Вирджиния Хенли
Лудетина (2)

Глава 2

На около петдесетина километра от замъка на Роб Кенеди — Черния Рам, лежеше на пода в голямата зала и хвърляше зарове заедно с братята си и някои от воините си. Бузер, неговата свирепа голяма ловджийска хрътка, се бе изтегнала в краката му пред огнището.

Пламъците осветяваха мургавото лице на Рам и хвърляха зловещи отблясъци върху суровите му черти.

Рамзи Дъглас имаше остри скули и тъмносиви очи, с гъсти извити черни вежди над тях, които му придаваха заплашителен вид. И наистина, когато се ядосаше, Рам Дъглас ставаше по-страшен и от дявола. Ала тази вечер изглеждаше в добро настроение, увлечен в играта.

Помещението бе доста шумно, но това бе нещо съвсем обичайно. Жителите на пограничните райони на Шотландия приличаха на банда свадливи, гръмогласни и похотливи грубияни и разговорите им винаги напомняха кавга. Отнякъде се разнесе пищене на гайда и Камерон, най-младият Дъглас, запя цинична песен:

„Ура, ура, първи май, да любим момите в полето!“ По-нататък думите ставаха все по-неприлични и към напева се присъединиха и двама от братовчедите му.

Бузер се изправи, протегна се и реши, че компанията е прекалено пияна, за да забележи някой отмъкването на остатъците от обилната вечеря.

Огромното животно се подпря с две лапи на масата и загриза голям кокал с острите си зъби. Един от прислужниците се опита да го прогони, но звярът наостри уши, а от гърлото му се изтръгна застрашително ръмжене. Слугата се отдръпна, награждавайки кучето с обидни епитети, докато Бузер невъзмутимо продължи да опустошава съдържанието на подносите.

Гавин, също толкова мургав като Рамзи, но по-хубав и с по-малко свиреп вид, изгледа замислено брат си.

— Искаш ли да увеличим залозите, за да пораздвижим играта?

— Защо не? — лениво отвърна Рам.

— Ще заложиш ли Джена? — дръзко попита Гавин.

Иън и Дръмонд, капитани на два от корабите на Дъглас, се спогледаха многозначително. Черния Дъглас не бе от мъжете, които споделят каквото и да било, да не говорим за жената, която топли леглото им.

Рам Дъглас развеселено повдигна вежди.

— Срещу какво? — попита той.

Очите на Гавин блеснаха.

— Срещу моя сокол — знаеше, че Рам отдавна се възхищава на великолепната птица.

— Защо не? — сви рамене Рам.

Гавин много добре знаеше, че шансът да го победи на зарове е твърде малък, но нищо не му струваше да опита.

Затова изненадано примигна, когато брат му хвърли тройка. Усети как кръвта закипя във вените му. Изглежда този път съдбата бе на негова страна. После разумът му надделя и той обвинително изрече:

— Ти загуби нарочно, човече.

Рам се изправи на крака и се протегна.

— Няма такова нещо — печалбата ти е съвсем заслужена. Желая ти да й се насладиш докрай. Е, аз излизам.

Гавин Дъглас озадачено го изгледа.

— Мислех, че утре ще доведеш конете от планината.

— Тръгвам призори — отвърна Рам, — а има още осем часа до изгрев-слънце. — Смигна на брат си и взе кожения си елек.

Гавин остана загледан след него, после се обърна към Камерон:

— Той току-що изгуби на зарове и проигра Джена. Подозирам, че го направи нарочно. Защо, по дяволите, ще го прави?

Черните вежди на Камерон се свъсиха недоумяващо. Но след миг си припомни нещо.

— Циганите! Тази вечер циганите се връщат от долината на Галоуей!

 

 

Тина се преоблече в топъл зелен костюм за езда, измъкна се безшумно от замъка и се запъти към конюшнята. Погледна към тънкия сребрист сърп на луната и потръпна. Помисли си, че нощта е идеална за езда. Отвори вратите на конюшнята, пристъпи вътре и ноздрите й се свиха от острата миризма на коне, сено и тор, която изпълваше полутъмното помещение. Ала преди да направи и три стъпки, девойката се спря, сепната от десетината мъже от клана Кенеди, които оседлаваха конете си. Момичето и мъжете си размениха смутени погледи. И двете страни знаеха, че са заловени да вършат нещо нередно.

