Вирджиния Хенли
Лудетина (9)

Глава 9

През следващата седмица бяха оплячкосани земите на Кенеди в Нюарк, Дънър и Карик, както и именията на Хамилтън в Ланарк, Дънбар и Мидлодиан. Естествено, главният заподозрян бе Рам Дъглас, но мнозина се съмняваха, че е възможно един-единствен мъж да нападне толкова обширни земи в една и съща седмица.

Рамзи Дъглас бе решил да се присъедини към играта и да даде добър урок по отмъщение на останалите участници. Когато удряше, го правеше безмилостно, и то там, където знаеше, че ще заболи най-много. Във всяко от именията на Кенеди оставяше добитъка, който вземаше от Хамилтън, а стадата на Кенеди увеличаваха имуществото на Хамилтън.

Замъкът Дун не бе нападнат и мина седмица, преди господарите му да установят, че броят на добитъка се увеличава като с магическа пръчка. Главата на клана Кенеди, граф Арчибалд от Касилис, бе прочут с притежанието на най-чистокръвните коне в Шотландия. Някои от тях отглеждаше сам, а други внасяше от Ирландия, Фландрия, Испания и Мароко. Той снабдяваше кралските конюшни в Стърлинг и Единбург с най-добрите коне. Рам Дъглас и братята му Гавин и Камерон отмъкнаха всички животни от Касилис. Това бе изключително опасно начинание, което изискваше отлична стратегия, хитрост, огромно самообладание и бързина. Братята подмениха конете с тези на многобройните си братовчеди Иън, Дръмонд и Джейми, а те от своя страна ги предаваха на патрулите от клана Дъглас, които пък ги вкарваха в конюшните на Кенеди и Хамилтън.

Ала имаше една кобила, с която Черния Рам Дъглас не можа да се раздели. Отдавна търсеше расова кобила, която да роди потомство на Рафиън, и в мига, когато зърна красавицата с лъскав косъм, разбра, че най-после я е открил.

Тя бе висока и с изключително дълги крака. Вратът й също бе дълъг и грациозен и си личеше, че ще роди здраво и хубаво потомство. На тъмно изглеждаше черна, но когато Рам я разгледа по-внимателно, с изненада установи, че косъмът й е тъмночервен. От пръв поглед си личеше, че е от чистокръвна арабска порода. Главата й бе с екзотични очертания, с огромни очи и имаше един гръбначен прешлен по-малко, за да израсне опашката й по-висока и по-буйна.

Рам я отведе на една малка ливада в имението си и я повери на един от най-доверените си арендатори. Извратеното чувство за хумор на Рам го подтикна към следващата дяволия. Не беше тайна, че богатите Кенеди от Дун бяха много близки с Камбъл от Аргайл и съюзът между клановете много скоро щеше да бъде скрепен с брак. Това бе мъдър ход от страна на безмилостния Аргайл. Камбъл понастоящем управляваха северозападните части на страната, а съюзът с Кенеди бе доказателство, че алчните им погледи се бяха насочили на юг.

Дъглас знаеше, че Камбъл бяха подбрали шестдесет млади бика от прочутите си стада с рунтави говеда с къси крака и дълги рога, които отглеждаха във високопланинските си пасища, за да ги докарат на пролетния панаир в Глазгоу. Да се отмъкне стадото, бе детска игра за Дъглас и хората му, а най-забавната част от цялата операция бе да остави незабелязано животните пред прага на Донал Кенеди. За да се промъкнат в замъка, хората на Рам Дъглас използваха един стар граничен трик — покриха се с волски кожи.

Паника обхвана обитателите на замъка Дун, когато пурпурните пръсти на зората обагриха небето в бледорозово. Как в името на всичко свято братята Кенеди щяха да обяснят наличието на стотици говеда и овце, които принадлежаха на съседите им в техните обори, да не говорим за конете и ценните бичета на вожда на клана Аргайл?

Обстановката в замъка Дъглас бе коренно различна. Макар че се надигаше буря, настроението бе празнично. Братята Дъглас поканиха циганите да ги позабавляват в чест на най-успешната им седмица.

