Вирджиния Хенли
Лудетина (16)

Глава 16

Граф Ангъс не изглеждаше доволен въпреки уискито, което Рамзи щедро му наливаше. Домакинът пресуши на един дъх чашата си и алкохолът опари вътрешностите му.

— Отговорът е не.

— Кълна се в Христовите рани, аз преглътнах гордостта си и подписах съглашение за приятелство с проклетите Хамилтън. Постъпих като истински мъж и направих това в името на доброто на клана. Така че и ти ще сториш същото и точка по въпроса!

— Да се оженя за кучката на Кенеди само защото Джейми така е решил?

— Не е само заради краля. Време е да имаш наследник.

— Бракът не е гаранция за това. Нима момичето на Хепбърн роди наследник на сина ти? Маргарет направи три спонтанни аборта, откакто кралят се ожени за нея. Най-накрая роди син, но само един Бог знае дали ще оживее!

— Можеш да спориш до Второто пришествие, но ще се ожениш за момичето на Кенеди — графът пресуши чашата си и я хвърли в огнището.

Колин влезе, накуцвайки в стаята. Той бе единственият в целия замък, който притежаваше достатъчно смелост, за да се изправи пред двамата Дъглас.

— Не виждаш ли, че сме заети? — изгледа го кръвнишки Ангъс.

— Да, но лорд Кенеди е долу и независимо от дебелите стени, може да чуе спора ви.

— Доведи го — заповяда Ангъс. — Това засяга и него.

Колин погледна към Рам.

— Аз все още съм господар в собствения си замък, макар да изглежда, че Ангъс го е забравил. Доведи го — кимна Рам.

Дамарис усети присъствието на брат си в мига, в който Роб Кенеди влезе в замъка. Излезе от старата стая и го видя да се качва по стълбите.

— Робърт, о, Робърт, ти не можеш да ме видиш, нито да ме чуеш, нали? — тихо извика тя. Докосна с обич вълненото му наметало. — Защо си тук? — запита се тя. Знаеше, че той не може да й отговори, но лесно можеше да разбере сама. Когато Колин отвори вратата на стаята на Рамзи, Дамарис се плъзна вътре и се настани на възглавниците до прозореца.

Кенеди бе облечен в носията на клана си и лицето му бе червено като косата му, в която проблясваха сребърни нишки. Роб кимна с уважение към най-могъщия граф в Шотландия.

— Ангъс — после погледът му се отмести към любимия племенник на графа. — Дъглас.

— Седни, човече — покани го Ангъс. — Ние никога не сме били врагове, независимо от кръвта, пролята преди петнадесет години.

Роб премина направо на въпроса.

— Ти се върна от Стърлинг заедно с Аран, така че навярно знаеш новината за отменянето на брака между Кенеди и Хамилтън.

Ангъс махна пренебрежително с ръка.

— Не може да се отмени — главите на клановете вече дадоха съгласието си.

— Преди малко двамата Хамилтън ме посетиха — продължи рязко Роб Кенеди. — Патрик е съблазнил една от дъщерите на Хауард и кралицата настоява да се оженят.

Рамзи изпита огромна радост, че най-голямото желание на врага му се е осуетило.

— Патрик Хамилтън мисли само с онази си работа… — презрително заяви той.

— Тази миризлива английска сган! — избухна Ангъс. — Хауард е заповядал на момичето да легне с него, за да се сроди с един шотландски адмирал!

По едно или друго време Рам бе преспал с всички дъщери на Хауард и сега мислено благодари на Бога, че не му бяха изиграли същия номер.

Роб се изкашля неловко. Искаше му се Дъглас да му налее чаша уиски, за да придобие смелост при изричането на следващите си думи. Погледна мургавото и враждебно лице на младия мъж и изстреля на един дъх:

— След като сега по-голямата ми дъщеря Валентина е свободна, ти предлагам да я вземеш вместо по-малката й сестра Бет.

