Нора Робъртс
Родена в грях (11)

Десета глава

Ухажване! Шанън го загледа удивено. Та това бе старомодна, глупава дума, която няма нищо общо с нея или с начина й на живот. А същевременно с каква лекота я изрече този ирландец.

— Това е лудост. Пълен абсурд.

Ръцете му отново се движеха по лицето й, проследяваха извивката на брадичката й.

— Защо?

— Аз… Защото… — Отстъпи назад и направи широк жест с чашата в ръка. — Като начало — ти почти не ме познаваш.

— Напротив. — По-скоро развеселен, отколкото засегнат от реакцията й, той започна да разрязва печеното пиле. — Разпознах те в мига, в който те видях.

— Не започвай отново с келтския мистицизъм, Мърфи. — Отиде до масата, надигна чашата и я изпи на един дъх. — По дяволите, аз съм американка. Хората в Ню Йорк не се занимават с ухажване.

— Вероятно това е едно от нещата, които не са наред в града. — Внимателно сложи подноса върху масата. — Сядай, Шанън. Яденето ще изстине.

— Да ям ли? — Затвори очи от раздразнение. — Значи сега от мен се очаква да ям?

— Нали затова дойде? — Залови се със задълженията си на домакин: напълни първо нейната чиния, после своята и чак тогава запали свещите. — Не си ли гладна?

— Да, гладна съм.

Отпусна се на стола, разгъна салфетката върху скута си и хвана ножа и вилицата.

Следващите няколко минути се хранеше мълчаливо, като обмисляше евентуалните възможности.

— Ще се постарая да ти налея малко здрав разум в главата, Мърфи.

— Добре. — Опита печеното пиле и остана доволен от себе си. — Та какво казва разумът?

— Първо трябва да си наясно, че ще остана тук само още седмица, най-много две.

— Ще останеш по-дълго — изрече го между другото, докато се хранеше. — Още не си започнала да се справяш с проблемите и чувствата, които те доведоха тук. Дори не си попитала още за Том Конканън.

Очите й станаха ледени.

— Ти нищо не знаеш за моите чувства.

— Напротив, но в момента няма да ги обсъждаме, щом се разстройваш. Но ще останеш, Шанън, защото ти предстои да застанеш лице в лице с някои неща. И да простиш. Не си страхливка. У теб има смелост и сърдечност.

Ненавиждаше факта, че той забелязва у нея неща, които тя самата отказваше да признае. Разчупи едно хлебче и се загледа в издигащата се пара.

— Дали ще остана седмица или година, няма нищо общо с цялата история.

— Всичко се свежда до нея. Харесва ли ти яденето?

— Страхотно е.

— Когато си отидох днес, продължи ли да рисуваш?

— Да, дори… — Хапна още един залък и насочи вилицата към него. — Сменяш темата.

— Коя тема?

— Много добре знаеш коя и веднъж завинаги ще я приключим тук и сега. Не желая да бъда ухажвана… От никого! Не знам как стоят нещата тук, но там, откъдето идвам, жените са независими и равноправни.

— И аз съм си мислил по този въпрос. — Надигна чашата с вино и докато отпиваше, обмисляше думите си. — Наистина, като цяло на ирландците им е трудно да си представят жените като равни. Е, последното поколение малко се промени, но процесът е бавен. — Остави чашата и отново се зае с храната. — Мнозина, които бих нарекъл свои приятели, не са съгласни напълно с мен, но вероятно е така, защото аз доста съм мислил по въпроса през годините. Според мен жените трябва да имат еднакви права с мъжете.

— Много великодушно от твоя страна — възкликна Шанън.

Той само се усмихна.

— Крачката е значителна за човек, който е възпитан и отгледан като мен. Ако трябва да съм честен, не знам как бих реагирал, ако ти започнеш да ме ухажваш.

— Няма опасност.

— Видя ли — усмихна се Мърфи, сякаш тя бе изрекла нещо в подкрепа на тезата му. — А моето ухажване няма нищо общо с правата или равенството, не те принизява, нито издига мен. Просто поемам инициативата, така да се каже. Ти си най-красивото създание, което съм виждал през живота си. А съм имал късмета да бъда заобиколен от красота.

Изненадана от удоволствието, което изпита от думите му, тя сведе поглед. Трябва да има начин да се справи с положението. Просто трябва да го намери.

