Вирджиния Хенли
Лудетина (15)

Глава 15

Когато на следващата сутрин Ангъс и ескортът му бяха готови да потеглят, графът изпрати съобщение на Рамзи, молейки го да язди заедно с него. Смяташе, че моментът е удобен, за да го осведоми за брачните си намерения спрямо него. Обаче узна, че Рам Буйната глава е тръгнал късно през нощта, съпровождан от войниците си, оставяйки в Стърлинг само братята си и Колин.

Гавин се присъедини към ескорта на графа, който обикновено наброяваше стотина души. Той нямаше представа, защо Ангъс се нуждае от Рам, но видя как сви недоволно устни при вестта за заминаването на Рамзи.

— Не може ли Колин или Камерон, или аз да ви услужим, милорд?

— По заповед на краля трябва да пътувам с Аран и проклетия Хамилтън, за да се опитам да оправя хаоса, който сте причинили с вашите набези. Кажи на Рам, че ще се видя с него в Дъглас утре вечер!

Гавин се вторачи тревожно в безмилостния граф. Думите му не предвещаваха нищо добро.

 

 

Патрик Хамилтън решително се запъти към конюшните. Не биваше да кара баща си, адмирала, да го чака. По заповед на краля те трябваше да потеглят заедно с графа на Дъглас, за да покажат, че са единни.

Нан Хауард го повика нетърпеливо, когато той се появи в градината с билките, за да се сбогува с нея. Сестра й Кейт, която не бе забелязал, защото се бе навела, за да откъсне стръкче мащерка, се изправи и по изражението на лицето й Патрик разбра, че го очакват неприятности. Младият мъж се намръщи. Инстинктите му го предупреждаваха да се махне час по-скоро.

— Патрик, няма смисъл да извъртам — рече Нан. — Ще ти го кажа направо — опасявам се, че съм бременна.

Той преглътна, усещайки как капанът щраква острите си зъби.

— Господи, не можеш да ме обвиниш, че аз съм бащата!

Нан стисна очи, сякаш да възпре напиращите сълзи, а Кейт заговори вместо нея:

— Ако искаш, може и да отричаш. Но ти спа с нея и аз съм свидетел.

— Спах и с двете ви! — чак сега разбра, че Нан го бе примамила изкусно в капана, изкушавайки го да се люби едновременно с нея и със сестра й. Какъв лековерен глупак е бил! Няма нищо по-измамно от една уличница, освен ако са две — две английски курви!

— Сгоден съм за лейди Валентина Кенеди — сковано изрече младият мъж.

— Не, още не си — възрази Нан.

— И е по-добре да не бързаш да се обвързваш с нея — предупреди го Кейт. — Кралицата ще побеснее, когато разбере, че си обезчестил една от придворните й дами!

— Отърви се от бебето! — избухна Патрик, преди да осъзнае, че тъкмо това бе целта на тази безсрамница — да се омъжи за наследника на Аран.

 

 

Тина яздеше към Дун в прекрасно разположение на духа. Сватбата в Стърлинг бе вълнуващо и интересно развлечение. Младоженците бяха на път за Касъл Кенеди в Уигтън, а голяма част от прислужниците на Камбъл придружаваха младоженката. Донал разполагаше с не по-малък брой слуги, а освен това бе решено, че част от арендаторите на Дун ще се преместят за постоянно в новото му имение.

Арчибалд, граф Касилис, пътуваше за Дун заедно със семейството, а Роб — подозрителен както винаги — се питаше дали зад това не се крие някакъв таен мотив. Тина бе в блажено неведение за това, което я очакваше и което завинаги щеше да промени живота й.

Когато се сбогува с Меги, й обеща, че много скоро ще й дойде на гости; после препусна с леко сърце към дома — искаше да бъде първата, която ще влезе в двора на замъка.

Най-напред Ейда подметна, че нещо витае из въздуха. Когато Тина влезе в спалнята си, прислужницата й вече бе приключила с разопаковането на дрехите й.

— Нещо се мъти — каза тя, докато окачваше последната рокля в гардероба. — Арчибалд се е уединил с баща ти. Зърнах Роб, когато отвори вратата. Никога не съм го виждала толкова мрачен. Избута Елизабет в стаята и затвори вратата с трясък. Още са там.

