Колийн Маккълоу
Любимци на съдбата (41)

На двайсет и четвъртия ден от декември Марк Крас най-сетне ознаменува своята овация. Тъй като в армията на Спартак очевидно бяха участвали много самнити, той си издейства две отстъпки: вместо да върви пеша, си беше спечелил правото да язди кон, а вместо да носи венец от миртови клонки, щеше да е с лаври като истински триумфатор. По улиците се насъбраха доста хора, за да поздравят него и армията му, която беше дошла от Капуа. Разбира се, при вида на скромната плячка мнозина се побутваха и многозначително си намигваха. Всеки римлянин знаеше за непреодолимите слабости на Марк Крас.

Много повече хора излязоха да празнуват заедно с триумфиращия Помпей в последния ден от месеца. Той бе успял някак да си спечели симпатиите на римските граждани, може би защото беше относително млад, русокос красавец и напомняше на Александър Македонски. Любовта на римляните към него бе различна от тази към Гай Марий навремето. Марий все още беше вземан напълно насериозно и въпреки усилията на Сула продължаваше да е най-видната фигура в близката римска история.

В началото на декември, приблизително по времето, когато се провеждаха изборите, Метел Пий най-после прекоси Алпите и на свой ред навлезе в Италийска Галия. За разлика от Помпей той незабавно разпусна армията си и настани войниците из плодородните земи на север от река Пад. Дали защото още преди раздялата с Помпей беше усетил нещо съмнително в държанието му, дали още оттогава знаеше, че той няма доброволно да потъне в сянка, но Прасчо съвсем съзнателно стоеше далеч от политическите игри и пазарлъци в Рим. Когато Катул, Хортензий и всичките му роднини Цецилии Метели му написаха писмо с молба да дойде да отърве града от двамата самозабравили се пълководци, Пий отказа да вземе страна по въпроса, защото дългият престой в Испания не му давал морално основание за това. Когато се прибра в Рим в края на януари, проведе самостоятелно скромен триумф, и то само с войниците, които го бяха придружили до самия град. Когато се завърна в сената, Помпей и Крас се държаха така, все едно никакви недоразумения никога не е имало. Това поне му спести допълнителни терзания, нищо че след толкова вълнуващи събития в Рим през последните месеци никой не му отдаде дължимото за огромния принос в разгрома на Квинт Серторий.

Така нареченият „лекс Помпея Лициния де трибуниция потестате“, с който се възвръщаха отнетите права на народните трибуни, беше гласуван в сената още през януари под зоркия поглед на Помпей, който държеше фасциите през първия месец от годината. Законопроектът, който възвръщаше абсолютно всички отнети трибуски привилегии, беше толкова популярен сред народа, че в сената не намериха смелост да му се възпротивят. Всички онези, които Помпей и Крас очакваха, че ще протестират, просто отбелязаха присъствие с някое тихо изказване. Указът, с който сенатът препоръчваше на народното събрание законопроектът да бъде ратифициран, беше приет с почти пълно мнозинство. Някои само се бяха обадили, че подобен закон трябва да мине не през трибутните, а през центуриатните комиции, но Цезар, Хортензий и Цицерон в един глас заявиха, че там, където се засягат интересите на трибите, само те имат право да гласуват. В предвидения от закона двайсет и четири дневен срок лекс Помпей Лициния беше окончателно гласуван. Народните трибуни си възстановяваха правото да налагат вето на законите и на действията на магистратите, можеха да прокарват през плебейското събрание плебесцити със силата на закон, без за целта да е необходимо съгласието на сената, можеха дори да съдят граждани за държавна измяна, финансови злоупотреби и други нарушения, извършени из провинциите.

Цезар вече говореше свободно пред сената. Речите му си струваше да бъдат изслушани, защото бяха духовити, интересни и кратки, затова той си спечели и поддръжници. Все по-често колегите му го убеждаваха да запише и публикува речите си, които се оценяваха като тези на Цицерон. Не друг, а самият Цицерон говореше, че Цезар бил най-големият оратор в Рим… След него самия, разбира се.

Сякаш за да вкуси веднага от сладостта на възстановената власт, народният трибун Плавций обяви пред сената, че ще прокара през плебейското събрание закон за връщане отнетото гражданство на всички съмишленици на Марк Емилий Лепид и Квинт Серторий. Цезар веднага подкрепи законопроекта и с цялата сила на красноречието си се опита да убеди назначените отци, че амнистията трябва да се отнася до всички проскрибирани от Сула. Все пак, когато сенатът се ограничи да възстанови гражданството само на онези, за които беше говорил Плавций, сиреч поддръжниците на Лепид и Серторий, той изглеждаше в добро настроение.

— Сенатът гласува срещу теб, Цезаре — чудеше се Крас, — а ти се радваш!

— Скъпи Красе, много добре си давах сметка, че няма да допуснат завръщането на марианците! — усмихна се той. Това би означавало твърде много сенатори, близки до Сула, да върнат обратно отнетата по силата на проскрибциите собственост на амнистираните. Не, това няма как да стане! И все пак, подложени на по-голям натиск, твърдоглавците около Катул смекчиха първоначалната си опозиция към всякакви амнистии и се убедиха, че искането на Плавций е достатъчно безобидно, за да бъде прието. Едно е да простиш на шепата поддръжници на Серторий, друго е да върнеш гражданските права на всички прогонени от Сула. Ако искаш да постигнеш нещо въпреки несъгласието на врага, Марк Крас, винаги искай повече от това, което се надяваш да получиш. Така, като отидеш твърде далеч с исканията си, опозицията няма как да не омекне и да не се съгласи с компромисното решение.

Крас се усмихна.

— Ти си голям политик, Цезаре. Надявам се противниците ти в сената да не прибегнат до същите хитрости, иначе ще ти бъде трудно.

— Аз обичам политиката — призна си Цезар.

— Ти обичаш всичко, с което се захванеш, затова и всичко ти приляга еднакво. Това е твоята тайна. Е, това заедно с ума ти.

— Не ме ласкай, Красе, знам, че имам голяма глава — похвали се той, без да крие, че използва думата „глава“ в двете й значения.

— Твърде голяма, бих казал — засмя се Крас. — Няма да е зле да прикриваш връзките си с чужди жени поне на първо време. Чувам, че новите цензори щели да преглеждат сенаторските списъци.