— Мърфи, поласкана съм. Всяка би била поласкана.

— Ти не си само поласкана, когато те целувам, Шанън. И двамата знаем какво става в такива моменти.

— Добре. Привличаш ме. Привлекателен си и не ти липсва чар. Но дори да съм си представяла, че ще стигнем по-далеч, сега се отказвам.

— Отказваш се? — Боже, какво удоволствие му доставяше да разговаря с нея! — И защо, след като ме желаеш толкова силно, колкото и аз теб?

Наложи се да изтрие изпотените си длани в салфетката.

— Защото очевидно ще е грешка. Двамата гледаме на тази история от два различни ъгъла и те никога няма да съвпаднат. Харесвам те. Интересен мъж си. Но не желая да се обвързвам с емоционална връзка. По дяволите, само преди седмици се измъкнах от една! Бях почти сгодена. — Осени я вдъхновение. Наведе се напред и със самодоволна усмивка съобщи: — Спях с него.

Веждите му трепнаха.

— Миналото време подсказва, че историята е приключила. Вероятно си държала на него.

— Разбира се, че държах. Не скачам в леглото с непознати.

Като чу какви ги приказва, недоволно въздъхна. Как бе успял да извърти нещата срещу нея?

— Доколкото схващам, историята е приключила. И аз съм харесвал достатъчно някои жени, за да легна с тях. Но преди да те срещна, не съм обичал никоя.

Обзелата я паника я накара да пребледнее.

— Да не искаш да кажеш, че си влюбен в мен?

— Влюбен съм от мига, в който те зърнах — изрече го така тихо и простичко, че тя му повярва. Поне за един миг напълно му повярва. — Преди това, Шанън, някак все те чаках. И ето че ти дойде.

— Това, което се случва, не може да е истина! — изрече тя с разтреперан глас и стана от масата. — Чуй ме и избий тази налудничава история от главата си. Нищо няма да излезе. Виждаш нещата прекалено романтично. Бих казала, халюцинираш. Единственото, което ще постигнеш, е и двамата да се почувстваме смутени.

Той присви очи, но тя бе прекалено ядосана, за да забележи промяната и опасността.

— Фактът, че те обичам, те смущава.

— Не увъртай думите ми — сряза го тя. — И не се опитвай да ме накараш да се почувствам глупава и дребнава само защото твоето ухажване не ме интересува. Божичко, ухажване? Самата дума е толкова нелепа.

— Друга ли предпочиташ?

— Не. Предпочитам и настоявам да престанеш.

Остана смълчан за миг и се опита да превъзмогне гнева, който го обземаше.

— Защото не изпитваш чувства към мен ли?

— Точно така. — Тъй като излъга, гласът й стана по-остър. — Нали не си въобразяваш, че безропотно ще се впиша в някакви абсурдни планове, които кроиш? Да се омъжа за теб, да живея тук? За бога, да се превърна в съпруга на фермер. Приличам ли ти на такава? Имам кариера, свой живот.

Той се придвижи така бързо, че тя успя само сепнато да си поеме дъх. Пръстите му стиснаха раменете й. Лицето му бе бледо и гневно.

— Моят начин на живот е унизителен за теб, така ли? Онова, което притежавам, което съм изработил, дори онова, което представлявам, е нищожно за теб? Нещо, което ти презираш?

Сърцето й биеше като на заек. Успя само да поклати глава. Откъде можеше да предполага, че е толкова избухлив?

— Готов съм да приема, че не си наясно с чувствата си, че си затваряш очите, за да не видиш, че сме предназначени един за друг. Но няма да позволя да омаловажаваш и да отхвърляш с презрение всичко, за което аз и моето семейство се трудим от поколения.

— Не това имах предвид.

— Според теб земята ей така си стои, хубава като на картинка и чака реколтата да бъде прибрана? — Светлината от свещите хвърляше сенки върху лицето му и го правеше и привлекателно, и опасно. — Кръв се е ляла за нея, и пот. Трудно е да я задържиш, а да я задържиш, не е достатъчно. Ако си прекалено горда да я приемеш за своя, тогава срам за теб.

Тя едва успяваше да диша.

— Нараняваш ме, Мърфи.

Отдръпна ръце, сякаш кожата й го бе изгорила. Отстъпи назад с рязко движение.

— Извинявай.

