Нора Робъртс
Родена в грях (20)

Деветнадесета глава

Шанън нямаше да допусне отношението на Маги да хвърли каквато и да е сянка върху посещението й в Дъблин.

Вечерта премина приятно, благодарение на безупречното държане на Роуган и на гостоприемството му. Нито веднъж по време на вечерята той не спомена договорите, нито плановете за бъдещето й.

Затова се оказа така неподготвена на следващата сутрин. Двамата закусиха в библиотеката му и той започна направо:

— В единадесет часа имаш уговорка при фотографа. Там ще се погрижат за прическата и грима. Представям си те в нещо елегантно, но не строго официално. Джак, това е фотографът, ще знае как да се справи.

— Да, но…

— И така — днес Маги ще полежи до по-късно, но иска да дойде с теб. Лиам ще остане тук, за да имате време да пазарувате след това или тя да те разведе из Дъблин.

— Идеята е примамлива.

— Надявам се да успеете да наминете към галерията, за да ти я покаже. Нали каза, че си била в клона ни в Ню Йорк?

— Да, и…

— Ще видиш, стараем се да създаваме различна атмосфера в различните градове. Аз самият ще бъда зает през по-голямата част от деня. — Погледна часовника си. — Като се започне отсега. Но ще се радвам, ако наминеш през офиса. Маги ще те доведе към три. Ще прегледаме какви промени искаш в договорите.

— Спри! — Вдигна ръце, но не знаеше дали иска да изпищи, или да се разсмее. — Как го направи?

— Извинявай, кое?

— О, не се извинявай и не ме гледай така учудено, макар и възпитано. Напълно съзнаваш какво правиш. Ти си най-елегантният валяк, който съм виждала. — Усмихна й се, но тя само поклати глава. — И тази твоя чаровна усмивка е унищожителна. Разбирам как някой дори толкова упорит, колкото Маги, се е предал.

— Не, при нея трябваше да се боря през цялото време. И държа да отбележа, че твърде много приличаш на нея, макар сигурно да не ти е приятно да го споменавам. — Прикри следващата си усмивка, когато тя го стрелна с поглед. — Да, доста си приличате.

— С обиди няма да ме спечелиш за твоята кауза.

Той сложи ръце на бюрото и заяви:

— Позволи ми да ти кажа следното — като твой зет и човек, който иска да даде тласък на кариерата ти — ти не си тук, защото те подмамих, Шанън. Да, част от теб се поддаваше, когато ставах прекалено настойчив. Но всъщност аз само ти дадох идеята.

— Добре, постигна го. През годините доста съм мислила по въпроса, но го смятах за непрактично. А сега се опитваш да ме убедиш колко съм грешала.

Той се облегна назад и я загледа изучаващо.

— Парите интересуват ли те?

— Имам пари. Дори повече, отколкото ще са ми нужни. Баща ми много го биваше да ги печели. — Поклати глава. — Не, не парите са важните. Макар да искам и аз да печеля, за да изпитам удовлетворение. Нужна ми е сигурност и стабилност, както и предизвикателства. Говоря доста противоречиво, а?

— Съвсем не.

Видя, че я разбира, и продължи:

— Винаги съм рисувала само за себе си, по навик, дори като задължение… Бях го включила дори в деловата си програма, като ангажимент към… себе си.

— А сега се колебаеш да го поставиш във фокуса на нещата, които вършиш?

— Да. Тук нарисувах едни от най-хубавите си картини. И това ме тегли в посока, в която никога не съм смятала да поема. — Чуваше се какво говори и се чувстваше по-объркана от всякога. — Но какво ще стане, когато замина за Ню Йорк, Роуган, и отново се върна към своя начин на живот? Ако подпиша договор, ще трябва да ти обещая. Как да го сторя, като не знам дали ще го изпълня?

— Същността ти се бори с желанията ти — заяви той категорично. — А тогава въпросът е труден. Защо не обвържем двете?

— И как предлагаш да го направим?

— Договорът ти с „Уърлдуайд“ ще включва творбите ти от Ирландия и онези, които вече имаш в Ню Йорк. Като добавка — той небрежно си играеше с писалката — първо ние ще видим сътвореното от теб през следващите две години, независимо дали е едно, или са десетина платна.

