Вирджиния Хенли
Лудетина (18)

Глава 18

Тина най-после се унесе в тежък сън, но се събуди около четири часа сутринта. Цял час обмисля положението си и взе решение. Всички Дъглас бяха готови да умрат заради гордостта си, нали така? Е, тя щеше да им покаже какво означава гордост! Ако Черния Рам Дъглас си въобразяваше, че я е изплашил, очакваше го голямо разочарование. Не само ще го завладее, но и ще властва над целия му клан!

Избра елегантна черна копринена рокля, зави косата си на кок и отвори вратата. Бузер изсумтя, извърна се и отново заспа. Тя го прекрачи и се запъти към кухнята.

Очакваше, че готвачите на Дъглас няма да приемат господин Бюрк с отворени обятия. Смяташе да се намеси и още от първия ден да наложи волята си. Ала вместо хаос и гневни проклятия, откри, че господин Бюрк напълно владее положението. Оказа се, че всички готвачи на Дъглас бяха жени, които ласкателствата на французина бяха разтопили и те го гледаха с обожание, готови да изпълнят всяко негово желание.

А първото бе кухнята да се поддържа безупречно чиста. Замъкът гъмжеше от мързеливи миячки и развлечени кухненски помощнички, които незабавно трябваше да се заловят за работа. Чак когато подовете, масите и последният прибор светнат, излъскани до блясък, готвачите можеха да се заемат с работата си, която — както майсторът в тази област отлично знаеше — бе повече изкуство, отколкото занаят.

Тина го дръпна настрани.

— Виждам, че се справяш чудесно, господин Бюрк, и си поставил добро начало за всички нас. Храната вчера не само бе негодна за ядене, но и самият й вид — плувнала в замръзнала мазнина и с отвратителна миризма — бе достатъчен, за да повърнеш. Обитателите на замъка може да продължават да ядат онези буламачи, но ние двамата с лорд Дъглас ще ядем само храна, приготвена от теб.

Господин Бюрк я увери, че няма да има никакви проблеми.

Тина погледна към жените, които не можеха да откъснат погледи от него, и се засмя.

Следващата й среща бе с Колин, единствения станал в този ранен час. Той й хвърли състрадателен поглед и младата жена отново избухна в смях.

— Милейди, искам да се извиня за вчерашното поведение на Рам.

— Струва ми се, че той лично трябва да го направи — намръщи се Тина. — Както и да е, щастлива съм да видя единствения си съюзник в лагера на Дъглас. Ще се нуждая от помощта ти.

Той се поклони.

— С какво мога да ти услужа?

— Кажи на командирите на войниците, които са навън, че след четвърт час ще ги очаквам в голямата зала.

Преди той да отвори уста, за да я попита какво налага тази странна молба, тя мина с плавна стъпка покрай него и се насочи към слугинските помещения. Уведоми иконома, Уилям Дъглас, чиито очи още бяха мътни, че би искала да получи списък с всичките му подчинени, който да й предаде след четвърт час в голямата зала. А междувременно можеше да започне да отваря всички прозорци.

Тина си отдъхна облекчено, когато видя заместника на Рам да влиза в залата. Войниците, когато не бяха на служба, бяха мързеливи, шумни и невъзпитани грубияни и тя не бе уверена, че ще се подчини на заповедта й. Младата жена пое дълбоко дъх. Той бе още един типичен Дъглас — висок, тъмнокос, мургав и застрашителен — но все пак беше мъж и тя щеше да се опита да го превземе с женския си чар и лукавство.

Дари го с най-ослепителната си усмивка, макар че мъжът изглеждаше малко блед тази сутрин. Нарочно задържа поглед върху широките му рамене и рече:

— Моля седнете. Ако продължавате да се извисявате така над мен, може да си счупя врата, докато ви гледам.

— Милейди — предпазливо отвърна воинът. Господи, тя бе от тези жени, които карат всеки мъж да се чувства истински мъжкар!

— Повечето войници са недодялани грубияни, но аз съм чувала, че воините на Дъглас са съвсем различни. Носи им се славата на най-гордите и най-дисциплинираните бойци в Шотландия. Кажи ми, може ли някой от хората ти да се държи прав тази сутрин?

Устните му трепнаха едва забележимо.

— Половин дузина издръжливи ветерани и двама от младите войници.

— Избери трима или четирима от най-добрите — мъже като самия теб, с войнишка стойка и стройни фигури. Искам да се изкъпят, обръснат и след час да са на седлата. Трябва да придружите лорд Дъглас обратно до вкъщи.