Негов ред бе да се срамува. Знаеше, че ръцете му са големи и силни. Отврати се, че макар и заслепен от ярост, ги бе използвал, за да й причини болка.

Самоотвращението, изписано по лицето му, я възпря да не разтърка наранените си рамене. Колкото и да не го разбираше, инстинктът й подсказваше, че той е нежен мъж, за когото да нарани жена е най-долен грях.

— Не исках да те засегна. Бях ядосана и разстроена, и исках да те убедя, че сме различни, че желаем различни неща.

Той напъха ръце в джобовете си.

— Ти какво искаш?

Тя отвори уста и я затвори, шокирана, че няма отговор на въпроса. Накрая успя да каже:

— През последните няколко месеца настъпиха неочаквани промени в живота ми. Нужно ми е време да премисля преживяното, но нямам желание да се впускам в емоционална връзка.

— Страхуваш ли се от мен? Не исках да ти причиня болка.

— Не, не се страхувам от теб. — Не успя да се въздържи. Пристъпи напред и го погали по бузата. — И аз съм избухлива, Мърфи. — Почти убедена, че кризата е преминала, тя продължи: — Хайде да забравим случилото се и да останем приятели.

Сърцето й спря, когато взе ръката й, обърна я и докосна с устни дланта й. После решително произнесе:

— Хайде да не си играем игрички, Шанън. И двамата не сме деца. — Гласът му бе нежен, сякаш успокояваше изплашен кон, защото тя се готвеше да отскочи, когато я прегърна. — Кажи ми какво изпита, когато те целунах първия път.

Не й бе трудно да отговори, защото изпитваше същото в момента.

— Изкусена.

Той се усмихна и докосна с устни слепоочието й.

— Не е само това. Има още, нали? Сякаш си припомняше нещо.

Тялото отказваше да се подчини на заповедта на разума. Все пак тя успя да изрече:

— Не вярвам в подобни неща.

— Не те питам в какво вярваш. — Търпеливите му устни се спускаха от слепоочието към брадичката й. — А какво изпита. — Под тънката копринена блуза кожата й пламтеше. Мина му през ум, че ще полудее, ако не премахне тънката бариера и не открие какво има отдолу. — И не само тогава. — Задоволи се обаче единствено да я целуне и да се наслади как тя откликва на целувката му. — Пак изпитваш същото.

— Това са глупости. — Но гласът й сякаш идваше отдалеч и не бе убедителен. — И е налудничаво. — Дори като говореше, пръстите на ръцете й се заравяха по-дълбоко в косите му и го притегляха по-близо. Удоволствието, което изпитваше, отказваше да се подчини на разума й. — Не бива да правим това. — Гласът й сладостно нашепваше: — Всичко е въпрос на химия.

— Бог да благослови науката.

Задъхан, той я изправи на крака. Само за миг ще й се наслади, обеща си той.

Нещо избухна в нея и в главата й се завъртяха светлини и цветове. Тъй като не издържаше повече, тя се вкопчи в него, за да получи още.

По дяволите, докосни ме, заповядваше цялото й същество, но ръцете му само притискаха по-силно тялото, което копнееше да бъде притежавано. Предвкусваше какъв ще е досегът му. Знаеше го несъзнателно и й идеше да заплаче от силата на това знание.

С дива страст, каквато не подозираше, че таи у себе си, тя захапа устните му; предизвикваше го. Като чу яростното му простенване, отметна триумфално глава назад.

В следващия миг пребледня, защото видя очите му, тъмни, убийствени и ужасяващо познати, като на воина.

— Божичко! — Думата неволно се изтръгна от нея, докато се мъчеше да се отскубне. Бореше се да може да диша отново, да се задържи на краката си. — Престани! Божичко, трябва да престанем.

Олюлявайки се, за да си възвърне контрола, Мърфи притисна юмруци към бедрата си.

— Желая те повече отколкото следващата си глътка въздух. Това състояние ме убива, Шанън. Този копнеж по теб.

— Сгреших. — Прокара треперещи ръце през косите си. — Тук сгреших. Извинявай. Няма да позволя да стигнем по-далеч. — Чувстваше как той я привлича неудържимо. — Стой настрана от мен, Мърфи.

— Не мога, а и ти го съзнаваш много добре.

— Ето че сме изправени пред проблем. — Твърдо решила да се успокои, тя се отправи към масата и взе чашата с вино. — Ще го разрешим — добави тя и отпи. — Винаги съществува начин един проблем да бъде разрешен. Не ми говори. — Вдигна ръка, за да го възпре. — Остави ме да помисля.