— О, вие отивате на езда! — смаяно ахна Тина. Всичките й инстинкти й бяха крещели, че те замислят да се измъкнат през нощта, но бе предположила, че ще изчакат заминаването на баща й.

— Ама че си глупачка! Разбира се, че не отиваме на езда — отрече Донал. — А ти накъде си се запътила, по дяволите, та се промъкваш така потайно?

Тя не обърна внимание на въпроса му.

— Знам, че излизате на езда. Никой от вас не е облякъл носията на Кенеди, а луната е само за нощна езда!

Донал възседна коня си. Дънкан и останалите от клана го последваха.

— Тина, въображението ти е прекалено развихрено. Отиваме до Глазгоу. Върни се в замъка, момиче, преди да си си навлякла някоя беда.

— Дънкан, накарай Донал да се съгласи да дойда с вас! Ще правя всичко, каквото ми кажете. Искам да ви помогна.

— Ти никога досега в живота си не си правила това, което ти казват — сряза я Донал.

— И аз също съм Кенеди! — избухна девойката. — Искам да дойда, искам да ви помогна!

Дънкан се наведе и поверително изрече:

— Тина, ние отиваме в публичния дом в Глазгоу. Как ще ни помогнеш? Може би ще държиш запретнати полите на момичета?

Грубите думи я накараха да се изчерви. Остана загледана след тях, докато препускаха покрай нея в тъмната нощ.

 

 

Валентина всъщност много се зарадва, че братята и братовчедите й пришпориха на север към Глазгоу. Тъй като тя пое на изток, нямаше опасност отново да се натъкнат един на друг.

Циганите обикновено издигаха своя лагер на около десетина километра покрай брега на река Еър. Тина не се страхуваше да язди в тъмното. Притесняваше се единствено красивата й кобила да не стъпи случайно в някоя дупка на язовец и да се нарани, затова препусна в лек галоп към вълнистите склонове.

По хълмовете се белееха овце и новородени агнета, пуснати на свобода от кошарите, за да прекарат първата пролетна нощ на открито. Беше последният ден на април 1512 година. Тина чуваше ромоленето на реката и плисъкът на водата, бълбукаща покрай скалите и речните камъни. Наблизо се разнесе познатият вой на лисица. Беше нощ, изпълнена с обещания и магия. Нощ, която я караше да се радва, че е жива, че усеща полъха на вятъра в косите си и гладките и мускулести хълбоци на коня между коленете си.

Тина се потопи в нощта. Утрото, помрачено от надвисналата заплаха за брак и съпруг бе на хиляди километри от нея, ала когато дойдеше, щеше да го посрещне с гордо вдигната глава. Тя щеше да диктува условията.

Дълго преди да стигне до долината, девойката съзря лагерните огньове, а след това и силуетите на каруците с платнища, приютили мургавите номади.

В края на лагера, под дърветата стоеше огромен черен жребец. Ездачът му се наведе, за да помогне на една млада циганка да се качи на коня зад него. Червените й поли се вдигнаха нагоре, разкривайки дългите й голи крака, които тя предизвикателно уви около силните мускулести бедра на мъжа. Чувствена тръпка разтърси Зара, когато тялото й се притисна към неговото. Всичко у този мъж бе тъмно и твърдо. Брадичката му бе упорито извита, а главата му се издигаше гордо и надменно над широките и мощни рамене. От главата до петите бе облечен в черно. Жакетът и високите до коленете ботуши бяха изработени от мека черна кожа. Зара потръпна при мисълта за опасния и безмилостен мъж пред нея, известен като Черния Рам. От всички мъже, които бе познала — а мъжете бяха нейния занаят, — той бе единственият, над когото не можеше да властва в леглото.

