Вирджиния Хенли
Лудетина (32)

Глава 32

Тина остана с отворена уста. Единственият възможен начин кралят на Англия да се сроди с Дъглас, беше Маргарет да се омъжи за сина на Ангъс… Но това означаваше, че кралят на Шотландия трябва да умре!

Дали не се бе замесила неволно в някакъв таен заговор? Стисна писмото, убедена, че не може да стане приносител на такава предателска информация. Обаче, когато осъзна, че по този начин може да спаси живота на Рам, задълженията й към краля и страната й мигом избледняха. Прочете бързо писмото на Ейда, после разтопи восъка и притисна печата към хартията.

— Видях краля по време на сутрешната литургия. Той е едър мъж, с червендалесто лице и рижа брада. Не ми се понрави, но дрехите му бяха наистина великолепни — отбеляза Тина.

— Разузнах от слугите всичко, което може да се научи за крал Хал. Той изпитва болезнената потребност да господства над всички и всичко — отвърна Ейда.

— Черния Рам Дъглас е най-властният мъж, когото някога съм срещала — възрази Тина.

— Не, Рам е властен, защото е роден за водач. Хенри Тюдор господства на масата, по време на разговор, над всички хора, които се намират в една стая с него. Той властва над министрите и висшето си духовенство. Съвсем доскоро е бил сексуално потискан, принуден да сключи брак с една религиозна и по-стара от него жена. Едва миналата година се е осмелил да се опълчи срещу каноните на църквата и да си вземе любовница. Сега, след като апетитът му вече се е изострил, той постоянно преследва красивите жени. Обича да се мисли за изкусен любовник, но всъщност е истински тиранин и грубиян и към жените, и към слугите. Избухванията му са легендарни и всички при Двора се стараят всячески да му угодят.

— Божественото право на краля! — сухо каза Тина.

— Всички са единодушни в едно — той се мисли за Бог — заключи Ейда.

Тина пъхна писмото на кралицата в корсажа си.

— Хайде да излезем в парка. Ако срещна лорд Хауард или крал Хенри, ще им изложа молбата си. Денят на Вси Светии е утре, но празникът вече е започнал.

Те се разходиха из градините, където дюлевите дръвчета се бяха привели под тежестта на плодовете, а тисовите алеи бяха украсени за предстоящото веселие. Минаха покрай тенис кортове, поляна за крикет и извити стрелбища, които до следобеда щяха да гъмжат от състезатели.

— Никой не смее да спечели дори една игра срещу Хенри, толкова е разглезен. Очевидно наказанията, които определя, са много жестоки.

Коленете на Тина омекнаха при мисълта, че ще трябва да си има работа с подобно чудовище. В съзнанието й с болезнена яснота изплуваха думите, с които кралица Маргарет завършваше писмото си: „Лейди Валентина Кенеди ще изкаже благодарността си за твоята божествена милост по всякакъв начин, какъвто пожелаеш.“ Прогони обезпокоителните думи и се вкопчи в надеждата, че Хенри ще прояви милостта си, без да иска отплата за нея.

— Циганите! — възкликна внезапно младата жена, докато се разхождаше сред разноцветните павилиони. — Ейда, циганите сигурно са тук, за да забавляват Двора. Те разполагат с огромна разузнавателна мрежа. Чудя се как бих могла да разбера дали Хийт е тук?

Двете жени се запътиха към фургоните и привързаните коне, оглеждайки се за познато лице. Тук имаше много повече цигани, отколкото някога се събираха в Галоуей, и Тина предположи, че повечето от тях сигурно са английски цигани. Един мургав младеж се бе зазяпал похотливо в нея. Вместо да отмине дръзкото му държание с високомерно отмятане на косите си, както някога би направила, тя се спря и го заговори:

— Познаваш ли един циганин на име Хийт? Хийт Кенеди от Шотландия?

Белите зъби на мъжа блеснаха в усмивка.

— Ние не сме от границата — ние сме истински цигани, не сме нито англичани, нито шотландци.

