Вирджиния Хенли
Лудетина (31)

Глава 31

— Свалете жените от кораба — нареди Дейкър на Дейвид Кенеди.

Подобно на сомнамбул, Тина се остави брат й да я поведе обратно по подвижния мост. Стоеше вцепенено на брега на река Дун и гледаше как собственият й кораб отплава към Англия. Сърцето й се сви при мисълта, че имаше един-единствен начин да задържат Черния Рам Дъглас на борда и той бе да го оковат с тежки, железни вериги.

Извърна се към Дейви. На лицето й бе изписано недоумение, сякаш не можеше да повярва, че случилото се не е само кошмар, от който всеки миг щеше да се събуди.

— Ти, отвратително малко лайно! — изкрещя тя и се нахвърли отгоре му като тигрица, готова да издере очите му.

Дейвид я сграбчи грубо за китките, а тя едва не повърна от докосването му.

— Как можа да го предадеш на проклетите англичани? — отчаяно извика младата жена.

— Дъглас ми е по-голям враг, отколкото Дейкър. Срещал съм го много пъти, когато посещавах Карлайл с мама.

— Мили Боже, та ти не си видял жестокостите и зверствата, които Дейкър и войниците му са извършили! Те са изгорили цялото село Очилтри! Заедно с жените и децата!

— Не ми говори за изгаряния! — изсъска той и протегна ръката си, върху която личеше дълбок белег. Тя го погледна смаяно.

— Мислиш си, че ще си получиш тридесетте сребърника, но нека ти кажа нещо, Дейвид Кенеди — ти току-що съсипа навеки живота си. Могъщият клан Дъглас ще те преследва като куче. За да ти прережат гърлото като на бясно псе! Вече можеш да се смяташ за мъртъв!

Той погледна към Ейда, която бе прегърнала закрилнически Нел през раменете, после присви очи и ги впери в сестра си.

— Ти си единствената свидетелка, а е много лесно да накараш жените да мълчат — вдигна ръка, за да я удари, но Тина бе по-бърза. В мига, в който той пусна китката й, тя го зашлеви с всичка сила през лицето. Едновременно с това вдигна крак и го ритна в слабините. Той се свлече на колене, крещейки на хората си да я хванат.

Тина се извърна към четиримата червенокоси Кенеди и ги изгледа презрително. Нито един не посмя да приближи към нея. Златистите й очи изпущаха гневни искри.

— Има ли сред вас поне един достоен мъж, който да откара каруцата ми в Касъл Дун?

Мъжете погледнаха към нея и към придружителките й, които стояха безпомощни, и изпитаха истински срам. Най-възрастният пристъпи напред.

— Аз ще ви отведа у дома, лейди Валентина — мрачно изрече той.

Когато Тина пристигна у дома, разбра, че баща й бе отвел майка й в Касъл Кенеди, за да бъде с Донал и Меги, защото снаха й щеше всеки момент да роди. Новината я изпълни с отчаяние. Тя се бе надявала, че баща й ще я заведе при краля. Ейда й хвърли тревожен поглед. Тина още не се бе напълно възстановила от отравянето и спонтанния аборт. Беше бледа и слаба и сякаш всеки миг щеше да изгуби съзнание.

Единствено силната воля я държеше още на крака. Нямаше време да мисли за себе си. Не биваше да губи нито миг. Изобщо не се съмняваше, че Хенри Тюдор ще обеси лорд Венджънс веднага щом доведат пленника в Лондон. Тичешком отиде в конюшнята, за да поговори с конярите на Кенеди.

— Утре рано сутринта двете с Ейда ще потеглим за Единбург. Искам да ми осигурите двата най-добри коня, с които разполагате. Освен това ще имам нужда от ескорт, поне двама души. Не искам да са млади момчета — каза тя на главния коняр.

— Аз мога да ви придружа, лейди Кенеди — предложи мъжът. Помисли се, че младата му господарка изглежда доста зле.

Тина се чувстваше доста неудобно в стария си дом. Бет се бе отдалечила от нея, а и самата Тина вече не я чувстваше толкова близка. Кърсти обаче си беше все същата. Погледна многозначително надолу към тънката талия на Тина и сбърчи презрително дългия си нос.