Рам Дъглас се втренчи невярващо в него.

— Значи имаш достатъчно нахалство, за да си помислиш, че ще съм съгласен да взема, която и да е от дъщерите ти?

— Пийни едно уиски, човече — намеси се Ангъс и тупна приятелски Кенеди по гърба.

Роб преглътна парещата течност, сякаш бе вода. За пръв път изпита някаква надежда.

— Всъщност съм готов да те обезщетя много щедро, ако приемеш Валентина.

— Колко щедро? — попита Ангъс.

Рам скръсти ръце пред гърдите си, облегна се назад и изгледа студено двамата мъже, които си въобразяваха, че имат право да уреждат живота му.

— Ще й дам зестра от пет хиляди.

Ангъс бе впечатлен, макар че не го показа.

Неканеният образ на Огнената Тина Кенеди изплува в съзнанието на Рам. Видя я, възседнала гордо прекрасната арабска кобила, докато цепката на полата й разкриваше стройния й крак, с разпилени медни коси, които се стелеха по раменете й като буйната грива на тигрица. Споменът за златистите й очи и пълните, чувствени устни накара слабините мигом да пламнат. Не можеше да отрече, че кучката наистина е великолепна!

Запита се колко ли много мъже бе влудила и съблазнила. Патрик Хамилтън, циганина, собствените му братя — дори Ангъс му призна, че само като я види и се възбужда. Всички я ухажваха — Камбъл, Гордън, дори младите мъже от кралската фамилия, докато накрая тя бе уловила на въдицата си най-голямата риба, наследника на адмирала на Шотландия и негов смъртен враг.

Внезапно осъзна какъв удар ще нанесе на врага си, взимайки жената, която вече бе недостъпна за Патрик Хамилтън. При тази мисъл устните му се извиха в усмивка. Проклет да е, ако се ожени за нея, но щеше я направи своя. Погледна към двамата мъже, които продължаваха да се пазарят и лениво изрече:

— Удвои зестрата.

Роб подуши победата.

— Съгласен! — побърза да отвърне той.

Рам вдигна ръка, за да му покаже, че още не е свършил.

— А каква собственост ще й дадеш?

Докато Кенеди трескаво прехвърляше наум именията си, Ангъс се отпусна доволно и остави Рамзи да преговаря. Племенникът му бе умен мъж и отлично се грижеше за интересите си.

Роб първо си помисли за Дънър, но след това му хрумна нещо по-добро. Ако предложи на Рам земя, която е близо до любимия му Касъл Дъглас и до границата, може би той ще бъде твърде силно изкушен, за да му откаже.

— Притежавам земи в Къркъбри, на другия бряг на река Дий, близо до Касъл Дъглас. Ще ги прехвърля на Валентина и нейните наследници.

Рам изпита възхищение към умния си противник. Не бе предложил да препише земите на Дъглас.

— Не е достатъчно — спокойно заяви той.

Ангъс отвори уста, за да го скастри, но я затвори, когато племенникът му отново заговори.

— Нуждая се от още кораби — безцеремонно обяви Рам.

— Господи, наистина умееш да се пазариш! — избухна Роб, който държеше на корабите си много повече, отколкото на земите си. Неохотно предложи най-малкия си кораб „Скотия“.

Рам кимна замислено.

— Един от твоите кораби в момента е закотвен в пристанището Солуей. Винаги му се възхищавам, когато отивам да патрулирам по границата и минавам оттам.

Кенеди стисна устни, опитвайки се да прикрие недоволството си. Това бе един от най-хубавите му кораби. Настъпи напрегната тишина. Дъглас изглеждаше така, сякаш и пет пари не дава за изхода на пазарлъка. Накрая Кенеди се предаде.

— Печелиш, дяволите да те… ще ти дам „Валентина“.

Устните на Рам се извиха, когато чу името на кораба.

— Ще си помисля за предложението — нехайно изрече той.