— Да, да, знам — нетърпеливо се съгласи Тина. — Познаваш ли Хийт?

Той се засмя.

— Ние, циганите, не обичаме да ни разпитват. Може би го познавам, а може би не.

Тина тропна с крак. Знаеше, че ще е подлудяващо уклончив. Циганите бяха затворено общество, също като клановете. Потайността и лоялността бяха необходими за оцеляването им.

— Е, ако случайно го срещнеш, кажи му, че Огнената Тина отчаяно иска да го види.

Младият циганин отново я изгледа похотливо.

— Ако сте в такава голяма нужда, лейди, аз мога да ви предложа услугите си вместо него. Трябва само да отидем до онези дървета.

— Ох! — възкликна тя, прихвана с изискан жест полите на роклята си и бързо се отдалечи от него. — Какво им става на тези мъже?

Ейда сви рамене.

— Тяхната мъжественост е центърът на вселената, независимо дали са цигани или крале.

Минаха покрай една млада циганка, която тренираше малки кученца да прескачан през обръчи. Лицето й се стори познато на Тина. Тя се поколеба. С техните яркочервени поли и бели блузи всички циганки си приличаха. Внезапно усети нечий втренчен поглед и се извърна. Видя насреща си две лукави черни очи и пълни устни, нацупени в кисела гримаса.

Тина не си спомняше името на момичето, но сърцето й подскочи от явната омраза, с която я гледаше то. Беше виждала тази тъмнокоса красавица, когато посещаваше Хийт.

Тина приближи до стъпалата на фургона й.

— Името ми е…

— Знам името ти — озъби се Зара. — Ти си кучката на Кенеди!

Момичето нарочно се изплю на земята и страните на Тина пламнаха, но преглътна гордостта си.

— Тук ли е Хийт? — с надежда попита тя.

Зара сви рамене.

— Беше тук, но си замина.

— Кога ще се върне?

Момичето я изгледа така, сякаш искаше да забие ножа си в червенокосата глава. Тина бръкна в джоба си и извади една златна монета. Зара я погледна и облиза устни.

— Той идва и си отива… — каза тя и протегна алчните си пръсти към монетата.

Тина я стисна в шепата си.

— Защо ме мразиш? — попита.

Помежду им настъпи тишина, докато се взираха враждебно една в друга. Накрая Зара сви рамене.

— Аз бях жената на Рам преди теб…

Валентина усети как ревността прободе сърцето й. Беше ясно, че знойната красавица изпитва дълбока страст към онзи дявол Дъглас. Реши да използва чувствата на момичето.

— Рам бе заловен и отведен като затворник. Смятам, че са го докарали в Лондон. Нуждая се от Хийт, за да разбера къде е затворен — даде на Зара златната монета. — Ще ми помогнеш ли?

Зара пребледня, но отметна предизвикателно глава.

— И какво ме интересува той?

Валентина заряза гордостта си.

— Интересува те. Знам, защото и аз бях негова жена и ме е грижа. Бих направила всичко, за да му помогна, както, не се съмнявам, би постъпила и ти.

— Жените, които са споделяли леглото му, винаги са се събуждали с усмивка — подразни я Зара.

Тина поклати глава.

— За него вече няма да има жени. Ще го обесят!

Очите на циганката се присвиха застрашително.

— Той беше първият мъж, който ми даде злато… Беше единственият, на когото позволих да ми махне обеците.

Тина видя, че Зара има само една обеца. Момичето бавно повдигна края на полата си и показа черните къдрици между краката си.

Очите на лейди Валентина се разшириха, когато видя златната халка, пронизваща слабините й. „Развратен женкар, нека да го обесят!“ — възнегодува от дън душа. Сърцето я заболя толкова силно, сякаш го бяха пронизали с остър нож. После един вътрешен глас се обади: „Какво значение има колко жени е имал преди? Когато човек обича дълбоко и всеотдайно, нищо друго няма значение.“ Знаеше, че ще направи всичко, за да го спаси, и се надяваше в сърцето си, че и циганката изпитва същите чувства.

