Нора Робъртс
Родена в грях (3)

Втора глава

Докато на източния бряг на океана едната дъщеря на Том Конканън страдаше от болката, причинена от смъртта, на западния другите две ликуваха от появата на нов живот.

Бриана Конканън Тейн държеше дъщеричката си и изучаваше възхитителните й сини очи с невероятно дълги мигли. Пръстчетата с розови нокътчета бяха съвършени. Нямаше сила на света, която да я убеди, че малката уста не се усмихва.

След по-малко от час тя вече беше забравила усилията и болката от раждането. Дори страха, който изпитваше от време на време.

Имаше дете.

— Истинска е — отбеляза Грейсън със страхопочитание и плахо прокара пръст по бузата на детето. — Наша е. — Преглътна. Кейла, помисли си той. Неговата дъщеря Кейла. Изглеждаше толкова малка, крехка, беззащитна. — Мислиш ли, че ще ме обича?

Надзъртайки през рамото, балдъзата му се изкиска.

— Нали ние те харесваме — поне през по-голямата част от времето. На теб прилича, Бри — реши Маги, като хвана Грей през кръста, за да го подкрепи. — Косата й ще бъде като твоята. Сега е малко жълтеникаво-червеникава, но се обзалагам, че скоро ще придобие твоите златисточервеникави оттенъци.

Бриана засия. Помилва косицата на дъщеря си; беше нежна като вода.

— Мислиш ли?

— Брадичката й обаче е като моята — отбеляза бащата с надежда.

— Държиш се съвсем по мъжки. — Маги намигна на съпруга си. Роуган Суини, застанал от другата страна на болничното легло, й се усмихна. — Жената преминава през бременността, неразположението, подутите глезени. Кандилка се като крава месеци наред, минава през ужасите на раждането…

— Не ми напомняй за това — прекъсна я Грей и дори не се постара да прикрие тръпката, преминала през тялото му. Бриана може да беше оставила този спомен зад гърба си, но не и той. Беше сигурен, че ще го преследва в сънищата му години наред.

Маги продължи да го дразни. Правеше го винаги щом имаше възможност.

— Колко часа продължи раждането? Чакай да видим… Осемнадесет. Цели осемнадесет часа, Бри.

Сестра й не успя да прикрие усмивката си, когато видя как Грей пребледнява.

— Там някъде — съгласи се тя. — Даже от време на време ми се струваше повече, а всичките се редувахте да ми обяснявате как да дишам, а Грей само дето не се пръсна в старанието си да ми демонстрира как точно да го правя.

— На мъжете им дай да хленчат, след като са прекарали осем часа зад бюрото — продължи Маги, като отметна яркочервените си коси от челото. — И същевременно твърдят, че ние сме слабият пол.

— От мен не си го чула. — Съпругът й се усмихна. Наблюдавайки раждането на Кейла, си спомни как синът му се появи на този свят и как съпругата му се сражава като войн, за да се роди Лиам. Но очевидно никой не си дава сметка през какво минава бащата. — Как е ръката ти, Грейсън?

Той сви вежди и разтвори пръстите — онези, които съпругата му стисна като в менгеме по време на особено болезнена контракция.

— Не допускам да е счупена.

— Поне не те кълнеше, докато раждаше — продължаваше Роуган, вдигна черните си вежди и погледна съпругата си. — Нещата, които Маргарет Мери изрече по мой адрес, докато Лиам се раждаше, бяха доста находчиви… и е срамота да се повтарят.

— Опитай се ти да родиш три кила и половина, Суини, и да видим какви думи ще ти хрумнат на теб. И като погледна към Лиам — не спираше Маги, — отбеляза единствено, че детето е взело неговия нос!

— Ами то си е така.

— Нали си добре вече? — Внезапно обзет от паника, Грей погледна съпругата си. Все още бе малко бледа, забеляза той, но погледът й бе ясен. Онзи ужасен израз на концентрация бе изчезнал. — Не ти е лошо, нали?