— Виждам, че все още не си забременяла. Ще бъде много жалко, ако се окаже, че не можеш да имаш деца. Всички знаем, че Дъглас се съгласи да те вземе само за да му родиш наследник.

Мили Боже, никога нямаше да има наследник на Дъглас, ако англичаните обесят Рамзи.

— Ще ти пожелая лека нощ — хладно рече Тина. — Трябва да тръгна на зазоряване.

— О, сега аз обитавам твоята стая! — наивно възкликна Бет.

Тина стисна устни.

— Няма нищо. Ще спя в твоята стара стая.

— Аз съм настанена в старата стая на Бет — самодоволно изтъкна Кърсти.

— Тина, ела с мен. Ще ти приготвя спалнята на родителите ти — намеси се Ейда.

Кърсти стисна гневно тънките си устни.

— Не можете да използвате господарската спалня!

Ейда впи поглед в нея.

— Нима? — предизвикателно изрече тя и пристъпи застрашително към досадницата. Кърсти инстинктивно отстъпи назад. Не беше достойна съперница на Ейда.

Валентина не можа да заспи, но поне тялото й си отпочина. Станаха преди разсъмване и си облякоха топли дрехи за ездата до Единбург. Когато влязоха в конюшнята, Тина с облекчение видя едрата фигура на Ботуик, облечен с ризница и въоръжен до зъби.

— О, Ботуик, много се радвам, че ще ни придружиш. Обаче съм длъжна да ти кажа, че Дейкър и войниците му вчера се намираха много близо до река Дун. Какво ще правим, ако те ненадейно се върнат и нападнат замъка?

Ботуик стисна огромния си юмрук.

— Когато видях какво са сторили онези кучи синове във Фишъртън, изпратих вест до всички кланове, включително и до граф Касилис. До довечера ще изпратят подкрепления в Дун.

Тина облече пелерината с лисичата кожа, чийто цвят бе същият като на косата й. Изпрати мислено благодарност на Рам, задето й бе купил такава топла дреха, която да я пази от студа. Главният коняр бе опаковал в две големи торби багажа й, както и храна за пътуването, които бяха привързани към два товарни коня, освен това бе избрал здрави коне за нея и за Ейда.

Разстоянието до Единбург бе около четиридесет километра и щяха да го изминат за пет или шест часа в зависимост от времето и състоянието на конете. Тина с гордост си помисли, че Рам Буйната глава щеше да го измине за около два часа. Първата част от пътуването й подейства доста освежаващо. Надпреварваше се с времето и опасността, а това винаги бе стимулиращо за нея. Не спряха за закуска, а хапнаха върху седлата по едно парче погача и по глътка бира.

След повече от три часа спряха, за да напоят конете в река Клайд, много близо до замъка на Патрик Хамилтън край град Хамилтън. Тина си помисли за младия мъж, за когото едва не се бе омъжила, и кожата й настръхна. Колко близо бе била до тази фатална крачка, ала съдбата, много по-мъдра отколкото самата нея, да благодари на Бога, я бе спасила от пагубния брак с незрелия син на адмирала на Шотландия. Не можеше да се въздържи и да не го сравни с Рам Дъглас и резултатът не бе в полза на Патрик Хамилтън. Само като си помисли за пленяването на Рам и силите я напуснаха. Облегна се отчаяно върху шията на коня.

— Тя е бледа като смъртник — изръмжа Ботуик на Ейда.

Прислужницата прехапа устни.

— Не бива да язди без почивка. Само преди седмица изгуби детето, което носеше.

— За Бога, жено, да не би да искаш да я убиеш? — извика великанът.

Тина усети как силните ръце на Ботуик я повдигнаха. Все едно се намираше в обятията на някой мечок, с благодарност обви ръце около врата му и се притисна към силните му гърди.

Той се качи на коня и я обгърна с масивната си ръка.

— Почини си, дете, старият Ботуик ще те отведе в Единбург, макар да не мога да ти обещая, че кралят ще те приеме.

— Ангъс… — прошепна младата жена.

Ботуик се разтревожи. Със сигурност младата му господарка не би се осмелила да забременее от Арчибалд Дъглас, нали? Тина му се усмихна. Със златистите си очи, обрамчени от качулката с лисича кожа, тя наистина приличаше на красива лисичка.