— И кога ще ми съобщиш отговора си? — гневно попита Роб.

— Когато взема решение — загадъчно отвърна Рам.

Роб Кенеди нахлузи шапката на главата си и се обърна на пети в безсилен гняв. Дамарис го последва навън. Бе ужасена. Не можеше да влезе във връзка с брат си, но знаеше, че трябва да направи нещо, каквото и да е то!

— Ти си по-хитър и от мен — с възхищение отбеляза Ангъс.

— Съмнявам се — сухо процеди Рам.

Ангъс поклати глава.

— Ти наистина си най-умният негодник, когото съм познавал. Да му измъкнеш и кораба след всичките пари и земи, особено след като много добре знаеш, че така и така ще се ожениш за момичето.

— Нима нямам право сам да решавам съдбата си? — ядно изкрещя Рам.

— Решението вече е взето. Ще се ожениш за дъщерята на Кенеди, независимо дали го искаш или не — категорично заяви Арчибалд.

— Ще видим — тихо каза Рам, овладявайки с усилие гнева си.

 

 

Дамарис гледаше, изпълнена с отчаяние, как брат й се отдалечава от замъка. Трябва да е луд, щом е готов да пожертва Валентина и да я даде на един от омразните Дъглас! След като знаеше какво се бе случило със сестра му в същия този замък, как можеше да позволи на дъщеря си да се омъжи за Дъглас? Дамарис бе истински разстроена, задето не можеше да общува с никого. Беше обезумяла от тревога, но не можеше да стори нищо, за да се намеси. И все пак имаше още една душа, която можеше да я чува и вижда. Александър бе единствената й възможност. Може би двамата заедно щяха да измислят план за действие. Въпреки че това означаваше да престъпи принципите си, Дамарис тръгна да го търси и най-после го откри.

— Уреден е брак между племенницата ми Валентина и Рам Дъглас. Моят брат бе тук, но аз не можах да осъществя контакт с него. По дяволите, Алекс, трябва да спрем това! — отчаяно изрече тя.

— Валентина Кенеди е най-подходящата жена за Рам Дъглас. Сигурен съм.

— Проклет да си, Алекс! Аз чух разговора им. Той дори не я иска. Брат ми му предложи пари, земя и любимия си кораб, а Рам дори не даде съгласието си. Ще ми помогнеш ли да намеря начин, за да попреча на този брак?

Александър й се усмихна.

— Той я иска също толкова силно, както някога аз желаех теб. Нищо не ме спря, Дамарис, както нищо няма да спре Рам. Познаваш мъжете Дъглас.

— Да, за мое огромно съжаление ти се оказа жесток и безсърдечен!

Очите на Александър светнаха от удоволствие. Отметна глава и избухна в искрен смях.

— Защо се смееш, сякаш си полудял? — възмути се Дамарис.

— Защото ти разговаряш с мен, любима!

Тя вдигна ръка, за да го удари, но той хвана китката й и я привлече към себе си.

— Няма значение, че се караме като куче и котка. След петнадесет години мълчание дори това ми харесва. Обичам те! — притисна я в обятията си и сведе устни към нейните. Дамарис избледня и изчезна, но не и преди той да я целуне.

 

 

Когато Роб Кенеди се върна в Дун, цялото домакинство бе нетърпеливо да узнае какво се бе случило в Дъглас. Първа го притисна Елизабет.

— Милорд, сложете край на мъките ми. Той настоява ли да вземе Бет?

— Не — искрено отвърна Роб.

Елизабет се отпусна облекчена върху леглото. Сълзи замъглиха погледа й, докато съпругът й сваляше дрехите си.

— Не мога да ти кажа нищо повече, освен че ще стане така както иска Рам Дъглас или въобще няма да стане. Надявам се, че си доволна, жено. Пожертвах Тина, за да спася твоята скъпоценна Бет. Той е твърд човек и ще прекърши волята й.

