Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кланът Кенеди (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tempted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 134 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2009)
Разпознаване и корекция
hrUssi (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Вирджиния Хенли. Лудетина

Американска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД, София, 2001

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954–585–200–3

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Както бе предвидил Роб Кенеди, съпругата му направи всичко, за да й позволи да посети родния си дом в Карлайл. Сандъците с багажа й бяха готови по обяд. Петте деца на Кенеди, както и братовчедите от различните клонове на рода, слязоха до устието на реката, за да ги изпратят и да им пожелаят приятен път на борда на „Тисъл Дун“.

През цялата нощ Тина бе обмисляла съвета на баща си за избора на съпруг и сега бе решила да го зарадва преди отпътуването. Докато вървяха към кораба, тя обви ръка около кръста му, а той я прегърна с обич. За сетен път си помисли колко много прилича на него.

— Какво би казал за един съюз с рода Хамилтън? — нехайно попита тя.

Той я изгледа проницателно. Дали дъщеря му намекваше за наследника на граф Аран? Господи, Джеймс Хамилтън, граф Аран, бе внук на крал Джеймс II[1] и главнокомандващ на цялата шотландската флота!

— Да не би да говориш за Патрик Хамилтън?

— Много отдавна реших, че той е най-подходящият от всичките ми ухажори — усмихна му се тя.

— Ти си една малка умница! Покани го в Дун — посъветва я баща й.

— Флагманският кораб на краля е пуснал котва на километър и половина открай Еър, а Патрик познава тези места.

Лорд Кенеди се усмихна широко и силно я прегърна.

— Не се съмнявам, че много скоро ще опитомиш този млад жребец — лицето му стана сериозно и той размаха предупредително пръст. — Само не позволявай на момчето да се възползва от теб, преди да ти направи предложение!

Когато платната на кораба се издуха и той се насочи към морето, всички си отдъхнаха с облекчение. Дейви прикри прозявката си с ръка, а Тина се пошегува:

— Изненадана съм, че си успял да се надигнеш от леглото, за да изпълниш синовните си задължения.

— За Бога, трябваше със собствените си очи да се уверя, че заминава. Напоследък не прави нищо друго, освен да ми чете проповеди относно нечестивите желания на плътта. Вече ми се повдига само от мутрата на този дърт развратник!

— Този следобед Дейвид сякаш не е на себе си — измърмори Тина към брат си Донал.

— Тъкмо обратното. Той е най-поквареното малко копеле на всички времена — отвърна Донал, спомняйки си за младата проститутка, с която се бе забавлявал Дейви в публичния дом миналата нощ.

Тина не прие насериозно приказките на по-големия си брат. Когато бяха малки, двамата с Дейви бяха особено близки. По-големите им братя не го включваха в момчешките си занимания, защото бе доста по-малък от тях, и Дейви бе принуден да си играе с момичетата. Тина като по-голяма, винаги го бе защитавала. Бе заставала на негова страна срещу останалите. Напоследък той бе започнал да се отдалечава от нея, опитвайки се, да се докаже като истински мъж, макар че все още си беше момче, а слабичката му фигура бе далеч от едрите и мускулести тела на мъжете от клана Кенеди. Струваше й доста усилия да престане да се отнася майчински към него.

Тина поизостана от другите и закрачи покрай брега редом със сестра си Бет.

— Радвам се, че мама не настоя да замина с нея в Англия — прошепна по-малката й сестра. Хвърли срамежлив поглед към Андрю Кенеди и лицето й пламна.

Тина проследи погледа й и се усмихна.

— Той никога не ме забелязва — оплака се Бет.

— Защото ти никога не правиш нищо, за да привлечеш вниманието му — изтъкна Тина. — Направи нещо… направи го още сега! — нареди й тя.

Бет, която хем се боеше да направи нещо, хем й се искаше да го стори, се наведе, взе една мидена черупка и забърза напред да настигне Андрю. Събра цялата си смелост и задъхано заговори:

— Лорд Карик, вижте каква раковина намерих току-що.

Андрю сведе поглед към малкото русокосо момиче и разсеяно промърмори:

— Много е хубава, скъпа.

Бет разочаровано намали крачките си и Тина приближи до нея.

— Мъжете не се интересуват от красиви мидени черупки, Бет.