— Той има слабост към мен.

Сърцето на Ботуик подскочи в гърдите му. Значи Валентина Кенеди наистина бе близка на могъщия граф.

Появата им предизвика истинско оживление в Касъл Единбург. Не можеше често да се види червенокос гигант с дълга брада да носи красива млада жена, увита в кожи, чиито огнени къдрици стигаха чак до пода. Той удари с тежкия си юмрук по вратата, готов да се бие, ако се наложи, за да проникне в покоите на благородника. Тина бе уморена, измръзнала и гладна и в този момент Ботуик бе нейният съвършен рицар в блестящи доспехи, готов да откликне на всяко нейно желание.

Когато слугите на Ангъс я познаха, незабавно ги пуснаха вътре, а един паж бе изпратен със съобщение до графа. Когато той пристигна и Ботуик се увери, че младата му господарка се намира в сигурни ръце, гигантът се успокои и пое по обратния път към Касъл Кенеди.

— Кога го заловиха? — изрева Ангъс.

— Вчера, рано сутринта — отвърна Тина, изгаряща от срам заради предателството на Дейвид. Най-малкият й брат бе опетнил името на Кенеди.

— Сторила си много добре, момиче, че толкова бързо си дошла. Но къде, за Бога, са били хората му?

— Неговият първи лейтенант Джок замина с голяма част от хората на Дъглас, след като три града бяха нападнати. Рам бе зает да се грижи за мен — изпих отровено вино.

Арчибалд Дъглас я изгледа смаяно.

— Не ме е отровил Рамзи! — пламенно го увери Тина.

Арчибалд въздъхна облекчено.

— Не, отровата е оръжие на страхливците. При всички положения, ако е искал да се отърве от теб и да сложи край на временния брак, трябвало е само да те изпрати у дома. А къде са останалите му хора? Аз му изпратих шестдесет от личната си гвардия.

— Той остави някои от тях в Къмнок, както и в Очилтри, за да помогнат на селяните да възстановят къщите си. Тяхната участ наистина е трагична.

— Безразсъден млад глупак! В тия времена аз никога не бих тръгнал нанякъде, без да ме придружават поне стотина войници!

— За колко време Дейкър ще го отведе в Лондон? — с тревога попита Тина.

— Какво те кара да мислиш, че ще го отведат в Лондон?

— Защото той е лорд Венджънс и има определена голяма награда за главата му. Преди да го обеси за пиратство, Хенри Тюдор ще иска да види какво е получил за парите си.

Ангъс изруга и незабавно седна зад бюрото, покрито с документи, за да напише заповеди и да ги подпечата с графския си печат. Той виждаше колко обезпокоена е Тина от залавянето на Рам и затова й обясни част от плана си.

— Изпращам заповеди на Гавин, Иън и Дръмонд Дъглас тази нощ да нахлуят по целия източен бряг на Англия и да нагласят нещата така… сякаш набезите са дело на лорд Венджънс. После ще отида при краля и двамата ще изпратим съобщение на Хенри Тюдор, че не е заловил когото трябва. Щом Дейкър го е пленил вчера, сигурно го е отвел в Карлайл. Няма да потегли с него за Лондон, защото не може да отдели хора за охрана по пътя. Ако яздят, има голяма вероятност Рам да избяга. Той ще го транспортира, окован във вериги, на борда на собствения му кораб. Пътуването до Лондон ще отнеме три, а може би и четири дни. Това време е предостатъчно моят куриер да пристигне с писмото до Хенри Тюдор. Ще предложа кралски откуп за него, момичето ми. Хенри Тюдор може да вземе парите, особено ако успеем да го убедим, че лорд Венджънс е все още на свобода и продължава да напада всяко пристанище от Берик до Ярмът.

— Аз заминавам за Лондон — заяви Тина.

— Няма да направиш подобна глупост! — изгледа я навъсено Ангъс, без да взема думите й насериозно. — Аз бих отишъл лично, но те ще ме задържат за откуп, а Джейми ще трябва да изпразни хазната на Шотландия, за да ме освободи.

