Вирджиния Хенли
Лудетина (24)

Глава 24

Тя се бе изправила до парапета на замъка, за да гледа как Черния Рам Дъглас и хората му заминават. Тъмнокосите мъже наистина представляваха вълнуваща гледка. Не яздеха обикновени коне, а мощни жребци, отгледани в суровите планини на Шотландия. Около седемдесетина мъже, свързани с кръвна връзка, се смееха, викаха и проклинаха, докато препуснаха към границата, а вятърът брулеше обветрените им лица. Тина видя, че нито един от тях не носеше емблемата или носията на клана Дъглас. Знаеше, че това не е случайно и по някакъв начин им придаваше зловещ вид.

В чест на Ангъс, Тина облече красива рокля в небесно синьо. Около китките и по края на полата бе обточена с къдрички, но деколтето бе измамно семпло, разкриващо заоблените извивки на гърдите й. Ейда завъртя очи, когато Тина завърза огнените си къдрици с копринена панделка.

— Внимавай, иначе ще се озовеш в скута му — подигравателно отбеляза тя.

Лицето на Арчибалд светна, когато я видя. Тя протегна ръце, за да го поздрави.

— Управителят погрижи ли се за теб, Ангъс? Извини ме, че останах толкова до късно в леглото.

Графът я изгледа похотливо.

— Той е като разгонен жребец, нали? Да се надяваме, че момчето вече е посяло семето си. Изглеждаш ми доста плодовита жена.

Откровената му грубост я накара да се изчерви, но тя се засмя звънливо.

— Вие, мъжете Дъглас, сте истински дяволи. Нямах възможност да видя нищо от Касъл Дъглас, с изключение на спалнята.

— Ела, момичето ми, аз ще те разведа — рече Ангъс, доволен от възможността да се приближи до нея и да обвие собственически ръка около кръста й. Разбира се, Тина много добре познаваше кухните и външните постройки, но имаше едно място, където не бе стъпвала. Ангъс я въведе гордо в параклиса и й показа гробниците, които съдържаха малките ковчежета със сърцата на всички предци на Дъглас. Мястото тънеше в полумрак и тайнствени сенки. Докато наблюдаваше Арчибалд, младата жена се зачуди дали наистина това, което виждаше да блести в ахатовите му очи, бе сълза.

— Сърцето на Александър тук ли е погребано? — попита тя.

Графът стисна устни и поклати глава.

— Проклетите свещеници не позволиха — изглеждаше толкова тъжен, че Тина съжали, задето бе повдигнала този въпрос. — Един самоубиец не можело да бъде погребан в осветена земя… но аз не съм сигурен, че е било самоубийство.

— Какво искаш да кажеш? — невинно попита тя.

— Ела, момичето ми, това не е място за една невеста, особено за такава, която може да носи дете под сърцето си.

Двамата излязоха от параклиса и Тина не му възрази, че нито е невеста, нито пък е бременна. Щом като на Ангъс му доставяше удоволствие да си мисли подобни неща, тя нямаше да му противоречи. Явно графът смяташе, че слънцето изгрява и залязва с любимеца му Рам. Тогава кого, за Бога, подозираше в убийството на Алекс?

Двамата влязоха в голямата зала и се отправиха към една от големите камини. Тина повика един паж.

— Донеси на милорд Ангъс уиски, а на мен чаша червено вино.

Ангъс остана много доволен, че тя не е от жените, които се цупят, когато един мъж реши да си пийне чашка уиски преди обяд.

— Винаги съм се чудела защо титлата е била наследена от Рам, а не от Колин, братът на Александър — с нехаен тон поде Тина.

— Колин е незаконороден — без колебание заяви Арчибалд. — Рамзи бе единственият законен наследник.

Тина внезапно осъзна, че Рам е имал достатъчно силен мотив да отстрани Алекс преди петнадесет години.

— Както се оказа, това бе най-доброто, което можеше да се случи, а и Колин се осакати.

Мили Боже, нима Ангъс и Рам са заговорничели, за да направят Буйната глава лорд Дъглас? За Арчибалд се знаеше, че не би се спрял пред нищо, за да постигне целта си.