Най-странното бе, че никога не се беше възприемала като страстна жена. Наистина беше преживявала по някой и друг приятен момент с мъже, на които държеше. Но „приятен“ се оказа твърде бледо описание на онова, което изпитваше с Мърфи.

Става въпрос за секс, продължи да разсъждава тя. Позволено занимание. И двамата са възрастни, неангажирани. Тя определено държеше на него, уважаваше го, силно му се възхищаваше. Какво лошо да си го позволи поне веднъж, преди да реши какво ще прави от тук нататък с живота си?

Нищо, като се изключи тази глупава история с ухажването. Тогава най-добре да подходи направо. Така и така трябва да преодолеят препятствието.

— Ние очевидно желаем да спим заедно — подхвана тя.

— Определено ще ми е приятно да спя с теб, но преди това бих желал да те любя десетина пъти.

— Хайде да не си играем със смисъла на думите, Мърфи. — Но неволно се усмихна, забелязала с облекчение, че смехът отново се е появил в очите му. — Ще успеем да се справим със ситуацията по разумен и взаимно задоволителен начин.

— Много странно се изразяваш понякога — изрече го с възторг и удоволствие. — Дори когато думите ти са лишени от смисъл. Правиш го някак с достойнство. Като момиче от класа.

— Млъкни, Мърфи. И така — ако приемеш, че идеята за дълго обричане не е осъществима… — Той само се усмихваше, затова Шанън продължи на един дъх: — Добре, ще го кажа по-простичко: никакво ухажване.

— Разбирам отлично какво искаш да ми кажеш, скъпа. Просто ми е приятно да те слушам да говориш. Никак не ми е трудно да прекарам остатъка от живота си с теб. А и още не съм започнал истински да те ухажвам. Та ние дори не сме танцували заедно.

Тъй като не знаеше с какви други аргументи да го убеди, прокара ръце по лицето си.

— Наистина ли си толкова упорит?

— Така твърди майка ми. „Мърфи, обича да казва тя, само да не ти влезе някоя идея в главата. Нищо не може да я разкара от там“ — Усмихна й се. — Майка ми ще ти допадне.

— Въобще не се готвя да се запознавам с майка ти.

— О, и това ще стане. Работя по въпроса. Та какво беше започнала да казваш?

— Бях започнала да казвам… — подхвана тя, но се сепна. — Как да се сетя за какво говорех, когато ти непрекъснато сменяш темата? Нарочно го правиш, за да усложняваш нещата точно когато биха намерили разрешението си.

— Обичам те, Шанън — рече той и я накара да млъкне. — Казано простичко — това е положението. Искам да се оженя за теб и да създадем семейство. Но да не изпреварвам събитията.

— Най-добре. Ще се постарая да съм ясна и кратка. Аз не те обичам, Мърфи, и не желая да се омъжвам за теб. — Присви очи. — И ако продължаваш така да се хилиш насреща ми, ще те ударя.

— Може да посегнеш и ще се посборичкаме известно време, но така най-вероятно ще се озовем на пода. — Пристъпи напред и остана очарован, когато тя решително вдигна брадичка. — Защото, скъпа, веднъж като сложа ръце върху теб, не мога да ти обещая, че ще те пусна, докато не свърша.

— Отказвам се да говоря с теб. Благодаря за вечерята. Изживяването бе доста интересно.

— Ще трябва да ти намеря яке, защото вали.

— Нямам нужда…

— Не ставай глупава. — Вече бе откачил едно яке от закачалката. — Само ще си намокриш хубавата блуза и ще ти стане студено.

Тя сграбчи якето, преди той да успее да й помогне да го облече.

— Чудесно. Ще ти го върна при случай.

— Вземи го със себе си, ако се сетиш, утре сутринта, когато дойдеш да рисуваш. Аз ще намина.

— Може и да не дойда. — Облече якето. — Лека нощ.

— Ще те изпратя до колата.

Накани се да протестира, но той я хвана за ръката и я поведе през вестибюла.

— Само ще се намокриш — отбеляза тя, когато застанаха на прага на входната врата.

— Нямам нищо против дъжда. — Когато стигнаха при колата, той предвидливо прикри усмивката си. — От грешната страна си, скъпа, освен ако не желаеш аз да те откарам у дома.

