Уилям Айриш
Валс в тъмнината (34)

XXXIII

Срещнаха се отново на другата вечер. Другият беше вече там, когато Дюранд влезе откъм улицата и затова той се присъедини към него без официалности, тъй като според етикета на такива заведения следваше и той да го почерпи едно питие, а да избегне компанията му, както би предпочел, можеше да се изтълкува като опит да избегне задължението си.

— Гледам, че все още сте сам — посрещна мъжът Дюранд.

— Все още — загадъчно отвърна последният.

— Никак не бързате, никак — критично отбеляза новият познайник. — Какво ви спира? Мислех, че досега не една… — той не довърши фразата си, но остави едно многозначително подмигване да стори това вместо него.

Дюранд тъжно се усмихна и даде поръчката.

Вдигнаха чаши, отпиха.

— Всъщност позволете ми да ви се представя — сърдечно рече другият. — Аз съм полковник Хари Уърт, бивш офицер от армията. — От начина, по който го заяви, беше ясно коя армия има предвид; или по-скоро даваше да се разбере, че има само една армия, за която може да става дума.

— Аз съм Луис Дюранд.

Стиснаха си ръцете по инициатива на полковника.

— Откъде сте, Дюранд?

— От Ню Орлиънс.

— О, тъй ли — одобрително кимна полковникът. — Хубав град. Бил съм там известно време.

Дюранд не го попита откъде е. „Какво ли ме интересува?“ беше мисълта, която мина през главата му.

Подхванаха разговор. За положението на търговията (двамата заедно). За някакво момиче в Начиз (само полковникът). За сегашното правителство на президента (двамата заедно и с горчивина, сякаш ставаше въпрос за някакво чуждо иго). За едно момиче в Луисвил (само полковникът). За рецепти за коктейли (двамата заедно). За отглеждане на коне и конни състезания (двамата заедно). За една квартеронка в Мемфис (полковникът, като звучно плесна с ръка по бедрото си).

Пиколото влезе отново тъкмо когато Уърт се миеше да повтори поръчката, отиде при него и му прошепна на ухото обичайното съобщение.

— Времето ми свърши — каза полковникът на Дюранд. Подаде му ръка: — За мене беше удоволствие, господин Рандъл. Ще чакам да се видим отново.

— Името ми е Дюранд.

Полковникът се поправи с театрално пресилване и много извинения.

— Разбира се, така беше, простете ми. Често правя такива грешки. Никак не мога да помня имена.

— Няма нищо — равнодушно отвърна Дюранд. През главата му мина мисълта, че тази грешка ще продължава да се повтаря до самия край на познанството им; ако едно име не се произнесе правилно при първата среща, много е малка вероятността да се произнесе правилно и при четвъртата, дори и при десетата. Но това нямаше никакво значение за него, още по-малко за самия полковник.

Уърт отново се ръкува, но този път произнесе името правилно. На тръгване мина покрай тезгяха и лапна едно карамфилче от подправките.

— За всеки случай — подхвърли той дяволито.

После излезе през вратата към хотела. Дюранд бе седнал близо до прозореца, който гледаше към улицата. Няколко минути по-късно той случайно извърна глава точно в момента, когато полковникът минаваше пред издадения напред прозорец с плътни зелени стъкла. Контурите, които се очертаха през дебелата преграда, бяха неясни, но Дюранд го позна. Зад тях се виждаха три придатъка към фигурата му и това беше единственото, което издаваше, че той придружава дама. На височината на плещите му стърчеше перо от шапката на скрита от другата му страна жена, но изглеждаше, сякаш в рамото на полковника е забита пъстроцветна стрела.

По-надолу, към кръста му, доста извън собствения му скромен силует, чувствено и същевременно някак благопристойно се поклащаше турнюрът на нечия рокля, носеше се леко и плавно като балон, докато притежателката му пристъпваше покрай придружителя си. А най-долу, в нозете му, се вееше триъгълно крайче на рокля или шлейф, мяташе се свободно насам-натам при всяка крачка и създаваше впечатлението, че един от чорапите на полковника се е смъкнал и се влачи по земята.

Но Дюранд извърна хладния си поглед от тях, преди да се отдалечат на такова разстояние, че да се видят като две отделни фигури вместо една, съставена от два наложени един върху друг силуета, каквато представляваха в момента.

Усмихна се отегчено, както и предната вечер. Този път повдигна вежди, сякаш да каже: разни хора, разни вкусове.