 

 

За пръв път, откакто Сула беше премахнал длъжността от списъка с магистратите, Рим се бе сдобил с двама цензори: при това доста неочакван избор. Цензорите бяха същите онези двамина неспособни консули, които Спартак беше разгромил навремето: Гней Корнелий Лентул Клодиан и Луций Гелий Попликола. Всички знаеха, че са продажни душици и че господарят им се казва Гней Помпей. Но когато консулът предложи имената им в сената, всички онези, които имаха намерение да се кандидатират за поста и го заслужаваха много повече от Гелий и Клодиан — Катул и Метел Пий, Вация Исаврик и Скрибоний Курион, се отказаха. Клодиан и Гелий бяха избрани без конкуренция.

Крас се оказа прав в догадките си. Нормално беше двамата цензори най-напред да сключат договорите за държавни поръчки, но тези имаха други намерения. Сключиха договори само кой да се грижи за свещените гъски на Капитолия и за някои други религиозни церемонии, след което хищно се захванаха със списъците. За да оповестят какво са открили и какво са решили, двамата свикаха специално заседание на народното събрание на форум Романум. На заседанието народът научи доста любопитни неща. Точно шейсет и четирима сенатори бяха изхвърлени от състава на институцията, повечето от тях по подозрение, че са приемали или давали подкупи в качеството си на съдебни заседатели. Така например мнозина от заседателите, които в крайна сметка осъдиха убиеца Стаций Албий Опианик, бяха изключени от редиците на сенаторите, докато доведеният син на Опианик Клуенций, който го беше осъдил, беше наказан с преместването му от състава на селската му триба в триба Есквилина — това означаваше практически лишаването му от право на глас. Най-голяма сензация предизвика изключването от сената на един от миналогодишните квестори Квинт Курций, както и на предишния консул Публий Корнелий Лентул Сура. Най-накрая и Звярът от Орхомен, Гай Антоний Хибрида, беше лишен от сенаторското си достойнство.

По принцип всеки изключен сенатор имаше право да се върне в Курията, но само след като изтече мандатът на цензорите, които са го изключили. Освен това се налагаше отново да се кандидатира за квестор или народен трибун. Доста тежка задача за Лентул Сура, който вече беше управлявал като консул! Но пък и той не се занимаваше толкова с политическата си кариера. Лентул Сура се беше влюбил на стари години и сенатът ни най-малко не го интересуваше. Съвсем скоро след изключването му той се ожени за красивата Юлия Антония. Цезар беше познал. Тя не знаеше да си подбира съпрузите, а Лентул Сура със сигурност беше по-лош избор и от Марк Антоний Тебеширения.

След като се разправиха със сената, Клодиан и Гелий се върнаха към по-деловите си задължения — сключването на договорите за всички останали държавни поръчки. По принцип те се отнасяха най-вече до събирането на данъците от провинциите, но включваха и строежа и поддръжката на множеството държавни здания и обществени места от типа на градски тоалетни, циркови трибуни, мостове и закрити пазарища. Обществото отново се раздвижи — цензорите официално оповестиха, че премахват данъчната система, която Сула беше въвел в провинция Азия, за да облекчи тамошното население.

Лукул и Марк Кота бяха продължили успешно своята война срещу Митридат и победният край вече се очертаваше. Лаврите очевидно принадлежаха на Лукул. В годината, когато Помпей и Крас бяха консули, Митридат трябваше да бяга от царството си и да се крие при зетя си Тигран Арменски (но Тигран упорито отказваше да разговаря с него), а Лукул всеки момент щеше да завладее цял Понт, заедно с освободените Витиния и Кападокия. Оставаше му да се разправи и със самия Тигран. След като привърши с чисто военните действия, Лукул беше свободен да се заеме с административното управление на Азия. Лукул беше съвестен в това отношение и с голямо желание се зае да премахва нередностите в провинцията, която беше управлявал заедно с Киликия от три години насам. От реформите му най-здраво си изпатиха местните откупвачи на данъци, така наречените публикани, неколцина, от които заплатиха алчността си с главите си. Не им се случваше за пръв път — Марк Емилий Скавър вече беше предприемал подобни мерки по-рано.

В Рим се надигна възмущение срещу действията на Лукул. Неговите промени в администрацията на провинцията бяха ограничили възможностите за бързи печалби на публиканите дори повече, отколкото Сула го беше сторил със своите реформи преди години. Представител на крайно консервативния политически елит, Лукул никога не се беше радвал на симпатиите на деловите среди, а хора като Крас и Атик буквално го ненавиждаха. Може би защото от всички свои съвременници Помпей срещаше конкурент на бойното поле само у Лукул, и той на свой ред не го харесваше.

Никой не се изненада, когато двамината цензори на заплата при Помпей обявиха, че цялата система, установена от Сула в Азия, се премахва. Нещата щяха да си вървят по добре изпитаните в миналото пътища.

Но Лукул не се трогна. Той просто отказа да се съобразява с указанията на цензорите. Докато той управлявал Азия, писа той в отговор на двамата, в провинцията щяла да действа системата на Сула, която е единственият сериозен модел на административно управление и трябва да бъде въведена във всички останали римски провинции. Набързо създадените търговски сдружения, които се бяха готвили всеки момент да заминат за изток, фалираха, мнозина се опариха, на форума и в сената се надигнаха гласове и най-влиятелните конници единодушно поискаха от сената да уволни Лукул като управител на Римска Азия.

Лукул обаче продължаваше да игнорира заповедите от Рим, без да го е грижа, че позициите му силно се влошават. За него по-важно бе да премахне тежките последици, които всяка война оставяше подире си. Преди да напусна Мала Азия, двете провинции, които управляваше, трябваше да бъдат изчистени.

Макар по принцип да беше противник на крайните консерватори като Катул и Лукул, Цезар имаше защо да бъде признателен на Лукул. Наскоро той беше получил писмо от царица Орадалтида.

„Дъщеря ми се върна у дома, Цезаре. Сигурна съм, че знаеш за големите успехи на Луций Лициний Лукул във войната срещу цар Митридат, знаеш, че от една година насам бойните действия се развиват на територията на самия Понт. Сред множеството крепости, които Митридат поддържаше, Кабейра се славеше като най-непристъпна. Но тази година и тя падна в ръцете на Лукул, който разкри ужасяващи неща — най-яката крепостна кула е била превърната в затвор за всякакви политически противници и опасни за властта царски роднини. Мнозина от тях са били изтезавани или използвани като опитни животни в нескончаемите експерименти на царя с отровите. Но да не се спирам на подобни грозни събития, понеже самата аз имам право само да се радвам.

Сред жените — затворнички Лукул се натъкна и на моята Ниса. Била прекарала близо двайсет години в затвора. Изгубих я все още младичка, върнах си я шейсетгодишна. Митридат все пак се е отнасял добре с нея — поне според неговите разбирания. Тя е живяла при същите условия, както и неколцина от по-незначителните му съпруги и наложнички в крепостта. Митридат пазел в Кабейра и няколко свои сестри, които за нищо на света не искал да се омъжват и да раждат деца. Така че дъщеря ми е прекарала цялото това време в доста моминско обкръжение. Като се има предвид колко жени и наложнички има царят, дори съпругите му са живеели като отшелнички! Колония от стари моми!