Тя изсумтя и се насочи към дясната страна на колата.

Като прецени настроението й, реши, че е по-добре да целуне ръката вместо устните й, след което галантно й отвори вратата.

— Ще те сънувам тази нощ, Шанън — каза той. — А и ти мен.

— Нищо подобно — заяви тя твърдо и затръшна вратата. Нави ръкавите, излезе на заден ход от алеята и подкара по окъпания от дъжда път.

На този мъж определено му хлопаше дъската, реши тя. Само това можеше да е обяснението. Единственият й изход бе да не го насърчава ни най-малко от тук нататък.

Никакви вечери повече в уютната кухня, нито слушане на музика и пиене на бира в кръчмата. Още по-малко — непринудени разговори и зашеметяващи целувки из нивите.

По дяволите, всички тези неща щяха да й липсват! Всичките! Сви по алеята към къщата на Бриана и дръпна ръчната спирачка. Той бе възбудил у нея чувства и желания, които не подозираше, че таи у себе си. Не й оставаше нищо друго, освен да ги потисне.

Слабоумен идиот, мина й през ума. Затръшна вратата и изтича към къщата.

Шанън едва се въздържа да не се намръщи, когато видя пред себе си усмихнатата Бриана.

— О, слава богу, че ти е услужил с яке. Не се сетих да ти напомня да си вземеш връхна дреха. Добре ли прекара?

Шанън си отвори устата и се изненада, че не изрича очакваните любезни фрази.

— Този тип не е с всичкия си!

Бриана примигна.

— Мърфи ли?

— Кой друг? Направо му хлопа дъската, казвам ти. Не е възможно да се излезе наглава с него.

С толкова непринудено естествен жест, че и двете не се усетиха, сестра й я хвана за ръка и я поведе към кухнята.

— Сдърпахте ли се за нещо?

— Да сме се сдърпали? Не, не бих казала. Как да спориш с неразумен човек!

— О, Шанън! — Вратата се отвори и на прага застана Грей. В ръце държеше огромна купа с крем и ядеше. — Как мина вечерята? Остана ли ти място за малко крем? Този на Бри е най-хубавият на света.

— Посдърпали са се с Мърфи — информира го съпругата му, докато настаняваше Шанън на стола, преди да отиде да направи чай.

— Наистина ли? — Той остави празната купа и като взе друга, пълна, и попита: — За какво?

— О, нищо особено. Иска да се ожени за мен и да му родя деца.

Бриана едва не изпусна чашата.

— Наистина ли? — Едва се въздържа да не се засмее.

— Звучи смешно, но не аз създавам ситуацията. — Разсеяно загреба от купата, която Грей постави пред нея. — Искал да ме ухажва. — Изсумтя, но в следващия момент преглътна и не се въздържа: — Та това е страхотно!

— Нали?

Той облиза устните си.

Бавно, с широко отворени очи, Бриана седна до масата.

— Казал ти е, че иска да те ухажва?

— Каза, че го прави — поправи я Шанън и загреба още от крема. — Според него било любов от пръв поглед, били сме предназначени един за друг и какви ли не още щуротии. Глупости! — отсече накрая и наля чая по чашите.

— Мърфи никога не е ухажвал никого. Не е искал.

С присвити очи Шанън се обърна към Бриана:

— Ще ми се всички да престанете да използвате тази архаична дума. Нервира ме.

— Думата или деянието? — полюбопитства Грей.

— И двете. — Подпря брадичката си с ръце. — И без това нещата около мен са толкова сложни.

— Ти безразлична ли си към него? — попита сестра й.

— Не точно безразлична — призна тя навъсено.

— Фабулата се заплита — усмихна се Грей, а Шанън му хвърли гневен поглед. — По-лесно ще ти е, ако си дадеш сметка, че ирландците са упорита раса. Дори не съм сигурен дали тези от западната част на страната не са най-упоритите. След като Мърфи ти е хвърлил око, няма да се откаже.

— Не се шегувай, Грей. — Съчувствието на съпругата му автоматично се задейства и хвана Шанън за ръката. — Разстроена е, а и става въпрос за сърдечни проблеми.

— Ни най-малко — обади се тя. Поне за това беше сигурна. — Да легнеш с един мъж и да прекараш остатъка от живота си с него са две различни неща. А що се отнася до него — той определено е романтик по душа. — Със свити вежди тя съсредоточено изгреба и последната лъжица крем. — А и това са пълни глупости: двама души от странни сънища да са предопределени един за друг?

