Вирджиния Хенли
Лудетина (27)

Глава 27

Първия магазин, който Рам и Валентина посетиха на Грейт Уестър Роуд, бе кожарски. Младата жена се прехласна по разкошните, меки кожи. Пръстите й докоснаха поне дузина, всяка от които бе по-красива от предишната. Като всяка жена тя се въртеше пред полираните огледала, не можейки да реши коя да си избере.

Рам от своя страна знаеше точно какво иска. Когато продавачът наметна на раменете й една пелерина от черна самурена кожа, Тина реши, че никога досега не бе изглеждала по-красива. Прекрасната дреха бе подплатена с кремав сатен и подчертаваше косите й, превръщайки ги в искрящ пламък.

Собственикът на магазина, запознат с мъжката психика и желанията на красивите любовници, донесе една къса зелена пелерина с качулка от червена лисица. Към нея имаше и маншон от същата кожа.

— О, Рам, това е любимият ми цвят! — извика Тина.

— Пробвай я — щедро предложи той.

Тя огледа отражението си в огледалото, сетне се извърна, за да види реакцията му. Тъмносивите му очи я изпиваха с възхищение.

— Така наистина приличаш на лисица.

Кимна към продавача, за да изрази одобрението си и поръча да изпратят и двете кожи в Гароухил.

В магазина за дрехи остави избора изцяло на Тина. Нейните рокли, независимо дали бяха семпли и или натруфени, винаги засенчваха останалите жени. Знаеше, че тя има безпогрешен вкус и отлично знае кои цветове й подхождат най-много. Модистката разполагаше с две помощнички, които помогнаха на Тина да свали роклята си, за да й вземат нужните мерки. Докато стоеше пред тях, облечена в белите си дантелени чорапи и финото избродирано бельо, двете жени само ахкаха и охкаха и я отрупваха с въпроси откъде се е сдобила с такива прекрасни творения на шивашкото изкуство.

Страните на Тина пламнаха.

— Моята лична прислужница измисля моделите и сама ми ги шие. Имам голям късмет, че е при мен на служба. Нуждая се от няколко рокли за Двора.

В мига, в който двете жени излязоха, Рам плъзна ръка около кръста й и я привлече към себе си.

— Ти си изкусителна като първородния грях — дрезгаво промърмори младият мъж.

Тина го отблъсна и отново се изчерви, защото в този момент двете жени се върнаха с роклите.

— Червената не ми харесва, но ще пробвам тази в черно и сребристо.

Деколтето бе ниско изрязано, с черни буфан ръкави и ниска талия. Полата бе от шумоляща сребриста тафта. Къдричките, които си избра, бяха с черна ивица по края, украсени с малки сребристи перли.

Роклята се нуждаеше от свиване в талията и скъсяване. Шивачката я набоде с топлийки, а помощничките й помогнаха на Тина да свали дрехата. Когато се отдалечиха, Рам отново я притегли към себе си и я погали собственически.

— Престани… ще ни видят — възмути се Тина.

— Ти си тази, която иска да си играе на любовница. Аз просто се включвам в играта — пръстите му се плъзнаха под късата долна риза и се стрелнаха между бедрата й. Тя се отдръпна от него, възмутена, че може да я докосва толкова интимно място, когато не бяха сами.

Модистката донесе още две рокли. Едната бе от коприна в прасковен цвят, корсажът й бе украсен със стотици дребни перли, а широките поли бяха подплатени за по-голям обем. Другата рокля бе бяла. Кройката й бе семпла, но в същото време доста смела и следваше линията на тялото. На Тина й харесаха и двете.

— Бялата изглежда измамно семпла, но така бижутата ви ще изпъкват още повече — обясни модистката. — Съседният магазин е златарски, ако…

— Аз имам личен златар, мадам — твърдо я прекъсна Рамзи.

Бялата рокля бе свалена и отнесена в работилницата. Рам придърпа Тина в скута си.

— Не съм дошла тук, за да ме задиряш така безсрамно! — възмути се младата жена.

— А къде искаш да отидем? — подразни я той.

Тя знаеше, че жените виждат в огледалата, как я гали и докосва собственически тялото й. Вдигна ръка и го зашлеви през лицето.

— Промених решението си. Вече не желая да бъда ваша любовница, лорд Дъглас! — гневно заяви тя, без да я е грижа, че ще я чуят, докато припряно се опитваше да съблече роклята.

Той я настигна на улицата.