— Това е голям компромис — промърмори тя. — А и нали говореше за изложба. Не знам дали имам достатъчно, дали онова, което съм направила, ще ти хареса.

— Ние сме гъвкави по отношение мащаба на изложбите. И ще те уведомя, ако нещо не ми хареса.

Погледна го право в очите.

— Не се съмнявам, че ще го сториш.

 

 

По-късно, след като той излезе, Шанън се върна на горния етаж. Този човек й беше предоставил богат материал за размисъл. Бе успял някак да й отвори вратичка, без да я принуждава да затваря другите зад себе си. Имаше възможност да приеме условията му и да се върне към своя начин на живот, без да променя нищо.

Чувстваше се странно и беше по-объркана от всякога, че всъщност желае той да я принуди да вземе по-категорично решение.

Но няма да мисли за това сега, ако иска спокойно да разгледа града преди сеанса с фотографа.

Стана й приятно, като си помисли: сеанс с фотограф! Скри усмивката си и потропа на вратата на Маги.

— Маги? Роуган каза да те събудя. — Отговор не последва и тя отново потропа. — Маргарет Мери, минава девет. Дори бременните стават от леглото по това време.

Нетърпеливо хвана дръжката и я завъртя. Видя празното легло и решила, че Маги вероятно се облича, отвори вратата още по-широко.

Канеше се отново да извика, но я чу, че повръща в банята. Без да се поколебае, влезе вътре и я видя наведена над тоалетната чиния.

— Разкарай се, по дяволите! — Тя махна с ръка, ала я обзе нов пристъп. — Не оставяте човек да повърне на мира!

Без да казва нищо, Шанън отиде до мивката и намокри пешкир със студена вода. Маги бе прекалено заета с поредния пристъп, за да протестира, когато притисна влажната кърпа към челото й.

— Горката — прошепна Шанън нежно. — Ужасен начин да започнеш деня. Почини си малко, поеми дъх.

— Нищо ми няма. Разкарай се. Добре съм.

— Разбира се. Искаш ли да пийнеш малко вода? — Без да дочака отговор, напълни чаша с вода и я поднесе към устните на Маги. — Хайде, пий на малки глътки. Ходи ли на лекар? — Избърса лицето й с влажната кърпа. — Няма ли нещо, което да ти предпише?

— Ходих на лекар. Проклет негодник! Още две седмици и щяло да премине. Две седмици — повтори тя. — Само дето не го убих на място.

— Няма съдебни заседатели на света — ако са жени — които биха те осъдили за това. Хайде сега да станеш. Подът е студен.

Прекалено изтощена, за да спори, Маги се остави да й помогне да стигне до леглото.

— Не, не искам да лягам. Нека само поседя за минута.

— Добре. — Поведе я към стола. — Искаш ли чай?

— О, с удоволствие — съгласи се тя, доволна, че сутрешното неразположение е преминало. — Достатъчно е да се обадиш по телефона в кухнята.

Посъвзе се.

— Е — отбеляза, когато Шанън окачи слушалката, — изживяването бе приятно и за двете, няма що.

— За теб бе далеч по-неприятно — възрази сестра й и приседна на леглото, защото не бе съвсем сигурна дали вече иска да остави Маги сама.

— Благодаря ти, че ми помогна да преодолея неразположението.

— Думите, с които ме ругаеше, не ми звучаха като благодарност.

Маги се усмихна.

— Добре де, и за това ще се извиня. Просто мразя нещата да са извън контрола ми.

— И аз. Знаеш ли — само веднъж в живота си съм се напивала.

— Веднъж? — Усмивката й стана подигравателна. — А си ирландка!

— Независимо от това открих, че заедно с освобождаването, което носи, някак те кара да загубиш контрол над всичко. Освен това ми стана лошо като на куче и повърнах край пътя, докато се прибирах. Махмурлукът на следващия ден беше върхът. Затова реших да съм практична и да огранича консумацията.

— Първото стопля душата, второто размеква мозъка. Татко все това повтаряше.

— Значи и той е бил практичен.

— Донякъде. Наследила си неговите очи. — Видя как Шанън сведе поглед, но се пребори с раздразнението си. — Съжалявам, ако ти е неприятно да го чуеш.