Ангъс стоеше с гръб към огъня и отпиваше от чашата с уиски. Тина се отпусна на колене пред него, скръстила умолително ръце.

— Нима не разбирате, милорд? Аз съм виновна за неговото пленяване. Моят брат разбра от мен, че той е лорд Венджънс, и го предаде. Ако не ми помогнете да стигна до Лондон, ще отида и без вашата помощ. Решена съм и нищо няма да ме спре. Заклех се да го спася или да умра!

— Момиче, момиче, ще са нужни дванадесет дни, за да стигнеш от Единбург до Лондон.

— Тогава дайте ми кораб, милорд. Ще можем да пристигнем в английската столица за два дни, а може и за по-малко, ако има попътен вятър!

Той се вгледа в прекрасното й лице.

— Толкова много ли го обичаш? — с известно благоговение попита възрастният мъж.

— Дори повече! — пламенно възкликна тя.

Ангъс започна да крачи напред-назад. Като всички енергични мъже, които не понасяха затворени пространства, и той мислеше по-добре, когато се движи. Ейда мълчеше през цялото време. Знаеше, че е безполезно да разубеждава Огнената Тина, след като е решила нещо. Жената седеше тихо до купчината багаж, очаквайки Ангъс да реши съдбата им. Бе достатъчно умна, за да не прекъсва най-авторитетния благородник в страната след краля.

— Не е проблем да се осигури бърз кораб, който да те отведе до Лондон. Проблемът е в безопасността ти — спря да крачи и застана пред Ейда. Вторачи се одобрително в гърдите й за една-две минути, после рече: — Можеш да отнесеш дипломатически писма от кралица Маргарет до брат й Хенри. Кралицата ще осведоми брат си, че Рам Дъглас не е лорд Венджънс, когото англичаните търсят. И ще изиска незабавното му освобождение!

— Но, Ангъс, как, за Бога, ще убедите кралицата да напише такова писмо на краля на Англия? Аз съм се срещала само веднъж с нея и тя едва ли ще избере точно мен да отнеса посланието до брат й.

Той се почеса по носа и й смигна.

— Аз няма да я убеждавам — синът ми Арчи ще го стори.

Тина се втренчи изумено в него. Говореха за Нейно величество Маргарет Тюдор, кралица на Шотландия, а не за някаква си кухненска прислужница, на която можеше да се заповядва.

Ангъс беше прям човек.

— Той й е любовник — още тази нощ ще я накара да напише писмата, иначе ще остане незадоволена. Да не мислиш, че е с нея за удоволствие? Господи, дори Маргарет не е толкова наивна!

Тина се изчерви, а Ейда се засмя.

— Слугите ми са на твое разположение, момиче. Почини си, докато аз отида да се посъветвам с краля. Той ще побеснее, когато узнае, че Черния Рам Дъглас е бил заловен.

След като се изкъпаха и нахраниха, Тина и Ейда заспаха в голямото легло на графа. Знаеха, че ще ги събудят преди полунощ за кратка езда до Лийт, където един от корабите на Ангъс ще ги отведе до Северно море.

Ангъс бе предоставил на нейно разположение най-бързия си кораб и като по чудо силният вятър от север ги носеше бързо към бреговете на Англия, сякаш и небесните сили знаеха, че времето й е скъпо. Ангъс й даде злато, както и писмо, с което й се отпускаше кредит при един лондонски златар. Освен това я снабди с документ за безопасно преминаване, както и с писма от кралица Маргарет до Хенри Тюдор.

В мрака Тина не разпозна капитана на кораба, но бе сигурна, че е от хората на Дъглас. Той я уведоми, че под прикритието на нощта ще стигнат до местоназначението за по-малко от двадесет часа. Освен това я информира, че той ще потегли обратно веднага щом тя, слугите й и конете бъдат свалени на английския бряг. Макар че разполагаше с редовни документи за безпрепятствено влизане в лондонското пристанище, подписани от краля на Шотландия и лорд адмиралът, той знаеше, че англичаните завладяваха всеки кораб, до който успееха да се докопат. Принуждаваха насилствено екипажа да служи под английски флаг, а капитана обесваха.