— А какво ги интересува? — попита сестра й с широко отворени очи.

— Винаги можеш да разчиташ на две неща — засмя се Тина. — Но вместо да избъбри пари и секс, тя рече: — Един мъж би се заинтересувал, ако намери златен дублон в пясъка или ако плува на лунна светлина с голо момиче.

Бет пребледня, искрено шокирана от думите на по-голямата си сестра.

— Не взимай всичко толкова насериозно — посъветва я Тина. — Мъжете обичат да се смеят. Виж какви са шумни и безцеремонни. Изискват се специални умения, за да ги отвлечеш от мъжките им дела и да задържиш вниманието им. Нека ти покажа.

В очите й блеснаха закачливи пламъчета. Свали обувките и чорапите си и запретна поли, разкривайки стройните си боси нозе. Мъжете мигом се приближиха към нея, привлечени като мухи от мед. Когато подмятанията и забележките им станаха прекалено неприлични, тя започна да ги плиска със студена вода. Бет смаяно видя, че вместо да побегнат, за да не се намокрят, младежите станаха още по-настойчиви и се бутаха и блъскаха един друг като овни, кръстосали рога заради овца. Валентина ги разгони като кралица, отпращаща придворните си лакеи. После седна на един камък, обу обувките си и пъхна чорапите в джоба на роклята си.

— Тина, искаш ли да вечерям с теб в твоята стая и да прекараме вечерта заедно? — с надежда предложи Бет.

Тина я изгледа озадачено.

— Тази вечер е Белтейн и аз ще излизам — лицето на Бет помръкна. — Ела с мен! — великодушно я покани Тина.

— За Бога, не! Нима не се страхуваш? — ужаси се Бет.

— Мъничко, но така е още по-вълнуващо. Също като да отидеш на гробището на лунна светлина или да се къпеш гола в тъмните води на Блак Лох.

— Кърсти казва, че ти си порочна — сподели Бет, започнала да вярва в думите на бавачката си.

— Така ли? — доволно попита Тина. — Предпочитам да съм порочна, отколкото страхлива като заек. А освен това няма от какво да се страхувам. Хийт се върна. Той ще се грижи за мен.

Бет трепна и смръщи нос.

— Онзи дрипав циганин?

— Онзи дрипав циганин е истински мъж, за какъвто всяка жена може само да мечтае в най-смелите си сънища — ала Тина трябваше да си признае, че почувства облекчение от отказа на сестра си. Отметна красивите руси кичури от лицето на Бет и кимна към групата от червенокоси млади мъже. — Утре всичките ще си отидат. Дойдоха само за да докарат вълната. Искам тази вечер да вечеряш в голямата зала. Облечи най-хубавата си рокля.

 

 

Рано следобед Рам Дъглас, известен с прозвището Буйната глава, яздеше вече осем часа и преди да падне мракът щеше да е стигнал величествените планини Грампиан. За да измине толкова дълго разстояние за такова кратко време, бе взел за смяна още един кон. В пет часа сутринта бе събудил един от хората си и му бе поръчал да отведе циганката в долината. После избра двамина от най-бързите си воини и им нареди до утре вечер да докарат стадата обратно в замъка Дъглас.

Дивите, необяздени коне бяха отведени в северните гори, за да могат да изкарат суровата зима. Те можеха да препускат десетки километри без храна. Тези издръжливи животни бяха предпочитани от патрулите по границата, когато трябваше да обикалят безкрайните пространства от диви и необятни полета. Конюшните на Дъглас се славеха с чистокръвните си и добре гледани жребци. Любимият кон на Рам бе един едър черен звяр, висок повече от деветнадесет педи. Рам на шега го наричаше Рафиън[2].

Младият мъж имаше набито око за конете, както и за жените, и много бързо подбра от стадото чистокръвните кобили и жребци. Остави малките жребчета с майките им, за да изкарат още една година, и се засмя, когато водачът на стадото се опита да го нападне, за да му попречи да му вземе най-хубавите кобили.

Високопланинската част на Шотландия гъмжеше от вълци, мечки и диви бикове и Рам едва се удържа да не отиде на лов. Обаче си бе обещал да не убива животните, освен ако някой звяр не се изпречи на пътя му и застраши стадото му. Инстинктите му нашепваха, че не бива да отсъства задълго от Дъглас. Имаше опасност онези проклети Хамилтън да организират набези върху земите му, което бе напълно естествено за подобни страхливци.