Младата жена поклати внезапно попита:

— Ще ми помогнеш ли да се срещна с краля?

Тина си помисли отчаяно, че тя самата има нужда някой да й помогне да се срещне с краля! Обаче й бе останал достатъчно здрав разум, за да държи езика си зад зъбите. Кимна в знак на обещание към Зара, надявайки се, че това ще е достатъчно убедително.

— Вече подреждат храната под навесите — подкани я Ейда. — Да вървим да си вземем нещо за ядене.

— Съжалявам, но не съм гладна — отвърна Тина.

— Трябва да хапнеш нещо, нали не искаш пак да се разболееш?

Младата жена поклати глава.

— Не мога да преглътна нито хапка. Въпреки това ти трябва да се нахраниш. Да вървим, може би ще пийна нещо.

Масите бяха отрупани с храна. Ейда си сипа от пая, а Тина си взе чаша ябълково вино с подправки. Въздухът се изпълни със смях и мъжки гласове, когато тълпа от придворни се насочи към масите. Множеството се разтвори, за да даде път на краля, и Тина видя, че един от мъжете, с когото той говори, беше лорд Хауард. Успя да го зърне само за малко, защото повече от тридесетина мъже се тълпяха около Хенри Тюдор. Преди да успее да си пробие път през насъбралите се придворни, се появиха още мъже и жени, привлечени от присъствието на Негово величество, като от магнит, и двете с Ейда бяха избутани настрани. Изглежда всички присъстващи в Гринуич искаха да се доберат до Хенри Тюдор.

— Ако ни разделят, последвай Хауард и му кажи, че искам да го видя, а аз ще опитам да се добера до краля — още преди да изрече думите, тълпата се втурна към парка и тя повече не видя Ейда.

Тина тръгна след тълпата, която ставаше все по-многобройна и шумна. Кралят се бе запътил към поляната за крикет. Няколко щастливци сред придворните бяха избрани, за да играят с него, а останалите се строиха покрай игрището, за да следят играта.

Тя привличаше погледите на мъжете около нея. В английския двор нямаше много красавици. Усети някаква ръка да я хваща отзад и се извърна гневно.

— О, небеса, предната страна е даже още по-привлекателна от задната — провлачено рече един русоляв млад мъж с дълго лице.

Тя му зашлеви оглушителна плесница.

— Как се осмелявате да ме докосвате на публично място? — възмути се Тина. Разнесе се сподавен шепот и младата жена разбра, че околните ги гледат.

— Може би предпочиташ да е насаме, красавице? — изгледа я похотливо мъжът, без ни най-малко да се смути от плесницата, а тълпата избухна в груб смях.

Крал Хенри се озърна, за да види какво е развеселило придворните му. Когато видя младата жена с огненочервена коса, която тази сутрин бе привлякла вниманието му, той се обърна към партньора си, лорд Хауард:

— Разбери коя е жената, която е с твоя син Едмънд. Бих искал да се запозная по-отблизо с нея — многозначително добави той.

Хауард се засмя, разбрал намека, но когато погледна натам, където сочеше краля, младата жена бе изчезнала. Тина се приближи към задните редици на зрителите. Ще изчака, докато кралят свърши с играта, а след това отново ще опита късмета си. Плъзна разсеяно поглед по придворните дами. Трудно можеха да се отличат една от друга, защото явно бяха копирали дрехите си. Нито една от тях не изглеждаше много млада и всички бяха със закръглени фигури. Може би дрехите, които носеха, ги правеха да изглеждат като кораби с опънати платна. Роклите бяха тежки и обемисти, с дълги буфан ръкави и набрани фусти. Всички имаха на главите си шапки, богато избродирани и украсени със скъпоценни камъни, които обаче въобще не можеха да съперничат на красотата на една великолепна коса.