Ангъс настоя двете жени да бъдат съпроводени от двама яки слуги. Докато стояха на лондонското пристанище, заобиколени от багажа и конете си, лейди Валентина Кенеди осъзна, че без силното мъжко присъствие едва ли ще успее да стигне до Кралския двор.

Узнаха, че в момента Дворът се намира в любимата резиденция на краля в Гринуич, която се издигаше на брега на Темза, извън пределите на Лондон. Гринуич бе разположен сред огромен парк, само на няколко километра от мястото, където те слязоха на брега. Макар че минаваше полунощ, когато малката групичка пристигна, дворецът Гринуич все още бе осветен. Двамата слуги останаха в конюшнята да се погрижат за конете, а Ейда придружи господарката си в двореца.

Тина високомерно размени две думи с лакея в богата ливрея, който веднага изпрати съобщение до иконома на двореца.

— Дошла съм като пратеник на Нейно величество кралица Маргарет, с писма до нейния брат, краля на Англия.

Икономът я настани в един малък апартамент, състоящ се от две стаи, и й каза, че конярите й ще пренощуват в конюшните.

— Ще говоря с шамбелана^[1] за вас и може би утре той ще успее да ви предостави по-удобни стаи, милейди. Както сама виждате, в момента Гринуич е препълнен. Някои дори спят в палатките и павилионите, построени за празненствата.

— Празненства? — недоумяващо повтори Тина.

— По случай прибирането на реколтата, милейди. Честванията са всяка година в края на есента, преди настъпването на зимата. Предполагам, че е традиция още от езически времена, макар че сега е най-християнският празник — празникът на Вси Светии.

Икономът бе доста зает мъж, който от зори до мрак не подвиваше крак, за да угоди на прищевките на придворните на Хенри Тюдор. Изчезна много по-бързо, отколкото се бе появил.

Тина разтвори прозорците и в стаята нахлу мекият нощен въздух, огласян от смеха на благородниците, които явно се забавляваха. Облегна се на рамката, питайки се дали тя някога ще се засмее отново. Веселящите се в просторните градини на Гринуич изобщо не се интересуваха, че нейното сърце се облива в кръв. Тина бе суеверна и вярваше, че това е нейната съдба, нейната злочеста орис. Припомни си за Кървящото сърце на Дъглас. Прехапа устни, опитвайки се да спази обещанието, което бе дала на Рам. „Обещай ми, че никога повече няма да пролееш и една сълза!“ — пламенно я бе помолил той и тя му бе обещала.

Англия бе много по-топла страна от Шотландия и Дворът смяташе да празнува навън през този последен ден на октомври. Тина се чувстваше като лисица в клетка. Искаше да изтича при Хенри VIII и да настоява за освобождаването на Рамзи Дъглас, но нещата не бяха толкова прости. Щеше да има късмет, ако кралят въобще й даде аудиенция. Разчиташе писмата на Маргарет Тюдор да й проправят път до приемната зала на Негово величество краля на Англия. Дълбоко в сърцето й бе стаен суеверният страх, че Рам ще бъде третата смърт в семейството.

Тина смяташе, че няма да може да заспи в чуждото легло, когато образът на Рам изпълваше съзнанието й, но умората най-после я надви и тя се унесе в сън. Отвори очи и видя, че се намира в обятията на Рам Дъглас, който бе възседнал Рафиън. Отнасяше я към Касъл Дъглас, навътре в граничните земи на Дъгласдейл. Припомни си смътно, че хладнокръвно бе отнел девствеността й в мрака на нощта и сега тя бе решена да го съблазни, да разпали кръвта му до лудост, да събуди такава силна страст у него, каквато не бе познал досега.

Репутацията му на любовник бе легендарна, а тя нямаше да се остави отново да бъде измамена. Раздвижи се изкусително. Повдигна тежките си гъсти мигли и впи в него златистите си очи. Рам погледна към огненото създание и се прокле за глупостта си. Сам се бе отказал от тази великолепна жена заради непреклонната си гордост. Сега гордостта бързо се изпаряваше, прогонена от жарката възбуда.