— Сигурно е нещо важно. Иначе първото нещо, което прави баща ми, когато се прибере в Дун от пътешествие, е да се наслади на разкошните ястия на господин Бюрк — почеса се замислено по брадичката. — Сватбата мина гладко и младоженците са на път към Касъл Кенеди. Значи не се отнася до тях.

Ейда кимна в знак на съгласие.

— От мига, в който напуснахме Стърлинг, графът се държи доста странно. Сякаш нещо голямо е заседнало на гърлото му и заплашва да го задуши, ако не го изплюе час по-скоро.

Отвън се разнесе конски тропот и двете жени забързаха към прозореца.

— Това е Касилис. Тръгва си! — смаяно възкликна Тина. Усети как космите по врата й настръхнаха. Във въздуха витаеше нещо застрашително и тя усещаше, че все повече и повече приближава към нея.

На вратата се почука и един от прислужниците им предаде, че лорд Кенеди ги очаква. Незабавно. Поведе ги към стаята на първия етаж, която Роб използваше за делови срещи. Тина впери очи в майка си в мига, в който пристъпи в стаята. Елизабет изглеждаше така, сякаш току-що някой я бе ударил през лицето. Вратата се отвори отново, за да пропусне Бет и Кърсти.

Елизабет избухна в сълзи при появата им. Ейда понечи да отиде при нея, но Роб застрашително процеди:

— Остави я! — лицето му бе зачервено от едва сдържан гняв. — След като приключим, ще трябва да се грижиш за още няколко изпаднали в истерия жени. По-добре всички да седнем.

Жените покорно насядаха по разположените в полукръг столове. Погледът на Роб Кенеди обходи присъстващите и Тина разбра, че този път баща й няма да търпи никакво прекъсване.

— Чумата да тръшне цялото ми потомство. Изглежда съм топлил змии в пазвата си! Само да обърна гръб на Дун и сякаш адът се стоварва отгоре му. Не съм аз този, на когото трябва да благодарите за това, което ви очаква — благодарете на братята си!

Елизабет захлипа, но Роб й хвърли унищожителен поглед. Риданията й замряха, макар сълзите да продължиха да се стичат безпомощно по лицето й.

— Кучите синове са организирали набези, разпалвайки старата вражда между Кенеди, Камбъл, Хамилтън и Дъглас — нещо, което кралят няма намерение повече да търпи. Призовал е главите на клановете и им я заявил, че ако незабавно не подпишат договори за приятелство и сватбени споразумения, ще започне да беси виновниците. Ние положихме начало на сдобряването с брака между Камбъл и Кенеди и засега проклетия Аргайл няма да ми виси заплашително над главата. Но това е само началото! В най-скоро време ще трябва да има още две сватби — хвърли свиреп поглед към Тина. — Всеки момент можеш да очакваш предложение за брак от Патрик Хамилтън. Не само ще го приемеш без увъртания, но ще паднеш на колене и ще благодариш на Бога, задето си извадила такъв късмет да се омъжиш за наследника на Аран!

Тина се изчерви. Ако имаше нещо, което не понасяше, това бе да й заповядват. Отвори уста, за да заговори, но Ейда я дръпна предупредително за ръкава. Девойката погледна към баща си и когато видя лицето му, разбра, че е по-добре да мълчи. Лицето на баща й бе придобило морав оттенък, а когато заговори, Тина имаше чувството, че думите му се забиват като остри кинжали право в сърцето му.

— Нашето най-малко и мило дете, скъпото ни момиченце ще бъде принесено в жертва не на някой друг, а на онзи мерзавец Рам Дъглас.

Бет ахна, Кърсти се задави, а Елизабет отново избухна в ридания. В следващия миг Бет пребледня и затрепери като лист, Кърсти едва сдържаше желанието си да издере очите на Роб, а Елизабет отчаяно забъбри:

— Аз ще я отведа в Англия и ще я скрия! Тя е още дете, твърде млада е, за да се омъжи за когото и да било, да не говорим за онзи негодник Дъглас!

— Достатъчно, жено! — изрева Роб. — Нямаме избор. Главата на клана вече е взел решение, а неговата дума е закон! Тук е Шотландия, жено. Толкова години живееш в страната ни, а още не си научила обичаите ни.