В този момент Колин влезе в залата и закуцука към тях. Тина неволно се изчерви и сърцето й се изпълни с жал към него.

— Съжалявам, че не бях тук, за да ви поздравя, милорд, но се грижих за ранените до късно след полунощ.

— Успешно, надявам се — изръмжа Ангъс.

Колин се поколеба.

— В повечето случаи, да. Един от ранените почина преди час от смъртоносната си рана.

— Кучи синове! — изруга Ангъс. — Когато аз патрулирах по тези граници, любимото ми развлечение бе да беся англичаните. Дърветата в Тивиътдейл и Хейуик бяха натежали от тези зловещи плодове. Джейми е прекалено мекосърдечен! Гръм да порази проклетите Тюдори! Знаеш ли, че когато смятах да възкача Джейми на трона, онова мръсно кучешко лайно Хенри VII ми предложи цяло състояние в злато, за да отвлека момчето? Аз да постъпя толкова долно и непочтено спрямо законния крал на Шотландия?

Тина попиваше всяка негова дума, питайки се как не се задавя, докато изрича подобни лъжи, след като се носеха слухове, че тъкмо граф Ангъс бе убил предишния крал на Шотландия, защото е бил хомосексуалист.

Ейда влезе в залата и Ангъс се изкашля и вдигна глава като вълк, надушил плячката си. Тина можеше да чете по лицето му като в отворена книга. В златистите й очи проблеснаха весели пламъчета.

— Бих ли могла да ви убедя да останете за вечеря, милорд? Струва ми се, че за вечеря ще имаме задушен фазан.

— Ммм, тази ризница ми протърка кожата. Смяташ ли, че твоята прислужница ще ми помогне да я сваля, за да взема една вана?

Тя махна на Ейда и прошепна на Ангъс:

— Ще трябва сам да я убедите, милорд, но обзалагам, че едва ли ще може да ви устои.

Когато Ангъс и свитата му си заминаха, всички в Касъл Дъглас си отдъхнаха с облекчение. Тина погледна развеселено към Ейда. Изгаряше от нетърпение да разбере как се е представил Ангъс в леглото.

— Той прилича на вол! — рече Ейда с нотки на възхищение в гласа. — Струва ми се, че получи схващане на един от мускулите си — добави тя и закачливо й намигна.

 

 

Черния Рам не се завърна в Касъл Дъглас нито през тези, нито през следващите седем нощи. Навсякъде по границата се носеха слухове за жестокости и зверства, за преследвания и убийства, а и патрулиращите със собствените си очи можеха да видят ограбените и опожарени селища. Дори понякога се налагаше да гасят пожарите в подпалените гори. Само за един ден установиха, че именията на Елиът, Фъргюсън и Линдзи са изгорели до основи, и Буйната глава реши, че е видял достатъчно. Реши сам да раздаде правосъдие и когато настъпи нощта, поведе хората си през границата към Англия.

Убиваха само когато бе неизбежно, а Рам забрани да се взимат и изнасилват жени. Главната им цел бе да оплячкосат колкото може повече. Задигаха зърно, фураж, овце, говеда, коне и домашни стоки. Изгаряха посевите, подпалваха оборите и купите сено. Рам знаеше, че пламъците са още по-ужасяващи в тъмните часове на нощта.

След като прекосиха границата, разпределиха ограбеното между оцелелите шотландските семейства, които бяха загубили всичко. После хората на Дъглас сякаш изчезнаха вдън земя. Всъщност те се качиха на борда на „Отмъщение“ и нападаха английския бряг от Кингстаун до Уайтхейвън. В края на седмицата, когато се върнаха в река Дий, корабът на Дъглас теглеше след себе си още два английски кораба.

Докато патрулираха по границата и извършваха набезите, Рам упражняваше железен контрол върху хората си и изискваше най-строга дисциплина. Обаче знаеше, че когато се върнат в Касъл Дъглас, ще им позволи да се отдадат на веселие и шумни гуляи. Всички готвачи бяха заети с приготвянето на пиршеството, а в замъка се възцари безредие. Плячката, която носеха, бе огромна и мъжете безгрижно се отдадоха на хазартни игри, пиене и разврат.

