Уилям Айриш
Валс в тъмнината (17)

XVI

Писмото лежеше на бюрото му, когато той се върна от обяд. Значи трябва да бе пристигнало по-късно, забавено някак при разнасянето, тъй като останалата поща за деня беше налице и очакваше вниманието му още от девет сутринта, когато той за първи път влезе в кантората.

А сега вече наближаваше три. Обядът на един типичен нюорлиански бизнесмен не беше бегом до вкъщи, хапване надве-натри и пак обратно на работа. Тъкмо напротив — беше спокоен процес, при който се отдаваше подобаващо внимание на удобствата. Дюранд отиваше до любимия си ресторант. Настаняваше се най-тържествено. Поръчваше изобилно, но не се увличаше. Поздравяваше се с приятели и познати, които нерядко сядаха на неговата маса. Водеха се делови разговори, понякога даже се сключваха сделки. Той бавно и с наслада пиеше кафе, после бренди, пушеше пура. Накрая, без изобщо да бърза, освежен и възстановен, готов за втората половина на работния си ден, тръгваше към кантората. Тези действия отнемаха от два до три часа.

Така че половината от следобеда беше минала, когато се върна и намери писмото да лежи върху попивателната на бюрото. На два пъти посягаше да го отвори и двата пъти го прекъснаха. Накрая го взе и се приготви да му отдели няколко минути.

Клеймото беше от Сейнт Луис. Дали то го подсети, или не, но той позна почерка на предното писмо. И това беше от сестра й.

Но този път не можеше да стане грешка. Писмото беше адресирано лично до него. И то съвсем преднамерено. „Господин Луис Дюранд.“ Да се получи тук, на работното му място.

Той сряза горния ръб с нож за хартия и извади писмото озадачен. Извъртя се на една страна върху стола и се зачете.

Ако засъхналото върху листа мастило можеше да крещи, то би креснало в лицето му:

„Господин Дюранд!

Това вече не се издържа! Държа да ми дадете някакво обяснение! Държа незабавно да ми пишете какво става със сестра ми!

Пиша ви лично като последно средство. Ако не ме уведомите веднага къде се намира сестра ми и не ме уверите, че е жива и здрава; ако не я накарате без никакво отлагане да се свърже с мен, за да го потвърди и ми изясни причините за странното си мълчание, аз ще се обърна към полицията, за да потърся отговора там.

В ръцете си държа писмо, което получих в отговор на моето, в което се твърди, че е изпратено от нея и подпис с нейното име. Това писмо не е от сестра ми, писано е от някой друг. Почеркът е на непознат за мене човек…“