Когато се върне, ще изпрати брат си Гавин на юг в Касъл Дъглас с половината стадо. Замъкът на клана Дъглас, известен още като опасният замък, бе здраво укрепен и се намираше на петдесетина километра навътре от южната граница.

 

 

Кърсти мигом застана нащрек, когато Бет Кенеди извади синята си кадифена рокля от скрина с дрехите.

— Смятах, че ще вечеряш в стаята си с мен, тъй като родителите ти не са тук, а замъкът е пълен с мъже.

Този път Бет не отстъпи.

— Тази вечер ще вечерям в голямата зала с Валентина, благодаря ти, Кърсти. Тя ще се погрижи за мен.

Прислужницата сви устни. На слугинската маса щеше да бъде на доста голямо разстояние от повереницата си. И само един Господ знаеше за какво ще заговори на масата онази напаст Тина.

Кърсти слезе долу по-рано, за да не пропусне нищо от вечерта. Валентина пристигна, облечена в дреха с цвят на мед, която караше ярката й красота да изпъква още повече. Кърсти остана доволна, като видя, че мъжете не бяха облекли късите си полички с намерението да впечатлят дамите, и изви шия, за да види по-добре какво ще направи Тина, когато се появи Бет. Никак не се зарадва, когато двете сестри се настаниха на масата между лорд Карик и Калъм Кенеди. Благоприличието изискваше неомъжените млади дами да седят до братята си.

Ейда зае мястото си на масата на прислугата и веднага забеляза тревогата на Кърсти. Като истинска неприятелка тя побърза да посипе сол в раната.

— Радвам се, че Тина е решила да научи Бет на светски маниери.

— Не смятам, че Валентина Кенеди може да бъде пример за подражание на моята нежна и кротка Бет — изсъска в отговор Кърсти.

— О, Кърсти, поне една вечер се отпусни — спокойно изрече Ейда. — Все пак е Белтейн.

— Но това е един отвратителен варварски обичай! — възмути се Кърсти. — Как се осмеляваш да говориш за него в един почтен, християнски дом? Той е само извинение за поквареното и греховно поведение на простолюдието. Е, позволете ми да ви кажа, госпожо, че тези, които се поддават на нечестивите желания на плътта, никога няма да отидат в царството небесно.

— Ти смяташ, че църквата и сексът нямат нищо общо? — засмя се Ейда. — Колкото е по-свят поводът, толкова по-пламенно и страстно е освобождението на плътта. Разказвала ли съм ти някога историята на абатството на Абърдийн?

— Не желая да слушам подобни мръсотии и сквернословия! — отсече Кърсти. Погледна към управителя на замъка и към останалите слуги и забеляза, че те се надсмиват над неудобството й.

През това време Тина се забавляваше не по-малко от Ейда, дразнейки събеседниците си.

— Андрю, защо не разкажеш на Бет за интересните си преживелици миналата вечер — попита тя със сериозно лице, но в очите й искряха дяволити пламъчета.

Андрю й хвърли предупредителен поглед, като изобщо не можеше да се начуди как е възможно да изглежда толкова невинна.

— Сигурен съм, че тя не се интересува от мъжките работи — промърмори той.

— О, грешите, лорд Карик. Те винаги са ме очаровали — отвърна Бет, ловейки всяка негова дума.

— Твоите братя ми показаха някои части от Глазгоу, които никога не бях виждал — смотолеви младежът между две хапки.

— Чувала съм, че там има доста окаяни бордеи, но съм виждала и няколко хубави къщи, пък и дамите в града се обличат съвсем различно, не смятате ли?

— Разкажи ни за къщата, която си посетил, и как бяха облечени дамите в нея — настоя Тина.

— Едва ли ще ви бъде интересно — повтори Андрю.

Но Бет постави малката си ръка върху неговата.

— Моля ви, лорд Карик — тихо го помоли тя. Андрю се изчерви, като си припомни нощта на разврат, покри ръката на Бет със своята и нежно обясни:

— Сестра ти просто се шегува. Тя много добре знае, че прекарахме миналата нощ в… една кръчма.

— О, колко съм глупава — изкиска се Бет. Тина също се засмя, а накрая и Андрю се присъедини към тях и всичко бе простено.