Рам наблюдаваше реакцията на Тина развеселено, но търпеливо. В Касъл Дун тя бе свикнала с много мъже, но хората на Кенеди бяха безкрайно различни от тези на Дъглас. Преди да се стъмни пристигнаха циганите и вътрешният двор се изпълни с музика и танци.

Зара се запъти направо към Рам и докато разговаряха, сложи собственически ръка върху рамото му. Валентина ги видя и веднага разбра, че са били любовници. Тя сви пренебрежително рамене — репутацията му на развратник бе легендарна. Тази циганка вероятно бе едно от многобройните му завоевания — сигурно бе преспал с всяка жена над четиринадесет години от границата до столицата. Ала в същото време нещо в нея я караше да отстоява властта си над него. Имаше нужда да се увери, че я желае повече от всички останали жени на този свят.

Рам усети присъствието й в мига, в който тя излезе от замъка. Остави Зара и Джок, прекоси двора и застана до нея.

— Скромните и благопристойни дами се оттеглят в стаите си, когато циганите излязат на сцената.

Тина вдигна поглед към него. Пламъците на факлите осветяваха тъмното му лице, но в същото време хвърляха сенки, които подчертаваха острите му скули. Младата жена отметна великолепната си коса през рамо.

— Не се и надявай! — дръзко отвърна тя.

— Не си прави труда да го търсиш — той не е тук.

Тя не попита кого има предвид. Знаеше дяволски добре за кого намеква. Ревността явно го изгаряше и ъгълчетата на устните й леко се повдигнаха в тайнствена усмивка.

— Циганите смятат, че съдбата им е предопределена по рождение. Всички мъже са крадци на коне, а жените им са проститутки. И все пак… все пак — обзалагам се, че двамата с теб можем да ги надминем.

Ревността му се примеси с изгарящо желание.

— Аз знам, че съм добър конекрадец, но какво те кара да се мислиш за лека жена? — дрезгаво попита той.

— Не съм ли точно това — твоята държанка.

Рам я притегли грубо към себе си и впи устни в нейните. Тя не се отдръпна, а отърка чувствено тялото си в неговото, докато дивият ритъм на музиката разпалваше кръвта им, връхлиташе на огнени вълни, на които бе невъзможно да се устои. Той пъхна ръка в джоба на жакета си и измъкна пълна шепа златни монети.

— Надявам се, че ще заслужиш парите ми — подразни я Рам.

Тина грабна една от монетите и я захапа, за да провери дали златото е истинско, после я хвърли на Зара, която в този момент минаваше покрай тях, увиснала на ръката на Джок.

— Къде искаш да го направим? В сеното в конюшнята или под живия плет?

Рам бе шокиран. Плесна я по задника.

— Върви в стаята си, Лудетино. След няколко минути ще се присъединя към теб.

Тя плъзна игриво ръка по издутата му мъжественост.

— Това е, за да поддържа огъня ти — дръзко рече тя.

Тина не се запъти веднага към стаята си — искаше да размени няколко думи насаме със Старата Мег.

Циганката се бе разположила в единия ъгъл на голямата зала и пред нея се бе извила дълга опашка от чакащи жени — привидно, за да узнаят бъдещето си, но всъщност доста от тях бяха дошли поради други причини. Мег я видя веднага, но си достави удоволствието да я накара да почака. Накрая даде знак на жените да се отдалечат и повика Тина.

Старицата я изгледа злобно с черните си очи.

— Значи това, което предсказах, се сбъдна. Ти принадлежиш на мъж, седнал на трон, чийто символ е главата на овен и който ще задоволи еротичните ти нужди.

С усилие на волята Тина се застави да не се изчерви.

— Искам да разбера за отровата — прошепна тя.

Мег промърмори някакво заклинание и направи таен знак с костеливите си пръсти.

— Не казвай нищо, не мисли нищо. Не разбираш ли, че понякога сами призоваваме злите сили? — остро попита тя, а очите й застрашително заблестяха.