Тя се качи на една пейка, за да погледне над главите на тълпата и видя, че кралят е свършил играта си. Той улови под ръката една жена с интимен жест и се отдалечи с нея. Придворните ги последваха, а Тина вдигна полите си и забърза след тях. Когато стигнаха до градините, множеството се разпръсна. Някои тръгнаха по алеите, а други се запътиха към навесите и масите, натежали от всевъзможни лакомства.

Усилията на Тина бяха най-после възнаградени и тя зърна краля и жената с него да изчезват зад тисовия лабиринт от жив плет. Без да се колебае, се насочи на там.

Лорд Хауард, граф Съри, се приближи към третия си син Едмънд.

— Докато бяхме на игрището за крикет, кралят те видя да разговаряш с една млада жена. Той изяви силно желание да се запознае с нея.

— Най-хубавото парче, което съм виждал в двора от една година насам — отвърна Едмънд. — За съжаление не знам името на дамата, а и да го знаех, не бих го споделил с Хенри.

— Не бъди глупак, Едмънд — какво значение има една жена между приятели?

— Ти се храниш с него достатъчно често. Виждал си го как поглъща всичко с ненаситния си апетит. По същия начин се отнася и с жените. Елизабет Блънт му позволи да я вкуси и сега той всекидневно я поглъща.

— Мили Боже, ако очите не ме лъжат, мисля, че току-що видях лейди Валентина Кенеди. Какво, по дяволите, прави тя тук, в Двора на Хенри, освен ако кралицата не я е изпратила? — досети се той.

— Коя е? — попита Едмънд.

— Никак не е трудно да я забележиш, има най-разкошните коси на света — като буен пламък.

— Това е жената, с която разговарях. В момента се е запътила към лабиринта от жив плет.

— О, Господи! Хенри иска да се запознае с нея, но едва ли точно в този момент.

Придворните, които вървяха след Хенри, дискретно се отдалечиха, когато видяха, че кралят повежда Елизабет Блънт към лабиринта. Тина бе толкова нетърпелива да настигне краля, че изобщо не забеляза, че е влязла в лабиринт, докато не се озова вътре. От всички страни я заобикаляше чемширов плет и за миг й се стори, че се е изгубила. Никога досега не бе попадала сред толкова много храсти, проектирани така, че човек да загуби ориентация. Зави по една пътека, видя един отвор и мина през него.

Озова се на квадратна площадка, където имаше слънчев часовник. Прокара пръсти по бронзовата повърхност и думите, издълбани върху нея: „Аз измервам само слънчевите часове.“ В гърлото й се надигна ридание. Колко много слънчеви часове бе пропиляла, през които можеше да се наслаждава на любовта на Рам? А сега навярно и на двамата им оставаха само тъмни часове. Мина през друг отвор, чу гласове и се запъти към тях. Внезапно, почти на няколко крачки пред себе си, чу нетърпелива заповед.

— Вдигни полите си, Беси. Защо внезапно стана толкова срамежлива?

— Моля ви, сир, не може ли да отидем някъде другаде? В моята спалня ще можете да съблечете дрехите си и ще ни бъде много по-удобно — гласът на жената умоляваше, но в тона й се прокрадваше примирение.

— Глупости, Беси! Не мога да се събличам и обличам всеки път, когато се нуждая от жена. За какво, по дяволите, си мислиш, че е измислена цепката отпред на панталона?

Тина закри устата си с ръка и се сви сред храстите, опитвайки се да скрие присъствието си. Хенри Тюдор се канеше да задоволи похотта си сред чимшира, на няколко крачки от нея. Виждаше дори върховете на обувките им, насочени един към друг. Жената носеше кадифени пантофки, избродирани с цветя. Другите бяха огромни обувки, обсипани със скъпоценни камъни. Внезапно пантофките се обърнаха в обратна посока.

— Наведи се над пейката, Беси, и вдигни проклетите си поли! Не си играй женски игрички с мен!

Чу се шумолене на поли, последвано от ръмжене и охкане и странни, скимтящи женски звуци на страдание. Валентина бе потресена и отвратена, от начина, по който уж влюбеният крал обладаваше любимата си жена. Той я бе възседнал отзад, както би се чифтосал бик с крава насред полето!

