Уилям Айриш
Валс в тъмнината (5)

IV

Немската методическа църква късно следобед. Оловните рамки на стъклата са потънали безформени в тревожно оранжево сияние, проникващо отвън; сводест таван, изгубен някъде високо в матовосин сумрак. Тържествена, спокойна, почти празна църква с петима посетители.

Петима посетители, събрани в тържествена групичка около амвона. Един на амвона, четирима срещу него. Четиримата смълчани, заслушани в тихата реч на петия. Двама от тях са застанали един до друг; другите двама — от двете им страни. Отвън — едва доловими, сякаш проникнали през плътна завеса — звуците на града, приглушени, неясни и далечни. Конско копито, изчаткало по камъните, колело на талига, скръцнало на остър завой, амбулантен търговец, запродавал стоката си, кучешки лай.

Вътре, в необятната тишина на църквата — ведрото ехо на тържествените слова, произнасяни на венчавката. Преподобният Едуард. А. Клей свещенослужителят, виновниците за тържеството Луис Дюранд и Джулия Ръсел, техните свидетели Алън Джардин и Софи Тадусак, икономка на преподобния отец.

— А вие, Джулия Ръсел, искате ли да вземете Луис Дюранд за ваш законен съпруг…

— Да му останете вярна през всичките дни на живота си…

— Да го обичате, почитате и да му се подчинявате…

— В щастие и нещастие…

— В немотия и охолство…

— В болест и здраве.

— Докато смъртта ви раздели?

Тишина.

След това като сребърно звънче, не по-голямо от напръстник, в необятната църква ясен гласец…

— Да.

— Сега вземете, моля, пръстена. Поставете го на ръката на младоженката.

Дюранд посяга зад себе си. Джардин изважда пръстена и го поставя в търсещата му длан. Дюранд го поднася към нежния пръст на булката.

Следва момент на неловкост. Макар че обиколката на пръста й е била взета с конец, отбелязан с възелче на необходимото място и изпратен в писмо, пръстенът се спира и не иска да влезе. Може би възелчето не е било вързано където трябва или пък златарят е сгрешил нещо.

Дюранд опитва отново, после още веднъж, хванал ръката й по-здраво. Пръстенът продължава да упорства.

Ала ето че тя бързо прекарва пръста по устните си и му го подава навлажнен. Този път пръстенът влиза съвсем леко на мястото си.

— Обявявам ви за съпруг и съпруга.

След тези свои думи свещенослужителят с професионална усмивка насърчава новобрачните да преодолеят древния като света свян на всички влюбени, който е толкова по-явен на публични места, колкото е по-силна любовта им насаме, и приканва младоженеца:

— Можете да целунете булката.

Лицата на двамата се извръщат едно към друго. Очите им се срещат. Главите им бавно се приближават и устните на Луис Дюранд се сливат в клетвен обет с устните на неговата съпруга Джулия.