— Всичко е наред. — За да го утеши, тя вдигна ръка да погали лицето му. Лицето, което обичаше; с нежната уста и проблясващи златистокафеникави очи. — И няма да те карам да спазиш обещанието си да не ме докосваш никога вече, тъй като бе дадено при необичайни обстоятелства. — Засмя се и гушна бебето. — Чули ли, Маги, когато се развика на лекаря? „Променихме решението си — обясняваше той. — Бебето няма да се ражда. Махнете се от пътя ми. Ще отведа съпругата си у дома.“

— Лесно ти е да приказваш — отвърна Грейсън и отново погали главицата на бебето. — На теб не ти се налагаше да наблюдаваш всичко. Раждането тежко се отразява на нас, мъжете.

— А в сюблимния момент от нас като че ли няма нужда — подметна Роуган. Когато Маги изсумтя, той й подаде ръка. — Трябва да се отбием на няколко места, Маги.

— Така е. След малко ще се върнем отново да те видим, Бри.

Когато останаха сами, Бриана се обърна с лъчезарна усмивка към съпруга си:

— Имаме семейство, Грейсън.

 

 

Час по-късно, когато медицинската сестра отнесе детето, Грейсън стана напрегнат и подозрителен.

— Ще отида да видя какво ще прави. Не ми харесва израза на лицето й.

— Не се прави на воин, татенце.

— Татенце? — Ухилен до уши, той погледна отново съпругата си. — Така ли ще ме нарича? Не звучи сложно за изговаряне. Тя вероятно съвсем скоро ще го произнесе, не мислиш ли?

— Не се съмнявам. — Усмихната, Бриана обгърна лицето му с ръце, когато той се наведе да я целуне. — Лъчезарна е като слънцето нашата Кейла.

— Кейла Тейн — произнесе той и отново се усмихна. — Кейла Маргарет Тейн, първата жена президент на Съединените щати. Ирландия вече е имала жена президент. Но все пак Кейла ще реши кое предпочита. Много си красива, Бриана.

Изненадан колко верни са думите му, отново я целуна. Очите й блестяха, златисточервеникавите й коси обгръщаха лицето. То все още бе малко бледо, но руменината отново започваше да се появява.

— Вероятно си изтощена. Най-добре да те оставя да поспиш.

— Да спя? — Тя повдигна очи и го придърпа за нова целувка. — Шегуваш се. Ако питаш мен, дни наред няма да спя. Чувствам се така изпълнена с енергия. Но виж — полуумряла съм от глад. Бих дала всичко за огромен сандвич и камара пържени картофи.

— Искаш да ядеш? — Той примигна и я погледна възхитен. — Каква жена си! А вероятно след това ще отидеш да изореш някоя нива?

— Е, вероятно няма да стигна дотам. Но държа да ти напомня, че не съм слагала хапка в устата си от двадесет и четири часа. Би ли се погрижил да ми донесат нещичко?

— Болнична храна? В никакъв случай! Не и за майката на детето ми. — Каква наслада, мина му през ума; едва привикна да казва „съпругата ми“, а сега — „детето ми“. „Моята дъщеря.“ — Отивам да ти взема най-хубавия сандвич на западния бряг на Ирландия.

Бриана се засмя и се отпусна, докато той бързо напусна стаята. Каква година бе изминала, помисли си тя. Преди малко повече от година се срещнаха, почти оттогава го обичаше, а сега бяха семейство.

Макар да твърдеше обратното, усети клепачите си натежали и потъна в сън.

Когато се събуди, Грей седеше на ръба на леглото и я наблюдаваше.

— И тя спи — осведоми я той, хвана ръката й и я поднесе към устните си. — Дори ми позволиха отново да я подържа, след като настоях… Е, подметнаха нещо за странните янки, но все пак се оказаха сговорчиви. Тя ме погледна, Бри, наистина. Знае кой съм. Обви пръстчета — ръчичките й са разкошни — около моите и стискаше здраво… — Той млъкна, обхванат от паника, която измести радостта му. — Ти плачеш! Защо? Нещо боли ли те? Ще доведа лекар! Ще извикам някого!

— Не — увери го тя, подсмръкна и се наведе напред, за да положи глава на рамото му. — Нищо не ме боли. Просто толкова много те обичам. Трогната съм, Грейсън. Само какво е лицето ти, когато говориш за нея! Дълбоко съм трогната.