Шанън откри, че изпитва точно това.

— И майка ми, и баща ми имаха сини очи. Веднъж дори я попитах, защо моите са зелени. Тя ме погледна тъжно, после се усмихна и каза, че съм ги получила от един ангел.

— Това щеше да му допадне. И щеше да е благодарен и доволен, задето е намерила мъж като баща ти, който е обичал и двете ви. — Изчака да поднесат чая. — Има два прибора — обърна внимание на Шанън, когато тя се надигна да си върви. — Не искаш ли да пием чай?

— Добре.

— Ще ти бъде ли неприятно да ми разкажеш как са се запознали… родителите ти?

— Не. — Отново седна и откри, че никак не й е неприятно. Дори я стопляше, когато Маги избухна в смях, представяйки си как Колин е съборил Аманда в калта. Шанън се присъедини към нея.

— Щеше да ми е приятно да се запозная с тях — призна Маги накрая.

— Според мен и на тях щеше да им е приятно да се запознаят с вас. — Малко засрамена от толкова сантименталност, тя се надигна. — Слушай, ако мислиш, че не ти е добре и предпочиташ да си почиваш, ще отида с такси до фотографа.

— Вече нищо ми няма. Искам да дойда с теб… и да наблюдавам как Джак те измъчва. Същото направи и с мен, когато Роуган ме накара да мина през този ритуал.

— Много си мила.

— Нали? А и… — Остави таблата и се надигна. — Ще ми е приятно да прекараме известно време заедно.

— И на мен ще ми бъде приятно. — Шанън искрено й се усмихна. — Чакам те долу.

 

 

Дъблин много й допадна. Харесаха й фонтаните, мостовете, сградите, тълпите. И, о, колко й се понравиха магазините! Макар с нетърпение да чакаше да направи още нещо, да види нови неща, Шанън се съгласи да седнат и добре да си хапнат на обяд. За разлика от нетърпеливата й сестра, на нея не й натежа ангажимента при фотографа; по-скоро бе като непознато, приятно преживяване. Когато го сподели, Маги само потрепери.

Напускайки ресторанта, Шанън изчисли, че са счупили рекорда и са прекарали часове наред заедно, без да си разменят остри думи или язвителни забележки.

Скоро щеше да открие, че има поне едно общо нещо с Маги — жената пазаруваше, без да се замисля, влизаше и излизаше от магазините, мереше, обмисляше и купуваше без никакво колебание, с което познатите на Шанън я дразнеха.

— Не — отсече Маги, когато тя се спря на жилетка с цвят на бисквита. — На теб ти отиват ярки цветове.

— Но тя ми харесва — нацупи се леко Шанън. Сложи жилетката върху гърдите си. — Толкова е мека.

— Да, но цветът те прави да изглеждаш като едноседмичен труп.

— По дяволите! — Шанън се засмя и сгъна жилетката. — Права си.

— Тази ще ти отива — подаде й една тревистозелена. Пристъпи назад, за да я огледа по-добре. — Определено е за теб.

— Така е. Много ми е неприятно, когато си права.

Излязоха.

— Наблизо има магазин за домашни потреби. Искам да взема някои неща за Бри.

— Добре.

Изведнъж Шанън се спря.

— Какво е това?

— Магазин за музикални инструменти.

— Виждам. Имам предвид онова там.

— Цитра. На нея се свири с чукчета.

— Прилича повече на произведение на изкуството, отколкото на музикален инструмент.

— То всъщност е и двете. Преди години Мърфи направи една не по-малко изящна. Тонът й бе чудесен. Сестра му Морийн се влюби в инструмента и той й го подари.

— Съвсем в негов стил. Смяташ ли, че ще му хареса?

Маги вдигна вежди.

— На него можеш да му дадеш въздух в книжна кесийка и пак ще му хареса.

Шанън решително се насочи към магазина. С удоволствие наблюдаваше, докато продавачът извади цитрата от витрината и набързо й изсвири няколко такта.

— Представям си как ще свири на нея, а ти? — погледна Маги. — С онази негова усмивка.

— И аз. — Изчака продавачът да опакова цитрата. — Значи си влюбена в него?

Шанън зарови в чантата, за да спечели време.

