Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кланът Кенеди (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tempted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 134 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2009)
Разпознаване и корекция
hrUssi (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Вирджиния Хенли. Лудетина

Американска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД, София, 2001

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954–585–200–3

История

  1. — Добавяне

Глава 30

Тина отвори очи при първата светлина на зората, но остана да лежи неподвижно, за да не събуди Рам. През нощта той бе изритал завивките и сега лежеше по гръб, с ръце под главата. Погледът й се плъзна по силното му и здраво тяло. Плоския корем, мускулестите и широки гърди, покритите с тъмни косми, масивни рамене и жилестия врат — всичко говореше за невероятната му мощ. Имаше нещо особено привлекателно и съблазнително в този мъж, който притежаваше огромна сила. Прекрасното му тяло бе покрито с многобройни белези от битките, но те не го загрозяваха, а напротив — усилваха опасната му привлекателност.

Тина отметна завивките до кръста си и протегна ръка. Контрастът на цветовете им бе впечатляващ и я възбуждаше още от първия път, когато той я люби на светло. Деликатната й кожа, толкова гладка и бяла, бе почти прозрачна, докато неговата бе тъмна и груба. Винаги когато мургавите му ръце се плъзваха по тялото й, тя искаше да закрещи от възбуда. Огнените й къдрици бяха затиснати от тялото му и тя се запита как бе възможно в една и съща раса да съществуват две такива противоположности. Челюстта му бе изсечена като от гранит, скулите му бяха остри и мъжествени, а дългата до раменете коса бе черна като нощта. Тина се изчерви, засрамена от мислите си, които накараха зърната на гърдите й да щръкнат, а слабините й да лумнат в огън. Той я привличаше като магнит, мамеше я да го докосва, да го вкуси. За пръв път си призна, че тъкмо този мъж — Черния Рам Дъглас — бе единственият, който я интересуваше. Да се люби с него… и не само да се люби, бе това, на което най-много се наслаждаваше.

Щом като тялото й отново изгаряше за него, значи вече бе оздравяла. Разбира се, все още бе слаба, твърде слаба, за да откликне на дивата страст на Рам, но копнееше той просто да я прегърне, да я целува. Внезапно осъзна, че тъмносивите му очи я наблюдават. Тина придърпа завивките до брадичката си, засрамена като девица.

— Миналата нощ не дойде твоят ред, за да говориш — пресипнало изрече тя.

— Исках да ти кажа само едно нещо. Тина, не съм те отровил аз.

Златистите й очи потърсиха неговите. Искаше да й повярва, че думите, които ще изрече, идват право от сърцето й.

— Рам, знам, че не си го направил — облиза пресъхналите си устни и отново сведе мигли. — Толкова много съжалявам за бебето. Знам, че загубата е също толкова болезнена за теб, колкото и за мен.

— Погледни ме. Не бива да се обвиняваш! Отровата е виновна — отровата във виното, което аз ти налях!

— Ах, Господи, сега пък ти не се обвинявай! Спаси ми живота! Щях да съм мъртва, ако не ми бе дал от силата си.

Той взе ръката й и я поднесе към устните си.

— Не можем ли да започнем отначало? Знам, че е трудно да заличим миналото, но се кълна, че в моето сърце няма жажда за отмъщение. Моля се на Бог дано и в твоето да няма.

Буцата на гърлото й едва не я задави. Започна да кашля неудържимо. Рам скочи от леглото, уплашен, че пристъпът може да повреди разраненото й от отровата гърло. Наля чаша медовина, но първо я вдигна до устните си. В погледа му не се четеше нищо от чувствата, които го вълнуваха. Тина не бе отрекла, че все още иска да си отмъсти.

— Ще трябва скоро да те напусна, но няма да имам нито миг спокойствие, ако те оставя сама точно сега. Искам да си починеш и да възстановиш силите си, за да можеш да пътуваш с мен до брега. „Отмъщение“ е скрит в устието на река Дун. Когато се върна на кораба, ще ти дам възможност да посетиш семейството си. Ако до тях достигнат слуховете, че си била отровена, омразата и враждата между клановете ни ще избухнат с нова сила. Искам да чуят какво се е случило от собствените ти устни и да се убедят с очите си, че се възстановяваш.

— Благодаря ти — обля я огромна вълна на облекчение. Знаеше, че той трябваше да замине още преди седмица, но бе останал само за да се грижи за нея. Не очакваше, че Рам ще изчака тя да укрепне достатъчно, за да може да тръгне с него. — Ако имаш свободен куриер, ще им напиша писмо и ще им съобщя, че ще ги посетя.

Рам бързо се облече. Желанието да я люби не бе стихнало. С усилие на волята той го овладя. Тя бе като треска в кръвта му и знаеше, че ако я целуне, сетне с часове няма да може да се откъсне от нея.

За него бе болезнен удар фактът, че тя съвсем съзнателно бе изучила тайните на страстта, за да ги използва да го завладее. И бе успяла. Той се запита ужасено, дали не е обсебен от нея и дали изобщо вече бе възможно да живее, ако тя не е част от живота му. Нямаше намерение да получава отговор на този въпрос. Макар и може би да не бе съвсем почтено, възнамеряваше да я накара да го обича.

След като той излезе, Тина остана да си почива в леглото, ала всичките й мисли бяха завладян от Рам. Усещаше топлите му устни по тялото си, копнееше за нежността и страстните му ласки. Той винаги я любеше до забрава, отхвърлил всякакви задръжки. Необузданата му мъжественост бе като буря, стихийна и помитаща като морски ураган. Младата жена знаеше, че ще умре, ако скоро не я люби отново.