— Черния Рам Дъглас никога няма да дойде и смирено да поиска ръката на дъщеря ти — обади се Тина, която най-после бе събрала смелост да заговори. — Той не е от хората, които ще се оженят по заповед.

Баща й се извъртя към нея.

— Забравяш, че Арчибалд Дъглас е този, който ще му заповяда. Можеш ли да си представиш, че има човек на тази земя, който би се осмелил да се опълчи срещу волята на могъщия граф Ангъс?

Елизабет, Кърсти и Ейда едва успяха да отведат сломената Бет в спалнята й.

— Кажи на Дънкан и Дейвид да довлекат тук незабавно мизерните си задници — изрече Роб Кенеди със застрашителен тон и гневно стиснати устни.

Тина влезе в спалнята си и унило се отпусна на леглото. Замисли се за заповедта на баща си. Не възрази срещу брака с Патрик Хамилтън. В сравнение с по-малката си сестра, тя бе най-щастливото момиче на земята. Беше немислимо невинната и кротка Бет да попадне в лапите на онзи звяр Черния Рам Дъглас! Та той щеше да я глътне на една хапка. Валентина потръпна, когато си представи мургавото лице на страшния шотландец.

Принцът на Мрака не би могъл да бъде по-ужасяващ и едновременно с това толкова загадъчно привлекателен. Разбираше ужаса, който изпитваше майка й само при мисълта за женитбата на любимото й дете с един Дъглас. Мили Боже, историята се повтаряше! Когато някоя от жените Кенеди се омъжеше за Дъглас, трагедията бе неизбежна.

 

 

На следващия ден пристигна Патрик Хамилтън, придружен от баща си, граф Аран. Тина неспокойно се въртеше на стола, докато Ейда прибираше косите й в сложна прическа. Тя почти се бе примирила с предстоящата сватба и бе решила да се държи като зряла и отговорна жена, докато мъжете, които решаваха съдбата й, я повикат при себе си.

Най-после на вратата се почука и една слугиня й предаде, че младият лорд Хамилтън я очаква в градината. Тина се зарадва, че Патрик бе достатъчно тактичен, за да й предложи ръката си първо насаме, макар че това беше само една формалност.

Докато вървеше към него, девойката си помисли, че младият мъж изглежда така, сякаш току-що са му прочели смъртната присъда. Взе ръцете й в своите и тревожно се взря в лицето й. Нямаше думи, които можеха да бъдат по-мили и по-успокоителни.

— Тина, скъпа, трябва да знаеш, че нищо не желая повече на този свят, отколкото да се оженя за теб.

— Да, Патрик, знам как се чувстваш — усмихна се окуражаващо тя.

— За жалост следващата седмица трябва да се оженя за Нан Хауард по заповед на кралицата.

Очите на Тина се разшириха.

— Но защо? Разбрах, че кралят е заповядал да скрепим с брак съюза между нашите два клана.

Патрик имаше вид сякаш всеки миг ще припадне.

— Аз… тя… Нан Хауард е бременна — нещастно смотолеви младият мъж.

— От теб ли? — тихо попита Тина.

— Не… не знам. Може би — призна той. — Всички придворни дами на кралицата са уличници, така че едва ли някога ще знам със сигурност, дали детето е мое — горчиво заключи Патрик.

Тина издърпа ръцете си. Погледна към прозореца на работната стая на баща й. Навярно в момента двамата с Аран водеха подобен разговор. Гордостта й бе засегната. Патрик бе имал връзка с друга жена, докато в същото време ухажваше нея, но преглътна язвителните думи, които напираха на устните й. Осъзна, че младежът се чувства по-зле и от нея. Странно, но изпитваше облекчение, че женитбата й се отлагаше. Докосна отново ръката му.

— Патрик, съжалявам.

— Мили Боже, как е възможно да си толкова добра и да проявяваш съчувствие към мен, след като се проявих като глупава свиня?

Тина не можеше да обясни състоянието си. Понякога в живота се случваха толкова ненадейни обрати. Последното нещо, което очакваше да й се случи на този свят, бе да я отхвърлят, независимо от причината. Нямаше смисъл да продължава тази среща. Какво още би могла да каже?

— Надявам се, че ще останем добри приятели — изрече тя, обърна се и го остави. Не можеше да понесе дълбокото отчаяние, изписало се на лицето му.