Жената нададе приглушен писък и започна да плаче.

— Не плачи, Беси, любима. Знам, че съм голям и понякога причинявам болка, но това е нищожна цена за огромната чест, която ти оказвам.

— Вашите бижута одраскаха и порязаха задните ми части, сир.

— А, наистина — засмя се Хенри. — Дамгосал съм те, Беси. Какво означава малко болка в сравнение с такова огромно удоволствие? Престани да хленчиш, а ми помогни да си завържа панталоните.

Когато краката се раздвижиха, Тина бързо се шмугна в средата на лабиринта, където нямаше изход. Чу Хенри да казва:

— Бъди на разположение след лова.

Отговорът на жената бе толкова тих, че Тина не можа да го чуе. След като изчака четвърт час, тя успя да се измъкне от лабиринта, като се закле никога повече, докато е жива, да не влиза в друг. Големите й надежди от сутринта помръкнаха. Върна се в стаите си, надявайки се да намери Ейда, но вместо това завари един паж, който я очакваше със съобщение от канцлера. В него той я молеше да го извика веднага щом се върне, Тина изпрати малкия паж да го намери и се отпусна уморено на ръба на леглото. Внезапно нададе уплашен вик. Една тъмна фигура разтвори прозореца и влезе в стаята.

— Хийт! Господи, Хийт! Изплаши ме до смърт!

— Скъпа, какво, по дяволите, търсиш в Англия? — рязко попита той, явно много недоволен от присъствието й.

Тя се хвърли в прегръдките му.

— О, Господи, всичко е такава каша! Дейви предаде Черния Рам Дъглас на лорд Дейкър. Чакаха го на борда на „Отмъщение“. Английският крал е определил награда за главата му.

— Този злобен, малък кучи син! Винаги ми се е повдигало от него! Ако са довели Рам в Лондон, вероятно го държат в Тауър — не добави, че ешафодът се издига зад крепостта, върху Тауър Хил.

— Лично кралят изпрати протеста си, а граф Ангъс ми даде писмо от кралица Маргарет до брат й, в което се казва, че не са арестували когото трябва. Обаче още не съм успяла да стигна до краля.

— Лорд Хауард, граф Съри, в момента може би е най-влиятелният мъж в двора. Той познава ли те, Тина?

— Да, веднъж даже се опита да ме съблазни — повдигна безпомощно рамене.

— Стар развратник! Той със сигурност може да разбере къде държат Рам. Поговори с него. Накарай го да ти издейства разрешение да посетиш съпруга си. Сигурен съм, че притежава достатъчно власт, за да го уреди. Ако поиска за услугата повече, отколкото можеш да му дадеш, кажи му, че твоят брат е с теб, за да защитава честта ти.

Тя изглеждаше толкова нещастна, че той протегна ръка и разроши косите й.

— Не унивай, Лудетино… Повечето от нещата, за които се тревожим в този живот, никога не се случват.

На вратата се почука и Хийт прескочи през прозореца и изчезна преди тя да успее да отвори. Беше кралският лорд канцлер. Тя се поклони дълбоко, но той побърза да й помогне да се изправи.

— Простете ми, лейди Кенеди. Нямах представа, че сте тук като пратеник на любимата сестра на Негово величество. Опасявам се, че шамбеланът не се е отнесъл към вас както подобава. Този следобед кралят е на лов и това ще ни даде възможност да ви преместим в стаи, които много повече отговарят на дама с вашите високо поставени връзки.

— Тези стаи ме устройват напълно, милорд канцлер — мило му се усмихна тя. Трябваше да остане тук, за да я намери Хийт.

— Настоявам, милейди. Ако ви оставя в тези стаи, ще си навлека гнева на краля.

Тина сви елегантно рамене и мило се съгласи.

— Довечера в балната зала ще ви представя на крал Хенри.

— Ах, благодаря ви, милорд! Каква приятна изненада е да срещнеш истински джентълмен.