— Успокой се, хитрушо. Просто се опитвах да ти дам урок. Аз също нямам желание да бъдеш моя любовница. Знаеш, че предпочитам да бъдеш моя съпруга.

Тина избухна в сълзи.

— Какво, по дяволите, направих сега, че да те разстроя?

В този момент тя беше сърдита на него, сърдита на себе си и на целия свят. Страхуваше се, че е бременна. Тази сутрин отново й бе прилошало, а ето, че избухваше в сълзи и при най-малкия повод.

— Остави ме на мира, развратна свиня такава! — изсъска и му обърна гръб.

Хубавото му настроение мигом помръкна. Жени! Изглежда нищо не можеше да им достави удоволствие, дори един мъж да пръсне цяло състояние, за да задоволи капризите им. Даде знак на двама от хората си, които чакаха търпеливо настрани с конете си.

— Съпроводете нейна светлост обратно до Гароухил и внимавайте — днес езикът й е отровен като жило на скорпион!

Тина не каза на никого за своите подозрения, дори и на Ейда. На теория изглеждаше много добре да роди толкова желания наследник на Дъглас, а след това да го напусне само заради удоволствието да го види съсипан и нещастен. Обаче действителността бе съвсем различна и далеч не така привлекателна. Осъзна, че не желае детето й да бъде копеле. Освен това не се съмняваше, че ще бъде невъзможно да отдели Черния Рам Дъглас от детето му, особено ако бъде момче. Той просто щеше да дойде и да си го вземе. Една жена, която стои между един мъж и целта му, може да бъде много лесно отстранена!

За да повдигне настроението си, Рам се запъти към едно от любимите си свърталища в Глазгоу. Вътре срещна неколцина мъже от стражата на краля и узна, че Джеймс в момента инспектира флотата си и наблюдава построяването на новия кораб в корабостроителницата в Клайд. Рам не изгуби много време в търсене на краля. Откри го заедно с адмирал Аран, който бе пристигнал в Глазгоу на борда на кораба, закупен от Рам в Еър.

— Дъглас, тези кораби, които си продал на флотата ми, са дяволски добри. Защо, за Бога, не ни продаде всичките шест?

— Някои от английските кораби са с доста тежка горна част. Те не са подходящи за бурните ни северни води — обясни Рам.

— Прав е, сир — подкрепи го Аран. — Подводните скали в Шотландия са много коварни.

— Помолих Ангъс да ми предостави вашите кораби, но се боя, че ще имам нужда от всичките — рече кралят. — Англичаните нападат градовете ни доста навътре на север. Прекрасната катедрала в Елгин е унищожена напълно. Аргайл и Камбъл патрулират в момента по протежението на северната граница. А на всичко отгоре, за да е обидата още по-голяма, новият адмирал на Англия е Томас, синът на граф Съри. Наредих на посланик Хауард незабавно да си замине, като му връчих доста остро предупреждение към младия Хенри Тюдор.

— Прав му път! — отсече Рам. — Той си пъхаше носа във всички дела на Шотландия и осведомяваше английския леопард за всеки наш ход.

— Маргарет пише всяка седмица на брат си. От днес нататък без нейно знание ще прехващам всичките й писма — мрачно заяви Джеймс.

— Земите по границата са опустошени, сир. Лордовете се събраха на среща в Хърмитадж, замъка на Ботуел, след което ме изпратиха при вас, за да ви осведомя за фактите. Узнахме, че английските войници са в гарнизона в Берик, а лорд Дейкър командва гарнизона в Карлайл. Хенри Тюдор не крие амбицията си да завладее Шотландия и ще използва всички средства, за да постигне целта си. Главният управител по границата от английска страна е получил заповед да напада и опустошава нашите земи. Градовете, селата абатствата и цели имения на юг са опожарени, а с хората се извършват ужасни зверства.

— Ела да вечеряш с мен и ще обсъдим какво трябва да се направи. Непрекъснато отправям молитви към Бога да ми изпрати повечко такива смелчаци като лорд Венджънс — Джеймс отмести поглед от Аран към Дъглас, усещайки с всички фибри на тялото си, че единият от двамата е тайнствената фигура. — Знаете ли, че крал Хенри е предложил хиляда лири годишна пенсия за този, който го залови?

— Боже, за такава награда аз лично ще го хвана! — засмя се Дъглас.

Рамзи изчака Аран да си тръгне, преди да направи по-нататъшни разкрития пред краля. След като Аран и лорд Елфинстън, личния съветник на краля, се отдалечиха, Рам каза на Джеймс, че Хийт Кенеди е съгласен да прекара зимата в Англия и да предава информация за разпределението на войските.