— А къде е той, милейди? — объркано попита мъжът.

— Ще го откриете в кръчма или бордей някъде по пътя от тук до Глазгоу — спокойно отвърна тя. — Сигурна съм, че ще оцени помощта на хората си, особено след такава тежка нощ.

Смигна му заговорнически и го остави, за да отиде да говори с иконома. Господи, ако тази жена бе негова, тази сутрин все още щеше да е в леглото с нея, с копнеж си помисли воинът.

Сега бе ред на иконома да се къпе в топлината на усмивката й.

— В този замък има такива прекрасни мебели и е много жалко, задето слугите така безсрамно са ги пренебрегнали. Разбира се, не обвинявам теб, Уилям. Всеки замък, в който преобладават мъжете, рано или късно придобива запуснат и разхвърлян вид. Много скоро ще оправим положението и ще въведем ред с твоя помощ, направлявайки слугите съобразно заповедите ми.

Дари го с още една усмивка, последвана от скромно свеждане на гъстите черни мигли. Когато Тина отново ги вдигна, златистите й очи накараха дъха на бедния човек да секне.

— Искам всичката тръстика да се махне от долния етаж и каменните плочи по пода да се изстържат. Моята прислужница ще ви даде стръкчета уханни билки, за да ги смесите с новата тръстика. Искам всички мебели да се излъскат с пчелен восък и лавандула. Ако нямате в замъка, незабавно изпратете някой слуга в Дун, за да донесе. Ще вземе и няколко дузини свещи от фин восък, докато в замъка се научат да ги приготвят сами. Не можем повече да използваме тези лоени свещи с отвратителна миризма, които навсякъде капят мазнина. Искам всички прозорци да се измият и да изпратиш две слугини да наберат цветя. Тупането на килима и почистването на гоблените по стените ще оставим за друг ден.

Икономът хвърли поглед към пясъчния часовник. Господи, едва минаваше шест! Прислугата на замъка все още хъркаше шумно в леглата след вчерашния гуляй.

 

 

Когато войниците на Рам Буйната глава го откриха под масата в една кръчма и го изправиха, той имаше чувството, че бойна секира се е забила в слепоочието му. Отвори едното си око.

— Къде съм, Джок?

— Стигнали сте чак до Хамилтън — с възхищение отвърна мъжът.

— О, Господи, сега си спомням — изпъшка Рам, опипвайки голямата колкото яйце цицина на главата си, където един войнствен Хамилтън го бе халосал със стол. Помещението бе пълно с ранени мъже, които лежаха сред изпочупените маси и столове. Рам бавно се изправи и рече: — Потърси Гавин и Дръмонд — съдържателят на кръчмата бе изправен пред труден проблем. Заведението му се намираше на територията на Хамилтън, но в същото време той се страхуваше да не обиди Дъглас. Кимна с облекчение, когато Рам каза: — Аз ще платя всички щети, ако забравиш, че си ни виждал миналата нощ.

Рам излезе навън и потопи главата си в коритото за конете. Дръмонд беше на крака, но Гавин бе безчувствен като пън и един от войниците го метна върху седлото.

Рам избърса чело и отметна кичура мокра коса.

— Къде са другите и Камерон?

— Те едва стигнаха до Шърли Блакуд — отвърна Джок и погледна към Хамилтън, който лежеше проснат на двора. — И какво ще стане с подписания договор за приятелство?

— Да върви по дяволите! — изръмжа Рам. Тази сутрин нямаше сили да се метне с един скок върху седлото. Изгледа кръвнишки Джок и тримата войници, които благоразумно се извърнаха. Буйната глава Дъглас се изчерви, засрамен от жалкото си състояние. — Благодаря ти — промърмори през зъби.

— Благодари на дамата си. Тя ме изпрати — мрачно отвърна Джок.

— Значи — Рам примижа с очи срещу яркото обедно слънце, — Огнената Тина е готова за битка. Е, няма да я разочаровам.

Когато се върна в замъка обаче, бе уведомен, че лейди Кенеди е излязла да поязди.

— Горите са пълни с опасности! — изрева той на изплашения коняр. Нуждаеше да излее гнева си на някого.

Вътре всичко блестеше от чистота и във въздуха се разнасяше свежо ухание. Навсякъде имаше цветя.