Следван от вярната си хрътка, Рамзи Дъглас се отправи към малката поляна, където бе скрил красивата кобила. Когато наближиха мястото, ноздрите на жребеца започнаха да потрепват — бе подушил миризмата на кобилата, с която много скоро щеше да се чифтоса. Рам не го бе яздил по време на набезите, защото толкова едро и високо животно не можеше да остане незабелязано. В резултат конят бе буен и неспокоен. Рам свали юздата му, плесна го по задницата и го насочи към поляната. Затвори здраво високата порта и остана няколко минути да погледа двете великолепни животни.

— Тази вечер всички от рода Дъглас ще празнуват! — извика високо на вятъра младият мъж. — Освободи част от енергията си, която те прави толкова дяволски непокорен — засмя се, когато кобилата подскочи игриво и препусна из поляната, докато демонът на тъмнината я следваше. Рафиън се носеше с оголени зъби и въртящи се очи. — Мисля, че си намери достойна партньорка. На сутринта ще се олюляваш на краката си, приятелю!

Когато Рам и Бузер се върнаха в замъка, циганите вече се бяха разположили във вътрешния двор. Огромната хрътка разпръсна група миниатюрни кученца, после се спусна да хапе дружелюбно краката на уелските понита, докато настана истинска врява и суматоха. Само с една дума Рам повика хрътката при себе си и я отведе горе в спалнята си. Докато се къпеше и преобличаше в панталони от мека еленова кожа и чиста бяла ленена риза, кучето се претърколи по гръб и игриво замаха с крака.

— Ти си истински измамник. Правиш се на опасен звяр, а всъщност си безобиден като малко кутре — Рам погали рунтавата му глава. Огромното куче представляваше истинско противоречие. Беше способно да разкъса гърлото на голям мъж, а в същото време само една нежна дума на господаря му го превръщаше в покорно и любвеобилно животно. — Не се бой, няма да опетня репутацията ти — обеща той, без да съзнава, че кучето приличаше на него самия. Всъщност нямаше откъде да го знае, защото никой не му бе казвал нежни думи.

Циганите разположиха стоките си върху големи разноцветни одеяла, които постлаха в двора и голямата зала. Продаваха и разменяха всичко — от евтини и безвкусни, изкуствени, книжни цветя до ками, изработени от фина толедска стомана. Многобройните джунджурийки бяха с ярки цветове и екзотични форми и имаше достатъчно за всеки вкус и всяка възраст.

Децата бяха очаровани от парцалените кукли, пълни със слама, и от тънките свирки, жените — от красивите панделки, мъниста и любовните отвари, мъжете — от кожените колани, ножовете и талисманите против уроки. Любовта на циганите към живота и забавленията бе изключително заразителна. Те свиреха на гъдулки, дайрета, лютня, чиито звуци разпалваха кръвта и караха мъжете и жените да се впускат в лудешки танци. С циганите винаги бе весело, хората се смееха и забавляваха, забравили за всичко.

Рамзи нареди на слугите да изнесат бурета с бира и уиски и доволно подуши въздуха.

— Печеното говеждо на Кенеди и Хамилтън ухае много по-хубаво от нашето — смигна той на ухиления Гавин. — Нека да доведем при нас стария Малкълм — предложи на брат си.

— Лудия леърд? — неодобрително попита Колин. — По-добре е да си остане в леглото.

— Как ли пък не! — възрази Рам. — Сега, когато краката му вече не го държат, той е прикован към това легло за остатъка от живота си. Гавин, човече, донеси ми онзи стол, на който миналата година сложихме колела, и аз ще го доведа долу.

— Не само краката не го държат… той е напълно луд. Няма да е честно към самия него.

Рам разбираше колко е чувствителен Колин заради собствения си недъг, но не бе съгласен с братовчед си.

— Няма да бъде честно, ако го изключим от веселието сякаш е някой прокажен!

— Той няма да ти бъде благодарен. Никога досега в живота си не е казал блага дума никому, дори и когато беше с всичкия си — обади се Камерон.

— Доставя му удоволствие да проклина всички и всичко, но знам, че няма да е истински Дъглас, ако не се наслаждава на уискито и циганските танци. Може би ще купя една от жените да стопли леглото му тази нощ — рече Рам.

