Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на безсмъртния Никола Фламел (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Necromancer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 61 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и корекция
проф. Цвети (2011 г.)

Издание:

Майкъл Скот. Некромантът

Тайните на безсмъртния Никола Фламел

 

Отговорен редактор: Ивелина Волтова

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Юлиана Василева

Преводач: Иван Костадинов Иванов

Американска, първо издание

Формат 60/84/16 Печатни коли 20

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ Пловдив 4000, ул. „Богомил“ № 59 Тел. (032) 608 100, 630 630 E-mail: [email protected] www.hermesbooks.com Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

ISBN: 978–954–26–0919–3

История

  1. — Добавяне

Глава 24

— Никое от тези неща не ме засяга — рече накрая Ифа.

Никола и Пернел току-що бяха отделили трийсет минути, за да й обяснят събитията от последните няколко дни, добавяйки подробности, които Софи бе забравила или пропуснала.

Нитен беше поставил по средата на палубата дървен сандък и бе наредил около него няколко стола, които един с друг не си приличаха. Върху сандъка бе сложил красив чайник от бял порцелан, толкова крехък, че изглеждаше почти прозрачен, както и чаши от същия материал, и бе налял в тях ароматен маслиненозелен чай. Майстора на меча обаче не седна; той остана прав зад Ифа, отпуснал леко ръце край тялото си, докато Никола и Пернел разказваха своята история, започвайки от кражбата на Сборника от книжарницата миналия четвъртък.

Ифа поклати глава.

— Аз искам само сестра ми да се върне благополучно.

— Всички го искаме — каза твърдо Никола. — На нас Скатах също ни е скъпа. — Той посегна да хване ръката на жена си. — Тя е дъщерята, която никога не сме имали. — Пое си дълбок треперлив дъх. — Но връщането на Скатах — и на Жана — не е най-неотложната ни задача. Тъмните древни са събрали армия в килиите на Алкатраз. Замислят да я пуснат срещу града.

— Е, и? — попита Ифа.

Пернел се приведе напред. Статичен заряд пробяга по прошарената й коса и тя се надигна от гърба й. Когато Вълшебницата заговори, думите й бяха също толкова остри колкото погледът й.

— Толкова ли си откъсната от човечеството, че искаш да го обречеш на гибел? Знаеш какво ще се случи с цивилизацията, ако позволим на тези чудовища да плъзнат из града.

— И по-рано се е случвало — сопна се Ифа. Струйки бледосив дим потекоха от ноздрите й. — Знам поне за четири по-ранни случая, когато човеците са били почти изтребени, но са се съвзели и отново са заселили земята. Ти си стара, Вълшебнице, но си видяла само дребна част от онова, което съм преживяла аз на този свят. Виждала съм как цивилизации се въздигат и рухват, и се въздигат отново. Понякога е нужно да заличиш всичко и да започнеш на чисто. — Тя разпери широко ръце. — Виж какво направи със земята тази човешка пасмина. Виж докъде ги доведе тяхната алчност. Те докараха планетата до ръба на унищожението. Полярните шапки се топят, морското равнище се вдига, климатът се променя, сезоните се изместват, плодородни земи се превръщат в пустини…

— Звучиш ми като Дий — каза изведнъж Джош.

— Не смей да ме сравняваш с английския магьосник — сопна се Ифа. — Той е презряно същество.

— Той каза, че Тъмните древни могат да поправят всички тези щети. Така ли е? — попита любопитно Джош.

— Да — отвърна простичко Ифа. — Да, могат. Кажи му — обърна се тя към Алхимика.

Джош погледна към Никола.

— Вярно ли е?

— Да — въздъхна Фламел. — Да, без съмнение биха могли.

Софи се приведе напред и челото й се сбърчи.

— Значи Древните, на чиято страна си ти, също биха могли да го направят?

Този път настъпи по-дълга пауза и когато Никола най-сетне проговори, гласът му бе малко по-силен от шепот.

— Сигурен съм, че биха могли.

— Защо не го направят тогава? — попита Софи.

Никола погледна към Пернел и Вълшебницата бе тази, която най-сетне отговори.

— Защото рано или късно всеки родител трябва да остави децата си да водят собствен живот и да допускат собствени грешки. Това е единственият начин да пораснат. През отминалите поколения Древните се движеха сред човеците, живееха и работеха рамо до рамо с тях — във всички легенди за богове, които общуват с хората, има някаква истина. В онези дни на земята наистина имаше богове. Но човечеството не се развиваше. Едва когато повечето Древни се оттеглиха в Сенкоцарствата и оставиха човеците да се оправят сами, расата започна да прогресира.