— Проклети жени, вечно си пъхат носовете там, където не им е работа! — изфуча той и се качи в стаята си. Изкъпа се и се преоблече. Все пак бе доволен, че тя не го бе видяла в жалкото му състояние.

Избръснат, с чиста ленена риза, той изглеждаше много по-добре, макар че в устата си имаше отвратителен вкус, сякаш бе дъвкал трици. Знаеше, че ще му се повдигне само при миризмата на храна.

Духът на Александър кръстосваше неспокойно из стаята.

— Ти си истински глупак! Погубваш шанса, който аз никога не съм имал. Съюзът между Кенеди и Дъглас е най-хубавото нещо, което се е случвало на Шотландия и със сигурност е най-хубавото, което се е случвало на теб! Господи, толкова много приличаш на мен, че ми се ще здравата да те сритам! Смяташ се за любовник! Мислиш се за най-безстрашния мъж на земята! А истината е, че си ужасен от една жена. Красотата й и свободният й дух те плашат до смърт, защото се боиш, че ще се влюбиш в нея. И какво ще стане тогава с репутацията ти на развратник? Кълна се, че ако нещо лошо се случи с още едно от красивите момичета Кенеди, ще те обеся на топките ти!

Рам прокара сребърната четка през черната си коса и се вгледа в отражението си в огледалото. Напомни му на Александър. Господи, колко много си приличаха — ако не внимава и не сдържа буйния си характер, нищо чудно и той да свърши като него, убивайки своята наречена. Преди да отвори вратата, надяна маската на пълно безразличие. Отиде да потърси иконома си, за да разбере още колко гости има в замъка. Остана доволен, че повечето си бяха заминали, а особено се зарадва, че Ангъс бе отпътувал — без съмнение, за да докладва на краля. Видя Дръмонд да слиза по стълбите, все още необръснат.

— Как е Гавин?

— Ще оживее — сопна му се Дръмонд.

— Добре, защото има да се върши доста работа. Когато утре се върнеш в Единбург, той ще дойде с теб. Има товар с обработени кожи, както и няколко бали вълна. Той си мисли, че знае всичко за корабите, но има още много да се учи от теб. Сдобих се с още два кораба, така че ще са ми нужни повече капитани в семейството.

Двамата прекараха около час, обсъждайки товара за Фландрия, когато Дръмонд му напомни, че е време за вечеря.

— Трябва да имаш железен стомах — отбеляза Рам. Самият той не можеше да сложи и хапка в устата си. — Искам да те предупредя да внимаваш за появата на английски неприятелски кораби — продължи делово. — Не поемай излишни рискове — щом се приближат достатъчно близо, вдигни копелетата във въздуха!

Макар че стомахът му бе празен, Рам заобиколи голямата зала, знаейки, че само от миризмата на храна ще му прилошее. Когато отвори предната врата, се намери лице в лице с Валентина. Младата жена бе вдигнала полите на сапфирената си рокля за езда, за да може да тича по-лесно, и той видя високите й черни ботуши.

Макар че Рам изглеждаше доста заплашителен, а широките му рамене се извисяваха като висока скала над нея, тя му се усмихна мило. Когато я погледна, очите и лицето му не изразяваха нищо.

— О, моля да ме извините, милорд — задъхано изрече младата жена и го дари с още една ослепителна усмивка. — Непростимо е от моя страна да закъснея. Надявам се, че сте вечеряли без мен.

— Не съм — рязко отвърна той. Тя бе по-дребна отколкото си я спомняше и два пъти по-хубава. С усилие отмести поглед от високите й заоблени гърди и тънка талия.

— О, милорд, колко любезно от ваша страна, че сте ме чакали, но…

— Рядко си давам труд да любезнича — прекъсна я безцеремонно той. Къде бяха гневните й думи, въпросите й, къде е прекарал нощта? Той бе този, който трябваше да се извинява, а ето че тя го молеше за прошка. Притегли думите й, питайки се дали в тях има някаква скрита обида, но не откри нищо.

Тя приглади с ръка разрошените си коси, а погледът й го умоляваше да й прости за външния вид и държанието. Жестът й бе толкова женствен, че той мигом изпита изгарящо желание, последвано от силен гняв. Трябваше да й намери някакъв недостатък. Погледна обвинително към цветята.

— Май не си губила много време и веднага си започнала с промените.

— О, толкова се радвам, че ги харесвате, милорд. Извинявам се, че вашите стаи още не са почистени, но не се осмелих да се натрапвам. В крайна сметка дори още не съм виждала стаите ви.

