Нора Робъртс
Родена в грях (17)

Шестнадесета глава

Под трепкащите звезди и блесналата бяла луна той я отнесе до центъра на кръга. Обади се бухал — продължителен звук, който отекна в тишината.

Остави я да стъпи на крака и разгъна едното одеяло, а другото се свлече, докато коленичеше пред нея.

— Какво правиш? — попита тя и се учуди защо е толкова нервна. Само преди миг бе така спокойна.

— Свалям ти обувките.

Съвсем обикновено действие, а движенията му бяха съблазнителни като черна коприна. Той събу и своите, и грижливо ги сложи до нейните. Ръцете му я обходиха от глезените до раменете, докато ставаше.

— Трепериш. Студено ли ти е?

— Не. — Мислеше си, че никога вече няма да й е студено с пещта, която бумтеше в нея. — Мърфи, не искам да смяташ, че това означава повече, отколкото е. Няма да е честно да…

Той се усмихваше, докато обгръщаше лицето й с ръце, и нежно я целуна.

— Знам какво значи. Ти си красива, Шанън. Толкова красива. И това, което ще направим, ще е красиво.

Той щеше да се погрижи за всичко, щеше да й даде не само тялото, но и сърцето си. И да отнеме нейното. Ръцете му бяха така нежни, когато я милваше по раменете, гърба и косите, докато устните му търпеливо настояваха да получат повече. Да вземат повече. Малко повече.

Продължи да потреперва, макар тялото й да се опираше о неговото, а звуците, които издаваше, говореха за изпитваното от нея удоволствие. Тих ветрец подухваше през тревите наоколо и звучеше като нежна музика.

Отдръпна се, но с очи приковани в нейните, свали елечето й, като го остави да падне на земята. Нов шепот от желания се надигна у нея, докато той нежно я галеше и целуваше.

Беше си мислила, че познава правилата на съблазняването, движенията на мъжа и жената по пътя към насладата. Ала сега ставаше нещо непознато за нея — спокойно, търпеливо, като танц, при който се наслаждаваш на всяка стъпка. Като при стъпките на валса, които й показа, тя единствено можеше да се държи о него и да се наслаждава.

Затаи дъх, когато пръстите му се спряха на горното копче на блузата й. О, защо не бе сложила коприна, женствено, дантелено бельо, за да го очарова?

Той бавно разтвори блузата и нежно плъзна длан към сърцето й. Тръпка като куршум премина през тялото й.

— Мърфи…

— Толкова съм си мислил каква ли ще си, когато те докосна. — Взе ръката, която се впиваше в рамото му, и я целуна. — Каква ще е кожата ти. — Продължи да я наблюдава, докато смъкваше блузата от раменете й. — Ръцете ми са груби.

— Не. — Откри, че може само да поклати глава и да повтори: — Не.

Погледът му бе сериозен, докато прокарваше пръст по извивката на гърдите й и нагоре. Знаеше, че ще е нежна, но начинът, по който потреперваше от досега му, начинът, по който главата й се отмяташе назад, засилваше удоволствието му. Затова не бързаше. Наведе се и отново я целуна. Устните й бяха невероятно щедри и го подканваха да й се наслади напълно.

— Искам… — започна тя и се вкопчи в ризата му, без да откъсва очи от неговите — искам те, повече отколкото си представях.

Продължи да го гледа и да разкопчава ризата му. После сведе поглед.

— О… — Въздишката й бе изпълнена с наслада и възхищение.

Тялото му бе силно и мускулесто от усилената работа. Прокара ръце по гърдите му — кожата бе нежна и тя усети ударите на сърцето му.

В следващия миг, докато разкопчаваше панталоните й, установи, че нейното сърце далеч не бие равномерно. Унесена, усети как той й подава ръка, за да й помогне да запази равновесие, докато ги събуе.

— Легни при мен — подкани я. — Ела при мен.

Положи я върху одеялото и долепи устни до нейните.