— Помислете си за всичко, което човечеството е постигнало през последните двеста години — продължи Никола. — Помислете за изобретенията, за постиженията, за откритията — атомната енергия, полетите, мигновената комуникация по целия свят, дори космическите пътувания, — а после си спомнете, че египетската цивилизация е просъществувала повече от три хиляди години. Вавилон е бил основан преди повече от четири хиляди години, първите градове по река Инд са се появили преди над пет хиляди години, а Шумер е на възраст шест хиляди години. Защо тези велики цивилизации не са постигнали онова, което е направила нашата цивилизация за далеч по-кратко време?

Джош поклати глава, но Софи кимаше. Тя знаеше отговора.

— Защото Древните — които хората наричали богове — са живеели с тях — каза Пернел. — Те им осигурявали всичко. Било нужно Древните да се оттеглят, за да може човечеството да израсне.

— Но някои са останали — възрази Софи. — Вещицата, Прометей…

— Марс… — добави Джош.

— Гилгамеш — каза Софи. — И Скатах. Тя е останала.

— Да, неколцина са останали, за да напътстват и учат новата раса, да я побутват по пътя към величието. Но не за да се месят и да й влияят, и определено не за да управляват — поясни Пернел.

Ифа изпръхтя с горчива насмешка.

— Вярно е, че някои Тъмни древни са се опитвали да управляват човеците и Древните са се борили с тях, за да им попречат. Но всеки, който е останал, е имал причина за това… освен теб — каза изведнъж Пернел, втренчила поглед в Ифа. — Защо избра да останеш в човешкото Сенкоцарство?

Настъпи дълга пауза. Очите на Ифа станаха мъгливи и отнесени.

— Защото Скатах остана — каза тя накрая.

Поредица от кошмарни образи се завихри в ума на Софи и едно име изскочи в главата й.

— Заради Кухулин — каза тя на глас.

— Кухулин — съгласи се Ифа. — Момчето, което застана между нас. Момчето, заради което се скарахме.

… Младеж, смъртно ранен, се привързва към една колона, за да може самото му присъствие да спре една ужасяваща армия…

… Скатах и Ифа заедно тичат през бойно поле, опитвайки се да стигнат до него преди три огромни, подобни на врани фигури, да са се спуснали върху тялото му…

… Враните издигат отпуснатото тяло на младежа високо във въздуха…

… А после Скатах и Ифа се бият помежду си с мечове и копия, почти еднаквите им сиви аури се вият около тях, усукват се и се променят в десетки звероподобни форми.

— Не трябваше да се бием — каза Ифа. — Разделихме се с гневни и горчиви думи. Казахме неща, които трябваше да останат неизречени.

— Ти можеше да си направиш собствено Сенкоцарство и да се оттеглиш в него — каза Пернел.

Ифа поклати глава.

— Останах, защото ми казаха, че един ден ще получа шанс да изкупя вината към сестра си.

Докато Ифа говореше, Софи зърна мимолетен образ:

Скатах — или пък беше Ифа? — вкопчена в гърба на чудовище, което стоеше на човешки крака, но имаше две гърчещи се змийски глави. То носеше дреха от живи змии и те се стрелкаха отново и отново, хапейки червенокосата жена-воин.

— Кой ти го каза — попита тя с дрезгав шепот.

— Баба ми: Вещицата от Ендор. — Лицето на вампирката бе мрачно. — А тя рядко греши. Не мога да дойда с вас, не мога да ви помогна. Трябва да намеря сестра си. Ще се върна назад във времето, ако се налага.

Никола погледна към нея.

— В същия този момент Сен Жермен търси начин да се върне в миналото и да спаси Жана и Скатах.

Ифа изсумтя.

— В тукашното царство има по-малко от шепа Древни, които могат да сторят това. И никой от тях не е приятен.

— Сарацинския рицар ще го отведе при своя господар, Таммуз[1], Зеления човек[2] — каза кратко Никола. — Също като Хронос, той притежава способността да пътува по нишките на времето.

— И вие очаквате той да помогне на Сен Жермен? — Смехът на Ифа, мрачен и неприятен, отекна над водата. — Таммуз ще го разкъса на парчета.

Бележки

[1] Акадски бог на природата и плодородието. — Б.пр.

[2] Древен символ на природата в някои езически религии. — Б.пр.