— Слава Богу, разбрала си, че в Дъглас моята дума е закон.

Заявлението имаше за цел да я предизвика. Сега вече щеше да покаже ноктите си. Но тя го възнагради с още една сияйна усмивка.

— Ако проявите малко търпение към мен, милорд, аз много бързо ще се науча да правя нещата така, както ви харесват. Обещавам ви най-тържествено, че ще се постарая да ви доставя удоволствие.

— Ако си любопитна, как изглеждат моите стаи, най-добре е да дойдеш и да ги видиш — изрече Рам. Светлата риза в контраст с мургавото му лице му придаваше малко варварски вид. Меката материя подчертаваше изсечените, сурови черти.

— Дайте ми малко време, за да се преоблека, и веднага ще се присъединя към вас — изчурулика тя, вдигна полите до коленете си и побягна нагоре по стълбите.

Тя го бе изненадала. Очакваше отгоре му да се изсипе или яростния й гняв, или да го облъхне студена враждебност, но се бе излъгал. Тина се бе държала като покорна и хрисима жена. Това бе преструвка, разбира се. Лукавата малка кучка явно кроеше нещо. След като е разбрала, че не може да го командва, сигурно е решила да се наложи над останалите в замъка. Но само си бе загубила напразно времето, със задоволство си помисли той. Утре или най-късно вдругиден щяха да заминат за границата и Касъл Дъглас.

Когато тя настоя да се настани в стаята на Дамарис, той предположи, че иска да е по-далеч от леглото му. А сега сякаш нямаше търпение да се напъха в спалнята му. Може би се опитваше да го съблазни. Е, ако си въобразяваше, че ще прекара нощта с него, очакваше я огромно разочарование.

Качи се на горния етаж, за да я почака и огледа познатите стаи, опитвайки се да ги види през очите на жена. Мебелите бяха масивни, изработени от тъмен орех. Завесите на леглото бяха от виненочервено кадифе, а подът бе покрит с килим, изтъкан от най-хубавата вълна на овцете, отглеждани в земите на Дъглас. Масата и столовете бяха покрити с испанска кожа, а стените бяха украсени с любимите му мечове, ножове, кинжали и къси саби. В каменната камина във външната стая гореше огън, който стопляше помещенията и прогонваше влагата. От стаята се излизаше на малка тераса, откъдето се разкриваше чудесна гледка към река Еър на запад и към Пентланд Хилс на изток.

Къде, по дяволите, беше тя? Грабна ръжена и нетърпеливо разръчка цепениците в огъня, докато наново се разгоряха. Не бе свикнал да чака жена. Дали в момента не се гласеше в някоя рокля с надеждата да го изкуши да я обладае? Търпението му се изчерпа. Отвори рязко вратата и тръгна да я търси.

Вдигна юмрук, за да потропа на вратата на спалнята й, когато отвътре се разнесе ромолящ смях. Рам промени намерението си и почука. Беше разбрал, че говори с мъж. Отвори вратата и пред погледа му се разкри мила домашна картинка. Тя посръбваше от лъжицата, която нейният проклет красив французин държеше пред устата й.

— Извинете, че ви прекъсвам — язвително процеди Рам.

Тя се престори, че не е забелязала сарказма му.

— Ни най-малко — мило му се усмихна тя. — Идвате тъкмо навреме, за да опитате от великолепните ястия на господин Бюрк.

Главният готвач се поклони и излезе, а тя доверително рече:

— Той ме е разглезил най-безобразно. Разбира се, точно поради тази причина го взех със себе си.

— Не е нужно да ми напомняте колко разглезена сте, мадам. Губя си времето да ви чакам, докато вие се забавлявате с вашето превзето конте.

Тя бе облечена в черна копринена рокля, изрязана по врата, а косата й бе прибрана в стегнат кок. Нямаше и следа от съблазнителните одеяния, които бе очаквал. Освен това ароматът, който се носеше от таблата, напълни устата му със слюнка. Изпита извратена ярост, че не му се повдигна от миризмата на храната.

— Какво е това? — попита той и посочи лъжицата, която тя поднасяше към устата си.

Ъгълчетата на устните й леко се повдигнаха.

— Амброзия… не, не точно. Това е просто супа — няколко гъби, малко сметана, малко вино — очите й се отместиха от неговите, задържаха се върху устните му и после отново се върнаха на очите му. — Предполагам, че няма да мога да те изкуша? — думите й увиснаха във въздуха.