— Една жена може да купи подарък на мъж и без да е влюбена в него.

— Не и с толкова блеснали очи. Какво ще правиш с тази история?

— Нищо не мога да направя. — Спря се, сви вежди и извади кредитната си карта. — Мисля по въпроса.

— Той не е мъж, който се отнася несериозно към любовта.

Сестра й казваше истината и това я изплаши.

— Не ме пришпорвай, Маги. — В гласа й се долавяше молба. — Сложно е и се справям, както смятам, че е най-добре.

Погледна Маги с изненада, когато тя вдигна ръка и я погали по бузата.

— Трудно е, нали, да попаднеш там, където никога не си смятала, че ще се озовеш?

— Да, ужасно е трудно.

Маги отпусна ръка и я сложи на рамото й.

— Е — започна тя с по-ведър тон, — той ще припадне от радост, когато му подариш цитрата. Къде е проклетият продавач? Роуган ще ме одере жива, ако не сме точно в три в галерията.

— Изглежда, ти се страхуваш от него?

— Понякога си давам вид, че е така. Лаская самолюбието му.

Шанън остана загледана в изложените на витрината хармоники, когато каза:

— Не си ме попитала дали ще подпиша договорите.

— Нали ми заяви, че не е моя работа.

Усмихна се и подаде кредитната си карта на продавача.

— Сега моето самолюбие ли ласкаеш, Маргарет Мери?

— Бъди благодарна, че не е ритник в задника.

— Е, ще подпиша — неволно изтърси тя. — Не знам дали го реших в този миг, или още когато ми предложи, но ще го направя. — Преглътна и се хвана за корема. — Ето, сега на мен започна да ми се гади.

— И моята реакция е сходна при подобни обстоятелства. Току-що реши да подадеш кормилото на деловия си живот в ръцете на друг. — Изпълнена със симпатия, Маги я прегърна през кръста. — Не се безпокой — той ще направи най-доброто за теб.

— Убедена съм. Но не съм сигурна дали аз ще направя най-доброто за него. — Наблюдаваше как продавачът опакова цитрата. — Това ми е проблемът напоследък с мъже, към които не съм безразлична.

— Ще ти кажа какво ще направим, Шанън. Отиваме в изрядния офис на Роуган, за да приключим бързо с деловата част. Вярвай ми, тя е най-ужасната.

— Добре.

Взе машинално подадената й химикалка и подписа кредитния фиш.

— След това си отиваме вкъщи, където ще отворим една от хубавите бутилки шампанско на Суини.

— Ти не бива да пиеш. Бременна си.

— Ти ще пиеш. Цяла бутилка френска бълбукаща течност само за теб. Защото, мила, предчувствам, че за втори път през живота ти, ти предстои да се напиеш.

Шанън дълбоко пое дъх.

— Изглежда пак си права.

 

 

Маги се оказа абсолютно права. Само след няколко часа, заедно с намаляването на съдържанието на бутилката „Дом Периньон“ всички съмнения и притеснения напуснаха Шанън. Сестра й се държа като истински приятел и слушаше обърканите й приказки, надаваше съчувствени възгласи, когато се оплакваше, смееше се и на най-плоските й шеги.

Когато Роуган се прибра, Шанън седеше с блеснали очи и гледаше последната чаша, изцедена от бутилката.

— Какво си направила с нея, Маргарет Мери?

— Добре се е натряскала.

Доволна от резултата, тя се надигна и го целуна. Той изненадано погледна празната бутилка.

— Нищо чудно.

— Трябваше да се отпусне — обясни Маги. — И да празнува. Добре ли се чувстваш, Шанън?

— Прекрасно. — Усмихна се лъчезарно. — Здравей, Роуган. Ти кога се появи? Предупреждаваха ме какъв си — продължи тя, без да му остави време да й отговори.

— Така ли?

— Определено. „Роуган Суини е гъвкав и хитър“ — Надигна чашата, отпи и добави: — Точно такъв си.

— Приеми го като комплимент, скъпи — посъветва го съпругата му. — Тя точно това има предвид.