Той внезапно се наведе напред, отпусна ръка върху лъка на седлото и се загледа напрегнато в младата жена с пламтящи коси, които се стелеха по раменете й. Непознатата препускаше право към лагера. Яздеше по мъжки, нещо нечувано за една жена. Скочи от коня си и се втурна с разтворени ръце към един млад циганин. Мелодичният й смях огласи нощта.

— Хийт! О, Хийт, колко ми липсваше!

Рам не откъсваше поглед от изпълненото с живот същество и видя как мъжът я вдигна високо и я завъртя във въздуха.

— Коя е тя? — попита. Гласът му бе нисък. Изобщо не се опита да прикрие интереса си към непознатата красавица.

— Не знам — излъга Зара. — Вероятно нечия съпруга, зажадняла за забранения плод. Във всеки случай по-добре не се заглеждай по жените на Хийт, освен ако не искаш да усетиш острия му нож в ребрата си.

Рам се усмихна. Съвсем очевидно бе, че Зара ревнува. Харесваше много младата циганка, ала по-разумно бе да не се опитва да го заплашва.

— Ще ти хареса ли да ме последваш пешком до замъка Дъглас? — меко попита той.

— А какво те кара да си мислиш, че изобщо ще те последвам? — изсъска Зара, макар че дяволски добре знаеше, както и той, че би го последвала дори в ада!

 

 

Хийт и Валентина оживено споделяха какво им се бе случило, откакто се бяха видели за последен път. През лятото циганите бяха отпътували далеч на север чак до Инвъреъри, който се намираше високо в планините, а зимата бяха прекарали в Карлайл, в Англия, където климатът не бе толкова суров. Освен това бяха посетили старата столица Стърлинг, а след това и новата — Единбург, докато кралят и дворът се намираха в резиденцията.

Тина имаше хиляди въпроси към него, като се започне от новините около граф Аргайл Камбъл и се стигне до нейната роднина, за която се носеха слухове, че е новата любовница на краля.

— Истина ли е, че тя е била любовница на Арчибалд Дъглас, омразния граф на Ангъс? — с ужас в гласа попита Тина. — Нищо чудно, че е потърсила закрилата на краля.

— Името Дъглас винаги се произнася със страх, но все пак аз мисля, че Шотландия би трябвало да се бои много повече от Аргайл. Той възнамерява да погълне цялата страна.

— Хийт, Дъглас се намират на по-малко от петдесет километра оттук. Владеят всички земи покрай границата.

— Скъпа, не е чак толкова лошо, че те са силни. След като кралят посочи Дъглас за главен наместник на граничните райони, англичаните осъзнаха, че не могат безнаказано да нападат Шотландия. През изминалата зима не съм чул за значителни набези и от двете страни.

— Е, това наистина са добри новини — засмя се девойката. — Сега ние, шотландците, ще можем да възобновим нападенията помежду си — наклони глава и се вгледа в топлите кафяви очи на Хийт. — Не отговори на въпроса ми за лейди Кенеди.

Циганинът се усмихна и белите му зъби блеснаха в мрака.

— Да върви по дяволите, лейди Кенеди! Какво ново има около лейди Валентина Кенеди?

— Новините са изцяло лоши — подразни го тя. — Един мъдрец ме боли, а докато говоря, брачната примка се затяга около врата ми.

В очите му светнаха развеселени искрици.

— Винаги можеш да избягаш с циганите.

— Някой ден може и да го направя — пламенно изрече младото момиче.

— Ела с мен, старата Мег ще ти даде нещо, което да успокои болката ти.

— О, да! Освен това може да ми предскаже и бъдещето! — ентусиазирано възкликна Тина.

Фургонът на старата Мег бе един малък оазис, отделен от света. Отвън бе боядисан в наситено червено и черно, а вътре бе пълен с всевъзможни джунджурийки, събирани по време на дългия й скитнически живот. Тя предсказваше бъдещето, правеше магии и раздаваше лекове за всякакви човешки страдания и болежки. От тавана висяха изсушени билки, от които се носеха остри миризми, а стените бяха скрити зад прашни дървени лавици, наблъскани с глинени гърнета, купички и дървени кутии, съдържащи най-различни прахове, балсами и всякакви отвари, та дори и изсушени тъкани от всякакви животни. Над малката кръгла маса висеше полирана до блясък масивна бронзова лампа, хвърляща призрачно червеникаво сияние върху вълшебната стъклена топка и разхвърляните карти таро.