— Не си го представях така — прошепна той, като я галеше по косите. — Не предполагах, че ще е така огромно и значимо. Ще бъда добър баща.

Изрече го с такъв плам и известен страх, че тя се засмя.

— Убедена съм.

Как може да се провали, мислеше си той, след като тя така безрезервно му вярва?

— Донесох сандвич и някои други неща.

— Благодаря.

Отново се облегна назад, подсмръкна и избърса очите си. Уж сълзите й престанаха, а ето, пак примигна и заплака.

— О, Грейсън, колко си мил!

Беше отрупал стаята с цветя, саксии, вази и кошници. По тавана бяха скупчени балони с най-ярки цветове и причудливи форми. Огромно лилаво куче играчка стоеше в края на леглото.

— Кучето е за Кейла — обясни той, извади книжни салфетки от кутията и й ги подаде. — Така че да не ти хрумне да й го вземеш. Сандвичът ти вероятно вече е студен, а аз изядох част от пържените ти картофи, но има парче шоколадова торта, ако няма да ми се караш.

Тя избърса сълзите си.

— Ще започна с тортата.

— Готово.

— Какво? Празнувате ли вече? — Маги в този момент влезе в стаята с букет нарциси.

Съпругът й я следваше, а лицето му бе скрито зад плюшен мечок.

— Привет, мамче. — Роуган Суини се наведе, целуна балдъзата си и смигна на Грей: — Татенце.

— Каза, че е гладна — обясни Грей засмяно.

— И съм прекалено лакома, за да разделя тортата с вас — заяви Бриана и пъхна голямо парче в устата си.

— Отбихме се отново да я зърнем. — Маги се отпусна на стола. — И мога да кажа, съвсем непредубедено, че тя е най-красивото бебе. Наследила е твоята коса, Бри — златисточервеникава и устата на Грей.

— Мърфи ти праща поздрави — обади се и Роуган, като постави мечока до кучето. — Позвънихме му преди малко, за да му съобщим новината. Той и Лиам празнуват със сладкиша, който приготви, преди да започнеш да раждаш.

— Мило е от негова страна да се погрижи за Лиам, докато вие сте тук.

Сестра й махна с ръка.

— „Мило“ въобще не е думата. Мърфи ще държи момчето при себе си от изгрев до здрач, ако му позволя. Двамата се забавляват чудесно. И преди да си ме попитала, мога да те уверя, че всичко в пансиона е на ред. Госпожа О’Мейли се грижи за гостите ти, макар да не мога да разбера защо продължи да приемаш резервации, като знаеше, че ще имаш дете.

— По същата причина, поради която ти продължи да се занимаваш със стъклата си, докато не те отнесохме да родиш Лиам, предполагам — сухо отбеляза Бриана. — Така си изкарвам прехраната. Значи ли това, че майка и Лоти са си отишли?

— Преди малко. — Заради сестра си Маги продължи да се усмихва. Майка й бе мърморила и нареждала за опасността в болницата да пипне какви ли не микроби. Не беше необичайно за нея. — Надникнаха, видяха, че спиш и затова Лоти обеща да докара майка да види теб и Кейла утре.

Маги направи пауза и погледна към Роуган. Неговото едва забележимо кимване подсказа, че оставя тя да реши дали да сподели и другата новина. Тъй като познаваше сестра си и потребностите й, Маги стана, седна на леглото срещу Грей и взе ръката на Бриана.

— По-добре, че тръгна. Не, не. Не ме поглеждай така. Не го казвам с лошо. Имам новина за теб, но още не е време тя да узнае. Човекът на Роуган, детективът, смята, че е открил Аманда. Чакай, чакай, недей да храниш голяма надежда. И друг път сме мислили, че сме попадали на следа.

— Но този път може да е истинската.

Бриана притвори очи. Преди повече от година бе открила три писма, писани от Аманда Доуърти до баща им. Любовни писма. Бяха я шокирали и изненадали. А когато от писмата стана ясно, че се е родило и дете, се започна едно продължително, и не лесно издирване на жената, която баща им бе обичал, и на детето, което той никога не бе видял.