— Както е тръгнало, може би ще купиш и една за сакатия! — избухна Колин. — Всички знаем, че Черния Рам Дъглас никога не е плащал на жена в живота си — завърши подигравателно.

Гавин донесе стария дървен стол.

— Каква муха те е ухапала? — обърна се той към Колин.

— Трябва да е доста голяма — подразни го и Камерон.

— Предполагам, че ме е яд, задето не можах да участвам в забавленията през изминалата седмица — омекна Колин.

Рам го потупа по рамото.

— Тази вечер нищо не те спира да го сториш, човече. Ще има всякакви развлечения — от бой с петли до състезания по хвърляне на ножове. Иън, отиди до селото и кажи, че всички са поканени, не само момичетата. Дръмонд, кажи на кухненските прислужници, че тази вечер са свободни. Ще отида да доведа Лудия Малкълм от стаята му в кулата.

Нямаше жена в замъка, която да не искаше да й предскажат бъдещето; нямаше мъж, който да не очакваше с нетърпение да настане полунощ. Тогава всички почтени жени се оттегляха, а мургавите циганки танцуваха голи.

Две стройни и слаби момичета изпълняваха акробатични номера върху гърбовете на няколко бели понита, а малки пуделчета с огромни панделки на вратовете се щураха весело из краката на животните. Изпълнението събуди у Рам старо позабравено желание — да покаже собствените си умения. Припомни си, че като малък бе изгубил доста часове, за да се упражнява на подобни номера. Хората му го подтикваха, предизвиквайки го да се състезава с момичетата върху гърба на едно от понитата.

Обзаложиха се на кесии със сребърни монети, че няма да може да се задържи и ще падне за по-малко от минута. Рам избра много внимателно понито си, подбирайки едно с по-дълга юзда. Знаеше, че животното и човекът трябва да са в синхрон. Опитното му око бързо отличи онова от понитата, което се движеше с умерена и спокойна походка, и скочи на гърба му. Няколко минути язди бавно, за да се нагоди към ритъма на животното. После се изправи бавно върху широкия му гръб, стъпи здраво и разпери ръце. Продължи да препуска, обикаляйки двора.

Последваха оглушителни ръкопляскания и одобрителни викове не само от страна на хората му, но и от самите цигани. Рам се засмя доволно. Всъщност не бе извършил нищо особено. Всичко бе въпрос на сръчност и внимателно балансиране на тежестта. Разбира се, изискваше се доста голяма смелост, за да го направиш. Рам скочи на земята, после отново се метна върху гърба на понито и повтори номера. Помисли си, че именно в това се крие тайната на успеха във всяко едно начинание, независимо дали се отнася за плячкосване на добитък или участие във война — в смелостта да поемеш риска, но в същото време да имаш пълна увереност със собствените си способности да се справиш със започнатото. Това винаги даваше плодове!

Мъжете тъкмо издигнаха мишената за състезанието по хвърляне на ножове, когато внезапно ярка светкавица разцепи небето, разнесе се гръм и първите капки дъжд покапаха на двора. Всички се втурнаха към голямата зала, смеейки се и бутайки се един друг. Буретата с бира и уиски бяха изтъркаляни вътре, а шестима мъже вдигнаха тежката дървена мишена и я внесоха в залата. Дъждът сложи край на борбата с петли, а цялата група от дресирани кучета се втурна в замъка, душейки и скимтейки около краката на столовете.

Отначало Лудия Малкълм ги отпъждаше с бастуна си, но тъй като Колин се грижеше рога му с уиски да е винаги пълен, много скоро старият леърд се отпусна доволно назад, потропвайки по каменните плочи в такт с музиката.

От време на време избухваха свади заради някоя от прислужниците в замъка или заради някоя циганка с кръшна снага, но не се стигна до истинско сбиване. Гавин Дъглас не откъсваше поглед от една красива циганка, докато не забеляза възмутено, че Джена флиртува съвсем открито с един изключително привлекателен млад циганин. Когато започна състезанието по хвърляне на ножове, тя отметна глава и започна да насърчава циганина да покаже уменията си, особено като забеляза, че Гавин се е втренчил в нея. Мъжете Дъглас, както и воините им, бяха тренирани да си служат много ловко с различни оръжия, като се започне от мечове и кинжали, бойни брадви и копия и се стигне до дългите лъкове. От своя страна циганите използваха само ножове и бяха много изкусни в боравенето с тях.