— Госпожо, ще ме удостоите ли с честта да дойдете на празника с мен? — попита управителят в другия край на залата.

— О, съжалявам, Джак, но вече приех предложението на господин Бюрк — отвърна Ейда и хвърли доволен поглед към Кърсти, защото знаеше, че неприятелката й си бе загубила ума по красивия французин.

— Бюрк? Онзи надут готвач? Мислех си, че ще предпочетеш по-вълнуващ компаньон за тази специална нощ — обидено заяви управителят.

— Господин Бюрк е главен готвач — поправи го Ейда. — А и мога да те уверя, че умее да бъде изключително вълнуващ.

В отдалечения край на залата Валентина искаше да се увери, че всички ще бъдат заети с нещо, когато по-късно се измъкне от замъка. Обърна се към Калъм и Андрю:

— Предполагам, че ще тръгнете призори. Какви са плановете ви за тази вечер?

Мъжете се спогледаха и Андрю отвърна предпазливо:

— Е, смятаме отново да посетим Глазгоу.

— О, много лошо. Мислех, че ще отидете да се позабавлявате край огньовете на Белтейн. Сигурно ще ви остане малко време, преди да потеглите за Глазгоу.

— Тъкмо това възнамерявах да направя след вечеря — кимна Андрю.

Калъм го изгледа намръщено.

— Бих се радвал да те придружа, Тина. Нощта е доста тъмна и една дама се нуждае от силна ръка, на която да се опре. Предлагам своята.

— И двамата сте толкова галантни — усмихна се младото момиче. — Аз не мога да приема, но предполагам, че Бет ще се зарадва да я придружите.

И двамата разбраха, че са били надхитрени и се поклониха на лейди Бет.

— За нас ще бъде чест, господарке.

Ръката на Кърсти се стрелна към гърлото й, когато видя как възпитаницата й хвана двамата мъже под ръка. Не беше обичайно една прислужница да приближава към господарската маса в голямата зала, но тревогата я накара да пренебрегне етикета.

— Милейди, аз ще ви придружа, където и да отивате.

Тина огледа студено жената от главата до петите.

— Не се самозабравяй, Кърсти. В момента аз съм господарката на Касъл Дун. Не смятам, че лорд Карик ще се зарадва на компанията ти. Според мен е по-добре да се задоволиш с управителя.

— Но… но Бет никога не е оставала сама с мъже — сърдито възрази прислужницата, докато гледаше как повереницата й излиза от залата.

— Е, значи й е дошло времето — отсече Тина. — Тя ще е в безопасност с двамата, Кърсти. Освен това не смятам, че Бет ще събуди порочните им страсти.

— Мъжете винаги са порочни! — изсъска Кърсти.

— Нима? — Тина повдигна въпросително вежди. — Ще трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш за мъжете… някой друг път, когато имам време — Тина махна на Ейда. Това бе нейният начин да й каже: „Не ме чакай!“

 

 

Тина не се бе отдалечила и на километър от замъка, когато Хийт я пресрещна. Той бе облечен с панталони от мека еленова кожа и яздеше кон, с който биха се гордели дори конюшните на клана Кенеди. Тя подсвирна възхитено.

— Откъде го намери?

Младият циганин й се ухили и потърка носа си.

— Не задавай въпроси, скъпа. Не би искала да знаеш.

— Можеш ли да ми намериш чистокръвна арабска кобила? — нетърпеливо попита девойката.

— Това е доста трудно.

— Но не е невъзможно, нали? — настоя Тина.

— Не, скъпа, не е невъзможно.

— Чудесно! Къде ще отидем тази вечер?

— Където пожелаеш. Води ме.

Преди да изрече думите, тя препусна като вихър. Тина бе сплела косите си в дебела плитка, която стигаше до кръста й, но от бързата езда тя много скоро се разплете. Хийт се засмя и се остави тя да го води. Във вените й кипеше буйна кръв и девойката имаше нужда да изразходва енергията си.

Река Еър бе придошла и след като я прекосиха, двамата ездачи препуснаха надолу към долината. Огньовете на Белтейн не бяха запалени по върховете на хълмовете, защото можеха да бъдат сбъркани с предупредителните сигнали за разбойнически набези или други нашествия. Тина се насочи към Мъркърк — обширна равнина, разположена между графствата Еър и Ланарк, където се устройваше най-близкото празненство на Белтейн. Когато превали хребета, видя половин дузина конници, които идваха от срещуположната посока и разпозна светлосините носии на рода Хамилтън.