— Правилно — съгласи се Шанън. — Няма акула в Ню Йорк, която да те метне. А си и толкова привлекателен. — Успя да стане и се засмя. — Беше й се завило свят. Точно когато той се канеше да й подаде ръка, за да й помогне да се задържи, тя звучно го целуна. — Толкова са сладки зетьовете ми, Маги. Не намираш ли?

— Чудесни мъже са и двамата — засмя се тя, намигна на съпруга си и предложи: — Няма ли да си легнеш сега, Шанън?

— Не. — Сияеща, вдигна чашата и отбеляза: — О, има още малко. Ще го взема със себе си, докато звъня по телефона. Трябва да проведа един личен разговор.

— И на кого си намислила да позвъниш? — полюбопитства Маги.

— На Мърфи Мълдун в графство Клар, Ирландия.

— Ще дойда да ти набера номера — предложи услугите си сестра й.

— В състояние съм и сама да го сторя. Номерът му е в личния ми електронен организатор. Никъде не ходя без него. — Чашата застрашително се люлееше в ръката й, докато оглеждаше стаята. — Но къде ли е? Никой тръгнал да се издига в кариерата млад професионалист не може да съществува без него.

— Сигурна съм, че не се е загубил. — Маги пак намигна на Роуган и взе ръката на Шанън, за да я поведе към телефона. — Просто номерът му е запечатан в главата ми.

— Толкова си умна, Маги. Забелязах го още щом те видях… и мечтаех да те ударя.

— Много мило. Ето, седни тук на стола на Роуган и говори с Мърфи колкото искаш.

— Той, Мърфи имам предвид, има невероятно тяло. — Изхили се и седна на стола зад бюрото. — Сигурна съм, че и Роуган не е лош.

— Уверявам те, не е. Чакай, в този край на слушалката се говори, а от другия се слуша.

— Знам как се използва телефон! Мърфи?

— Още не съм набрала.

— А, ето, вече звъни. Ето го Мърфи. Здравей, Мърфи.

Дори не забеляза кога Маги излезе от стаята.

— Шанън? Радвам се, че позвъни. Мислех за теб.

— Аз постоянно мисля за теб.

— Звучиш ми малко странно. Добре ли си?

— Чувствам се прекрасно. Обичам те, Мърфи.

— Какво? — Гласът му се покачи половин октава. — Какво?

— Толкова съм мотана.

— Какво си? Шанън, започни отначало.

— Последния път бях още в колежа. Предстоеше да си ходим вкъщи за ваканцията и имаше много вино. Океани вино. Стана ми доста лошо. Но този път въобще не ми е лошо. Просто… — Завъртя се на стола и за малко да стегне телефонния шнур около врата си. — О, чувствам се изпълнена с живот.

— Господи! Какво е направила Маги с теб? — промърмори той. — Пияна ли си?

— Май да. — За да провери, вдигна два пръста пред очите си. — Да. Ще ми се да си тук, Мърфи, за да седна в скута ти и да те изям целия.

Последва минута напрегнато мълчание.

— Би било невероятно преживяване — изрече той накрая с известно напрежение в гласа. — Шанън, вярно ли е, че ме обичаш?

— Знаеш, че те обичам. Всичко е свързано с бели коне, медни брошки, гръмотевични бури и любене в Каменния кръг. — Отпусна глава назад и остави всичко, за което говореше, да изплува в съзнанието й. — Магии се правят, битки се печелят. Не знам какво да правя. Не мога да мисля за това.

— Ще поговорим, когато се върнеш. Шанън, ти ми звъниш от другия край на страната пияна… С какво се напи?

— С шампанско. Най-хубавото френско шампанско на Роуган.

— Това поне е добре. Та, звъниш ми пияна, за да ми кажеш за пръв път, че ме обичаш?

— Стори ми се добра идея. Имаш чудесен глас. — Държеше натежалите си клепачи затворени. — Мога да го слушам вечно. Купих ти подарък.

— Много ми е приятно. Повтори го.

— Купих ти подарък. — Когато той възмутено изсумтя, тя отвори очи и се засмя. — О, не съм изглупяла. Обичам те, Мърфи, и макар всичко да става ужасно объркано, аз те обичам. Лека нощ.

— Шанън…

Но тя вече посягаше да затвори телефона. С повече късмет, отколкото умели движения, успя да постави слушалката. След това се облегна назад, прозина се широко и заспа.