Тина не помнеше как е изкачила стълбите до стаята си, но преди да успее да обясни на Ейда, какво се бе случило, ги повикаха да слязат на първия етаж. Малко след като влязоха в стаята, Елизабет се присъедини към тях. Граф Аран си бе отишъл. Тина видя, че лицето на майка й е подуто от плач. Новината щеше да я разстрои още повече, а Тина не искаше да причинява допълнително нещастие на майка си.

Седна на един стол и скръсти ръце в скута си. Лицето на баща й бе толкова мрачно, че й бе нужно да събере цялата си смелост, за да го погледне. Девойката се чувстваше виновна. Не само Патрик бе съсипан, но и родителите й бяха нещастни, докато самата тя се чувстваше незасегната.

— Клановете Хамилтън и Кенеди няма да се свържат с брачни връзки — тежко изрече Роб Кенеди. — Аран ме осведоми, че синът му ще се ожени за една от придворните дами на кралицата, Нан Хауард.

— Защо? — смаяно попита Елизабет.

— Защото е забременяла от него — грубо отвърна съпругът й.

Елизабет бе потресена.

— Съжалявам, майко — тихо рече Тина. — Заради теб бих искала не тази, а другата женитба да се отмени.

Лицето на Елизабет се озари от лъч надежда.

— О, Роб, нима не виждаш? Може би това е отговорът на молбите ми! Валентина сега е свободна да се омъжи. Може би Дъглас ще се задоволи с нея и Бет ще е спасена!

Тина погледна невярващо майка си, докато думите ще се задоволи с нея, ще се задоволи с нея, ще се задоволи с нея отекваха в съзнанието й. Имаше чувството, че някаква тежест я задушава. Беше немислимо да се омъжи за Черния Рам Дъглас, ала още по-непоносима бе мисълта, че майка й обичаше Бет толкова много, та бе готова да пожертва Тина, за да спаси малката си любимка.

— Това ще бъде съюз, благословен от Бога — саркастично отбеляза Тина.

— Да, да — съгласи се Елизабет. — Роб, нима не разбираш, че Тина е много по-подходяща за съпруга на онзи звяр Дъглас?

Тина усети ръката на Ейда, която успокояващо се отпусна върху рамото й. Напиращите сълзи замъглиха очите й и едва не я задавиха.

— Роб, обещай ми, че незабавно ще се погрижиш да го уредиш, докато не е станало твърде късно — продължи да увещава съпруга си Елизабет.

Роб Кенеди погледна дъщеря си. Сърцето му се изпълни с безкрайна жал към неговата красива малка Лудетина. Искаше му се Елизабет да бе разговаряла с него насаме — тази жена сякаш бе лишена от всякаква чувствителност.

— Е, това ще решат графовете — рече накрая той.

Елизабет пъргаво се изправи. Нямаше търпение да съобщи новината на Бет. Все пак имаше надежда. Ейда излезе заедно с нея.

Тина остана неподвижна.

— Момичето ми, съжалявам — задавено продума баща й. — Знаеш, че тя е права. Ако някой може да се изправи срещу Дъглас, това си ти.

— Не ме съжалявай, това ме обижда — с пресеклив глас отвърна младото момиче.

Сърцето го заболя, когато видя как тя сви едното си рамо и излезе от стаята.

Тина кръстосваше напред-назад из стаята си, давайки воля на гнева си.

— Може и да не е толкова лошо — опитваше се да я успокои Ейда. — Бракът може да го промени. Знаеш, че хората се променят.

— Не, не е вярно — просто с времето все повече показват истинската си същност — убедено възрази Тина. — Проклети мъже! Повечето са презрени негодници!

— Ако жената е умна — продължи Ейда, — мъжът може да се промени — прислужницата реши, че няма смисъл да я успокоява и залъгва с празни приказки. В момента питомката й се нуждаеше от помощ, съвет и най-вече — от истината. Щеше да й помогне с каквото може и като начало ще й обясни някои неща за мъжете и жените.

Тина спря да крачи.

— Какво искаш да кажеш с това „ако жената е умна“?

— Една жена, истинската жена, притежава оръжия, които могат да победят всеки мъж, независимо дали е лорд, граф или дори крал.

Тина се отпусна на един стол и погледна замислено Ейда.

— Имаш предвид с красотата си ли?