Тя бързо преметна единия си крак през седлото, за да прикрие факта, че яздеше по мъжки. Надяваше се, че дългата й кадифена пола ще прикрие седлото, неподходящо за една дама.

— Валентина! — Патрик Хамилтън бе едновременно зарадван и загрижен, че я среща толкова късно извън стените на замъка Дун. Скочи от коня си и приближи към нея. Хората му изостанаха, за да ги оставят насаме. Патрик Хамилтън бе тъмнокос и мургав красавец, много елегантен. Вървеше изправен, с горда походка — както подобаваше на потомък на могъщ клан. Ръката му се отпусна собственически върху коляното й. — Не мога да повярвам, че си излязла без придружител. Самото провидение те изпречи на пътя ми.

Тина нетърпеливо помръдна с крак, давайки му да разбере, че ако реши, лесно може да отблъсне ръката му. Последните светлини бързо гаснеха и той не можеше да види златистите й очи, но запалените факли хвърляха отблясъци върху великолепните й коси, които приличаха на разтопена лава. Патрик изпита силно желание да привлече в прегръдките си и да завладее тези изкусителни и обещаващи устни.

— Предполагам, че си дошъл да посетиш адмирала — рече тя. — Ако дойдеш на вечеря в петък вечер в Дун, ще накарам господин Бюрк да приготви любимите ти ястия, Патрик.

— Благодаря, Тина, за мен ще бъде удоволствие. Изглежда ти знаеш накъде отивам, ала аз не знам накъде си се запътила.

— Прав си — засмя се девойката.

Патрик тъкмо протегна ръце към влудяващото го създание и Хийт се показа на хребета. Младият благородник се намръщи при вида на широките рамене и красивото лице на придружителя й.

— Изглежда, че в крайна сметка не си сама — разочаровано изрече той.

— Лека нощ, Патрик, трябва да вървя. Имам много важна среща.

Патрик Хамилтън измина няколко километра, като не преставаше да мисли за Валентина Кенеди, когато изведнъж се сети, че тази вечер е Белтейн. Завладя го мрачно подозрение.

— Не, тя не би се осмелила — опита се да се успокои той.

 

 

Мъжете от клана Кенеди бяха обсъдили плана си предишната вечер и бяха решили да навлязат в земите на Дъглас, за да ги оплячкосат. Кланът Дъглас бе най-богатият в Шотландия — земите им бяха най-обширните, а стадата им не можеха да се преброят. Донал и Дънкан обмислиха идеята и я споделиха с братовчедите си. Донал пресметна, че без да приближават много замъка Дъглас, известен още като опасния замък, могат да задигнат около двеста глави говеда и четиристотин овце от арендаторите на Дъглас. Най-хубавото в плана беше, че Дъглас със сигурност щяха да обвинят за грабежа най-отявлените си врагове, клана Хамилтън, които живееха на двадесетина километра в същото графство Ланарк.

Мъжете от клана Кенеди решиха да си поделят плячката и веднага да се разотидат по домовете си, които се намираха в различни посоки. Донал щеше да отведе своя дял в Касъл Кенеди близо до Лох Райън. Надяваше се, че един ден, след като се ожени, този замък ще бъде негов. Щеше да остави една част в имението си в Къркъбри с изглед към Солуей Фърт. Искрено се забавляваше от факта, че четвъртитата кула на замъка му в Къркъбри се намираше на по-малко от двадесетина километра от Касъл Дъглас.

Донал бе издал строга заповед да не се приближава замъкът, за да се избегнат всякакви стълкновения. Това щеше да бъде просто един набег за говеда под прикритието на нощта и Дъглас нямаше да разберат нищо преди изгрев-слънце.