Тина отвори уста, за да продължи с въпросите, но отново я затвори. Каква полза имаше? Старата вещица никога нямаше да се злепостави. Освен това усещаше неприкритата неприязън на циганката към нея. Сви безгрижно рамене и се засмя. Доставяше й удоволствие да си играе с опасността — това правеше живота много по-вълнуващ.

До входа на залата един млад циганин бе подредил кинжали и ножове върху ярко вълнено килимче. Тина ги разгледа и си избра малък нож с дълго, блестящо острие. Калъфката му имаше кожени връзки, с които можеше да се привързва към крака.

Огледа се и видя Рам, който явно се бе уморил да я чака и сега идваше да я отведе. Лицето му бе безизразно като каменна маска, която прикриваше бушуващите чувства. Тина реши да го разпали още повече.

— А, господарят на Вселената желае присъствието ми!

— Не е точно така — възрази той. — Господарят на Вселената очаква с нетърпение радостта от присъствието ти.

После се усмихна. Нейните очи заблестяха.

— Веднъж се изкъпах гола във Влак Лох посред нощ и предложих да се продам на Дявола. Виждам, че си дошъл, за да ме вземеш, но за жалост промених решението си — предизвикателно заяви тя.

Очите му се присвиха.

— Аз те купих, платих ти със злато, лисичке! Очаквам да заслужиш цената си.

Тина сложи ръце на кръста си и отметна коси.

— Всъщност на теб ти платиха със земя и кораби. Очаквам да заслужиш цената си!

Силните му ръце я сграбчиха за раменете.

— Никога вече не си позволявай да ми говориш по този безочлив начин — гневно изсъска той.

Тя облиза устни.

— Гневът и страстта са много интересна комбинация — подразни го младата жена.

— Сега ще ти покажа какво значи страст — изръмжа Рам, вдигна я на ръце и я понесе нагоре по стълбите. Пусна я да стъпи върху килима, а тя се извъртя рязко и се спусна към вратата, водеща към терасата. От двора долетяха музика и смях и изпълниха стаята.

Едва сега той забеляза, че е облечена със светлокафявата рокля, в която приличаше на екзотично животно — същата, която носеше на маскения бал, когато бе поднесена като дар на краля. Собственическо чувство и ревност се смесиха със страстта и гнева му.

Тина изу обувките си, вдигна ръце над главата си и започна да се люлее в такт с музиката. Движенията й бяха гъвкави и завладяващи и той я гледаше като омагьосан. Отначало бяха плахи, но постепенно ставаха все по-чувствени. Тя вдигна полите си, за да събуе чорапите, а после пристегна кожените връзки на ножа около бедрото си.

Бавно и сладострастно съблече роклята си и я захвърли към Рам. Той я улови и зарови лице в нея, за да вдъхне уханието й. После тя свали долните си дрехи и също ги хвърли към него. Той ги поднесе към ноздрите си, за да се наслади на женската й миризма. Сега тя бе гола, с изключение на ножа, и той се запита откъде, по дяволите, бе научила този еротичен танц. Отговорът дойде незабавно: беше прекарала прекалено много време сред циганите! Рам бе облегнал широките си рамене на полицата на камината, но сега се изправи и пристъпи заплашително към изкусителното създание.

— Стой! — заповяда тя, измъкна ножа от калъфката и го насочи към сърцето му. Очите му се разшириха, когато видя как тя замахна с ръка към него. Златните монети, които й бе дал, се удариха в гърдите му и се посипаха по килима. По някакъв магически начин смъртоносното острие бе останало в пръстите й. Тя го прибра в калъфката, отметна глава и звънко се засмя.

— Ще те любя безплатно, Рам, Буйна главо — пристъпи към огледалото, за да се полюбува на отражението си.

Желанието го изгаряше и влудяваше. Рам знаеше, че точно това бе намерението й. Сграбчи я през кръста и я вдигна високо. Тина изписка.

— Ти гледаш гърдите си така, както аз гледам члена си — дрезгаво изрече младият мъж и я хвърли върху леглото. Започна трескаво да съблича дрехите си. — Доставя ти удоволствие да се правиш на малка кучка — задъхано продължи, захапа я по врата и после плъзна език около ухото й.