 

 

Новите стаи бяха изключително елегантни. По-голямата стая представляваше комбинирана спалня-всекидневна с дъбова ламперия. Завесите на леглото и килимът бяха в зеления цвят на Тюдорите, имаше и мраморна камина, в която гореше огън. Игривите пламъци прогонваха влажния въздух, идващ откъм реката. Пред камината бе поставена малка маса и два тапицирани стола. Съседното помещение, свързано с междинна врата, бе тоалетна стая с позлатен параван, вана и малко легло за слугинята.

След като най-после щяха да я представят на краля, Тина реши да облече изисканото творение в черно и сребристо, което Рам й бе купил в Глазгоу. Дрехата бе последна мода, с буфан ръкави и ниско изрязано квадратно деколте. Ейда завърза малки дантелени къдрички около шията й и я увери, че косата й е твърде красива, за да бъде скрита с шапка.

Тина осъзнаваше, че може би ще има само една възможност да говори с краля, а след като всичко зависеше от неговата добра воля, първото му впечатление от нея бе жизненоважно. Това бе петият ден, откакто Рам бе заловен. Навярно вече бе пристигнал в Лондон. Може би кралят вече бе осведомен, че лорд Венджънс е негов пленник, и бе подписал заповед за обесването му.

Тина затвори очи и отправи мислена молба към Бога, после изпрати мълчаливо послание и на Рам да не губи кураж. При мисълта за него, стомахът й се сви болезнено на топка. Сцената в лабиринта не й даваше покой и тя не можеше да си намери място от притеснение.

— Ейда, нуждая се от чист въздух. Искам да ме придружиш до конюшните, за да поговоря с мъжете, които ни ескортираха дотук. Ще им наредя по време на утрешните празненства да не се отделят от нас, защото градините и паркът в Гринуич не са безопасно място за самотни жени.

Почти бяха стигнали до портите на конюшнята, когато чуха оглушителния лай на ловджийски кучета и тропота на конски копита, идващи сякаш от подземията на ада. Дворът пред конюшните внезапно се изпълни с връщащите се от лов кралски ловци, носещи своята плячка. Главният гончия крещеше заповеди към останалите кучкари, които размахваха камшици над главите на побеснелите кучета. Главният ловджия надуваше рога си, оглушавайки всички наоколо. Благородниците и няколкото дами се смееха и поздравяваха краля, който носеше най-богат улов.

Кралският викач влачеше голям брой елени, но не всички бяха мъртви. Кралските стрели само бяха ранили животните и сега Хенри се канеше да ги доубие с ножа си. Той бе покрит с кръв, но не обръщаше никакво внимание на съсипаните си разкошни дрехи. Беше толкова погълнат от работата си, че кръвта капеше от ръкавите му, образувайки тъмни локви върху каменните плочи в двора.

Валентина отстъпи назад, олюлявайки се в полумрака на конюшнята. Ейда видя, че лицето й бе пребледняло като платно. Хвана я за ръката и я задържа да не падне.

— Поеми дълбоко въздух.

Младата жена поклати глава.

— Не мога да дишам… имам чувството, че се задушавам.

Хенри Тюдор бе най-жестокият и безмилостен мъж, когото някога бе виждала. Всичко, което правеше, бе долно и противно. Дори планинските леърди като Ангъс и Аргайл, макар груби и недодялани, не бяха чак толкова отвратителни. У краля на Англия всичко бе прекомерно. Той бе огромен, безкрайно разглезен, ненаситен на храна и жени, гнусен и безцеремонен. Всички около него бяха толкова жалки в раболепието и угодничеството си, че на Тина й се повдигаше.

Докато се измъкваше от конюшнята, лорд Хауард я зърна с крайчеца на окото си и веднага изпрати коняря си да разбере в кои стаи е настанена. Тя беше изключително съблазнително създание, а след като бе сключила временен брак, вече не бе девствена. Лордът си представи чувственото й тяло, извиващо се под неговото, и кръвта запулсира по-бързо във вените му.