Нито един състезател от двете страни не пропусна мишената, а неколцина от хората на Дъглас без особено усилие забиха ножовете си в окото на бичата глава. Но когато мишената бе заменена с нова, представляваща кръг от малки червени звезди, редиците на състезателите чувствително оредяха.

Хийт разполагаше с набор от осем отлично балансирани сребърни ножа, които използваше при подобни състезания, когато забавляваха благородниците. Гавин Дъглас бе решил да победи циганина и събра ножовете от войниците. Понеже бе решил да докаже уменията си не само пред красивата циганка, но и пред Джена, представянето му не отстъпи по нищо на това на Хийт и той улучи всяка една от червените звезди. Беше възнаграден от оглушителните поздравления на хората си, които се бяха обзаложили за него.

Хийт се усмихна любезно и вдигна ръка към публиката. Красивата млада циганка пристъпи напред без колебание и Хийт я накара да застане пред мишената. Момичето изправи високо глава, разпери ръце и разкрачи крака. Това бе номер, който двойката бе изпълнявала много пъти.

Всички затаиха дъх, когато Хийт взе първия нож, насочи дръжката му към неподвижното момиче и го хвърли във въздуха. Острието се заби в дървото на седем сантиметра от лявото й ухо. Тълпата ахна смаяно, когато вторият нож щръкна точно на седем сантиметра от дясното й ухо. Следващите два ножа се забиха между разперените пръсти на малките й кафяви ръце и всички изръкопляскаха възторжено. Ножовете, които се забиха от двете страни на кръста й, бяха с два сантиметра по-близо до тялото й от останалите и тълпата зарева в шумно одобрение. Седмият нож се заби между бедрата й, приковавайки червената й пола към дървото. Дръжката на ножа стърчеше подобно на дебел фалос и всички мъже, които наблюдаваха сцената, се възбудиха. Дойде ред и на гвоздея на програмата. Когато последният нож излетя от ръката на Хийт, красивата му мишена наведе глава до кръста и смаяната публика видя, че острието се бе забило там, където допреди малко бе главата на момичето.

Въздухът се изпълни с напрежение и всички погледи се извърнаха към Гавин Дъглас. Ала преди той да приеме предизвикателството, красивата млада циганка протегна ръце и се засмя звънко, отказвайки да бъде мишена на хубавия млад шотландец. Гавин се ухили добродушно, изпълнен с огромно облекчение, че състезанието е приключило. Джена докосна рамото му.

— Аз ще бъда твоята мишена — храбро предложи тя. Той се взря в чистите й зелени очи, питайки се какво, за Бога, го бе привлякло към младата циганка.

— Скъпа, не мога да ти позволя да го направиш, но разполагам с други оръжия, които на драго сърце бих изпробвал — плъзна ръка около кръста на Джена и хвърли тържествуващ поглед към Хийт. Смяташе, че е спечелил най-ценната награда, макар да бе изгубил състезанието.

В този момент Рамзи Дъглас пристъпи напред. Тъмносивите му очи блеснаха студено, когато се спряха върху красивото мургаво лице на циганина.

— Ще използвам твоите ножове, защото са идеално балансирани — изрече с измамно тих глас.

Топлите кафяви очи на Хийт се присвиха в ъгълчетата. Посочи към ножовете с изящни сребърни дръжки.

— Заповядай, ако откриеш някой смелчага, който да се съгласи да ти стане мишена.

— Тук има един с достатъчно кураж — спокойно отвърна Рам.

— И кой е той? — усмихна се Хийт, след като никой не пристъпи напред.

— Ти — просто рече Рам.

Усмивката на Хийт се стопи. Двамата мъже се оглеждаха преценяващо един друг като кучета с наежена козина. Хийт бе чувал, че заради избухливия си характер Черния Рам Дъглас се славеше с прякора Буйната глава. Бе известен и като покорител на женски сърца и победител сред мъжете, но Хийт умееше да разгадава това, което се таеше под повърхността. Този мъж притежаваше сложен и противоречив характер, беше умен и силен, макар и невъздържан и подвластен на моментни изблици. Но около него витаеше и още нещо. Циганите бяха с гореща кръв и не го криеха; Хийт се питаше дали Рам Дъглас е от същата порода, или всъщност е хладнокръвен и умее да се владее, когато пожелае. Много скоро щеше да го разбере.