Когато Лукул се натъкнал на този затвор, той се държал изключително мило с пленничките и изрично забранил на войниците си каквото и да е посегателство над честта им. Според това, което Ниса ми разказа, държал се е като Александър Македонски навремето с майката, жените и наложничките в харема на Дарий Трети. Доколкото знам, Лукул е пратил всички жени, родом от Понт в Кимерия, при съюзника си Махари, син на Митридат.

Ниса получила пълна свобода в момента, в който Лукул научил коя е тя. Но не само това, Цезаре. Лукул я отрупал със злато и всякакви подаръци и ми я пратил с охрана от войници, които трябвало да се отнасят с пълно уважение към особата й. Можеш ли да си представиш една грозновата баба, дето никога през живота си не е била красива, да пътува свободно по света, заобиколена от цяла дружина римски войници?

А можеш ли да си ме представиш мен, да посрещна дъщеря си след толкова години раздяла! Не знаех нищо до самия миг, когато тя влезе през вратата на вилата ми в Риба, сияеща като малко момиче. Беше толкова щастлива, че ме намира жива! И последното ми желание се сбъдна, дъщеря ми е отново при мен.

Ниса дойде тъкмо навреме. Доброто старо кученце Сула умря от старост около месец преди завръщането й, та вече се бях отчаяла от самотата си. Слугите постоянно ме увещаваха да си взема друго куче, но знаеш как е… Като се сещаш за всички причудливи и забавни привички на покойния си любимец, като си даваш сметка какво място е заемал той в дома ти, имаш чувството, че ще извършиш предателство, ако настаниш друго животно в кучешката му кошничка. Не казвам, че не е редно да си взема друго куче, но трябва да измине време, преди това ново куче да придобие собствен облик, а аз много се страхувам, че няма да съм между живите, когато това се случи.

Но засега поне няма причина да умирам! Ниса, разбира се, горко оплакваше смъртта на баща си, но вече свикнахме да сме заедно и се радваме една на друга. Двете ловим риба с въдица от кея на пристанището или пък се разхождаме из селото. Лукул ни предложи да се върнем в двореца в Никомидия, но ние вече сме решили да останем тук до края на живота си. Пък и най-накрая си взехме кученце, което нарекохме Лукул.

Моля те, Цезаре, намери свободно време и ела пак при нас, на изток! Толкова бих се радвала да те запозная с Ниса, а пък и ми е мъчно за теб.“

 

 

Миналогодишният народен трибун Марк Лолий Паликан беше потърсен от цяла делегация жители на Сицилия. В делегацията имаше представители на всички по-големи градове на острова, с изключение на Сиракуза и Митилена. Бяха дошли с молбата да съдят Гай Лициний Верес. Но Паликан веднага ги препрати към Помпей, който на свой ред им препоръча Марк Тулий Цицерон като идеалния човек за тази трудна работа.

Верес беше заминал да управлява Сицилия веднага след като изтече мандатът му на градски претор; благодарение най-вече на Спартак и заплахата за Рим никой не се сети да го смени в продължение на три години. Той тъкмо се беше прибрал от Сицилия, когато през януари месец делегацията от острова се срещна с Цицерон. И Помпей, и Паликан бяха пряко заинтересовани от случая. Паликан беше защитавал свои клиенти от Верес още при управлението му на Сицилия, докато Помпей си беше спечелил много свои клиенти на острова по време на собствената си окупация от името на Сула.

Самият Цицерон, който беше служил като квестор в Лилибей при Секст Педуцей в годината преди идването на Гай Верес, беше обикнал страната, пък и сам се беше сдобил с клиенти на острова. И все пак, когато сицилийците го потърсиха, той понечи да откаже.

— Аз никога не обвинявам — обясни той. — Само защитавам.

— Но Гней Помпей Велики лично те препоръча! Каза, че ти си единственият човек, способен да спечели такова дело! Умоляваме те, нека нарушиш веднъж принципите си, за да има кой да осъди Гай Верес! Ако не спечелим, току-виж в Сицилия избухнало ново въстание.

— Вероятно е осквернил всички храмове на острова? — предположи Цицерон.

— Точно така, все едно изнасили цял един народ. Но не само ни изнасили, Марк Тулий, той буквално ни отряза ръцете и краката. Нищо не ни остави! Няма произведение на изкуството, което да не е било задигнато от храмовете ни, всяка картина, всяка статуя беше отнесена, и то не само от светилищата, но дори от частни домове. Какво можем да говорим за човек, който стигна дотам да пороби известна сицилийска жена, защото е добра тъкачка, а той иска да създаде работилница само за него? Той открадна парите, които римската хазна беше дала за закупуване на житото, а след това натовари житото на корабите, без да плати! Верес си присвояваше произволно чифлици, ниви, дори конфискуваше наследствата на покойниците. Списъкът със злодеянията му е безкраен!

Толкова престъпления, извършени от един-единствен човек, имаха с какво да изненадат дори Цицерон, но той пак поклати глава.

— Съжалявам, но аз не обвинявам.

Говорителят на делегацията си пое дъх.

— Тогава ще си вървим у дома. Мислехме си, че човек като теб, който толкова се вълнува от историята на Сицилия, та отиде лично да намери гроба на Архимед, ще ни влезе в положението. Но ти явно си изгубил топлите си чувства към Сицилия. А и не цениш Гней Помпей така, както той те цените теб.

Споменаването на Помпей, с когото Цицерон бе приятел от юношеските си години, и на онова приключение в Сиракуза, когато лично Цицерон откри забравения гроб на Архимед край стените на града, му дойде твърде много. Той винаги бе смятал ролята на обвинителя неблагодарна, чиста загуба на време. Колкото и голям хонорар да получеше (обикновено под масата) един прокурор, това беше нищо в сравнение с огромните подкупи, които обвиняемите бивши управители или откупвачи на данъци бяха склонни да платят, за да не изгубят състоянието си. Пък и самият акт на съдебно обвинение не правеше никого герой в очите на обществото. Адвокатът по обвинението винаги се смяташе за злобен човечец, който си е поставил за цел да съсипе живота на поредната безпомощна жертва, докато адвокатът по защитата, който успееше да измъкне безпомощната жертва от ноктите на закона, обираше всички лаври за себе си. Нямаше значение, че повечето от смятаните за безпомощни жертви бяха алчни, лукави и крайно егоистични престъпници; престъпник или не, в очите на римските граждани всеки човек имаше право да живее, както сам намери за добре, и всяка съдебна присъда представляваше посегателство над личността му.

