Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на безсмъртния Никола Фламел (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Necromancer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 61 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и корекция
проф. Цвети (2011 г.)

Издание:

Майкъл Скот. Некромантът

Тайните на безсмъртния Никола Фламел

 

Отговорен редактор: Ивелина Волтова

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Юлиана Василева

Преводач: Иван Костадинов Иванов

Американска, първо издание

Формат 60/84/16 Печатни коли 20

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ Пловдив 4000, ул. „Богомил“ № 59 Тел. (032) 608 100, 630 630 E-mail: [email protected] www.hermesbooks.com Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

ISBN: 978–954–26–0919–3

История

  1. — Добавяне

Глава 9

— Усещам вонята на Дий върху всичко — оплака се Пернел.

Беше се изкъпала и преоблякла в чисти дрехи: избелени сини джинси, красиво бродирана риза от египетски памук и чифт ботушки, ръчно изработени за нея през 1901 година в Ню Йорк. Още влажната й коса бе прибрана назад и вързана на конска опашка. Тя извади дебел вълнен пуловер от един резбован скрин, притисна го към лицето си и вдиша дълбоко. — Пфу! Развалени яйца.

Никола кимна. Той също се бе изкъпал и преоблякъл в един от своите почти еднакви комплекти от черни джинси и тениска. Тениската бе с култовия дизайн от „Тъмната страна на луната“[1].

— Всичко органично е започнало да гние — каза той. Вдигна една тениска в кошмарно ярки цветове. Тя бе покрита с плесенни спори и голяма част от долния й край бе изгнила и разнищена. Докато Никола я държеше и я оглеждаше, един от ръкавите се откъсна. — Тази ми беше от Уудсток — оплака се той.

— Не е вярно — възрази Пернел. — Купи я от една разпродажба на булевард „Вентура“ преди десетина години.

— О. — Никола вдигна отново унищожената тениска. — Сигурна ли си?

— Напълно. Ти не си ходил на Уудсток.

— Така ли? — Алхимика звучеше изненадано.

— Реши да не ходиш, когато „Джетро Тъл“ се отказаха да свирят там и Джони Мичъл се оттегли. Каза, че ще бъде загуба на време. — Пернел се усмихна. Тя човъркаше катинара на един огромен пътнически сандък, поставен до леглото. — Всъщност даже го повтори няколко пъти.

— Ето значи още едно нещо, за което съм грешал. — Той огледа спалнята и натисна с крак дъските на пода. — Мисля, че не бива да се мотаем дълго тук. Имам чувството, че подът ще пропадне всеки момент.

— Трябва ми само минутка. — Големият колкото юмрук катинар се отвори с изщракване и Пернел вдигна капака. Слабо ухание на рози и екзотични подправки изпълни въздуха. Никола се приближи до жена си и загледа как тя внимателно изчетква изсъхнали розови листенца от кожения вързоп вътре. — Помниш ли кога за последно прибрахме тази кутия? — попита тя тихо, несъзнателно минавайки на френски.

— В Ню Мексико през 1945-а — отвърна веднага той.

Пернел кимна. Разви кожената обвивка и под нея се показа стара на вид резбована дървена кутия.

— Ти искаше да я заровиш на полигона, където се провеждаше опитът „Тринити“[2], за да бъде унищожена от първата атомна бомба.

— А ти не ми позволи — напомни й той.

Пернел вдигна поглед към съпруга си и през очите й премина сянка.

— Аз съм седма дъщеря на седма дъщеря. Знам… — Тя направи пауза и на лицето й се появи израз на ужасна тъга. — Знам някои неща.

Никола постави леко ръка на рамото й и го стисна.

— И си знаела, че ще имаме нужда от тези предмети?

Пернел погледна отново към кутията, без да отговори, а после вдигна капака. Вътре лежеше навит дебел кожен камшик в сребристо и черно. Тя сви дългите си пръсти около тъмната дръжка и го вдигна. Кожените ивици прошумоляха леко от триенето една в друга.

— Ето един стар приятел — прошепна тя.

Никола потрепери.

— Отвратително нещо.

— Да, но неведнъж е спасявал живота ни — рече Пернел и го уви около кръста си, като го промуши през халките за колан на джинсите. Дръжката увисна отстрани на десния й крак.

— Изплетен е от змии, които ти отскубна от косата на Медуза — напомни й Никола. — Знаеш ли колко близо бяхме до смъртта в онзи ден?