— Доставя ми удоволствие да отвръщам на твоята сексуалност — призна тя. Очите му бяха потъмнели от желание и той грубо я възседна.

— Хайде, отговори на това — предизвика я той и езикът му неистово заблиза шията й, гърдите и корема й. Рам вдигна глава и видя как устните й се разтвориха и тя застена от удоволствие. Очите й се навлажниха и замъглиха от сласт. Откликът й го възбуди още повече.

Златисти пламъци затанцуваха в очите й, тя изви пръст и го примами към себе си. Как би могъл да я приближи повече? Освен ако тя искаше да приближи мъжествеността си. Бавно се премести напред, докато върхът на члена му почти докосна брадичката й. Много нежно, също като котка, която ближе лапичката си, върхът на езика й докосна кадифената плът, която мигом стана тъмно червена от придошлата кръв. Езикът й откри ръбчето и тя притисна устни към него. После продължи да го поема с устни и да го гали с език, вкусвайки, дразнейки, подлудявайки, изкушавайки го.

Рам изви глава и извика.

— Спри, любима, или ще се изпразня — предупреди я той.

Тя се отдръпна и нежно пророни:

— Нямам нищо против.

Черния Рам Дъглас трябваше да бъде водещ в секса. Просто бе устроен по този начин. Прехвърли цялата си тежест върху ръцете си и я покри с тялото си. Бедрата й се разтвориха, за да посрещнат бесните му тласъци, а устните й поеха горещия му език.

Тя не можеше повече да се сдържа, изгубила представа за всичко, докато той я носеше към върха, а тялото й пулсираше в ритъма на дивата циганска музика. Рам не обръщаше внимание на виковете й. Една змия се извиваше в мозъка му, забивайки отровните зъби на съмнението. Кой я бе научил на всички тези неща? Кралят? Циганинът? Патрик Хамилтън? Знаеше, че тя бе девствена, когато я облада, но би могла да придобие опит и по други начини. Въображението му го тласкаше до ръба на безумието.

Завладя напълно тялото й, възбуждайки я отново, този път до полуда. Сякаш искаше да я бележи завинаги като своя, да заличи завинаги спомена за всички други мъже. Винаги когато си помисли за любов, да си спомни този път. Като че ли страстта им нямаше край. Тя откликваше на всяко негово желание, докато той я обладаваше отново и отново.

В този миг тя бе готова да му даде всичко — тялото, ума, душата, живота си. Всичко, освен любовта. Тина тръпнеше, потопена в блажените вълни на забравата. Ала, колкото и да бе странно, неговите тръпки бяха по-неистови от нейните. Накрая той се отдръпна и се претърколи от нея. Тя погледна надолу, там, където телата им се бяха съединили допреди малко, и видя малки капки, които приличаха на разтопени перли, блестящи на светлината на пламъците.

— Кой те е научил да се любиш с устата? — с едва потиснат гняв попита той.

— Ейда — прошепна младата жена.

— Ейда? — изрева Рам.

— Аз… аз й казах, че ти ме целуваше там и тя ме попита дали и аз не бих искала да го направя за теб. Тази нощ изпитах желание да го сторя.

Той се засмя облекчено и я притегли към себе си.

— Мили Боже, накара ме да треперя! Ти си моето мъчение и моето удоволствие — целуна я дълго и страстно. — Обичам миризмата ти. Обичам нашата миризма — това бе най-интимното нещо, което някога й бе казвал.

 

 

Касъл Дъглас изглеждаше толкова тих и унил след заминаването на Рам и братята му, че Тина се почувства тъжна и потисната. Все едно слънцето изведнъж бе изчезнало. Беше неспокойна като тигрица, затворена в клетка. След два дни имаше чувството, че каменните стени я задушават.

Господин Бюрк й приготви кошница с разкошен обяд и двамата с Колин излязоха да се разходят сред полето. Тъй като имаше представа за опасностите, които ги дебнеха, Колин настоя да ги придружат неколцина от стражите на замъка. Мъжете можеха да половуват, докато Колин прави скиците си, така Тина нямаше да усеща присъствието им. Тя бе облечена в нефритенозелена рокля за езда, а на ушите й висяха дълги нефритени обеци. Великолепната й коса се спускаше до кръста и Колин изглеждаше развеселен, че тя има толкова точни изисквания, как да бъде рисувана. Младата жена сви красивите си рамене — та нали тя най-добре от всеки друг знаеше как изглежда най-красива. Каква бе ползата от фалшивата скромност?