С безгрижна смелост, каквато в действителност не чувстваше, циганинът подаде ножовете и пристъпи пред дървената мишена. Дъглас взе първия нож и впери пронизителен поглед в Хийт, който осъзна, че предстои игра на нерви. Дъглас го изпитваше, за да узнае до къде може да издържи. Циганинът бе озадачен. Разбираше, че в основата на съперничеството помежду им стои жена, но бе почти сигурен, че не е Зара. Дъглас притежаваше прекалено изтънчен ум и бе твърде горд, за да ревнува една циганска проститутка.

Хийт не трепна, когато първите два ножа се забиха в дървото на сантиметри от ушите му. Знаеше, че Дъглас е достатъчно уверен в собствените си възможности, за да продължи играта до определени граници. Бе сигурен, че истински трябва да се притеснява за последните два ножа, въпреки че изпита облекчение, когато всичките пръсти на ръцете му си останаха на местата след втората двойка ножове.

Третата серия ножове се забиха толкова близо до тялото му, че разкъсаха ризата около кръста му. Това бе съвсем ясно напомняне, че се намира в ръцете на Дъглас. Устата на Хийт пресъхна при мисълта за последния нож. Враждебността помежду им наистина бе причинена от жена. Хийт се помоли гордостта на Рам Дъглас да е по-силна от неприязънта му. Колко лесно би било да го лиши от мъжествеността му и после да заяви, че е било злополука — но тогава всички щяха да се усъмнят в ловкостта и умението му да борави с ножовете.

На Хийт му се искаше да се усмихне нехайно, ала устните му сякаш бяха залепнали. Устните на Рам бяха тези, които се извиха в злорада усмивка, когато ножът излетя от ръката му и се заби точно между краката на Хийт, на милиметър от слабините.

Дотук Дъглас бе победител и двамата мъже го знаеха. Ала те си приличаха повече отколкото сами го осъзнаваха. И в двамата се таеше някаква страст към самоунищожение. Кулминацията на предизвикателството бе последният нож. В този миг двамата сякаш бяха съвсем сами, все едно никой друг не съществуваше в цялата вселена. Всеки сам трябваше да вземе решение относно врага си.

Хийт се питаше дали Рам ще се прицели в сърцето му, или ще хвърли ножа над главата му. Рам от своя страна се чудеше дали циганинът ще се превие на две, или ще го предизвика, оставайки изправен.

Погледите им се кръстосаха за един безкраен миг и всеки един от тях направи съдбовния си избор. Хийт внезапно осъзна, че може да се усмихва. Устните му разкриха белите зъби и той вдигна гордо глава. В последната секунда Рам Дъглас разбра, че циганинът няма помръдне нито мускул. Ножът изсвистя във въздуха. Отряза кичур коса от главата на Хийт и се заби в дървото.

Надигна се оглушителен рев на одобрение. Членовете на клана и воините смятаха Рам Дъглас за победител. Но Рам и циганинът знаеха каква е истината. И двамата знаеха кой се бе отказал в последния момент. Все пак това бе морална победа за Черния Рам. Той знаеше, че не се бе поддал на жаждата за кръв, която би го белязала завинаги като страхливец в собствените му очи.

С напредването на нощта глъчката ставаше по-шумна. Музиката ставаше все по-силна и по-бърза. Хората се надвикваха, за да се чуят сред гръмогласните смехове, тропането на крака и лаенето на кучетата. Количеството храна и напитки, което бе погълнато, би било достатъчно, за да изхрани цяла войска за една седмица. Замъкът се огласяше от звънкия смях на мъжете и жените, които необуздано се бяха отдали на удоволствията.