Прислужницата поклати глава.

— Красотата е само една малка част от това умение. При това невинаги е необходима, макар да не отричам, че може да бъде полезна. Говоря за женската чувственост. Повечето жени не си служат с нея, дори не я притежават. Като майка ти.

Тина се замисли за миг.

— Майка ми постига своето със сълзи.

— Да, но помисли си колко много я презира нейният съпруг за това!

— Значи бракът и раждането на деца не гарантират тази чувственост?

— Не. Тя се крие в начина, по който една жена се облича, за да съблазни мъжа, да му достави удоволствие, да възбуди въображението му и да разпали желание у него. Чувствеността е стаена в нейните очи, когато го поглежда, обещавайки му рая. Очите са много важни, но не толкова, колкото устните. Любовта е създадена да служи на страстта и да шепне думите, които един мъж копнее да чуе. Нежни думи, съблазнителни, мили и сладки, думи, изпълнени с разбиране и съчувствие. Устата служи и за да се храниш с нея, и вярваш или не, но начинът, по който го правиш, също може да бъде чувствен и възбуждащ. Мъжете обичат да се смеят. Една умна и остроумна жена като теб е истински дар от Бога.

— Но, Ейда, аз нямам никакъв любовен опит — побърза да я увери Тина, в случай че възпитателката й подозираше, че е спала с мъже.

— Знам това, но много скоро ще имаш. Запомни, най-важният орган на чувствеността е умът ти, а не това, което е между краката ти.

Страните на Тина пламнаха от смущение, но тя бе благодарна на Ейда, задето толкова откровено разговаряше с нея по тези въпроси.

— Нима това, което е между краката ми, не е важно? — попита момичето.

— О, скъпа, много е важно. Обаче помисли! Има две места, по които мъжете и жените се различават — гърдите и слабините, и мъжете никога не могат да им се наситят. Цялото ти тяло е оръжие. Твоята кожа е като кадифе, косата ти — като коприна. Един истински мъж иска всичко от една жена. Иска да я помирише, да я вкуси.

Очите на Тина се разшириха и Ейда разбра, че повереницата й за пръв път чува за тези неща.

— В този момент ти притежаваш невинна чувственост, която привлича мъжете като магнит. Когато придобиеш опит, това ще ти даде самочувствие и увереност в женската ти власт над всички мъже, както и само над един конкретен. С всеки друг мъж, освен със съпруга ти, твоята чувственост трябва да бъде много фина и изтънчена. Но когато си сама с отредения за теб мъж, тя трябва да бъде дръзка и открита. Много важно е да запомниш едно нещо — повечето жени никога или много рядко се научават да обичат секса. Невъзможно е да се преструваш в това. Трябва да си способна да се отдадеш на съпруга си цялата, без остатък, и искрено да се наслаждаваш на всичко, което прави с теб. Да се научиш да бъдеш чувствена жена и винаги готова за любовни забавления. Тогава той ще стане твой роб до гроб. Ще притежаваш и тялото, и душата му. Рамзи Дъглас е изключително силен мъж и ако успееш да го покориш, ще изпиташ божествено удовлетворение.

Внезапно Тина избухна в смях. Припомни си някои от срещите им. Знаеше, че когато я събори на двора, той имаше желание да натрие лицето й в калта. Припомни си как тъмносивите му очи потъмняха застрашително, когато го удари с камшика си за езда, и с каква сила бе извил ръката й, за да я принуди да го пусне. Но последната им среща бе най-ярка в паметта й: Черния Рам Дъглас я зарязва насред дансинга, зачерквайки я завинаги от живота си.

— Господи, иска ми се да видя лицето му, когато му съобщят, че трябва да се ожени за мен.

— Нашата съдба е предначертана от звездите. Не можем да я променим — бяха последните думи на Ейда, преди да излезе от стаята.

Когато остана сама, смехът на Тина се превърна в горчиви ридания и тя се хвърли на леглото, заравяйки лице във възглавницата. Проклинаше старата Мег, която бе предсказала всичко това. В главата й съвсем ясно отекнаха думите на циганката: „Ти ще се забъркаш с тъмнокос мъж, чийто символ е овенът. Той ще властва над теб.“ В този миг Тина се закле с цялото си сърце:

— Аз ще съм тази, която ще властва над него!