— Благодаря ти. Аз също имам шпиони там. Нищо чудно да се стигне до война, макар че едва ли ще е тази година. Скоро започват есенните бури, а Хенри не разполага с армия, която може да издържи на нашите снегове. Той е още неопитен и необучен и не ми се вярва да вземе решение преди пролетта.

— Хенри може и да е необучен, но английската армия и флотът им са най-добре въоръжените в света, а тяхната пехота и кавалерия притежават нещо, което на нас, шотландците, много ни липсва.

— Дисциплина — тъжно отвърна Джеймс. — Е, ние все още сме съюзници с Франция. Ако едната от двете страни бъде нападната от англичаните, то другата се задължава да й обяви война по силата на отдавна сключения ни договор.

— Ако е изгодно, договорите могат да бъдат нарушени — изтъкна Рамзи.

— Ако свикам водачите на клановете, предполагам, че ще мога да събера армия от поне двадесет хиляди души. Не мисля, че Хенри Тюдор има и най-малка представа, че можем да му съперничим по численост. Ще бъдеш ли така добър да отидеш в Лондон и да го уведомиш какво могат да сторят двадесет хиляди побеснели воини с неговата дисциплинирана войска?

Да изпълни молбата краля, означаваше сам да си сложи примката на шията.

— Вярвам, че съм много по-полезен, докато патрулирам по границата на борда на кораб, отколкото като посланик — откровено заяви Рам. — Ще ми дадете ли разрешително за пиратство срещу англичаните, сир?

Джеймс притвори тежките клепачи върху проницателните си очи и мигом осъзна истината.

— О, сега вече разбирам. Ще напиша разрешителното лично и ще прескоча одобрението на адмирала, но те предупреждавам — то няма да те спаси, ако те хванат. Хенри Тюдор ще те обеси за пиратство, без да се поколебае нито за миг!

— Новият английски адмирал, Томас Хауард, не е нищо друго, освен един проклет пират, така че само друг пират може да му излезе насреща.

— Нямам предвид сега, а по-късно, когато обявим официално война на англичаните — ще размислиш ли относно предложението ми да заминеш за Лондон? — попита Джеймс.

Рам положи ръце върху тези на краля и изрече тържествената клетва:

— Този мъж е ваш слуга и тялом, и духом. Смятам да прекарам зимата в Дъглас, но какво ще стане с патрулирането по границата?

— Вече съм изпратил подкрепления. Кар от Сесфорд, Хепбърн и Логан от Рестарлиг вече са на път.

Тъй като времето бе доста напреднало, Рам се върна в градската къща и незабавно изпрати съобщение в главната си крепост Касъл Дъглас, в което заповядваше на Колин да се върне и да вземе господин Бюрк със себе си. Тина щеше да бъде разочарована, че нямаше да се представи в двора, но главният й готвач със сигурно щеше да направи по-поносим живота в Дъглас. Поколеба се дали да я обезпокои в този късен час, но не можеше да устои на изкушението да я види. Във вътрешния му джоб се гушеше бижуто, което й бе купил, и пръстите го сърбяха час по-скоро да закопчае изумрудената огърлица около тънката й шия. Устата му пресъхна при мисълта, как ще повдигне копринената маса коса, за да сложи красивото украшение. Завъртя леко дръжката на вратата и изруга тихо, когато установи, че е заключена.

— Тина, отвори вратата — заповяда той.

— Върви си — долетя безжалостният й отговор.

— Тина, предупреждавам те! — изръмжа младият мъж.

Тишината бе знак, че не е обърнала внимание на думите му.

— Ще броя до три — последва още по-заплашителен ултиматум.

— Можеш да броиш до три хиляди, ако си достатъчно образован, за да го сториш, но аз няма да отворя вратата.

Предизвикателният й отговор разпали гнева му.

— Малка кучка! Ако си мислиш, че си в безопасност зад заключената врата, дълбоко се лъжеш — запъти се към горната площадка, където се извисяваше италианска скулптура. Грабна я и започна да удря силно с нея по вратата.

— И да разбиеш вратата, това няма да ти помогне! — изкрещя Тина, вече сериозно уплашена. — По-добре иди да потърсиш някоя от другите си любовници!

Вратата се огъна и поддаде под силните му удари. Той застана на прага, а очите му застрашително потъмняха.