Цицерон въздъхна.

— Добре, добре, ще поема делото! Но трябва да знаете отсега, че адвокатите по защитата винаги говорят след обвинителя, затова докато дойде време да отсъдят, заседателите много често забравят и най-съществените доводи на обвинението. Трябва да помните, че Гай Верес има изключително влиятелни покровители. Жена му е Цецилия Метела, а неин брат е човек, който по принцип се очакваше да бъде консул тази година. Друг неин брат в момента управлява Сицилия, а от него нито вие, нито аз можем да очакваме съдействие. Всички Цецилий Метели ще бъдат срещу нас. Ако поема обвинението, Квинт Хортензий ще поеме защитата, а и други не по-малко известни адвокати ще му станат помощници. Както казах, ще поема делото, но това не е гаранция, че ще го спечеля.

Делегацията едва бе излязла от дома на Цицерон, когато той вече съжаляваше за решението си. Защо му трябваше да предизвиква Цецилий Метелите, когато разчиташе за политическата си кариера единствено на собствените си способности и на авторитета си в съда? Цицерон си оставаше нов човек в Рим, при това го мразеха, защото бе родом от Арпин, а оттам беше и Гай Марий. Цицерон обаче не можеше да понася мисълта за кръвопролития и нямаше как да компенсира като Марий скромното си потекло с военни подвизи.

Разбира се, знаеше точно защо се е съгласил да поеме делото — онази абсурдна признателност, която все още чувстваше, че дължи на Помпей. Много години бяха минали, Цицерон се беше прочул, беше си спечелил нови приятели, но той никога нямаше да забрави добрините, които стори за него седемнайсетгодишният Помпей, който го пазеше от омразата на баща си. До края на живота си Цицерон щеше да му бъде благодарен за помощта, която му оказа по време на кратката му и позорна кариера в армията на Помпей Страбон, най-вече за това, че го пазеше от злобните и безпричинни нападки на стария пълководец. Ако не беше умрял от студ онази паметна зима, то беше заради Помпей, ако му бяха възложили писарска длъжност, пак беше заради Помпей, ако нито веднъж не беше пипнал меч по време на войната, пак трябваше на Помпей да благодари. Не можеше да забрави всичко това.

Ето защо се запъти към Карина, където живееше приятелят му Помпей.

— Само исках да ти съобщя — рече Цицерон без особено въодушевление, — че обещах да съдя Гай Верес.

— О, прекрасно! — зарадва се Помпей. — Много от жертвите на Верес са, а в някои случаи бяха, мои клиенти. Ти можеш да спечелиш делото. А след това ще знам как да ти се отплатя.

— На мен не ми трябва да ми се отплащаш, Велики. Нито за миг не бива да се съмняваш, че каквото правя за теб, значи ти го дължа.

Той го изгледа учудено.

— Дължиш ли ми го? За какво говориш?

— Затова, че ако не беше ти, нямаше да оцелея в щаба на баща ти.

— О, за това ли! — Помпей прихна да се смее и го хвана за ръката. — Не мисля, че това си струва цял живот благодарност.

— За мен си струва. — В очите на Цицерон се показаха сълзи. — Двамата минахме през много несгоди по време на Съюзническата война.

Помпей навярно добре си спомняше някои от тези несгоди, най-вече как бяха търсили голия и обезобразен труп на баща му, затова тръсна глава, сякаш се опитваше да прогони завинаги мисълта от ума си. Веднага наля чаша превъзходно вино на гостенина си.

— Е, приятелю, кажи сега с какво мога да ти помогна в това начинание.

— С удоволствие — зарадвано отвърна Цицерон.

— Разбира се, всички Капрарии ще бъдат против обвинението — замисли се Помпей. — Катул ще е на тяхна страна. Хортензий и всички около тях — също.

— Това е най-важната причина да дадем ход на делото още рано тази година. Не ми се ще да рискувам да отлагаме делото за догодина, тогава консули ще бъдат Квинт Капрарий и Хортензий, така поне се говори.

— В известен смисъл ще е жалко — рече Помпей. — Нищо чудно догодина съдилищата да се попълват отново от конници. Това би било в ущърб на Верес.

— Не и ако консулите наложат заседанието да се гледа на закрито. Освен това няма гаранции, дали нашият претор Луций Кота ще бъде за връщането на конническите съдилища. Оня ден говорих с него, той си мисли, че ако за заседатели се назначават конници, само събирането на състава за всяко дело ще отнема месеци. Освен това не е убеден, че конниците ще бъдат по-добри заседатели от сенаторите. Тях никой не може да ги съди, ако вземат подкупи.

— Можем да променим закона — предложи Помпей, който не изпитваше никакъв респект към законите: ако някой правен текст не му вършеше работа, винаги можеше да се смени с друг… В негова полза естествено.

— Това може да се окаже трудно.

— Не виждам защо.

— Защото — обясняваше търпеливо Цицерон, — за да променим този закон, ще трябва да приемем друг, при това от плебейското събрание или от трибутните комиции — и в едното, и в другото властта е в ръцете на конниците.

— Те ме оневиниха за всякакво действие, което сме предприели заедно с Крас миналата година — напомни му Помпей, за когото беше трудно да схване, че има закони и закони.

— Това е, защото ти беше много мил с тях, Велики. А те искат и за в бъдеще да бъдеш мил с тях. Ако внесеш закон, с който ги заплашваш със съд при вземане на подкуп, те няма да ти се зарадват.

— Е, така да бъде. Луций Кота няма да иска да връща конническите съдилища. Това беше просто предположение от моя страна.

Цицерон стана да си ходи.

— Благодаря ти още веднъж, Велики.

— Ти ме дръж в течение.

 

 

Месец по-късно Цицерон уведоми градския претор Луций Кота, че ще повдигне обвинение срещу Гай Верес в съда по данъчни и финансови злоупотреби от името на градовете в Сицилия, както и че ще иска обезщетение от четирийсет и два милиона и половина сестерции — хиляда и седемстотин таланта — обезщетение заедно с възстановяването на всички произведения на изкуството и други ценности, откраднати и конфискувани от светилища и частни домове в Сицилия.

