Майкъл Скот
Некромантът (59)

Глава 59

— Коатликуе! Що за безумие е това? — извика Прометей.

Дръпна ръка от пулсиращия червен череп и я притисна към гърдите си. Кожата по нея беше бледа и набръчкана, вените и костите изпъкваха.

Лицето на Никола бе пепеляво.

— Какви ги върши Дий? Коатликуе не може да обучи Джош на некромантия.

— Коатликуе мрази Древните — прошепна Прометей. — В старите времена тя събра армия от Архонти и техни творения и се развилня из Сенкоцарствата, унищожавайки всичко по пътя си. И тъй като не може да бъде убита, я заточиха в най-далечното и негостоприемно Сенкоцарство, създавано някога — то е кажи-речи само плосък каменен диск. Стои там от десетки хилядолетия.

— Дий не е глупак — каза Никола. — Знае, че не може да върне Коатликуе на този свят. Няма да е в състояние да я контролира.

— Не мисля, че намерението му е да пусне Коатликуе на земята — рече тихо Пернел, като гледаше към Прометей. — Ти каза, че Дий е бил обявен за утлага. Мисля, че той на свой ред е обявил война на Тъмните древни — прошепна тя. — Ще насъска Коатликуе срещу тях: ако са заети да се борят с нея, няма да имат време за него.

— Но тази Архонтка не прилича на другите — каза Прометей. Почука по кристалния череп. — Виждал съм архивните записки за битките й срещу Великите древни. — Той направи опит да се засмее, но от устата му излезе само грачене — Ако Дий я призове и успее да я прехвърли в този свят, тя ще умира от глад. Ще го изяде.

— Разбира се! — прошепна трескаво Фламел. — Ето защо той няма да призове Архонтката сам. Ще накара Джош да го направи!

Прометей се обърна към Алхимика. Устата му бе стисната в сурова линия.

— Не, Дий не би…

Никола Фламел кимна, а в очите на Пернел се появиха огромни леденобели сълзи.

— Напротив, би го направил. Ще принесе момчето в жертва на Майката на всички богове.