Всичко стана по план и мъжете изпълниха точно заповедите. Всички, с изключение на Дейвид, който изглежда си имаше собствен план. Това бе първото участие на Дейви в нощен набег, макар че отдавна очакваше този миг, докато слушаше със затаен дъх разказите на мъжете по време на сбирките на клана. Изпитваше огромно удоволствие при мисълта за хаоса, който ще настане сред отдавнашните им съперници от рода Дъглас. Говореше се, че те притежават около десет хиляди овце в повече, а това означаваше, че ливадите със сено са много важни за стопанството им. Донал му бе наредил само да гледа и да не участва в краденето на добитъка, но Дейви бе решил да се включи със самостоятелна акция. Той хвърли една запалена факла в ливадата, която мигом бе обхваната от пламъци. Не бе валяло от седмица и сеното лесно пламна.

— Кой безразсъден негодник запали пожара? — яростно изруга Донал, когато подуши дима и чу пращенето на огъня. Арендаторите на Дъглас вече тичаха към мястото на пожара и без съмнение бяха предупредили мъжете в замъка. Огънят през нощта бе много по-ужасяващ, отколкото през деня, и братята Кенеди и братовчедите им успяха да плячкосат говедата и овцете в създалия се хаос. Дънкан яздеше до Донал.

— Дейви беше оставен на пост. Пожарът сигурно е негово дело.

— Кълна се в кръвта Исусова, че ще му одера кожата, когато се върнем в Къркъбри.

Дейвид, въодушевен от успеха си, се насочи към навесите с купи сено покрай стените на замъка. Пламъците се издигаха високо и той ги наблюдаваше като омагьосан, когато внезапно факлата бе изтръгната от ръката му. Огънят лизна ръкава му и платът пламна. В същия момент бе съборен от седлото, сякаш поразен от гръм.

Този гръм бе голият Гавин Дъглас, неохотно напуснал леглото и топлите прегръдки на Джена, новата му любовница. Дейви Кенеди имаше късмет, че Гавин не бе въоръжен, защото в противен случай младежът вече щеше да е бездиханен труп.

Гавин сграбчи конника за яката на дрехата, овъргаля го в праха, за да изгаси пламъците и го блъсна в краката си. Остана изумен, като видя момчето. Изруга яростно и се озърна, но наоколо нямаше никой друг, освен брат му Камерон и неколцина от братовчедите му, втурнали се да гасят пожара, преди да е унищожил цялото село.

Гавин замъкна за косите пленника си в голямата зала, която внезапно се бе изпълнила с воини и слуги.

— Хванах само едно от копелетата! — изръмжа Гавин, когато Колин Дъглас докуцука в залата. — Проклетите Хамилтън вече използват и деца при нападенията си.

Колин огледа пребледнялото русокосо момче и тихо рече:

— Ще донеса превръзки за изгорената му ръка.

— Превръзки? — невярващо извика Гавин. — Ей сега ще го хвърля в огнището, та да се опече и другата му ръка!

— Когато се успокоиш ще осъзнаеш, че Рам ще предпочете да вземе откуп за хлапето.

Дейви реши, че негодниците прекалиха с презрителното си отношение към него, наричайки го хлапе и дете. Събра всичката си слюнка и яростно се изплю в лицето на Колин. Гавин го цапардоса с опакото на ръката си и сцепи устната му. После го блъсна вбесено на пода. Гавин прокара ръка през сплъстената си черна коса.

— Господи, Рам ще ми откъсне топките заради тази бъркотия. Кой беше на стража? — прогърмя страховито и огледа кръвнишки хората си. — Защо не сте вдигнали тревога веднага?

— Помислихме, че е някой от огньовете на Белтейн — смутено се обади началникът на стражата.

— Глупави, мързеливи копелета! Сигурно всички сте били пияни и сте се търкаляли с курвите! — разтри тила си, погледна голото си тяло и си припомни с какво бе зает самият той, докато е горяла реколтата на Дъглас. — Махнете го от очите ми! Заключете го в мазето! — извърна се към хората си. — Имате две минути да оседлаете конете си. Ще ги заловим или поне ще разберем накъде водят следите. Когато Рам се върне, ще ни обеси без да му мигне окото — потри отново тила си, надявайки се той да не е един от обесените.

Бележки

[1] Джеймс II (1430–1460), крал на Шотландия от 1437 г. По време на войната между Бялата и Червената роза е на страната на Ланкастър (Червената роза) и атакува английските владения в Южна Шотландия. Убит при обсадата на Роксбъро Касъл. — Б.пр.

[2] Ruffian — главорез, грубиян. (англ.). — Б.пр.