— Би могло. — Тъй като не желаеше съпругата му отново да преживее разочарование, Грейсън се обади предпазливо: — Но все пак спомни си, Бри, в колко задънени улици попаднахме, след като се откри свидетелството за раждане.

— Знаем, че имаме сестра — напомни Бриана упорито. — Знаем името й, знаем, че Аманда се е омъжила и че са се местили от град на град. Именно заради това постоянно местене е толкова трудно издирването. Но рано или късно ще ги намерим. — Стисна ръката на сестра си. — Защо това да не е сега?

— Може би — съгласи се Маги, но й бе необходимо още време, за да привикне с подобна мисъл. Не бе сигурна, че държи да открие жената, която й е наполовина сестра. — Сега е на път към някакво място, наречено Кълъмбъс, в щата Охайо. Съвсем скоро ще имаме още информация.

— Татко би искал да постъпим така — промълви Бриана. — Щеше да е доволен да знае, че поне сме опитали да ги открием.

Маги кимна и стана.

— Така и така се захванахме — няма да спрем. — Вътрешно се молеше никой да не пострада. — А междувременно трябва да празнуваш заради попълнението в семейството ви, а не да се тревожиш за нещо, което може да стане, но може и да не стане.

— Нали ще ми кажете веднага щом узнаете? — настоя Бриана.

— Разбира се, а дотогава не се тревожи. — Огледа стаята и пак се усмихна. — Искаш ли да отнесем част от тези цветя, Бри, и да ги подредим из къщата, за да те чакат, когато доведете бебето вкъщи?

С известно усилие Бриана се въздържа да не зададе другите напиращи у нея въпроси. Те още нямаха отговор.

— Ще съм ви благодарна. Грей се поувлече.

— Нещо друго да ти е нужно, Бриана? — Роуган поемаше цветята, които Маги трупаше в ръцете му. — Още торта например?

Тя се изчерви.

— Изядох я до трошичка, нали? Благодаря, но ми стигна. Идете си вкъщи и се наспете.

— Така ще направим. Пак ще дойда да те видя — обеща сестра й. Очите й отново станаха загрижени, когато излязоха от стаята. — Ще ми се да не се надява толкова и да не е така сигурна, че тази наша отдавна загубена сестра ще ни приеме с отворени обятия.

— Такава е нейната нагласа, Маги.

— Светица Бриана! — въздъхна тя. — Не бих могла да го понеса, ако ще страда от това, Роуган. Достатъчно е да я погледне човек, за да разбере какви надежди храни в сърцето си. Колкото и ужасно да звучи, ще ми се въобще да не бе откривала онези писма.

— Не се притеснявай.

Тъй като Маги правеше единствено това, наложи се съпругът й да натисне с лакът копчето на асансьора.

— Не моето притеснение е проблем — мърмореше Маги. — Тя не бива да се тревожи за това сега. Трябва да мисли за бебето, а и Грей може да тръгне на рекламна кампания за книгата си след няколко месеца.

— Мислех, че отказа турнето?

— Иска да го откаже, но тя настоява да го осъществи. Според нея нищо не бива да пречи на работата му. — Нетърпелива и раздразнена, тя се взря във вратата на асансьора. — Толкова е уверена, че ще се справи с бебето, пансиона, всичките проклети гости и като капак — тази история с Аманда Доуърти Бодайн!

— И двамата сме наясно, че сестра ти е достатъчно силна да се справи с всичко. Точно както и ти.

Готова да заспори, тя вдигна очи. Усмивката на Роуган намали яда й.

— Изглежда имаш право. — Погледна го начумерено. — Поне този път. — Поомекнала, тя пое част от цветята. — А и денят е прекалено прекрасен, за да се тревожи човек за нещо, което може никога да не се случи. Имаме си страшно красива племенница, Суини.

— Така е. Струва ми се, че брадичката е взела от теб, Маргарет Мери.

— И на мен ми хрумна същото. — Влязоха в асансьора. Колко лесно наистина, мина й през ума, да забравиш болката и да си спомняш само радостта. — Освен това си помислих, че сега, когато Лиам започна да ходи, може да се захванем за работа, за да си има сестричка или братче.

Съпругът й се засмя и успя да я целуне през букетите цветя.

— И на мен ми мина през ума.