, моля те — прекъсна я Рамзи. — Ако Люк е бил прекалено фамилиарен, вината не е моя, не си го изкарвай на мен.

— Защо не се замъкнеш при Тес да споделиш с нея проблемите си?

Люк се подсмихна и Джослин го изпепели с поглед.

— А ти върви при жена си. Вън! И двамата!