— Може би няма да е толкова зле. Валентина винаги се е нуждаела от здрава ръка, за да я обуздава. Косата ми се изправи, когато чух онова, което Кърсти ми разказа за нея.

— Тази изсъхнала стара мома! Тя ревнува, защото момичето блика от живот и енергия. Дори в стая, пълна с красиви жени, Валентина ще блести с удивителната си красота!

Елизабет побърза да уведоми Бет, че смъртната й присъда вече е отменена. Лицето на малката й дъщеря възвърна цвета си, а Ейда се извини и отиде да съобщи новините на Тина. Девойката току-що се бе върнала от езда и докато й помагаше да свали костюма си, прислужницата започна да я съветва.

— Когато Дъглас дойде, за да поиска ръката ти, облечи най-хубавата си рокля. Трябва да го накараш да оцени това, което ще получи. Дръж острия си език зад зъбите и бъди мила и изпълнена с покорство. Мъжът се чувства по-уверен в присъствието на нежна и слаба жена. Няма да спечелиш нищо, ако се покажеш опърничава и твърдоглава и от първия миг го настроиш срещу себе си. Но като се държиш плахо и свенливо, ще положиш началото на неговото робство.

— Изглежда знаеш как да се държиш с мъжете, Ейда. Ще послушам съвета ти. Ще изглеждам като същинска божа кравица.

Жената вдигна фината дреха, която шиеше. Беше изработена от ефирна розова материя и бе предназначена за първата брачна нощ.

Внезапно Тина усети как коленете й омекват.

— Ейда, няма да мога да се справя без теб. Ще се съгласиш ли да напуснеш Дун и да дойдеш с мен в Дъглас?

— С най-голямо удоволствие, ако убедиш майка си да ме пусне.

— Веднага ще отида при нея. Няма да я моля, просто ще я уведомя за решението си. Освен това ще й заявя, че ще взема и господин Бюрк. Нали тъкмо тя ми обясни, че понякога се налага да правим жертви — горчиво завърши Тина.

 

 

От три дни оранжево-розовата рокля бе извадена и приготвена, за да може Тина бързо да я облече, когато пристигне Дъглас. И макар че той отложи колкото можа посещението си, в крайна сметка се появи.

Ейда плъзна роклята внимателно през главата на Тина, закопча малките перлени копчета на корсажа й и накрая настани питомката си пред огледалото, за да вплете перлен наниз в блестящите й червени къдрици. Валентина се изпълни с увереност. Знаеше, че никога досега не бе изглеждала по-красива. Когато дойде прислужникът, за да я повика, тя бе напълно готова.

Докато приближаваше стаята, чу дълбок глас, който ясно изрече:

— Доведете я, за да мога да я огледам.

Арогантният кучи син говореше така, сякаш бе дошъл да си купува кобила! Тина преброи до десет, припомни си съветите на Ейда и преглътна гнева си. Пое дълбоко дъх, сведе клепачи и пристъпи в стаята.

Красотата й го свари неподготвен. Придаде суров израз на лицето си, за да не отгатне вълнението му. Тъмносивите му очи се впиха продължително в нея. Самоувереността й започна да се стопява. Лицето му бе издялано като от камък, устните — чувствени, а брадичката — упорита. Тина видя съвсем ясно надменната гордост, която се излъчваше от всяка частица на силното му тяло. Беше облечен в черно от главата до петите, с изключение на пурпурния символ на клана му — Кървящото сърце на Дъглас.

Валентина знаеше, че в този миг се среща със съдбата си. С усилие на волята устоя на омайващото притегляне, което излъчваше, и отмести поглед.

— Прицелили сте се нависоко, лейди — рязко рече той.

Очите й се разшириха. Нима тази свиня намекваше, че не го заслужава? Прехапа език, за да възпре язвителния отговор, който напираше на устните й.

— На колко си години? — студено попита той.

— На седемнадесет и всичките ми зъби са здрави — думите сами се изплъзнаха. — Разбирам, че ухажването е като война и кавалерството отстъпва пред изгодата.