Духът на Дамарис бе изпълнен с безпокойство. Отначало остана в стаята си, но смеховете и музиката на циганите най-после я примамиха да слезе в голямата зала. Докато наблюдаваше празнуващите, тя осъзна колко шокирана би била от подобно поведение преди петнадесет години, когато за пръв път бе пристигнала в замъка. Ала изминалите години я бяха научили да разбира и приема факта, че в тези хора бушува неукротима жажда за живот и удоволствия. Дамарис въздъхна печално. Тъкмо това я бе привлякло у Александър още от първия миг, когато го видя. Рамзи обичаше музиката и героичната литература, но той пазеше в тайна тази си страст. Толкова много приличаше на мъртвия й съпруг, че чак се плашеше. На пръв поглед и двамата бяха сурови, мрачни и груби, но всъщност обичаха веселието и имаха вкус към екзотичните и необикновени развлечения. Дамарис наблюдаваше две циганки, които бяха извадили картите си таро, и се заслуша в тълкуванията им за съдбата. Усмихна се тъжно. Изглежда единственото, от което младите момичета се интересуваха, бе да си намерят мъж. И тя ли е била като тях? Трябваше да признае, че от мига, в който зърна Алекс Дъглас, не можеше да мисли за нищо друго. Бе израснала сред клан от червенокоси и привличаше вниманието, защото имаше коприненомека руса коса и нито една луничка. Александър Дъглас бе най-тъмният мъж, когото някога бе виждала. Толкова тъмнокос и мургав, че още я побиваха тръпки, когато си го спомнеше. Той изглеждаше силно привлечен от крехката й, почти неземна красота. Колко глупаво бе да си избереш другар за цял живот единствено по външния вид! Въпреки това, като се замисли, човек открива, че цветовете на партньора са важни и те изпъкват и го открояват сред тълпата. На света съществуват толкова много безцветни и безлични хора и изведнъж природата създава някой с такава тъмна красота, че чак изглежда греховна. А други, които са пълна противоположност на тези цветове — като самата нея — с млечнобяла кожа и сребристоруса коса, изглеждат чисти и невинни като ангелски създания. Обаче съществуваха и ярки същества като племенницата й Валентина, с изумителни златисти очи и буйна маса пламтящи коси, жени, които мъжете обичат да имат в леглата си. Дамарис и Александър бяха фатално привлечени един от друг, а тя се боеше, че от деня, в който Тина се бе появила в замъка Дъглас, същото се бе случило и между племенницата й и Рам. За щастие помежду им бяха лумнали искрите на омразата.

Призракът на Александър я наблюдаваше, притаен в сенките на една амбразура. Колко прекрасна изглеждаше тя! Сърцето му се изпълни с болезнен копнеж, когато си припомни първата нощ, която бяха споделили. Изящното й тяло и млечнобялата кожа контрастираха толкова смайващо до мургавите му гърди и ръце, покрити с гъсти, черни косми. Изглеждаше светотатство да слеят телата си, да се отдадат един на друг — все едно дяволът обладаваше ангел. И въпреки това дивото привличане помежду им ги възбуждаше и изпълваше с такава нужда, издигаше ги до такива висоти на насладата, че бяха обречени един на друг.

Александър не можа да се сдържи и приближи към своята любима.

— Дамарис — промълви той.

Духът й започна да избледнява, после изчезна.

— Дамарис! — извика настойчиво, макар да знаеше, че е напразно. Тя никога нямаше да признае съществуването му.

— Кой е там? Какво искаш? — това бе гласът на старата циганка Мег.

— Аз съм Александър Дъглас! Можеш ли да ме видиш? Можеш ли да ме чуваш? — властно попита той.

Старицата се изправи и протегна съсухрената си ръка. Усети как въздухът около нея се раздвижи и повя хлад.

— Не можеш да ме видиш, но ме усещаш, нали? Господи, само да можех да вляза във връзка с теб. Дамарис е моята съпруга. Аз не съм я убил! Ела с мен… ще ти покажа портрета й.

Погледът на старата Мег обходи залата, сякаш търсеше нещо. Не бе сигурна какво точно. Затвори очи и се остави на другите сетива да я водят, а най-вече на шестото си чувство. Обиколи бавно помещението, а умните й очи не пропуснаха нищо. Спря пред Лудия Малкълм. Той размаха бастуна си.

— Отвратителна циганка! Махай се оттук!