Мег, хитра стара циганка, бе забогатяла навремето покрай тайните помятания на благородните дами, изпаднали в затруднено положение. Когато посещаваше кралския двор, винаги си имаше доста работа.

Тя не поздрави Тина, когато девойката изкачи стълбичката, водеща към вътрешността на фургона, но й приготви отвара за зъбобола й. Хийт бе неин внук. Майка му бе умряла при раждането му.

— Мег, ще ми предскажеш ли бъдещето? — с надежда попита Тина, щом приседна край тясната масичка и отпи с неохота от блудкавата отвара на старата циганка.

— Ще те чакам при огъня — рече Хийт, който стоеше с приведена глава, за да не се удари в ниския таван.

Старата Мег стисна устни и обви стъклената топка със сухите си кокалести пръсти, но след минута мълчание отсече:

— Тази нощ звездите не са благоприятни за гледане. Нищо не мога да ти кажа!

Тина впери поглед в очите на старицата, опитвайки се да наложи волята си.

— Мег, зная, че можеш да четеш картите.

Циганката присви устни. Не одобряваше приятелството между внука си и това своенравно и разглезено момиче. Нямаше причини да изпитва любов към представителите на клана Кенеди.

— Прекръсти дланта ми със сребро — заповяда тя и подаде обезформената си ръка.

Тина постави три сребърни монети върху мръсната длан и затаи дъх, докато разбъркваше картите, които Мег й подаде. Затвори очи и си намисли желание, както я бяха научили, после върна тестето на гледачката.

Първата карта се оказа Императора. Мег обясни значението й:

— Един тъмнокос властен мъж е седнал на трон. Задната и страничните облегалки на този царски трон са издялани като глави на овни. В дясната си ръка той държи Кръста на живота, египетски символ. Върху дясното му рамо има друго изображение на глава на овен. Зад него се издигат голи планини. Картата на Императора е картата на земното познание. Този мъж се подчинява най-вече на разума си, а не толкова на чувствата — защото той представлява закона и властта. Оголените планини показват неговата мощ. Той е непреклонен и пълновластен господар. Роден е за водач, а не за подчинен. Той се радва на властта си и управлява с желязна ръка.

Мег обърна втората карта. Беше Императрицата. Старицата описа значението на картата:

— Една красива жена носи корона с дванадесет звезди. От едната й страна се вижда сърцевиден щит със знака на Венера. Пред нея се простира поле с узряла пшеница, а зад нея се виждат три разцъфнали дървета. Това е Афродита, богинята на любовта. Тази карта е знакът на плодородието. Двата пола са слети в едно цяло. Това се тълкува като осъществяване на любовните потребности. Тя представлява небесата на земята, Райската градина, дверите към земните наслади и съкровените радости.

Мег взе картата, изобразяваща Пажа с мечовете.

— Младежът стиска в ръката си меч. Заобиколен е от облаци. Той трябва да докаже мъжествеността си с битка. Прибягва до агресивността, за да потисне съмненията си — Тина веднага си помисли си брат си Дейвид. Затаи дъх, когато Мег обърна втората карта с мечове, защото знаеше, че това са най-лошите карти в колодата. Това бе картата с Петте меча.

— Един мъж носи върху рамото си два меча, още един в дясната си ръка и гледа с презрение към двете унили фигури, чиито мечове лежат на земята. Небето е потъмняло от буреносни облаци. Този мъж закриля другите и е истински воин — безпристрастен и безчувствен. Тази карта означава, че ще загубиш нещо; ще има скъсване и раздяла с хора, които те обичат.

Тина с облекчение видя, че следващата карта е тази на Седемте жезъла, но обяснението на Мег прозвуча злокобно.

— Седемте жезъла подсказват за някаква промяна. Тази карта означава, че трябва да се пазиш от предстоящи беди. Трябва да си твърда и непреклонна и смело да посрещнеш всякаква съпротива, защото промяната означава развитие и живот.