— Ухажването? — засмя се младият мъж. — Няма да се церемоня. Аз съм прям човек. Ние двамата сме с напълно несъвместими характери. Ти си дръзка и избухлива. Освен това си суетна и разглезена и не си от голяма полза, за който и да е мъж. Както и да е, говори се, че всички жени Кенеди са известни с разпуснатия си нрав.

— Човече, прекаляваш с прямота си — възрази баща й.

Тина обезоръжаващо му се усмихна.

— Мъжете Дъглас са прочути с амбицията, гордостта, алчността и предателството си.

— И смелостта си… — добави Рам със зловеща усмивка.

— Имаш много високо мнение за себе си! — обвинително рече Тина.

— Да, всички шотландци сме такива — съгласи се той.

— Това е най-странното предложение за брак, което съм получавала — отбеляза девойката и очите й се присвиха в две златисти цепки.

Той се извърна от нея и заговори на Роб Кенеди.

— Аз не предлагам брак. Не и за сега. Предлагам само временен брак. И двете страни са свободни да се откажат, ако се окаже, че съюзът не ги удовлетворява.

Валентина замръзна на място, сякаш я бе ударила мълния.

Лицето на Роб Кенеди придоби морав оттенък и той отвори уста да възрази, но Рам Дъглас го изпревари.

— Разбира се, аз ще подпиша договор, с който се задължавам да се оженя за нея, ако забременее.

Въздухът в стаята се нажежи до крайност.

— Нека поговоря с нея насаме — предложи Рам на Кенеди. — След това ще я оставим сама да реши.

Роб бе принуден да се съгласи и неохотно излезе от стаята.

— Ти си момиче, което не е известно с целомъдрието си. Нужно е хапчето да е покрито с голямо количество захар, когато и други мъже са го близали преди това. За твой късмет родителите ти са готови да ми заплатят щедро, за да ги освободя от теб.

Омразата, избухнала в гърдите й към този мъж, едва не я заслепи. Той я обиждаше! Не бе възможно родителите й да му плащат заради нея! През виолетовата пелена на гнева си тя зърна символа на гърдите му. В този миг даде тържествена клетва, че нейното сърце никога няма да кърви, но неговото със сигурност ще се облива в кръв. Той бе предизвикателството на живота й. Мислено отправи гореща благодарност към старинния шотландски обичай.

— Временният брак ме устройва много повече от истинския брак. Твърде умно от твоя страна, че си се сетил за това. По този начин ще се удовлетвори желанието на краля и графовете, а след няколко месеца двамата ще бъдем свободни един от друг.

— В такъв случай въпросът е решен — това не бе въпрос, но следващите му думи бяха. — Истински ли са?

— Кои?

— Гърдите ти. Истински ли са, или са само подплънки? — с два скока се намери пред нея. Разкопча перлените копчета, пъхна ръце под корсажа й и обхвана заоблената й гръд.

Устата й се разтвори от изумление, а гъстите й черни мигли се повдигнаха, разкривайки гневно блесналите й очи.

Притъпената болка в слабините му мигом се замени от удоволствие и усети как се възбужда. Мъжът не направи усилие да прикрие пламналото си желание.

Тина бавно сведе поглед.

— Това истинско ли е или е само подплънки? — ръката й дръзко се протегна, за да обхване издутината между краката му.

Рам усети как нещо в него омекна. Тъмните му очи се впиха в нейните и в този миг тя изпита желание да разкъса безсрамното му лице на части. Но в следващия устните му се впиха в нейните, водени от силното мъжко желание да я подчини на волята си. Страстта му към нея бе изписана ясно на лицето му. Тина разбра, че дързостта й я бе поставила в опасно положение. Мили Боже, защо бе казала и направила такива възмутителни неща, без да се замисли за последствията? Той бе от мъжете, които винаги взимаха това, което желаят, където и когато поискат. А в този момент бе съвсем явно какво бе желанието му. Младото момиче знаеше, че трябва незабавно да направи нещо, за да се измъкне от трудното положение и да спаси девствеността си. Когато устните му се впиха отново в нейните, тя захапа устната му. Рам изруга, а Тина побягна към вратата, закопчавайки припряно роклята си. Завъртя дръжката и рече:

— Татко, смятам, че постигнахме съгласие.