Докосваше я с невероятна нежност, изследваше гърдите й. Прокарваше език по шията, целуваше ръцете й, стигна до корема и тя неволно изви гръб.

— Сега — успя да изрече измъчено. — За бога, сега.

Той само разкопча сутиена й и пое зърното й в уста.

Измъчена, възбудена, тя се притисна по-близо към него. Под тежестта на тялото му младата жена се движеше необуздано, безсрамно. Той я обладаваше с език, зъби и устни и я принуждаваше да умолява, да загуби дъх. Освобождението дойде така светкавично, че тя се вкопчи в одеялото разтреперана, потреперваща още от насладата. Накрая се отпусна изтощено.

Невъзможно. Никой никога през живота й не я бе карал да се чувства така.

Мърфи простена и впи устни в нейните, а ръцете му не спираха да я изучават: спускаха се надолу към кръста й, към бедрата.

— Шанън, обичам те. Сега и завинаги.

— Не мога… — Изцедена тя положи ръка на гърба му. Беше мокър, а мускулите му бяха невероятно стегнати. — Трябва ми една минута… — Но устните му отново обхождаха гърдите й. — Господи, какво правиш с мен?

— Доставям ти удоволствие. — И той нямаше никакво намерение да спира. Желанието болезнено се натрупваше у него. Кръвта му кипеше и знаеше, че няма да се удържи още дълго. Свали бикините й. — Доставям удоволствие и на себе си.

Тялото й се оказа пълно със скрити наслади, които възнамеряваше да изследва по-детайлно. Но времето за наслада бе отминало. Сега бе жаден да я притежава.

Затова не обърна внимание на сподавените й протести, на безпомощното впиване на ноктите й в гърба му. Отново започна да я възпламенява. И дори когато тя вече не можеше да се въздържи, когато стана необуздана, дива и мокра, не му стигаше.

Свали джинсите си, а устните му нито за миг не се отделяха от горещото й тяло, от потреперващите гърди, от разтрепераните й устни.

Тя нетърпеливо се издигна към него, докато се опитваше да го обвие с крака. Той поклати глава не в знак на отказ, а за да възвърне зрението си. Искаше да я наблюдава, както и тя него.

— Погледни ме — настоя той, като с усилие изричаше всяка дума, идваща от сърцето му. — По дяволите, погледни ме!

Тя отвори очи, погледът й бе замъглен, но постепенно се избистри и видя ясно лицето му.

— Обичам те. — Очите му се впиха в нейните. — Чуваш ли ме?

— Да — увери го тя, а ръцете й се вкопчиха в косите му. — Да!

И когато той безжалостно и дълбоко проникна в нея, тя извика триумфално. Оргазмът й я заля като лава и я остави разтреперана. Очите й отново се притвориха, той отново проникна в нея.

Без да се замисля, се нагоди към темпото му, докато бурята помежду им се засилваше. Стори й се, че дочува гръмотевици, сякаш светкавици проблясваха. Тялото й буквално експлодира, преди да се отпусне изнемощяло.

Ръцете й се плъзнаха от гърба му. Чу го да произнася името й, да се отпуска върху нея и да потреперва.

Зарови лице в косите й и остана така, разлюлян от чувства. Тялото й отново потрепери — сигурен признак за добър секс. Мърфи бе готов — стига да бе в състояние — да я погали, за да я успокои.

— Ей сега ще се отместя — пророни той.

— Да не си посмял.

Усмихна се и зарови отново лице в косите й.

— Като съм отгоре ти, поне те топля.

— Мисля, че никога вече няма да ми е студено. — Леко изскимтя от удоволствие и зарови лице в рамото му. — Вероятно следващите ми думи ще ти доставят неописуемо удоволствие, но ми е все едно. Трябва да знаеш, че никой досега не ме е карал да се чувствам така.

Той изпита не удоволствие, а истинска радост.

— Никоя не съм обладавал така преди.