Колин я помоли да застане в определена поза, докато я улови върху листа. Тя яздеше Индиго, а тъмночервената кобила представляваше такъв страхотен контраст с нефритенозелената й рокля, че Колин направи няколко скици, на които бе свела огнената си глава до атлазената шия на чистокръвното животно.

После двамата седнаха сред тревата и дивите цветя, за да изядат обяда си, а Колин отпъди с ръка осите, които мигом се събраха. В кошницата имаше прясно изпечен хляб със златиста коричка и гъши пастет. Сред лакомствата бяха и бурканче с мариновани гъби, пушена сьомга с подправки, вкусни питки, пълнени със ситно накълцано агнешко месо и малки лукчета. За пиене имаше бутилка къпиново вино, а за десерт — тъмночервени ябълки и узрели сливи.

— Нека те нарисувам така, както си седнала сред детелините… Рам ще бъде във възторг.

— Колин — откровено рече тя, — струва ми се, че не изпитваш никаква враждебност към Рам.

— И защо да го правя?

— Заради несправедливостта, че той е наследил титлата лорд Дъглас след смъртта на брат ти Алекс.

Той сви рамене.

— Аз бях незаконен син, макар да не го знаех. Рамзи го е знаел от години, но никога не пожела да ме унижи, като ми го съобщи — няколко минути рисува мълчаливо, после додаде: — Бях далеч от къщи, когато е станала трагедията, а седмица по-късно се осакатих по време на една схватка край границата. Едва не умрях и ме вълнуваха много по-важни неща, отколкото наследяването на титлата.

Тина се намръщи. Значи Рам е знаел, че ако нещо се случи с Алекс, той, а не Колин ще стане лорд Дъглас.

— Веднъж намекна, че Рам е бил влюбен в Дамарис — нехайно подхвърли тя.

— Беше толкова хубава, че всички бяхме влюбени в нея — тъжно се усмихна Колин.

— Значи това не е било нищо повече от юношеско увлечение?

— Надявам се, че не — тихо отвърна той.

Тина разбра, че няма да научи нищо повече от него. Всички Дъглас умееха да си държат езика зад зъбите и да се поддържат един друг.

В края на деня Тина очакваше, че Колин ще й покаже скиците, ала той бе непреклонен. Нито една не била достатъчно добра, за да бъде показана. Щяла да види своя портрет, когато го завърши, но не и преди това.

Тина се опита да го убеди, използвайки чара си и всички женски хитрости, но старанието й бе напразно — Колин не се поддаде.

 

 

По заповед на Рам, Дръмонд Дъглас отведе екипажа към източния бряг на Шотландия, където бе пуснал котва „Каприз“. Моряците пребоядисаха търговския кораб в сиво и го преименуваха на „Отмъщение“, точно както Рам бе постъпил с кораба „Валентина“. Започнаха системни набези надолу по английския източен бряг от Берик до Тайнмаут.

Рам взимаше участие и в набезите по суша, и в тези по море. Много скоро до ушите на крал Хенри Тюдор достигна вестта, че едно бедствие на име лорд Венджънс^[1] напада почти всеки английски кораб. При това според мълвата действаше едновременно и на двата бряга, което бе фактически невъзможно. Докато лорд Дейкър извършваше набези в Шотландия, жителите на пограничните райони нахлуваха в Англия и не само си отмъщаваха за нанесените щети, но и отмъкваха всичко ценно, до което можеха да се доберат.

Младият крал на Англия незабавно изпрати протестни писма до краля на Шотландия, както и заповед за арестуването на лорд Венджънс.

