Майкъл Скот
Некромантът (61)

Глава 61

— Някога казвал ли съм ти — започна Били Хлапето, — че от нищо не ме е страх?

— Не, мисля, че не си — рече уморено Макиавели. Не помнеше да е срещал друг, който да бъбри колкото американския безсмъртен.

— Хубаво. Защото щеше да е лъжа, пък аз не обичам да лъжа. — Били посочи с брадичка към създанието, застанало пред постройката с американския орел и думите „Административна сграда“ над вратата. — Не е срамно да призная, че ме е страх от това… нещо. Какво е то?

— Сфинкс — каза тихо Макиавели. Тяло на лъв, криле на орел, глава на красива млада жена. И опитай се да не го дразниш, Били. Това създание ще те излапа на закуска.

— То е само един грозен лъв…

— Били — започна Макиавели.

— И има келяви криле…

— Били!

— И смърди, като че ли току-що е стъпило в нещо.

— Освен това имам отличен слух — каза сфинксът. Малката му женска глава се завъртя от Били към Макиавели, а после обратно към Били. Раздвоен черен език се стрелна измежду тънките му устни и заигра във въздуха между двамата безсмъртни. Очите на американеца се кръстосаха, докато се опитваше да фокусира поглед върху него.

— А и дъхът ти вони — промърмори Били.

Дългите тесни зеници на създанието се разшириха.

— След като свършиш онова, за което си дошъл, безсмъртни, гледай да не оставаш повече тук — отвърна грубо сфинксът.

— Защо? — попита предизвикателно Били.

— Гладен съм — прошепна сфинксът с трепкащ език.

— Ще започваме ли? — каза бързо Макиавели, преди Били да е успял да отговори. Бръкна под палтото си, извади един лист хартия и го размаха във въздуха. — Инструкциите ми са тук.

Малката глава на създанието се завъртя към Макиавели, после то погледна пак към Били.

— Сигурен ли си, че този тук ти е нужен? — Езикът му обърса мазната коса на американеца. — Ммм, вкусно.

— Да — каза Макиавели. — Нужен ми е.

— А после? Дали не би могъл да ми го оставиш? — подхвърли сфинксът умолително. — Като малка почерпка.

— Ще видим — каза Макиавели. Били отвори уста, но ръката на италианеца го хвана за тила и го стисна силно. Каквото и да се готвеше да каже американският безсмъртен, то се превърна в сподавено квичене. — Хайде — продължи Макиавели. — Заведи ни до килиите. Имам инструкции да започна със земноводните създания. Трябва да премахна магията за сън и да ги пусна в залива. Нерей и дъщерите му ще ги поведат към града. След като стигнат до Сан Франциско и навлязат по улиците му, слугите на Кетцалкоатъл ще отмъкнат едно от туристическите корабчета и ще го докарат тук. Ще натоварим на него останалите създания и ще ги откараме на сушата.

— Това много време ли ще отнеме? — попита сфинксът.

— Защо, бързаш ли за някъде? — попита Били.

Муцуната на създанието се разтвори, показвайки паст, пълна с остри като игли зъби.

— Още не съм закусвал. — Сфинксът погледна към Макиавели. — Наглостта винаги е вкусна, прилича на пилешко. Ако не искаш да ми го подариш, позволи ми да го купя. Ще ти дам цяло състояние за този човек.

— Колко голямо състояние? — попита Макиавели с усмивка.

— Хей! — възмути се Били.

— А ти колко искаш? — попита съвсем сериозно сфинксът.

— Аз не се продавам! — сопна се Били.

— Ще поговорим за това по-късно — каза Макиавели на сфинкса. — Трябва да побързаме; времето напредва. Господарите ни искат тези създания да са в града по пладне.

Сфинксът се обърна и тръгна с тихи стъпки.

— Влезте през тези врати. Ще се срещнем долу — каза той и тогава Били осъзна, че съществото е твърде голямо, за да мине през двойната порта. Главата на сфинкса се завъртя под неестествен ъгъл и езикът му затрепка към Били. В отговор безсмъртният също се изплези. — Съвсем като пилешко… — повтори сфинксът и се отдалечи, тракайки с нокти по камъните.

— Това не беше забавно — изсъска Били на италианеца. — Знаеш, че тези Древни и Потомци нямат чувство за хумор. Той помисли, че си сериозен.

— А откъде знаеш, че не съм? — попита италианецът.

— Знаех си, че така ще кажеш — рече Били. Видя как Макиавели спря на вратата и се обърна да погледне към града отвъд залива. — Колебания ли те обзеха? — попита той.

Макиавели поклати глава.

— Просто исках да го видя за последно. — Обърна се към Били. — След като направим това, нищо вече няма да бъде същото. Ще бъдем престъпници.

Били Хлапето се ухили.

— Аз съм бил престъпник цял живот. Не е толкова зле.