Следващата карта бе тази с Четирите чаши и Тина облекчено си отдъхна. Мег продължи:

— Един мъж се е облегнал на едно дърво, а ръцете му са скръстени пред гърдите. Една ръка му поднася чаша, докато други три чаши са наредени пред него. Младият мъж не поема протегната му чаша, по-скоро обмисля дали да го стори. Картата е знак на любовното ложе, на насладата, на неустоимите плътски копнежи.

Мег обърна седмата и последна карта. Младото момиче ахна смаяно; това бе картата на Десетте меча. Старата циганка не каза нищо. Тина не се нуждаеше от обяснение — съвсем ясно виждаше един мъж, проснат върху земята, а от гърба му стърчаха дръжките на десет меча. Над него се бе ширнало мрачното небе.

Мег припряно събра картите.

— Тази карта има много значения; всичко изглежда черно.

— Моля те, разтълкувай ми всичко като цяло — рече Тина, събрала цялата си смелост. — Ще се сбъдне ли желанието ми?

— Да — отвърна без колебание Мег.

Тина въздъхна облекчено. Макар да имаше някого наум за свой бъдещ съпруг, си бе пожелала през тази година да не се омъжва.

— Картите говорят сами за себе си. Ти ще се забъркаш с тъмнокос мъж, чийто символ е овенът. Той ще властва над теб. Императрицата… това си ти. Тъмният мъж ще ти донесе чувствена наслада и ще задоволи сексуалните ти нужди; ти ще бъдеш оплодена.

Тина реши, че нищо от това няма да стане, след като желанието й щеше да се сбъдне, а тя си бе пожелала да не се омъжва.

— Пажът с мечовете — това е някакъв младеж, който ти е много близък. С него ще започне цял наниз от беди, една от друга по-зловещи. Петте меча означават, че ще има битка и борба, кръвопролитие, което ще завърши с раздялата ти с хората, които обичаш. Седемте жезъла потвърждават тази промяна и те предупреждават да отстояваш твърдо волята си, но Четирите чаши показват, че ще получиш предложение и решението ще бъде само твое.

— А последната карта? — настоя младото момиче. Мег се вгледа в тъмнокосия мъж, проснат на земята с десет меча, забити в гърба му. Нейният любим Хийт беше тъмнокос и мургав. Впи пронизващ поглед в Тина.

— Ще настане ден, когато ще предпочетеш да си мъртва! — зловещо предрече старата циганка.

Тина усети как нещо се раздвижи до крака й под масата и скочи.

— О, какво е това? — извика, повдигна края на покривката и надникна отдолу. Видя една голяма костенурка, върху чиято черупка блестеше голям червен скъпоценен камък. — Това рубин ли е? — изумено попита девойката. — Не се ли страхуваш, че някой ще открадне костенурката ти? — попита и прокара пръст по камъка.

Мег презрително изви устни.

— Този камък е прокълнат. Всеки, който го докосне, ще изпита огромна болка и тъга!

Тина я погледна и внезапно цялото й оживление се стопи. Циганката се опитваше всячески да я сплаши. Не съществуваха такива неща като проклятия. На този свят всеки сам бе отговорен, за щастието си или за сполетелите го нещастия.

— Много обичаш да дразниш и да плашиш хората, Мег. Благодаря ти за отварата. Болката в зъба ми напълно изчезна.

Излезе от фургона и отиде да се сбогува с Хийт, за да успее да се върне в Дун преди някой да открие отсъствието й.

— Ще ме заведеш ли утре вечер да видя огньовете на Белтейн?

Зъбите му блеснаха.

— Нима имам избор? Ако ти откажа, ти ще отидеш сама — вдигна я и я нагласи върху седлото.

— Татко отплава утре — довери му Тина. — Ще мога да остана през цялата нощ!

 

 

Рамзи Дъглас префуча в галоп по подвижния мост на замъка си. След него пазачът побърза да го вдигне и спусна желязната решетка, за да не може външен човек да проникне зад високите порти. Пазачите бяха дали на господаря си прозвището Буйната глава, защото винаги яздеше като вихър, дори и когато на седлото му имаше жена.