В мига, в който прекрасните й гърди се отъркаха в набъбналия му член, той едва не се изпразни като неопитен младок. Дръпна юздите на коня и хората му препуснаха край него към билото на хълма, зад който се простираше долината на Дъглас. Тина знаеше, че Рам се терзае от желанието да зърне голото й тяло. Искаше сочните й гърди да изпълнят шепите му. Искаше тя да лежи върху него, за да може да се наслади на алабастровата й плът, открояваща се на фона на мощните му гърди, покрити с гъсти черни косми.

Най-после бяха сами. Златистите й очи го предизвикваха, хвърляйки съблазнителни погледи към твърдите му устни. Много скоро тези устни щяха да й принадлежат. Ще се сбъднат всичките й еротични фантазии. Тези устни ще целуват и любят всяко кътче от плътта й, езикът му ще покорява и ще бъде доброволен пленник, молейки да бъде приютен в уханната й сладост. Тази твърда уста ще омекне, нашепвайки любовни думи, толкова горещи, че да я накарат да се разтопи.

Когато Рафиън спря, всичките й сетива бяха изпълнени с невероятната чувственост на тъмния шотландец, но постепенно започва да забелязва местността, която я заобикаляше. Със сигурност това бе едно от най-прекрасните кътчета на земята. Буен водопад се извисяваше се над тях и на три стъпала се спускаше надолу. Водата падаше върху скалите също като сватбено було и образуваше дълбоко и бездънно езеро.

Тина протегна ръце, за да сграбчи силните рамене на Рам, а после го привлече към себе се.

— Все едно сме в рая — промърмори тя.

— Дръж се за мен — дрезгаво изрече той. Тя се подчини и той слезе от коня. Огнените й кичури докоснаха лицето му и той го зарови в гъстата й им мекота, за да вдъхне уханието им, което мигом го опияни.

Тина тайно се усмихна. Черния Рам Дъглас изглежда не подозираше, че тя е съвършена изкусителка, решена да пороби душата и тялото му. Смяташе, че той е съблазнителят, докато опитните му ръце припряно я освобождаваха от дрехите. После двамата се отпуснаха сред меката трева и дъхавите горски цветя.

Ласките му бяха пламенни, а целувките — диви и изгарящи. Езикът му нахлу в устата й, а тя разтвори покорно сладките си глъбини. Бедрата й също се разтвориха докрай и тя се изви към него, за да го поеме. Да се любиш с Рам Дъглас бе все едно да попаднеш сред морски ураган. Страстта му покоряваше, принуждаваше тялото й да откликва с всяка своя фибра. И тя се отдаде на бушуващата му сила, сля се с лудостта му, сподели блаженството на пълното единение.

Тина не можеше да се сдържа повече. Бе я довел до разтърсващ екстаз, ала той още не се бе освободил. За един ужасяващ миг си помисли, че той никога няма да излезе от нея. Тръпнеше под твърдата му мъжественост, усещаше как набъбва и се увеличава, докато я завладя чувството, че ще я разкъса. Ала любовната й влага улесняваше движенията му, а триенето на твърдата му плът в копринената й утроба я извиси до нови върхове на удоволствието.

Тина си помисли, че ще се пръсне на хиляди парченца, ако само леко помръдне или поеме дъх. После внезапно осъзна, че ако се отдаде изцяло на този мъж, забравила за всичко друго на света, той ще я дари с пълното блаженство. Той я пронизваше, а тя се издигаше, за да го посрещне. Накрая от гърлото й се изтръгна силен вик и двамата изпитаха наслада, на която и боговете биха завидели.

Сънят спря и започна отново. Сега двамата стояха край водопада. Рам бе зад нея, а силните му ръце обгръщаха раменете й. Устните му целуваха главата й, шията, тила.

— Гмурни се с мен — подкани я той. Тина се отдръпна. Какво бе казал — гмурни се с мен или умри с мен^[2]?

— Знам, че притежаваш смелост да сториш всичко — току-що го доказа.

Тя почувства как мъжествеността му бавно нараства до голия й гръб.

Този мъж се възхищаваше на смелостта най-много от всичко на този свят. Тина знаеше, че ако му се отдаде изцяло и се гмурне заедно с него в буйните води на водопада, ще го притежава завинаги — и тялото, и душата му.