Тя се сгуши у него и се засмя.

— Прекалено добре се справяш, Мърфи. Сигурно си обладавал много други.

— Служеха ми само за да се подготвя — прекъсна я и се опита да се надигне на лакти, за да я види. Начинът, по който му се усмихваше, го накара да се засмее. — Не че подготовката един или два пъти не ми достави удоволствие.

— Напомни ми да те ударя после. — Засмя се, когато той я превъртя един, след това втори път и се озоваха на края на одеялото. — Ще трябва да те нарисувам така, както си гол. Не съм рисувала голо тяло от колежа.

— Скъпа, когато ме съблечеш, ще си прекалено заета, за да се сетиш за четките си.

Усмихна му се ехидно.

— Прав си. — Долепи устни към неговите. После отпусна глава на гърдите му. — Никога досега не съм се любила на открито.

— Сериозно ли говориш?

Тя се надигна и го погледна със свъсени вежди.

— Там, където живея, на подобни прояви не се гледа с добро око.

Той почувства, че й става студено и се пресегна за второто одеяло.

— Значи тази вечер е пълна с неща, които правиш за първи път — отбеляза. — Първата ти вечеринка… — Метна одеялото, за да я покрие. — Първият ти валс…

— Точно валсът ме склони. Всъщност — не. — Надигна се и взе лицето му в ръце. — Валсът ме прелъсти. Но всичко се преобърна, докато пееше. Докато те слушах, не можех да си обясня защо и кога съм ти отказала.

— Налага се да ти пея по-често. — Вдигна ръка и я положи на врата й. — Красивата зеленоока Шанън, моята любов. Целуни ме.

 

 

Събуди я от дрямката й точно когато небето на изток изсветляваше. Беше му жал, защото с наслада бе наблюдавал как миглите й хвърлят сянка върху порозовелите бузи. А и му се искаше да има време да я люби още веднъж, преди зората да настъпи.

Но го чакаха задължения и семейството му.

— Шанън? — Нежно я погали по бузата, преди да я целуне. — Скъпа, почти е утро и звездите избледняват.

Тя се размърда и се вкопчи в ръката му.

— Защо не останеш? Защо? Нима дойде при мен само за да ме оставиш отново?

— Шшшт… — Притегли я към себе си, целуна я по челото. — Тук съм. Останалото е сън.

— Ако ме обичаш достатъчно, няма пак да си тръгнеш.

— Обичам те. А сега си отвори очите. Сънуваш.

Послуша го и отвори очи, както той пожела. За миг се почувства изгубена между два свята и кой знае защо и двата й се струваха познати.

Зазорява се, мина й през ума. И ухае на пролет. Камъните се издигаха около тях сиви и студени, а ръцете на любимия й плътно я прегръщаха.

— Конят ти — прошепна тя несъзнателно. Защо не чуваше нетърпеливото риене на копитата?

— Още е в обора. — Мърфи решително хвана брадичката й и обърна лицето й към себе си. — Къде си?

— Аз… — Неволно примигна и отвори очи. — Мърфи?

Очите му, в които се четеше леко нетърпение, бяха приковани към лицето й.

— Спомняш ли си какво стана?

Тя поклати глава. Обзе я чувство на безпомощност.

— Предполагам, че съм сънувала… Това е всичко…

— Разкажи ми съня си.

Но тя притисна лице към рамото му и с облекчение усети колко е истинско и твърдо.

— Просто сън — настоя тя. — Вече е утро, нали?

Готвеше се да заспори с нея, но се отказа.

— Почти. Трябва да те върна в „Блакторн“.

— Вече?

— Ако зависеше от мен, щях да спра слънцето. — Прегърна я още веднъж и стана, за да събере дрехите им.

Сгушена под одеялото, Шанън го наблюдаваше и усети как отново у нея се поражда желание. Седна, а одеялото я прикриваше само до кръста.