— Е, строго погледнато, нямаше да умрем — рече Пернел. — Тя щеше да втвърди аурите ни…

— … и да ни превърне в камък — завърши Никола.

— Освен това — добави Пернел с усмивка, като потупа дървената кутия, — ние получихме каквото искахме и си струваше да видим изражението върху лицето на горгоната, докато се измъквахме. — Тя бръкна в сандъка и извади още една кутия. — А това тук е твое.

Никола избърса внезапно овлажнелите си длани в крачолите на джинсите, но не посегна да вземе кутията от жена си.

— Пери — каза той тихо, — сигурна ли си?

Зелените очи на Вълшебницата станаха твърди и пронизващи.

— За кое? — сопна се тя. Изправи се грациозно, прегърнала дървената кутия. — За кое да съм сигурна? — попита тя отново с ясно доловим гняв в гласа. — Какво чакаме, Никола? Досега чакахме толкова дълго, че времето ни изтече. Остават ти няколко седмици живот…

— Не казвай това — рече той бързо.

— Защо не? Истина е. А аз ще съм късметлийка, ако изкарам седмица или десет дни повече от теб. Но знаеш ли какво: и двамата ще живеем достатъчно дълго да видим края на света такъв, какъвто го познаваме. Тъмните древни разполагат с по-голямата част от Сборника, а Лита наближава. Има Тъмни древни, които се движат свободно по света, и ти ми каза, че в Лондон имало един Архонт. — Тя посочи към залива. — А пък Алкатраз е пълен с чудовища, които са готови да бъдат пуснати срещу града. Там има създания, каквито не съм виждала от векове.

Никола вдигна ръце в знак, че се предава, но Пернел не беше свършила.

— Какво мислиш, че ще стане, ако Сан Франциско бъде залят от кошмари, излезли от най-тъмните кътчета на човешките митове? Кажи де — подкани го тя. — Ти си изучавал историята и човешката природа, кажи ми какво ще стане. — От гняв в косата й заиграха пукащи искрици. — Кажи ми!

— Ще настъпи хаос — призна той.

— И колко време ще мине, преди градът да падне? — Ластикът, който държеше конската й опашка, се скъса и дългата й тъмна коса, прошарена със сребърни нишки, се надигна около главата й в пращящ от електричество ореол. — Седмици, дни или часове? А след като този град се превърне в димящи руини, знаещ, че тварите ще плъзнат по цяла Америка като чума. Според теб колко дълго ще могат човеците — с всичките си оръжия и напреднала технология — да устоят срещу тези чудовища?

Алхимика поклати глава и сви рамене.

— Те и по-рано са погубвали цивилизации — каза Пернел. — Последния път, когато Тъмните древни пуснаха чудовища на този свят, Древните бяха принудени да унищожат Помпей[3].

Никола посегна и мълчаливо взе дървената кутия от ръцете на жена си.

— Последното нещо, което ще направим, Никола, преди старостта и смъртта да ни надвият, ще е да унищожим армията на Алкатраз. А за тази цел имаме нужда от съюзници. — Тя потупа с длан капака на кутията. — Имаме нужда от това.

Алхимика се обърна и сложи кутията на леглото. Върху стените й бе резбована тройна спирала и пръстите му проследиха линиите. Беше купил тази кутия в една задна уличка в Делхи, Индия, преди малко повече от триста години, а после бе надраскал спираловидната шарка върху нея с овъглена пръчка. Един местен занаятчия бе изработил резбата по четирите стени на кутията, а после и върху капака и основата. „В моята страна това е могъщ древен символ за защита“, бе промълвил дребният съсухрен мъж на хинди, като не очакваше чужденецът да го разбере. Остана потресен, когато западнякът взе кутията от ръцете му и отговори на същия език: „И в моята“.

На кутията нямаше нито катинар, нито закопчалка. Никола вдигна внимателно резбования капак и го остави върху леглото.

Във въздуха се разнесе дъх на жасмин и екзотични подправки: непогрешимият аромат на Индия. Той тъкмо посягаше към тапицираната с плат вътрешност, когато Пернел ненадейно го сграбчи за ръката и пръстите й се впиха в плътта му. Алхимика видя как тя внимателно повдигна косата си и наклони глава на една страна. Ослушваше се.

И тогава Никола го чу: някой се движеше крадешком в книжарницата долу.

Бележки

[1] Албум на „Пинк Флойд“. — Б.пр.

[2] Така се нарича първият тест на атомна бомба. — Б.пр.

[3] Град в Италия, унищожен от изригването на вулкана Везувий през I век. — Б.пр.