Той се втренчи в пълната й долна устна. Всъщност доста му се искаше да опита.

— Не, разбира се, че не — засмя се хитрушата. — Ти предпочиташ огромни късове овнешко или говеждо. Ето какво ще направя — ще покрия купата със сребърния капак, за да се запази топла, докато се върна. Ако, разбира се, поканата да видя стаите ти все още важи.

Тя си играеше с него, а той не искаше да рискува да й отговори. Тръгна мълчаливо по коридора, а тя го последва. Рам не се обърна, но усети, че тя влезе след него и тихо затвори вратата зад гърба си.

— Знам тайната ти. Ти си голям страхливец.

Той се завъртя, готов да я обсипе с порой от гневни думи, когато видя, че тя говореше на Бузер.

— Страхливец? Виждал съм го да разкъсва гърлото на човек.

Тя сви красивите си рамене.

— Всяка жива твар, която яде месо, е способна на убийство — отвърна тя. Дали това не бе прикрита заплаха? — Въпреки това той е страхливец. Целият се разтрепери от един призрак.

— Призрак? — повтори недоумяващо. Да не би да му се подиграваше?

— Призракът на Дамарис обитава моята стая. Ти сам ми го каза, не помниш ли?

Рамзи знаеше, че призраците съществуват. Живееше с тях вече петнадесет години. Ала другите хора не вярваха в духове. Дали му се подиграваше или притежаваше достатъчно непредубеден ум, за да приема нещата, каквито са? Внезапно му се прииска да остане в стаята му. Ако заповядаше на слугите да донесат поднос с храна, двамата можеха да хапнат насаме и да поговорят. Той обичаше да бъде сам, но понякога се нуждаеше от сродна душа, от приятел. Видя как погледът й обхожда стаята, без да пропуска нищо.

— Харесва ли ти?

— Господи, Дъглас, не бих отишла чак толкова далеч — нехайно отвърна младата жена. — На теб ти харесва, разбира се, и навярно ти е приятно. За моя вкус всичко е прекалено тъмно, твърде голямо и грубо — все едно, че описваше него самия. — С изключение на терасата, която притежава и привлекателни страни.

Мъжката му суета бе засегната. Сграбчи китките й и силно ги стисна.

— А аз притежавам ли привлекателни страни? — грубо попита той, усещайки как гневът и желанието лумват в гърдите му.

Тя се вгледа в потъмнялото му лице и прошепна.

— Надявам се, че притежавате, милорд. Моля се заради двама ни да притежавате чувство за хумор.

Той я пусна.

— Вдругиден заминаваме за Касъл Дъглас. Може би спалнята ми там ще ти допадне повече.

— Може би — промърмори тя и сведе мигли. Господи, приличаха на два скорпиона, които се обикалят един друг, търсейки най-уязвимото място на противника си, за да забият там отровното си жило. — А може би аз ще остана тук.

— Вие, мадам, ще направите това, което ви заповядам — думите му отекнаха грубо и предизвикателно.

Тя се изсмя в лицето му.

— Ти наистина имаш чувство за хумор!

Това бе явно нахалство. В името на небесата и на ада, ако не я накара да му се подчинява, това ще разклати авторитета му! Хвана грубо брадичката й с два пръста. Миглите й се вдигнаха навреме, за да види как се навежда, за да завладее устните й. Тина отново реши да действа неочаквано и да го надвие в собствената му игра. Вместо да се отдръпне, устните й се разтвориха покорно и тя му позволи да вземе това, което желаеше.

— Може би все пак ще дойда с теб, Дъглас — прошепна тя, когато той най-после се откъсна от нея.

Имаше дразнещия навик да се обръща към него с фамилното му име. Закле се, че ще я накара да мълви Рам нежно и умоляващо. Знаеше, че няма да се успокои, докато не я обладае.

Вълнението му не й убегна. Укроти го, като отвърна с пълна страст на целувките му. В мига, в който тя започна да се извива под него, той се отдръпна.

— Храната ти ще изстине. Може би е по-добре да се върнеш в стаята си — грубо я отпрати Рам.

Тя му се поклони леко и му благодари за загрижеността. После го стрелна с изкусителен поглед изпод дългите си мигли, поглед, който му обещаваше рая на земята, ако притежаваше достатъчно смелост, за да го вземе. След миг вече я нямаше.