— Мърфи? — Той се извърна и на нея й стана приятно да види как очите му потъмняват. — Люби ме.

— Няма нещо, което да желая повече, но семейството ми е в къщата и не се знае кога някой… — Думите му замряха — тя се изправи; бе стройна и красива. Дрехите се изплъзнаха от ръцете му, когато тя се насочи към него.

— Люби ме — повтори, обвивайки врата му с ръце. — Бързо и ненаситно — както последния път.

Беше същинска магьосница. Знаеше го от първия път, когато я погледна в очите. Вълшебната й мощ струеше от погледа — уверено и предизвикателно. Макар да й бе трудно да диша, очите й нито за миг не трепнаха.

— Добре.

Гласът му бе дрезгав. Облегна я на най-близкия камък и вдигна бедрата й. Тя го обгърна жадно и ненаситно. Той проникна в нея силно и властно, както бе пожелала.

Ноктите й се забиваха в гърба му. Устните й се извиха в усмивка, когато телата им едновременно бяха обхванати от конвулсии.

Коленете му се подкосиха, а дланите му бяха така потни, че се изплаши да не се плъзнат по краката й и да я изтърве. Чуваше как диша учестено.

— Божичко! — Примигна. — Милостиви боже!

Облегната на рамото му, тя избухна в смях: щастлив, освободен, радостен смях.

— О, чувствам се толкова жива!

— Доста си жива, но за малко да ме довършиш — засмя се той, целуна я пламенно и я остави да стъпи на земята. — Обличай се, преди отново да ти се нахвърля.

— Ще ми се да тичаме голи по полето.

— Да, но какво ли ще си помисли милата ми майка, ако случайно погледне от прозореца?

Развеселена, Шанън сложи сутиена и вдигна бикините си от тревата.

— Обзалагам се, че милата ти майка е съвършено наясно с какво си се занимавал, след като цяла нощ не се прибра вкъщи.

— Да знаеш и да видиш с очите си са две съвсем различни неща. Ще излезеш ли с мен довечера, Шанън?

Изненадана, но доволна, тя го погледна. Стори й се трогателно, че така мило я кани, след като току-що се бяха нахвърлили един на друг като животни.

— Може и да изляза, Мърфи Мълдун.

Наведе се да вдигне одеялата.

— Остави ги… за по-нататък.

Усмихна се и хвана ръката му.

— С удоволствие.

— Ще те изпратя.

— Няма нужда.

— Искам да те изпратя!

Изведе я от Каменния кръг. Щастлива, тя облегна глава на рамото му.

— Обичам те — каза той простичко.

— Мърфи, разбирам, че изпитваш чувство, но…

— Доста силно чувство.

Налагаше й се да внимава. А и собствените й чувства се оказаха много по-дълбоки, отколкото предполагаше.

Той продължи:

— Искам да се омъжиш за мен.

— О, Мърфи, не…

— Нямам предвид в момента. Сега ми стига да се наслаждавам на утринната разходка с теб и да чакам вечерта, когато отново ще те видя.

— Мърфи, нека не усложняваме нещата.

— Нищо по-просто от това. Дай да те целуна, преди да влезем в градината на Бриана.

Прегърна я, наведе глава и накара сърцето й да трепне.

— Още веднъж — помоли тя след малко и го придърпа към себе си.

— Ще намина да те взема довечера. — Бе се откъснал от нея с известно усилие. — Бих те извел на вечеря, но…

— Близките ти са ти на гости. Разбирам.

— Утре си заминават. Ако няма да ти е неловко пред Бриана, бих искал да прекараш нощта при мен.

— Не, няма да ми е неловко.

— Тогава до по-късно.

Целуна ръката й и я остави до розовите храсти, все още отрупани с капчици роса.

Младата жена прекоси моравата, като си тананикаше, и влезе през задната врата. В кухнята налетя на Бриана, която правеше кафе.