— И къде, по дяволите, си мислиш, че съм бил през последните осем часа? — презрително подвикна той.

— Развратна свиня! — ахна потресено младата жена. — Никога повече няма да ме имаш!

Погледът му се плъзна по грижливо сплетената й коса и скромната бяла нощница.

— Май имаш нужда малко да те поразроша — възбудено изрече той. Сграбчи със силната си, загоряла ръка предницата на дрехата и я съдра с един замах. Прекрасните й пълни гърди се повдигаха и спущаха от възмущение. Ръката й се стрелна, за да го издере по лицето, но Рам само се засмя.

— Май се нуждаеш от един хубав урок по подчинение, лейди. Запомни едно нещо — ще те имам винаги когато пожелая, и то без значение къде. Може да е в леглото, на пода и дори на главната улица! Ще ми се отдадеш толкова пъти, колкото те пожелая! И никога повече не се опитвай да ми отказваш!

— Можеш да ме пребиеш до смърт! — смело изкрещя тя.

— Не само ще те набия, но и ще те изнасиля! — тихо, но твърдо отвърна Рам.

Тина вирна непокорно брадичка, а златистите й очи замятаха гневни светкавици.

— Няма да посмееш!

Ръцете му бавно разкопчаха кожения колан. Приседна върху леглото, сграбчи я и я метна през коленете си. Вдигна колана, решен да я удари.

— Дъглас, недей! — извика младата жена. — Мисля, че съм бременна.

Той пусна колана и я сграбчи за раменете.

— Това още една от измамите ти ли е, като онази, че си изгубила паметта си?

— Не, сутрин ми се повръща — с отпаднал глас отвърна тя.

В гърдите му избуя надежда.

— Ти, малка хитрушо, нарочно ме предизвикваш да бъда груб! — прегърна я нежно. — Скъпа, любима, нараних ли те?

— Да! Нарани ме тази сутрин, когато се отнесе с мен като с проститутка, а сега отново ме нараняваш, като се връщаш посред нощ, след като си гулял досега. Прибираш се пиян, разбиваш вратата и се хвърляш, за да ме изнасилиш.

— Пиян ли? Не съм изпил и капка! — закле се той.

— В такъв случай държанието ти е непростимо! — сърдито извика Тина, възползвайки се от предимството, което вече имаше.

— Господи, Лудетино, никога не мога да ти угодя!

Тя се изтръгна от ръцете му и бързо нахлузи пеньоара си.

— Още не си ли го разбрал, Дъглас. Когато отидем в двореца, ще заявя на краля, че всичко между мен и теб е свършено.

— А не забравяш ли детето? — подозрително попита той.

— Нито за миг. Никога няма да износя и родя твое дете. Ще се напия с ръжено уиски и ще направя аборт!

Той се извиси над нея, но не посмя да вдигне ръка — знаеше, че ако я удари, сигурно ще я умъртви. Гневът заплашваше да го задави. Рам отиде до вратата и изрева:

— Ейда!

Викът му прозвуча като боен възглас и само след миг и двете прислужници дотичаха.

— Няма да отидем в двореца — заяви той с измамно тих глас. — Заминаваме за Дъглас. Пази я добре. Ако абортира детето, което носи, не отговарям за действията си.

Нел припадна още преди Рам да затръшне вратата.

— Тина, в името на Бога, каква игра играеш? — попита Ейда.

— Мисля, че съм бременна — отвърна младата жена.

— И не го искаш? Тина, срамувам се от теб! Нищо чудно, че лорд Дъглас е бесен.

— Казах му, че ще се напия с ръжено уиски, за да махна бебето, но това беше само за да го нараня.

— Дяволите да те вземат! Много обичаш да създаваш хаос. Мисля, че е време да пораснеш. Ако се замислиш и добре се оглеждаш, ще осъзнаеш в какъв разкош живееш.

Тина погледна копринените тапети по стените, изрисувания таван, кутиите в ъгъла, пълни с кожи и нови рокли.

— Ти нямаш никаква представа какъв е той! — извика тя. — Той управлява с железен юмрук. Иска напълно да властва над мен!

— Нима не съзнаваш, че е длъжен да бъде строг? Ти си толкова своенравна, че ще се качиш на главата на всеки мъж, който е по-мек с теб.

Тина бе смаяна от думите на Ейда — за пръв път не беше на нейна страна. Прехапа устни и тихо рече:

— Да отнесем Нел в леглото. Бедната малка уплашена мишка.