Старата Мег се отдръпна, уплашена не от думите му, а от злото, което усещаше, че витае около него. Нещо от отдавна забравеното минало раздвижи паметта й. Тя бе неволно замесена в отравянето, случило се преди много години тук, в замъка на Дъглас. На времето го бе изтласкала от съзнанието си — нямаше причина да изпитва жал и симпатия към някой Кенеди. Беше се съюзила с дявола. Размени отровата срещу солидна сума сребро. Бе свикнала да живее с девиза на циганите: „Не чувствай вина за нищо!“

Колин Дъглас напълни рога на Малкълм и хвърли извинителен поглед към старата Мег. После потупа с пръст по челото си, за да покаже, че мъжът е луд. Старицата се отдалечи. Искаше й се да обиколи наоколо. Александър застана до нея, когато тя приближи към подножието на стълбите. Съсредоточи силите си, за да я накара да тръгне нагоре, макар да бе разбрал, че волята на циганката е не по-малко силна от неговата. Обезкуражен, той се понесе по стълбите. Старата Мег го последва.

Александър се спря пред спалнята на съпругата си. От смъртта си никога не бе престъпвал този праг, никога не бе нарушавал убежището й. За разлика от него Мег не изпитваше подобни скрупули. Костеливата й ръка завъртя дръжката на вратата, пристъпи вътре и се закова пред портрета на Дамарис.

— Художникът е свършил добра работа, но тя бе красива не само отвън, а и отвътре.

— Махай се!

Александър се завъртя. Радост заструи от него, също като слънчевите лъчи от слънцето.

— Дамарис… ти ме виждаш. Петнадесет години ти сякаш гледаше през мен, но аз никога не се отказах!

— Тези петнадесет години трябваше да ти бъдат достатъчни, за да разбереш какви чувства изпитвам към теб, дяволско изчадие!

Очите му искряха от щастие.

— Ти си ми сърдита!

— Сърдита? Аз те мразя, ненавиждам те, презирам те, отвращавам се от теб!

— Обичам те, Дамарис! — заяви духът на Александър.

— Проклинам те навеки! — врече се призракът на Дамарис и изчезна.

Старата Мег протегна пръсти, за да докосне момичето на портрета. Усещаше, че въздухът в тази стая е наситен с противоречиви и объркани чувства. Сега споменът й се избистри. Значи това бе момичето на Кенеди, което се бе омъжило за един Дъглас — опасна и смъртоносна комбинация. И двата клана бяха нетърпимо горди.

— Не докосвай този портрет или адът ще се стовари отгоре ти — прозвуча дълбок и властен глас.

Старата циганка се извърна и видя Рам Дъглас. Зара се бе спряла нерешително в коридора, предполагайки, че са хванали Мег да краде.

— Двойното убийство ще остави своя отпечатък, докато справедливостта не възтържествува — рече Мег.

— Това бе убийство и самоубийство. Имаше справедливост. Кучката бе невярна. Алекс Дъглас се самоуби преди отмъстителните ръце на Кенеди да го настигнат. Слизай долу, преди да съм те обесил за кражба.

Устните й се извиха в презрителна усмивка. Припомни си, сякаш бе вчера, как продава отровата на същия този мъж, който сега стоеше с толкова надменен и властен вид пред нея. Тогава той бе буен и безразсъден младеж на около шестнадесет години. Много скоро след това лорд Александър Дъглас умря и Черния Рам стана новият господар.

— Пази се, Рам Дъглас. Посетителите от другия свят притежават такава сила, че могат да те унищожат заради лъжите ти.

Рам се изсмя подигравателно.

— Хайде, призови мъртвите, заповядай им да се материализират. Твоите свръхестествени сили не ме плашат, жено!

— Не твърдя, че притежавам свръхестествени сили, но имам шесто чувство — насочи поглед към Зара. — Забавлявай се, докато се съмне. Това е последният път, когато ти е разрешено да пилееш семето си напразно.

Намекваше за смърт или за брак и той не бе сигурен кое бе за предпочитане.

— Ако предвещаваш, че скоро ще попадна в брачната клопка, значи шестото ти чувство ти изневерява, жено. Сигурно виждаш оковите, в които ще заповядам да те оковат. Напусни това място, докато още имаш сили да дишаш.

Мег сведе клепачи, затваряйки прозорците към душата си. Не бе благоразумно да заплашва този мъж. Той не би се спрял да извърши още едно убийство.