Гай Верес се беше завърнал от Сицилия убеден, че връзките му с Метел Капрариите ще го предпазят от съдебни преследвания. Когато обаче чу, че Цицерон — Цицерон, който никога не обвиняваше, — е завел дело срещу него, изпадна в паника. Веднага прати вест на Луций Капрарий, действащия управител на Сицилия, да прикрие всякакви доказателства, които Верес може да е пропуснал в бързината, докато е изнасял съкровищата от острова. Правеше впечатление, че от списъка на ищците отсъстваха Сиракуза и Митилена; това се дължеше на факта, че двата града бяха подпомагали Верес в престъпните му деяния и бяха получили своя дял от плячката. Все пак какъв късмет управител на провинцията да се окаже брат на жена ти!

Двамата братя, които стояха по това време в Рим, Квинт Козленцето (който със сигурност щеше да бъде избран за консул на следващата година) и най-малкият — Марк, незабавно се срещнаха със зетя си Верес да обсъдят как могат да избягнат трагичния изход от едно подобно дело. И тримата се съгласиха защитата да поеме Квинт Хортензий. Но той щеше да се намеси само в краен случай — тогава, когато делото се разглежда пред съда. Дотогава тримата трябваше да постараят да не допуснат делото — особено ако обвинител беше Цицерон.

През март Хортензий подаде жалба пред претора. Според него Цицерон не отговарял на условията да води дело срещу Гай Верес. Вместо него Хортензий предложи за обвинител Квинт Цецилий Нигер, далечен роднина на Козленцето, който беше служил една година като квестор при Верес в Сицилия. Единственият начин, по който можеше да се разбере дали Цицерон е подходящ да води такъв процес, беше така нареченото „дивинацио“ — гадаене (процедурата носеше подобно название, защото съдиите не разполагаха с конкретни доказателства, ами достигаха до заключение с догадки). Всеки от двамата обвинители трябваше да обясни пред заседателите защо смята, че трябва да ръководи обвинението, и след като изслушаха скромния с ораторските си качества Цецилий Нигер, съдиите взеха страната на Цицерон. Нещо повече, насрочиха делото за близка дата.

Верес, двамата Капрарии и Хортензий трябваше да измислят нещо ново.

— Ти ще бъдеш претор догодина, Марк — обърна се големият адвокат към най-малкия брат, — затова трябва така да подредим жребия, че да ти се падне съдът за злоупотреби. Тазгодишният председател Глабрион ненавижда Гай Верес. А това, че те ненавижда, Верес, е достатъчна причина за него да не позволи и най-малката възможност да избухне скандал. Искам да кажа, че ако делото се разглежда тази година, Глабрион просто няма да позволи да подкупим заседателите. Да не забравяме, че тази година Луций Кота ще си играе на котка с мишка с всички съдебни заседатели. Процесът ще привлече внимание, затова Луций Кота ще го използва за доказателство колко по-добре е тези дела да се разглеждат единствено от сенатори. Колкото до консулите Помпей и Крас, те изобщо не ни обичат!

— Искаш да кажеш — прекъсна го Гай Верес, когото възрастта не беше пожалила и само напомняше за някогашния хубавец, — че трябва да отложим задължително делото за догодина. Тогава Марк ще бъде председател на съда за злоупотреби.

— Точно така — кимна Хортензий. — Квинт Метел и аз ще бъдем консули догодина, а това ще е от голяма полза за делото. Няма да е трудно да нагласим жребия така, че на Марк да се падне съдът за злоупотреби. Никакво значение няма дали догодина заседателите ще бъдат сенатори или конници, и в двата случая ще ги подкупваме!

— Но сега сме още април — напомни мрачно Верес. — Не виждам как бихме могли да отложим делото чак за догодина.

— Можем, можем — успокои го Хортензий. — В това дело доказателствата трябва да се събират далеч от Рим, при това трябва да се обикаля цяла една обширна страна като Сицилия. На обвинителя ще са му нужни шест до осем месеца да подготви делото си. Знам, че Цицерон още дори не е започнал, защото не е мръднал от Рим, а не съм чул да е пращал свои хора в Сицилия. Естествено той ще се надява да събере доказателствата и свидетелите възможно най-бързо, но пък в това отношение можем да разчитаме на Луций Метел — като управител на Сицилия той ще слага всякакви възможни препятствия пред дейността на Цицероновите агенти.

Хортензий сияеше от щастие.

— Сигурен съм, че Цицерон няма да се справи преди октомври. Дори тогава може да не е успял. Разбира се, от октомври до Нова година има много време, но ние няма да допуснем делото да се внесе в съда! Защото междувременно ще внесем при Глабрион иск срещу някого, не е важно кого, който ще трябва да се разглежда преди твоето дело, Гай Верес. Жертвата ни трябва да е човек, който е оставил подире си улики, които можем бързо да съберем. Някоя дребна риба, която е прибирала подкупи на частни начала, без да се равнява на провинциален управител. Можем да изберем префекта на някоя административна област в Гърция. Даже си имам един човек наум. До квинктил ще сме събрали достатъчно улики и доказателства, за да започнем дело. Цицерон няма да е готов дотогава, но ние ще бъдем!

— И коя жертва имаш предвид? — попита с видимо облекчение Метел Козленцето; разбира се, че тримата с братята му бяха получили голям дял от печалбата на Верес. Но дори да не беше това, всеки на негово място би се радвал зет му да не бъде осъден на изгнание заради злоупотреби.

— Мисля си за Квинт Курций, който беше легат в щаба на Варон Лукул и ръководеше област Ахея по времето, когато Варон беше управител на Македония. Ако Варон Лукул не беше толкова зает с войните срещу бесите в Тракия и ако не беше започнал своите речни експедиции, навярно щеше лично да съди Курций. Но докато се прибере и разбере за дребните мошеничества на Курций, вече беше твърде късно, а проблемът не беше толкова важен, че да си губи времето. Затова и никой не обвини Курций. Но доказателствата са си доказателства, а тях още ги има на място. Варон Лукул с удоволствие би ни помогнал да ги съберем. Ще подам иск при градския претор с настояване делото да се разглежда още тази година в съда за злоупотреби.

— Което означава — продължи Гай Верес, — че Луций Кота ще даде напътствия на Глабрион да разгледа най-напред делото, което е подготвено по-рано от обвинителите. Това ще бъде делото на Курций. А щом стигнем до съд, ще протакаш чак до края на годината и на мандата на претора. Цицерон и моят процес ще трябва да почакат. Гениално, Квинт Хортензий, наистина гениално!

— Да, и аз мисля, че планът ми е достатъчно хитър.

— Цицерон ще има да се ядосва… — отбеляза Квинт Метел.

— А на мен просто ми се ще да го видя! — потриваше ръце Хортензий.

 

 

Но в крайна сметка Цицерон нямаше за какво да се ядосва, а те — на какво да се радват. В мига, в който научи, че Хортензий е подал иск срещу някакъв си бивш префект на Ахея, той разбра какъв е скритият замисъл на противника му. Цицерон изпадна в паника, а оттам — в дълбоко отчаяние.