Разтвори широко ръце и му позволи да хване китките й. Притисна се към великолепното му тяло, а краката й се преплетоха с неговите. Двамата едновременно се надигнаха на пръсти и като един се извиха в грациозен скок. Обзе я ликуващо чувство на всемогъщество, когато полетяха надолу към водата. Когато докоснаха повърхността на езерото, Тина рязко се събуди. Остана да лежи неподвижно, искайки да задържи съня и образа на Рам. Дори докато спеше, той събуждаше у нея невероятно силни чувства. Връзката помежду им не можеше да бъде прекъсната толкова лесно. Не знаеше как, но щеше да намери някакъв начин да го спаси.

Ейда се събуди към шест часа, облече най-хубавата си рокля и излезе, за да разгледа Гринуич, както и придворните, които се тълпяха в просторните му зали. Все още в плен на съня си, Тина погледна през прозореца към градините. Тревата все още бе зелена, а топлият бриз разнасяше уханието на късните рози. В добре поддържаните лехи цъфтяха и хризантеми, ружи, астри и маргарити. Сред зелените клони на дърветата в парка се мяркаха и листа, обагрени в златисто и пурпурно.

В този ранен час наоколо бродеха само слуги. Тина се наведе над прозореца и видя върховете на палатките и павилионите, разпръснати из обширния парк. Решително отпъди всички мисли за Рам и се опита да се съсредоточи единствено върху предстоящата си задача.

Внимателно избра рокля в зелено — цвета на Тюдорите — украсена с рози, избродирани с бели копринени конци. Разреса великолепните си коси и ги прихвана със зелена панделка, по която бяха пришити ситни перли.

Ейда едва смогваше да си поеме дъх, когато затвори вратата зад гърба си.

— Представи си само — всички от семейство Хауард са тук! Слугите им са навсякъде, вирят носове и важничат, сякаш са от първото семейство на Англия. Изглежда, че Томас, синът на Хауард, е кралски адмирал. В момента всички го смятат за голям герой. Кучият му син е заловил няколко шотландски кораба и е обесил капитаните им на мачтите на собствените им съдове.

Ръката на Тина се стрелна уплашено към гърлото й. Мили Боже, ами ако Дейкър вече е обесил Рам Дъглас? Не, не! Не, може да е вярно! Сърцето й със сигурност щеше да почувства, ако Рам е мъртъв. Осъзна, че животът на любимия й виси на косъм и тя незабавно трябва да предприеме нещо, за да го спаси.

— Разбрах, че кралят и целият Двор обикновено присъстват на сутрешната литургия. Добре е и ти да отидеш.

Когато Тина пристъпи на есенното слънце, усети как топлината му обля лицето й. За пръв път в душата й покълна надежда, сякаш бе знак от небесата. Това бе златната й възможност да вземе съдбата в собствените си ръце. Утринта бе светла и обещаваща.

Пристигна рано в малката църква и седна на една от предните пейки, откъдето можеше добре да вижда и да бъде видяна. Когато църквата започна да се пълни, тя бе смаяна от блестящото великолепие на придворните. Мъжете се перчеха облечени като пауни и надминаваха жените по пищността на одеянията си. Тина си помисли, че ризите под лъскавите им жакети бяха по-фини от изящните долни дрехи, които Ейда й шиеше. Отпред жакетите бяха украсени със снежнобели дантелени жаба, а дантелени маншети закриваха китките им. Копринените и брокатени дрехи бяха обсипани с блестящи скъпоценни камъни, каквито Тина досега не бе виждала. Познаваше черния кехлибар и берила, но никога не бе чувала за опал, лунен камък, оранжев кварц, цитрин и хризолит.

Когато се появи кралят, Тина разбра, че тъкмо той е законодателят на модата, а неговите благородници угоднически му подражаваха. Музиката се извиси в сводестата църква, а Тина се втренчи настойчиво в него, надявайки се да привлече погледа му. По телосложение той много приличаше на брат й Донал и баща й, но беше по-як и плещест. Блъф^[3] крал Хал, както обичаше да го наричат, бе с огромен гръден кош и широко червендалесто лице. На главата си носеше кадифена шапка, украсена с диаманти, а над рядката му червена коса се спускаше щраусово перо.