— О, здравей. — Без да си дава сметка за щастливата си усмивка, Шанън напъха ръце в джобовете и небрежно подхвърли. — Рано си станала.

Сестра й само вдигна вежди. Беше станала от половин час — както впрочем правеше всеки ден.

— Кейла искаше да закуси.

Шанън погледна часовника изненадано.

— О, изглежда, е по-късно, отколкото си представях. Бях… навън…

— Така и предположих. Мърфи защо не дойде да пие кафе?

— Ами той… — Спря, понеже не знаеше как да продължи. — Май снощи не бяхме особено дискретни.

— Не може да се каже, че съм изненадана от прибирането ти по това време, след като видях израза на лицето ти, когато тръгна с него снощи. — Кафето завираше и тя се обърна към печката. — Изглеждаш щастлива.

— Така ли? — Засмя се доволно и импулсивно прегърна Бриана. — Да, идиотски щастлива съм. Току-що прекарах нощта с мъж насред полето. Аз. Насред полето. Умът ми не го побира.

— Радвам се за теб. — Беше трогната от този първи сестрински изблик на Шанън. — Радвам се и за двама ви. Мърфи е прекрасен човек. Отдавна се надявам да си намери някоя също така специална.

Шанън остана притисната към нея още миг. След това се опита да обясни:

— Бриана, не е точно така. Държа на него. Много държа. Нямаше да прекарам нощта с него, ако не беше така.

— Да, знам и те разбирам.

— Но аз не съм като теб. — Отстъпи назад, за да й обясни онова, което всъщност не бе в състояние да обясни и на себе си. — Не съм като теб или Маги. Не възнамерявам да се заселя тук, да се омъжвам, да създавам семейство. Имам други планове.

Успя да забележи тревогата в очите на Бриана, преди тя да сведе поглед и да пророни:

— Той е силно влюбен в теб.

— Знам. И не съм сигурна дали и аз не съм влюбена в него. Но любовта не е достатъчна, за да си изградиш живота на нея. Двете с теб сме наясно с това, като знаем какво е станало между родителите ни. Опитах се да го обясня на Мърфи и се надявам да ме е разбрал. Защото никак не желая да го нараня.

— А няма ли да нараниш себе си, като се отказваш от онова, което ти е на сърцето?

— Трябва да мисля и за главата си.

Бриана отвори бюфета, за да извади чашки и чинийки.

— Права си. Цялата ти същност трябва да реши кое е правилно. Трудно е обаче, когато човек се разкъсва.

— О, ти наистина ме разбираш.

Благодарна, Шанън хвана рамото й.

— Да. За Мърфи е лесно. Той не се запитва за мислите, чувствата или потребностите си. Всички те са насочени към теб. За теб обаче не е така просто.

— Щастлива съм, Бриана — пророни тя тихичко. — Щастлива съм тук с вас.

— Радвам се да го чуя — отвърна й Бриана с любов. — Радвам се, че можеш да го кажеш. Днешният ден е чудесен.

— Направо е прекрасен. — Шанън я хвана за ръцете и ги стисна. — Отивам да се преоблека.

— Вземи си кафето горе. — Сестра й едва сдържаше радостните си сълзи, докато го наливаше в чашите. — Ще ти приготвя закуската, преди да отидем на църква.

— Не. Ще взема кафето, ще се преоблека и слизам да ти помогна със закуската.

— Но…

— Никакви възражения. Вече не съм гостенка.

Този път сълзите на Бриана потекоха, без да успее да ги спре.

— Не, не си. Е, побързай, защото истинските гости скоро ще станат.

Грей изчака Шанън да излезе от кухнята, преди самият той да се появи там. Отиде и прегърна разплаканата си съпруга.

— Хайде, любима — погали я по гърба, — хубаво се наплачи. Вие двете за малко и мен да разплачете.

— Грейсън — промълви тя през сподавени щастливи хълцания, — тя ми е сестра!

— Точно така. — Нежно я целуна по главата. — Тя е твоя сестра.