По-възрастният мъж въздъхна облекчено и влезе в стаята. Дъглас си тръгна, без да каже нищо повече. Тина внезапно се изпълни с възторг. Ейда бе права! Тя притежаваше силни оръжия. Ако се научи да си служи умело с тях, щеше да го победи!

 

 

— Момичето ми, сигурна ли си? — загрижено попита баща й. — Ще отида при краля и ще му кажа, че този съюз е невъзможен.

— Не, не. Напълно ме устройва, татко. Само си помисли за съжалителните погледи, които ще ми отправят, когато се разчуе, че Патрик Хамилтън ме е зарязал. Няма да се преструвам, че няма да получа погледи и като жена на Рамзи Дъглас, но те поне няма да бъдат изпълнени със съжаление — сви рамене. — Ние се познаваме по-добре, отколкото предполагаш. Докато ти беше в морето, аз гостувах в замъка му. Между нас има несвършена работа.

Лорд Кенеди едновременно бе изненадан и в същото време не чак толкова. Беше ги виждал заедно в Стърлинг и бе разбрал, че помежду им прехвръкват искри, все едно да поднесеш запален фитил към буре с барут. В момента те сякаш се мразеха един друг, а това ги привличаше по странен начин.

— Обещай ми, че ако те нарани по някакъв начин, незабавно ще го напуснеш и ще се върнеш у дома.

Тя кимна. Не посмя да го попита дали е трябвало да плати на Дъглас, за да я вземе.

— Не се ли нуждаеш от повече време? Събота е прекалено скоро.

— Събота е добре. Зарът е хвърлен. Помисли си за облекчението, което ще изпиташ, след като вече няма да съм в Дун, за да правя разни бели.

 

 

В петък вечер всичко бе готово. Дрехите й изпълваха десет сандъка, но, разбира се, в тях бяха подредени и комплектите спално бельо, сребърните прибори, както и скъпоценностите й, една част от които бе наследство от семейството на майка й, а друга — от семейство Кенеди.

Кухненското оборудване на господин Бюрк, домакинските му пособия и продуктите напълниха две каруци. Тина бе решила да се настани в спалнята, която някога бе принадлежала на Дамарис. Нямаше да взима собственото си легло, но спалното й бельо и чаршафите бяха изпрани и грижливо сгънати със стръкчета изсушена лавандула между тях. Опакова и спалните си покривки, върху които бяха избродирани сребърни делфини. Не забрави и копринения килим в тъмнозлатисто и опушено кафяво. Накрая в каруцата бе натоварена и ваната й във форма на морска раковина, украсена с красиви рисунки.

Взе червеникавокафявата си кобила, както и Индиго. За да направи напук на Рам Дъглас, отначало реши да не взима Индиго, но после размисли. Всеки път, когато я видеше да язди кобилата, за която копнееше, гледката щеше да бъде като трън в плътта му. Сбогува се с майка си, която отново бе на легло, преструвайки се на болна, за да не бъде принудена да замине за Дъглас за церемонията.

Бет се опита да й благодари, че я бе спасила от съдба, по-страшна и от смъртта, но Тина отклони благодарностите и я посъветва да побърза да хване за съпруг лорд Андрю Кенеди, преди да й изберат някой друг жених. Ала сега, докато седеше тъжно край огнището с Ейда, имаше чувството, че всичката й енергия и жизненост бяха отлетели.

Най-накрая пое дълбоко дъх и си призна.

— Ейда, аз се държах възмутително и доста скандално, когато Рамзи Дъглас пристигна с обидното си предложение.