На гости у дома му беше милият му братовчед Луций Цицерон, който живееше в родния Арпин. Още щом Цицерон се прибра в кабинета си онзи паметен ден, той разбра, че се е случило нещо изключително сериозно.

— Какво е станало? — попита Луций Цицерон.

— Хортензий! Готви друго дело за разглеждане в съда за злоупотреби. Смята да ме изпревари, преди да съм събрал доказателства срещу Гай Верес. — Цицерон се отпусна на стола си. — Ще протакат до другата година. А мога да се обзаложа на цялото си състояние, че Капрариите ще се наговорят с Хортензий и ще осигурят на Марк Капрарий да му се падне съдът за злоупотреби догодина.

— Което означава, че Гай Верес ще бъде оправдан — досети се Луций Цицерон.

— Няма как иначе!

— Тогава трябва ти да ги изпревариш — рече Луций.

— Как да успея преди края на квинктил? Това е датата, която Хортензий е поискал от градския претор да има предвид за разглеждане на делото. Не мога да се подготвя дотогава! Сицилия е огромна, а действащият управител е шурей на Верес и ще ми подлага навсякъде пръти в колелата. Не мога, не мога, не мога да свърша толкова бързо!

— Разбира се, че можеш — изправи се Луций Цицерон и изгледа братовчед си отвисоко. — Скъпи Марк Тулий, когато се вкопчиш в едно дело, никой не може да те надмине по изобретателност. Ти си толкова подреден и разсъждаваш толкова логично, никой не може да се похвали с подобна методичност. А в същото време познаваш Сицилия, имаш много приятели там, включително такива, които лично са патили от злодея Гай Верес. Да, управителят ще прави възможно да те бави, но пък онези, които Верес е ограбил, ще се постараят да ти помогнат. Сега сме краят на април. До петнайсет дни ще свършиш цялата работа, която имаш в Рим. Докато ти се занимаваш с текущите си дела, аз ще осигуря кораб, който да ни отведе в Сицилия. Двамата заедно ще бъдем в Сицилия в средата на май. Хайде, Марк, ще успееш!

— Наистина ли ще дойдеш с мен, Луций? — Цицерон изгледа братовчед си. — Ти също си толкова организиран човек, много ще ми помогнеш. — Големият адвокат бързо си възвръщаше оптимизма и изведнъж задачата не му се струваше толкова невъзможна. — Ще трябва да говоря с клиентите си. Нямам достатъчно пари да си наема бърз кораб и да обикалям с колесница Сицилия. — Цицерон удари с длан писалището си. — Юпитер ми е свидетел, Луций, това ще ми достави огромно удоволствие! Само като си представя как ще ме гледа Хортензий!

— Тогава ще успеем! — усмихна се Луций. — За петдесет дни ще сме отишли и ще сме се върнали, толкова време ще ни е напълно достатъчно. Десет дни път, четирийсет — за събиране на доказателства.

 

 

И докато Луций Цицерон шеташе из Портик Емилия на римското пристанище да спазарява кораб, Цицерон се запъти към къщата на Квиринала, където се бяха настанили клиентите му.

Познаваше най-възрастния от тях много добре — Хиеро от Лилибей, той беше етнарх на голямото западно пристанище по времето, когато Цицерон служеше като квестор в града.

— Двамата с братовчед ми Луций ще трябва да съберем за петдесет дни всички доказателства, с които разполагате в Сицилия — обясни Цицерон, — ако искаме да изпреварим делото, което Хортензий се готви на свой ред да започне… Можем да го направим, но само ако вие се жертвате да платите разноските — изчерви се той. — Аз не съм богат човек, Хиероне, не мога да си заплатя бързоходен кораб. Освен това може да се наложи да плащам възнаграждения на свидетели, да откупувам веществените доказателства, а най-накрая — трябва да се плати транспортът на свидетелите до Рим.

Хиерон винаги се беше възхищавал на Цицерон, с когото навремето всеки сицилийски грък в Лилибей искаше да общува по дела. Цицерон имаше блестящ ум, беше склонен да изнамира всякакви решения на всякакви проблеми, беше прекрасен администратор и проявяваше изобретателност в счетоводството. Освен това беше честен и не крадеше.

— Ще се радваме да ти дадем каквито пари сметнеш, че ти трябват, Марк Тулий — обеща Хиерон. — Но мисля, че тъкмо сега му е времето да обсъдим твоя хонорар. Ние нямаме какво да ти предложим, освен пари в брой, а разбирам, че римските адвокати предпочитате да не ви се разплащат клиентите в брой. Така е по-лесно цензорите да ви спипат. Знам, че най-често използваните възнаграждения са произведения на изкуството, но на нас просто не ни е останало нищо ценно.

— О, не се тревожете за това! — прекъсна го Цицерон. Знам много добре какво искам от вас като награда. Смятам догодина да се кандидатирам за плебейски едил, но няма как да се съревновавам с големите римски богаташи, които най-често печелят изборите за длъжността. Бих могъл да компенсирам липсата на големи доходи, ако осигуря на римляните евтино зърно. Платете ми в жито, Хиероне — в онова растително злато, което никне всяка година от земята. Ще ви го заплатя с глобите, които събера като едил, но няма да мога да събера повече от две сестерции за модий. Ако ми гарантирате, че ще ми продадете житото на такава цена, друго няма да искам от вас. Така де, в случай, че спечеля делото.

— Дадено! — съгласи се веднага Хиерон и се зае да пише разпоредително писмо за десет таланта на името на Цицерон.

 

 

Марк и Луций Цицерон отсъстваха от Рим точно петдесет дни. През цялото това време крак не подвиха, но успяха да съберат достатъчно веществени доказателства и свидетелски показания. И макар провинциалният управител Луций Метел, пиратските кораби и всевъзможните магистрати в Сиракуза и Митилена (заедно с неколцина римски откупвачи на данъци) се опитваха да забавят действията им, имаше други, сред тях граждани с положение, които имаха личен интерес от това двамата да си свършат добре работата. Докато квесторските книжа в Сиракуза или липсваха, или бяха пълни с пропуски и неточности, тези в Лилибей съдържаха неоспорими доказателства за злоупотреби в особено големи размери. Появиха се свидетели, сред тях счетоводители и търговци, да не говорим за зърнопроизводителите. Най-накрая самата съдба покровителстваше Цицерон — когато настана време да пътува обратно, а до крайния срок му оставаха само четири дни, вятърът се обърна в нужната посока и той, Луций и всички необходими за делото свидетели успяха да се озоват навреме в Остия, натоварени с купища от документи. В последния ден на юни цялата групичка се беше настанила в Рим, а Цицерон разполагаше с цял месец да подготви обвинението срещу Верес.