Брадата му бе рижа, късо подстригана, като на всички мъже в църквата. Ръцете му приличаха на свински бутове, също като тези на Ботуик, но на всички пръсти — дори и на палците — блестяха пръстени. Около врата му висяха две вериги — едната от масивно злато, а другата — инкрустирана с диаманти. Навярно някои по-слаби и немощни рамене биха се превили под тежестта им.

Тина си припомни как беше облечен шотландският крал Джеймс, който тайно носеше железен колан като изкупление за греховете си. Това бе и разликата между двамата владетели. Единият притежаваше вътрешна сила на характера, докато другият бе само едно показно великолепие.

Когато Тина сведе глава, за да се помоли, нямаше представа, че похотливите очи на краля се бяха приковали в нея. В двора на крал Хенри Тюдор VIII имаше много хубави жени, ала въпреки това лейди Валентина Кенеди се открояваше като изящна кристална чаша сред груби стъклени буркани. Развратният млад крал пламна от възбуда. Досадната вдовица на брат му, Катерина Арагонска^[4], за която го бяха оженили само поради династични интереси, изобщо не можеше да задоволи сексуалния му апетит, който ставаше все по-голям. Хенри си отбеляза наум да заповяда на канцлера си да разбере коя е тази непозната дама.

След края на службата кралят си тръгна пръв, последван от многобройната си свита от лейтенанти. Тина не можа да го настигне отвън и се върна в стаята си. Завари Ейда да я очаква с шамбелана.

— Мадам, ако имате писма за Негово величество, аз ще ги предам на канцлера.

— Надявах се да получа аудиенция при краля. Сестра му ме натовари със съобщение от личен характер.

Шамбеланът обидено сви устни. Нима глупавата малка кучка не знаеше, че хората живеят и умират по благоволението на краля?

— В Англия съществува нещо, което се нарича протокол, мадам. Предлагам ви да се запознаете с него — изгледа я унищожително и протегна високомерно ръка за писмото.

Гневът й избухна с пълна сила.

— В Шотландия пък притежаваме нещо, което се нарича учтивост. Предлагам ви да се запознаете с нея.

Мъжът се поклони леко и излезе. Тя имаше по-голяма нужда от него, отколкото той от нея!

— Узнах, че лорд Хауард току-що е бил назначен за главнокомандващ на войската на краля — обади се Ейда. — Разбира се, тук, в Двора, той използва титлата си граф Съри. Тина, може да ти бъде много полезен, ако успееш да го убедиш да ти помогне.

— Мили Боже, как мога да му се доверя? Синът му Томас е адмирал и залавя всеки шотландски кораб, до който успее да се докопа — Тина взе запечатаното писмо от Маргарет Тюдор. — Мислиш ли, че сгреших, като не го дадох на шамбелана?

— Не. Помни ми думата — канцлерът ще бъде следващият ни посетител.

Погледът на Тина попадна върху восъчния печат и тя видя, че не бе залепен добре за хартията. Можеше лесно да го отвори с нокътя си, а после да го залепи отново, като го нагрее на пламъка на свещта. Преди смелостта да я напусне, тя счупи малкия червен печат и бързо прегледа съдържанието на писмото.

„Мой скъпи Хал,

Приеми най-топли поздрави от любящата ти сестра Маргарет. Приносителката на това писмо, лейди Валентина Кенеди, ще помоли за услуга твоята възвишена и щедра личност. Тя е сключила временен брак с лорд Рамзи Дъглас, когото лорд Дейкър е арестувал, защото го подозира, че е престъпно известният лорд Венджънс. Знам, че Дъглас не е мъжът, когото търсиш, защото дори докато ти пиша това писмо, «Отмъщение» извършва набези на английския бряг. Както добре ти е известно, Дъглас е най-силният клан в Шотландия и мога с удоволствие да ти съобщя, че имам интимна връзка с наследника на графството. Умолявам те да освободиш затворника си, защото може би в близко бъдеще ще се окажеш свързан в роднинство с него. Както сам можеш да се убедиш, лейди Валентина Кенеди е прочута красавица и ще изкаже благодарността си за твоята божествена милост по всякакъв начин, какъвто пожелаеш.“