Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на безсмъртния Никола Фламел (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Necromancer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 61 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и корекция
проф. Цвети (2011 г.)

Издание:

Майкъл Скот. Некромантът

Тайните на безсмъртния Никола Фламел

 

Отговорен редактор: Ивелина Волтова

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Юлиана Василева

Преводач: Иван Костадинов Иванов

Американска, първо издание

Формат 60/84/16 Печатни коли 20

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ Пловдив 4000, ул. „Богомил“ № 59 Тел. (032) 608 100, 630 630 E-mail: [email protected] www.hermesbooks.com Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково

ISBN: 978–954–26–0919–3

История

  1. — Добавяне

Глава 16

Николо Макиавели вдиша дълбоко соления морски въздух и притисна ръце към стомаха си. Преди да стане безсмъртен, имаше проблеми с язвата и макар че древният му господар го бе излекувал от всички човешки болести, в моменти на силен стрес стомахът още го свиваше. Сега, докато стоеше на кея на Алкатраз и се взираше в Сан Франциско, имаше чувството, че в него бушува пожар.

— Всичко ще е наред, напълно наред — каза за десети път младият мъж в оцапани джинси и износени каубойски ботуши, който стоеше до него. — Всичко ще е наред.

— Уилям — рече внимателно Макиавели, без да повишава глас, — откога си безсмъртен?

— От сто двайсет и шест години — отвърна гордо Били Хлапето.

— Аз станах безсмъртен през 1527-а — каза италианецът, като хвърли поглед към американеца. — Бях жив, когато Колумб обяви откриването на тази страна. И не съм най-старият безсмъртен — по-стар съм от Дий, но алхимикът Фламел е по-стар от мен, Дънс Скот[1] е още по-стар, а Мо Дзъ[2] — още по-стар. Гилгамеш е най-стар от всички ни.

Но аз съм имал повече контакти с Древните от тях. И нека ти кажа, че нашите древни господари не одобряват провалите. Изискват пълно подчинение. Очакват резултати. А ние се провалихме — добави той. Вдигна ръката си, свита в юмрук, и разгъна кутрето. — Пратиха ни тук да убием вълшебницата Пернел… — Той разгъна втори пръст. — … и да пуснем създанията в килиите срещу града. — Още един пръст. — Пернел избяга с нашата лодка — добави той и разгъна четвърти пръст, — като ни остави на острова с чудовищата, все още затворени в килиите. Провалихме се. Определено не всичко ще е наред.

И двамата се обърнаха, чули звука на приближаващ двигател. Макиавели засенчи сивите си като камък очи и видя една лодка, която идваше към тях, оставяйки широка бяла диря във водата на залива.

Били вдигна мобилния си телефон.

— Повиках помощ — каза той почти извинително. — Какво мислиш, че ще стане сега?

Макиавели въздъхна.

— Ще бъдем призовани пред нашите господари и лишени от безсмъртие. Ще умрем. Бързо, ако имаме късмет, но господарите ни често са жестоки…

Били потрепери.

— Не съм сигурен, че мисълта за това ми харесва. Свикнах да съм безсмъртен. — После поклати бързо глава. — Моят господар е… — Американецът замълча, опитвайки се да намери подходящата дума. — Той е различен от повечето други Древни. Мога да му обясня всичко. — Той махна неопределено с ръка по посока на затвора зад себе си. — Всичко ще е наред.

— Моля те, престани да го повтаряш.

Яркочервена моторница спря до кея и един висок, впечатляващ на вид индианец с медна кожа и остри като томахавка черти се усмихна на Били Хлапето.

— Нашият господар иска да те види… а също и теб — каза мъжът, обръщайки се към Макиавели. — И двамата здраво сте загазили.

Бележки

[1] Средновековен английски философ и теолог. — Б.пр.

[2] Китайски философ, основател на школата на моизма. — Б.пр.