Джеймс Стюарт не обърна внимание нито на едното, нито на другото. Бе очарован, че един от благородниците му имаше достатъчно смелост, за да отвърне на удара на англичаните, при това с пълна сила. Замисли се кой ли може да бъде този храбрец, но всъщност не искаше да знае, защото щеше да бъде принуден да го арестува — неизвестният лорд нарушаваше официалния мирен договор между Шотландия и Англия. Сред поданиците на Джеймс имаше доста непокорни вождове на кланове. Може би някой от тях бе Отмъстителя. Би могъл да е някой Хамилтън с покровителството на адмирала, граф Аран, или закаленият в безброй битки лорд Хоум, лорд Дъглас, или граф Ботуел. Дори можеше да е собственият му братовчед Матю Стюарт, граф Ленъкс, или дивият и жесток планинец Арчибалд Камбъл, граф Аргайл.

Винаги когато времето и разстоянието позволяваха, Буйната глава яздеше до Касъл Дъглас и обикновено пристигаше след полунощ. Валентина се бе превърнала в магнит, който го привличаше неудържимо. Пристигаше изтощен, а след няколко часа си тръгваше ободрен и зареден с нови сили и енергия.

Понякога настроението му бе мрачно и Тина трябваше да укротява грубостта и жестокостта му. Ала друг път, както тази нощ, безкрайната му нежност караше сърцето й да омеква и да се разтапя под ласките му. Започна да я люби бавно, нежно свали нощницата й, разпиля косите й по възглавниците, после помилва всяка извивка, всяка топла падина на тялото й. Накрая разтвори широко краката й, за да се наслади на нежното цвете между краката й. Докосванията му бяха леки и нежни като крила на пеперуда. Часове по-късно тя лежеше преситена в прегръдките му, докато той обсипваше с целувки лицето й. Повдигна я към себе си.

— Палавнице… моя палавнице! — наричаше я така само в леглото. — Тина, когато се любя с теб, се чувствам толкова добре. Никога досега не съм изпитвал подобно нещо. Ти ме изпълваш с топлина и спокойствие. Караш ме да се чувствам цялостен… завършен. Мисля, че съм влюбен в теб.

Сърцето й прескочи един удар, но тя се опита гласът й да прозвучи нехайно.

— А къде е необоримото доказателство за твърдението ти? — дръзко попита младата жена.

Той не обърна внимание на закачката й.

— Реших да се оженя за теб.

Думите му увиснаха в мрака. Тя бе поразена и в същото време ужасена.

— Не, имаме споразумение съюзът ни да продължи една година! Тогава ще решаваме.

— Да върви по дяволите споразумението! Реших да се оженим сега — твърдо рече той.

— Но аз не съм бременна — изтъкна Тина.

— Откъде знаеш? Може и да си.

Мили Боже, наистина можеше да е бременна след страстния начин, по който я любеше. Тя се измъкна от прегръдката му.

— Ти си един арогантен негодник, Дъглас! Въобразяваш си, че само да щракнеш с пръсти и аз тутакси ще се затичам, за да изпълня желанието ти.

— По дяволите, скъпа, изслушай ме! Ако изчакам, докато забременееш, ще си помислиш, че се женя за теб заради наследника. Аз искам да се оженя за теб, защото те обичам!

Тя притисна длани към ушите си, за да заглуши гласа му и звука на дъждовните капки, трополящи по прозореца.

— Аз не искам да се омъжвам за теб! — изсъска младата жена. — Мъжете Дъглас отравят съпругите си!

— Само когато са неверни — пошегува се жестоко Рам, ала Тина не се шегуваше — тя бе убийствено сериозна.

— Отговорът ми е не и е окончателен! — заяви тя.

Той отметна рисовата кожа и стана от леглото. Запали свещите и започна да се облича. Тина виждаше и усещаше гнева му. Смяташе да си тръгне, макар че бе посред нощ и се бе завърнал само преди по-малко от три часа.

На светлината на свещите косата й приличаше на огнен ореол. Ръцете й придърпаха кожата до брадичката, сякаш по този начин можеше да се защити от него. Той я измъкна от леглото със силната си ръка.

— Аз не те моля, уведомявам те — надвеси се застрашително над нея. След миг красивото му, обветрено лице омекна и той се засмя. Протегна ръце и я притисна към гърдите си. — Аз съм твоята съдба. Когато се върна следващия път, ще доведа със себе си и свещеник.