— Мърфи е имал странни сънища?

Шанън погледна Бриана.

— Не знам. Не попитах.

— Но ти си имала такива! — обади се младият мъж въодушевено. — Разкажи ми ги. Особено сексуалните сцени.

— Престани, Грейсън — смъмри го Бриана.

Шанън неволно се разсмя. Той бе олицетворение на по-големия брат, за когото вечно бе мечтала.

— Те са изцяло еротични — сподели тя и облиза устни.

— Така ли? — Той се наведе напред. — Почни от началото. Не пропускай нищо. Дори и най-малкия детайл.

— Не му обръщай внимание, Шанън — обади се съпругата му.

— О, няма значение. — Отмести празната купа. — Сигурно и на двамата ще ви прозвучи интересно. Никога досега не съм сънувала два пъти един и същи сън. Той е по-скоро като отделни епизоди, в разбъркан ред.

— Е, сега вече наистина ме подлудяваш — оплака се Грей. — Давай нататък.

— Дадено. Започва в нивата, където е Каменния кръг. Странно дори, че го сънувах, преди да съм го видяла. Но всъщност това не е възможно. Както и да е… — махна тя с ръка. — Вали дъжд. Студено е. Жената от съня — това не съм аз — е там, когато се появява мъжът: тъмни коси, тъмна пелерина, бял кон. Пара се дига от тях, а по ботушите и доспехите му има кал. Язди към мен… А тя стои там, с развени от вятъра коси. И…

Млъкна, защото улови погледите, които съпрузите си размениха.

— Какво има? — рязко попита тя.

— Звучи като легендата за магьосницата и воина — отвърна Грей, а очите му бяха потъмнели. Не се откъсваха от лицето й. — И какво става после?

Шанън сплете ръце под масата и отвърна:

— Вие ще ми кажете.

— Добре. — Той погледна Бриана, а тя му кимна да продължи. — Според легендата имало една умна жена, магьосница, която живеела по тези земи. Имала видения и ги чувствала едновременно и като бреме, и като благословия. Затова живеела настрана от другите. Една сутрин отишла да общува с боговете си и заварила в Каменния кръг воина. Бил ранен, а конят не се отделял от него. Притежавала дарбата да лекува и започнала да се грижи за раните му, докато той оздравял напълно. Влюбили се. Станали любовници.

Спря, за да разлее още чай по чашите, и продължи:

— Той, разбира се, я напуснал, защото го чакали битки, които трябвало да спечели. Заклел се да се върне. Тя му дала брошка — да я носи неизменно на пелерината си, за да не я забравя.

— Върнал ли се е? — попита Шанън с пресъхнало гърло.

— Твърдят, че си дошъл. По време на една силна буря. Искал да я вземе за съпруга, но да не изоставя меча и доспехите си. Жестоко се скарали. Обичали се силно, но никой от тях не бил готов на отстъпки. Той си тръгнал и й върнал брошката, за да си спомня за него. Ала никога повече не се завърнал. Разправя се, че бил загинал. А с нейната дарба да вижда невидимото, тя узнала за това в момента, когато се случило.

— Приказки! — Почувства колко са студени ръцете й и обгърна чашата с чай, за да ги стопли. — Не вярвам в подобни неща. Не ми казвайте, че вие им вярвате.

Грей сви рамене.

— Аз вярвам. Наистина вярвам, че тези двама души са съществували и между тях е имало много силна връзка. Странно ми е обаче, защо ти ги сънуваш.

— Сънувала съм само няколко пъти някакъв мъж на кон — сряза го Шанън нетърпеливо. — Уморена съм — добави и се надигна. — Отивам да си легна.

— Вземи си чая — посъветва я Бриана.

— Благодаря.

Когато Шанън излезе, Бриана сложи ръка върху рамото на Грей.

— Не я притеснявай толкова, Грейсън. Много е объркана.

— Ще се почувства по-добре, ако не таи толкова неща у себе си. — Усмихна се, извърна глава, за да целуне ръката на Бриана и добави: — Аз поне съм минал по този път.

— На нея й е нужно време. И на теб ти беше нужно. — Въздъхна дълбоко. — Мърфи! Кой можеше да предположи!