Зара изтича по стълбите, изпреварвайки Рамзи Дъглас. Вдигнатите й високо поли разкриха изящни глезени и стройни голи крака. Рам я последва с факла в ръка, чийто пламък трептеше и пращеше, хвърляйки дълги сенки върху грубите каменни стени на замъка.

Внезапно на горното стъпало се появи още един мъж с горяща факла. Той се отдръпна с леко залитане, след като ги поздрави с кратко кимване. Рам пъхна факлата си в желязната скоба на стената до вратата на стаята си и Зара влезе в просторното помещение, в което за пръв път бе пристъпила миналата пролет. Рам запали лампата, а тя се обърна към него с предизвикателно нацупени устни.

— Той ме мрази! — заяви младата жена.

— Колин не мрази никого. Той е твърде мек и слабохарактерен, за да проявява толкова силни чувства.

— Погледна ме с отвращение — не съм сляпа.

Рам й се ухили.

— Този поглед беше предназначен за мен. Моят братовчед не одобрява тичането ми след жените. Ако зависеше от него, вече щях да съм женен, заобиколен от синове, които да ме наследят. Между другото, това е желанието и на целия клан.

Тя пристъпи към него, обви ръце около шията му и прошепна:

— Подозирам, че в този замък се слуша само твоята воля и ничия друга.

Младият мъж я изгледа равнодушно.

— Правилно подозираш — макар че вече бе доста късно, той изглежда не бързаше и Зара се почувства засегната.

Погледът му се плъзна по малките й щръкнали гърди, които мигом се втвърдиха, после се вдигна към леко дръпнатите й очи, свидетелство за екзотичните й предци.

— Загуби ли другата обеца, която ти дадох? Или вече си я заложила?

Тя го стрелна предизвикателно.

— Това беше първото истинско злато, което съм спечелвала досега. Ще го пазя завинаги — на място, което ми е най-скъпо.

Пленителната циганка говореше със загадки, а нито му беше времето, нито пък имаше търпение за женски приказки. Отблъсна я от себе си, за да свали черния, кожен елек. Очите й се разшириха, когато видя ризницата отдолу. Движенията му бяха толкова гъвкави и плавни, че изобщо не бе помислила, че носи тежки доспехи. Ала Черния Рам имаше много врагове и трябваше да се пази.

Той свали ленената риза, ботушите и кожените си панталони. Очите на Зара светнаха жадно при вида на великолепното му тяло. Самата тя носеше само пола и блуза. Пръстите на Рам изхлузиха блузата през главата й.

— Нека сега да те погледна — рече младият мъж, докато я държеше на една ръка разстояние от себе си.

Върхът на езика й облиза бавно чувствените й устни, тя вдигна полата до брадичката си и гордо се изпъчи пред него. Тъмните му очи мигом се оживиха, когато видяха триъгълника от черни къдрици.

— Господи! — задъхано прошепна Рам. — А аз си мислех, че съм видял всичко!

Другата златна обеца от чифта бе забодена на върха на нейната женственост.

— Това ми осигурява много повече клиенти, отколкото мога да обслужа. Аз съм най-високо платената проститутка в Шотландия, по-известна от всяка друга. Кралят беше във възторг.

— Кралят? — подсвирна Рам. — Как сме двамата в леглото?

Тя изхлузи полата си и я захвърли на пода.

— Кралят не е лишен от талант на любовник, но ти определено имаш по-дълъг… жезъл!

Рам изръмжа доволно и я вдигна високо във въздуха, сякаш бе лека като перце. Хвърли я върху голямото легло и се просна до нея. Пръстите му опипваха златната обеца.

— Големината й е такава, че един мъж да може да мине през нея, преди да влезе през вратите на рая — промълви Зара и разтвори широко колене. Златната халка се залюля над пулсиращата и влажна женственост.

— Тогава си имала неподходящи любовници, моя дива циганко. Както виждаш, съм твърде голям, за да мина оттам. Обаче, ако настояваш да си играем игрички, предполагам, че ще намеря и други приспособления, които да се промушат през халката.