Рам яростно изруга. Знаеше точно от какво имаше нужда. Взе кожения си елек и се запъти към конюшните. Една хубава езда щеше да охлади кръвта му и ще успокои страстите ти. Но когато приближи долината на Галоуей, видя, че циганите си бяха отишли. Отново изруга и започна да изрежда наум жените, които биха дошли с удоволствие в леглото му, когато настане вечерта. Ала нито една от тях не го привличаше. Единствената жена, за която копнееше, го очакваше в замъка му.

 

 

Тина седеше в леглото, придърпала колене до брадичката си.

— Точните му думи бяха: „В Дъглас моята дума е закон“ — засмя се тя, когато Ейда приседна на ръба на леглото. — Всеки миг очаквах да ми заповяда да му сваля ботушите!

— Мъжете си мислят, че обичат жените да им угаждат във всичко, но ако го направиш, само след седмица ще бъде отегчен до смърт от теб — рече Ейда.

— Той толкова отчаяно иска да властва над мен, че чак се задушава. Тъкмо когато си мисли, че ме контролира напълно, аз ще му нанеса победния удар.

— Жените правят фаталната грешка да се влюбват във властни и силни мъже. Обаче в мига, в който подарят сърцата си, ги захвърлят като ненужна вещ — поучително продължи Ейда.

— Точно това са правилата, по които и аз ще играя — засмя се Тина.

Дамарис седеше в другия край на леглото и слушаше разговора като омагьосана. Изпитваше огромно облекчение, че младата й племенница не възнамеряваше да се превърне в жертвено агне, поведено на заколение. Притежаваше вроден усет към мъжете, а съветите на Ейда щяха да допълнят липсата й на опит.

— Вече открих тайната. Когато се опитвам да го отдалеча, той не може да ми устои, но когато се опитвам да го съблазня, веднага побягва!

— Веднъж щом станете интимни, това лесно може да се промени. Мъжете, дори агресивните мъже, обичат жената понякога първа да започва любовната игра. Вероятно единственото нещо, което мрази един мъж, е жената да е студена и безразлична в леглото. Всички мъже, с които съм спала, се оплакват, че съпругите им са като трупове в леглото. Много от тях са толкова безучастни, сякаш са заспали. Мъжът винаги разбира кога една жена едва го понася и чака всичко да приключи час по-скоро.

Тина мислено се запита какво ли представлява интимността. От това, което бе видяла и чула, знаеше, че мъжете никога не могат да му се наситят. Сексът бе нещо, което ги привличаше като магнит от четиринадесетгодишната им възраст, докато умрат. За жените сякаш бе по-различно. Някои обичаха, а други мразеха секса, а здравият й разум й подсказваше, че с него са свързани и много други чувства. Ала едно бе ясно — отнемането на девствеността бе преломен момент в живота на всяко момиче и тя го очакваше едновременно с нетърпение и страх.

— Ейда, когато тази вечер той ме целуна, тялото ми откликна физически. Това бе нещо, което не можех да контролирам. С ума си го мразех, но тялото ми изпитваше удоволствие.

— Ах, тъкмо това е същността на цялата работа. По същия начин и той желае твоето тяло и не може да контролира това. Всеки от вас притежава тази сила. Ако си достатъчно умна, ще успееш да спечелиш надмощие над него и да го превърнеш в свой роб. Трябва да разпалиш любовта му много по-силно, отколкото с жаждата му за власт.

 

 

Беше късно, когато Рам се върна в Дъглас, и затова остана изненадан, че в стаята й свети. Беше гледал светлинката, докато яздеше през последния километър. Тя примигваше в далечината, мамеше го. Привлече погледа му, когато влезе в двора и след това, когато излезе от конюшните. Дали да отиде при нея и да предяви правата си? Болката в слабините му бе почти непоносима. Погледна отново към прозореца и видя, че светлината угасна. Младият мъж прехапа устни. Тази жена имаше такова огромно самочувствие, че се смяташе за неустоима. Е, той пък щеше да й покаже, че това не важи за него!

Отиде в кухнята, която в този късен час бе празна, и се изненада, когато видя колко е чисто. Отвори килера, после шкафа за храна, търсейки супата на господин Бюрк. Огънят в огнището вече гаснеше, затова Рам реши, че е по-добре да хапне в стаята си. Пъхна под мишница един голям самун френски хляб, взе в другата ръка тенджерата със супата и безшумно се заизкачва нагоре по стълби те.