През този месец Цицерон не само работеше по делото срещу Верес, но и подготвяше привържениците си за предстоящите избори за едили. Как успяваше да се справя с двете работи наведнъж, сам не можеше да си обясни, но истината бе, че Цицерон бе най-дееспособен тогава, когато масата му е затрупана с книжа. Решенията на всевъзможните проблеми му идваха с бързината на светкавици, всичко се наместваше точно както трябва, сребърният му език и златният му гласец изричаха една след друга мъдри и духовити забележки точно на място. Голямата му, но красива глава внушаваше у всички респект и възхищение, а силният характер, който сам Цицерон трудно проявяваше, се беше показал наяве и се налагаше на всички околни. През този месец той изобрети съвършено нова система за водене на съдебен процес — техника, която постигаше това, което досега римските съдилища не можеха да си позволят. За пръв път щеше да покаже пред заседателите толкова голямо количество веществени и документални материали, защитата щеше да остане беззащитна.

Завръщането му от Сицилия беше толкова неочаквано, че Хортензий започна да се чуди дали изобщо Цицерон е бил на острова. На това отгоре делото срещу беззащитния Квинт Курций не се беше оказало толкова лесно дори при пълното съдействие на Варон Лукул, Помпоний Атик и цялото атинско гражданство. Най-накрая, след като беше на прага на свой ред да се отчае, Хортензий реши, че Цицерон просто блъфира. Той просто не можеше да е готов преди септември!

Пък и Цицерон трябваше да се увери, че не всичко се е развивало по план в Рим. Метел Козленцето и брат му Марк бяха използвали времето да упражнят натиск върху клиентите на Цицерон. За тези петдесет дни на сицилийците им беше внушено, че адвокатът им съвсем е изгубил интерес към делото, че е приел огромен подкуп от Гай Верес, и това все слухове, които разпространяваха платени агенти. Цицерон на няколко пъти трябваше да разговаря с Хиерон и останалите, за да разбере на какво се дължи хладното им отношение. Щом най-после научи каква е работата, не му беше трудно да успокои страховете им.

 

 

През месец квинктил се провеждаха три различни избора. Най-напред центуриатните комиции избираха консули и претори. Що се отнася до Цицерон, резултатите от изборите бяха направо заплашителни: Хортензий и Квинт Метел Капрарий ставаха консули, а Марк Капрарий — претор. След това се проведоха първите избори в трибутните комиции. Това, че Цезар набра най-много гласове за квестор, не направи кой знае какво впечатление на Цицерон. Но най-накрая, на двайсет и седмо число от месеца, дойдоха изборите за едили и Цицерон успя да запълни едното място за плебей, другото отиде за Марк Цезоний (който нямаше нищо общо с Цезарите, пък и изобщо, с които и да е патриции); двамата решиха, че ще се сработят добре заедно, а Цицерон благодареше на съдбата, че колегата му е богаташ.

Благодарение на действащите консули Помпей и Крас в Рим се случваха толкова интересни неща, че никой не обръщаше голямо внимание на изборите; вместо да превърнат предизборната борба в събитие, отговорниците по тяхното провеждане, както и целият сенат искаха всичко да мине възможно най-бързо и неусетно. В деня след изборите в плебейското събрание — последното, което избираше своите ръководители, — беше теглен жребият кой какво ще върши на другата година. По някакво странно стечение на обстоятелствата, а може би вследствие на магия, съдът за злоупотребите беше предаден на Марк Цецилий Метел Капрарий! Всичко се беше подредило така, че Гай Верес да бъде съден чак на следващата година.

В последния ден от квинктил Цицерон нанесе своя удар. За деня не се предвиждаха никакви събрания на форума, затова градският претор Луций Аврелий Кота седеше на трибуната си и чакаше някой да го потърси за работа. Цицерон и всички негови клиенти се насочиха към дървената конструкция, на която стоеше преторът. Адвокатът най-тържествено заяви, че е готов с обвинението си срещу Гай Верес, заради което помоли градския претор и председателя на съда за злоупотребите Мании Ацилий Глабрион да насрочат дата за разглеждане на делото. По възможност датата да бъдела по-скоро.

Целият сенат беше наблюдавал двубоя между Цицерон и Хортензий със затаен дъх. Партията на Цецилий Метелите в случая беше в малцинство, във всеки случай нито Луций Кота, нито Глабрион се числяха към нея. В интерес на истината почти всички назначени отци изгаряха от желание да видят как Цицерон разбива на пух и прах хитрия замисъл на Хортензий и Козленцата. За да видят Верес поставен на мястото му, Луций Кота и Глабрион с радост обещаха на Цицерон процесът да започне възможно най-скоро.

Първите два дни на секстил бяха празнични, което означаваше, че не могат да се използват за разглеждане на дела за тежки престъпления. На трето число от месеца положението се усложняваше още повече заради тържественото шествие на Разпънатите кучета. Когато триста години по-рано галите бяха завладели Рим и се бяха опитали да изкачат тихомълком стените на Капитолия, кучетата — пазачи не бяха излаяли изобщо, а консулът Марк Манлий беше събуден от крясъка на свещените гъски и така бе успял да предотврати нападението. Оттогава всяка година в Големия цирк се провеждаше злокобно шествие, на което се влачеха девет кучета, разпънати на девет дървени кръста. В същото време една гъска се окичваше с гирлянди и се возеше на подплатена с пурпур носилка. Нека всички римляни помнят геройството на гъските и предателството на кучетата. И понеже кучетата се смятаха за хтонични зверове, тоест за същества, родени под земята, денят също не подхождаше за разглеждане на съдебни дела.

И така, делото срещу Гай Лициний Верес беше насрочено за петия ден от секстил, в самия разгар на летните горещини, както и в разгара на зрелищата, които двамата консули Помпей и Крас се надпреварваха да организират, за да спечелят любовта на народа. Състезанието между консулите си беше състезание, това не беше причина делото срещу Верес да не предизвика интерес. Дори да се проточеше до всеобщия пир, даден от Крас, или до игрите на победата, проведени от Помпей, пак щеше да има зяпачи, които да го наблюдават.

Законите на Сула бяха запазили процедурата за провеждане на подобни съдебни процеси, такава каквато я беше въвел Гай Сервилий Главция преди десетилетия. Е, Сула и други като него бяха попроменили тук-там нещичко, колкото да забавят значително хода на делата. Процесът за данъчни и финансови злоупотреби с власт преминаваше в две части, „акцио прима“ и „акцио секунда“ с промеждутък от няколко дни. Председателят на съда беше упълномощен да удължи паузата между двете заседания колкото време поиска.

