Майкъл Скот
Некромантът (67)

Бележка на автора
Алкатраз

„Нарекох този остров Isla de los Alcatraces (Островът на пеликаните), защото тук има такова изобилие от тях“.

Испански лейтенант Хуан Мануел де Аяла, 1775г.

Всички места, използвани в „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“, са истински. В четирите публикувани досега книги можете да проследите пътуването на близнаците през Сан Франциско до Мил Вали; по улиците на Париж; от гара „Сейнт Панкрас“ на Юстън Роуд в Англия до Стоунхендж; и от Саусалито до Пойнт Рейес и обратно в сърцето на Сан Франциско. Има едно място, което играе важна роля в четирите книги и около което се върти останалата история: Алкатраз.

Скалата е ключова за тази поредица.

Макар че е официално открита и кръстена от Хуан Мануел де Аяла през 1775 година, местните индианци олони, или костано, са събирали яйца и са ловили риба около острова поколения преди това. Няма свидетелства някога там да е съществувало постоянно селище, макар че близкият Ангелски остров е бил населен.

През 1853 година на Алкатраз е построен първият фар на Западното крайбрежие. Тъй като мъглата често правела фара безполезен, в него имало камбана, която да се бие на ръка. Сто и десет години по-късно, през 1963-та, той бил автоматизиран. Къщата с камбаната за мъгла стои и до ден-днешен; фарът още работи.

Днес считаме Алкатраз за бивш федерален затвор, но има документи от около 1861 година, които сочат, че там са били държани пленници от Гражданската война. Първият официален затвор е построен през 1867-а. До 1933-та затворът бил военен, след което станал федерален. Повечето легенди около Скалата и прочутите й обитатели — сред които и Ал Капоне, който лежал там между 1932-ра и 1939-а — датират от това време. Алкатраз изпълнявал ролята на федерален затвор само трийсет години, преди да бъде закрит през 1963-та.

Шест години по-късно група от осемдесет индианци, представители на повече от двайсет различни племена, дебаркирали на изоставения и пустеещ остров и се опитали да го завладеят за индианска територия. В политическо изявление групата, която сама се наричала „Индианци от всички племена“, предложила да откупи острова от американското правителство срещу „24 долара в стъклени мъниста и червен плат“^[1].

Целта на тази иронична оферта била да покаже убеждението на индианците, че островът е откраднат от тях. Те искали да си върнат онова, което смятали за индианска земя, и да създадат там Център за индиански изследвания и Велико училище по индианско обучение. Окупацията на Алкатраз от индианците продължила деветнайсет месеца и макар че в крайна сметка се провалила и активистите били отстранени, тя успяла да привлече внимание към тежкото положение на индианците в Съединените щати. Днес по сградите на острова могат да бъдат видени надписи от този период, най-вече по стената зад голямата табела на пристана. Върху официалната табела на Американските затвори с червена боя са изписани думите „Индианци, добре дошли“ и „Индианска земя“.

През 1972-ра Алкатраз става част от Националната туристическа зона „Голдън Гейт“ и всяка година островът е посещаван от над милион души.

Когато започнах да развивам идеята, която по-късно се превърна в поредицата „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“, имах нужда от място, което да отговаря на няколко изисквания. Трябваше да се намира в близост до голям град и същевременно да е труднодостъпно. Трябваше да е достатъчно голямо, за да побере огромна армия от митични същества, и разбира се, да има дълбоки исторически корени. В продължение на няколко години оглеждах изоставени миньорски градчета в Калифорния, по-конкретно Боди; призрачни градове в Стария запад; запустели имения покрай Бостънския пощенски път и някои от фортовете по търговския маршрут за Санта Фе. Всяко от тези места предлагаше интересни възможности, но никое не беше съвсем удачно.

Най-накрая, преди осем или девет години, посетих Алкатраз. Кажи-речи в мига щом слязох от корабчето, разбрах, че мястото е идеално. И това едничко решение оформи всичко останало. Изборът на острова означаваше, че действието трябва да се развива в Сан Франциско, и оттам произтекоха всички останали места по Западното крайбрежие. Алкатраз стана не само ключово място, но и почти герой в поредицата — един малък остров, само двайсет и два акра^[2], при това с богата история. Хуан Мануел де Аяла стана негов глас.

През годините се връщах на Алкатраз безброй пъти и винаги откривах нещо ново. Ако ви се отвори възможност да посетите Скалата, идете през нощта; тогава ще можете да чуете шепота на призраците на Алкатраз…