— Тина, временният брак не е нещо обидно. Това е старинен и почитан шотландски обичай. Всъщност по замисъл и цели е все едно истински брак. Ти имаш една година, през която да решиш дали този съюз може да стане постоянен. След една година този брак става законен и се укрепва с официална сватбена церемония. Той е обещал да се ожени за теб и по-рано, ако забременееш. Във всичките му замъци ще се отнасят към теб с нужното уважение и почит. За всички, ти ще бъдеш лейди Дъглас.

— Няма да нося проклетото му име! Мразя Рам Дъглас! Той е самодоволно и арогантно копеле! Искам да го накарам да падне на колене — не, искам да го унищожа!

— Има само един начин, за да го подчиниш, Тина.

— Да, знам. Ще се опитам да го накарам да се влюби в мен. И когато го доведа до състояние, че да не може да живее без мен, ще се изсмея в лицето му и ще го напусна! — пламенно се закани девойката.

— Е, никога няма да успееш да доведеш Буйната глава Дъглас до това състояние, ако не го съблазниш и не го направиш роб на твоята чувственост.

— Знам, че ме желае — изчерви се Тина. — Не може да откъсне ръцете си от мен. Разкопча роклята ми и милва гърдите ми под предлог, че искал да се увери дали са истински.

Ейда повдигна вежди.

— Докато баща ти е бил отвън пред вратата? И ти как реагира?

— Аз… аз докоснах неговия член и поисках да узная дали е истински, или го е уголемил с подплънки.

— Господи, Тина, ти си невъзможна! Сега вече разбирам какво имаше предвид, като ми каза, че си се държала възмутително и скандално!

— Обаче имам малък проблем. Той си мисли, че имам голям сексуален опит.

— Чудя се защо ли? — сухо промърмори Ейда.

— Всъщност съм пълна невежа по тези въпроси. Как, за Бога, ще го направя роб на чувствеността си?

— Скъпа, Рам Дъглас много скоро ще те научи на всичко, което трябва да знаеш. Разбери какво му харесва, погрижи се да задоволиш нуждите и желанията му. Репутацията му на изкусен любовник е легендарна. Предполагам разбираш, че в прякора му Буйната глава има намек и за сексуалните му способности?

— Не, не съм осъзнавала… Ейда, страх ме е. Той е огромен, прилича на жребец. Виждала съм как фучат и се мятат кобилите, когато жребците ги възседнат за пръв път.

— О, скъпа, ще трябва някак си да го преживееш. Ще има болка и кръв, но не се отчайвай и не се сковавай, както повечето жени правят. Позволи му да ти достави удоволствие. Нищо на света не може да се сравни с пълното задоволяване на плътта. Започва с леки искри на желание, които постоянно се издигат до непоносими висоти. Ако в този миг му отдадеш тялото си изцяло, ще изпиташ невероятно блаженство и екстаз. С други думи ще познаеш рая на земята.

— Звучи много тайнствено.

— И е така! И колкото повече той вижда, че се наслаждаваш, толкова повече ще се наслаждава и той и ще се стреми всеки следващ път да ти доставя все по-голямо и по-голямо удоволствие. Не мисли, че само мъжете могат да изпитват страст. Огромна заблуда е, че мъжете го правят само за удоволствие, а жените от любов. Мъжете си мислят за секса като за завоевание, докато осъзнаят, че истинската сила се крие в удоволствието, което успяват да доставят на любимата жена. Обсеби тялото и душата му чрез страстта му към теб. Много скоро ще се окаже завинаги в плен не само на страстта, но и на любовта.

— Ейда, той наистина ме плаши, но проклета да съм, ако му позволя да го разбере!

По-възрастната жена я прегърна с обич.

— Хайде, иди да поспиш. Имам пълна вяра в теб. Ти проявяваш страст във всяко нещо в живота си и е невъзможно да останеш студена и безразлична в леглото.