„Акцио прима“ се състоеше от една дълга реч от страна на главния обвинител, последвана от друга дълга реч от страна на главния защитник. След тях един след друг се изреждаха всички останали участници в обвинението или защитата, и така докато и най-младшият адвокат се изкаже на воля. След това се извикваха свидетелите по обвинението, които бяха подложени на кръстосан разпит от защитата, а понякога — доразпитани от обвинението. Ако една от страните пожелаеше, разпитът на свидетелите можеше да се протака до безкрайност. След това беше ред на свидетелите по защитата, подложени на кръстосан разпит от страна на обвинението, в случай на нужда — и на защитата. След изслушването на показанията главният обвинител и главният защитник започваха продължителен и разгорещен спор помежду си. Ако някоя от страните пожелаеше, такива спорове можеха да се осъществят между всяко отделно свидетелско показание. Най-накрая главният защитник слагаше точка на първата част от процеса, като се обръщаше с пространна реч към заседателите.

„Акцио секунда“ беше горе-долу повторение на „акцио прима“, но невинаги се канеха свидетели. На това заседание се разгаряха най-силни страсти, защото адвокатите трябваше да докажат цялата сила на своето красноречие и способност за въздействие. Това беше последният шанс и за двете страни, защото след заключителните речи заседателите трябваше да издадат своята присъда. На самите заседатели не се оставяше време да обсъдят решението си, което означаваше, че в ушите им още кънтят заключителните думи на адвоката, чийто клиент те трябва да признаят за виновен или невинен. Именно по тази причина Цицерон обожаваше да защитава и винаги отбягваше да обвинява.

Но този път Цицерон бе открил начин как да спечели делото срещу Гай Верес; достатъчно му беше председателят на съда да е склонен да изпълни молбата му.

— Претор Маний Ацилий Глабрион, председателю на съда, бих желал делото да бъде разгледано при различен от възприетия ред. Това, което ще предложа, не е в никакъв случай противозаконно. Става дума просто за нововъведение. Причината да искам това нововъведение е необичайно големият брой свидетели, които искам да поканя в съда, както и изключителния брой и разнообразие на престъпленията, в които обвинявам ответника Гай Верес — рече Цицерон. — Дали председателят на съда ще благоволи да изслуша новата процедура, която предлагам?

Хортензий изскочи отпред:

— Какво е това? Какво е това? Питам отново какво е това? Делото срещу Гай Верес трябва да се разглежда според установения ред. Настоявам за това!

— Аз пък искам да чуя предложението на Марк Тулий Цицерон — рече Глабрион и любезно допълни, — и то без всякакво прекъсване.

— Бих искал да прескочим дългите речи — започна да обяснява Цицерон, — и да съсредоточим вниманието си по всяко обвинение поотделно. Престъпленията на Гай Верес са толкова много и от толкова разнообразен характер, че ще е от изключителна важност за правилното решение на заседателите те да могат да откроят всяко престъпление от предшестващото и последващото го. За целта смятам да излагам своите доказателства и показанията на моите свидетели на части според всяко обвинение. Както сами виждате, смятам да водя обвинението сам, край мен няма нито един помощник-адвокат. Затова смятам, че първата част от делото срещу Гай Верес не бива да се удължава излишно с дълги речи от страна на обвинението или защитата. Това ще е само загуба на ценното време на заседателите, особено като се има предвид, че в рамките на тази година съдът ще трябва да разглежда поне още едно дело — това срещу Квинт Курций. Затова предлагам изящните речи да бъдат оставени за „акцио секунда“! Така или иначе присъдата се определя чак след заключителната реч на главния защитник, затова не виждам по какъв начин бих ощетил своя колега Квинт Хортензий с предлаганата от мен процедура. Ние всички сме сигурни, че заседателите ще имат възможност да изслушат дълбоко емоционалните ни речи при „акцио секунда“ с такъв интерес, сякаш никога преди не са ги чували. И тъкмо такъв ще е случаят, защото при новата процедура те наистина ще чуят речите ни за пръв път. Представяте ли си какво облекчение е това за всички заседатели! Така те ще изгарят от нетърпение да чуят на какво сме способни, а няма да се явяват в съда с мисълта за едно скучно повторение.

Хортензий се колебаеше; Цицерон предлагаше нещо съвсем смислено. В крайна сметка обвинителят не беше поискал да се отнеме последната дума на защитата, а на него му се струваше предимство това да нанесе своя изненадващ удар с блестяща реч в самия край на втората част. Така Цицерон не би имал шанс да му отговори. Да, Цицерон имаше право! Нека претупат възможно най-бързо скучната част и да оставят на старите лъвове като него възможност да се докажат във втората част на процеса.

Така, след като Глабрион го погледна въпросително, Хортензий лукаво го подкани:

— Нека Марк Тулий бъде така добър да продължи.

— Продължи, Марк Тулий — рече Глабрион.

— Нямам какво толкова да кажа, Маний Ацилий. Нека само допълня, че ми се ще адвокатите по защитата да не разполагат с повече време за изложение от мен, става дума само за първата част, разбира се! Когато дойде време за „акцио секунда“, нека защитата използва толкова време, колкото е нужно, за да обоснове своята позиция. При условие, че защитата е съставена от цяла армия прекрасни адвокати, докато аз сам ще говоря от името на обвинението, защитата ще се радва на всички предимства, които би могла да има според всякаква процедура. Искам само това акцио прима да се проведе според моите изисквания.

— Идеята има с какво да предизвика размисъл, Марк Тулий — кимна Глабрион. — Квинт Хортензий, какво ще кажеш по въпроса?

— Нека бъде, както Марк Тулий предлага — рече великодушно Хортензий.

Само Гай Верес изглеждаше притеснен.

— Ще ми се да знам какво е намислил! — прошепна той в ухото на най-стария Метел Капрарий.

— Докато дойде време за акцио секунда, Гай Верес, сигурен съм, че заседателите ще са забравили всички показания на свидетелите — успокои го шуреят му.

— Тогава защо му е на Цицерон сам да настоява на промените?

— Защото си дава сметка, че ще изгуби делото. Иска му се да се оттегли с достойнство. Как иначе, ако не с някое нововъведение? Цезар използваше подобна тактика, когато съдеше стария Долабела навремето — настояваше на собствените си нововъведения. Спечели си големи симпатии, но в крайна сметка изгуби делото. Така ще стане и с Цицерон. Не се тревожи! Хортензий ще спечели!