Денят й се стори безкраен. Сама в огромното легло, запазило мириса на Рам, тя си припомняше всяка дума, която той бе казал, всичко, което й бе сторил. Потръпна, когато си припомни докосването му. Запита се обезумяла дали не го обича. Когато бе наблизо, тя се чувстваше в безопасност. А когато го нямаше, й се струваше, че е празна отвътре и изгаряше от желание той да я изпълни. Може би никога вече няма да усети в себе си дългата му и твърда мъжественост. Простена тихо, припомняйки си как пулсираше в нея, как гърдите й се втвърдяваха, когато горещата му уста ги поемаше жадно. Накрая повече нямаше сили да понася самотата. Ейда й помогна да се изкъпе и облече и тя слезе долу в трапезарията, решена да вечеря заедно с него.

Тъмновиолетовите сенки под очите й го изпълниха с разкаяние. Той бе учтив, внимателен, изключително загрижен за здравето й, ала нито веднъж не я погледна пламенно. Тина жадуваше да усети строгия му поглед, от който тялото й пламваше като факла, ала тази вечер не можеше да отгатне мислите му. Той я подканяше да се храни от чинията му и тя опита малко от великолепната сьомга, която господин Бюрк бе изпекъл, както и от десерта от каймак, яйчен крем, захар и вино, приготвен специално за нея. Тина не успя да потисне една прозявка и Рам загрижено я погледна.

— Трябва да си легнеш. Утре ще тръгнем рано.

— Не ставай глупав, Рам. Разбира се, че утре ще мога да яздя заедно с теб.

— Да яздиш? Не мисля така — твърдо рече той. — Ще вземем десетина каруци. Градовете Очилтри и Къмнок са били нападнати. Хората се нуждаят от всичко, което можем да им занесем — потупа нежно ръката й. — В една от каруците ще ти направим легло. Не, няма да тръгнем утре — реши той. — Искам да си починеш поне още един ден.

На Тина й се стори, че ще изкрещи. Нямаше да издържи да лежи в леглото още един ден. По-добре да отидат на лов за риба. Припомни си колко много се бяха забавлявали през онзи далечен ден, после осъзна каква голяма егоистка е. За да изкарат зимата, Рам трябваше да намери храна и фураж за хората, които бяха изпаднали в нужда. Все някак щеше да преживее утрешния ден.

 

 

Тина прекара деня с дамите си, които опаковаха сандъците й с багажа. От време на време отиваше до високите прозорци, за да погледа как мъжете товарят каруците. Лесно можеше да различи Рам, дори и сред множеството тъмнокоси мъже Дъглас. Той бе главната фигура в могъщия клан Дъглас. Граф Ангъс остаряваше и бе предал водачеството на клана на лорд Дъглас. Старият предводител не бе сгрешил в избора си. Рам бе като магнит за мъжете. Той би бил централна фигура, в каквато и да е компания. Беше пират и разбойник, груб и суров жител на границата, но беше истински мъж.

Мракът падна преди Рам да влезе в голямата зала. Джок и хората му още не се бяха върнали и той предусещаше, че са имали неприятности с англичаните. На сутринта щеше да тръгне, независимо дали те ще се върнат или не. По пътя към брега можеше да ги срещне, ако ли не — те знаеха къде да го намерят.

Изпита разочарование, че Тина не бе в залата. По челото му премина сянка на тревога за нея. Отиде в кухнята, за да помоли господин Бюрк да приготви нещо специално, после се качи по стълбите към господарската стая.

Тина се бе изправила до огъня, загледана тъжно в пламъците. Когато се извърна, чула стъпките му, Рам видя, че е плакала.

— Тина?

Бързо приближи към нея, а сърцето му се сви от мрачно предчувствие.

Тя избърса сълзите си и се опита да му се усмихне.

— Аз… аз току-що научих за Малкълм. Ейда мислеше, че си ми казал. Защо не го направи?

— Ти и без това беше твърде разстроена от загубата на детето. Старият луд негодник бе отровил виното. По-добре, че е умрял от собствената си ръка, отколкото от моята — твърдо рече той.

— Има ли два пъти смърт, ще има и още — златистите й очи бяха разширени от страх.

— Суеверия — презрително махна с ръка Рам. — Не бива да стоиш тук сама и да се отдаваш на черни мисли. Помолих господин Бюрк да ти изпрати нещо вкусно за ядене.

Ейда, понесла голям поднос, почука на вратата. Рам й отвори, благодари и пое подноса. Александър и Дамарис надникнаха от прага. Александър протегна ръка, за да попречи на любимата си да влезе.

— Няма да нахлуваме в спалнята им — твърдо заяви той. — Утре те отново заминават.

— Искам да знам дали не са се хванали за гушите — настоя Дамарис.

Алекс поклати глава.

— Никога не съм позволявал някой да нарушава уединението на нашата спалня. Ти също не бива да нарушаваш тяхното.

— Прав си, разбира се — въздъхна Дамарис.

— Ако наистина се обичат, ще преодолеят трудностите помежду си, както ние го направихме.

— Винаги ли сте прав, милорд? Истинско чудо е, че още не сте се задавили от самодоволство — подразни го тя.

— Шестнадесет години на издръжливост доказаха моето търпение, жено, а ако става дума за самодоволство, то твоето е по-голямо от моето.

Дамарис нададе тих вик и се понесе по коридора, знаейки, че той ще я последва.

Рамзи придърпа два стола по-близо до огъня.

— Седни тук, за да ти е по-удобно и да се стоплиш, а аз ще ти сервирам.

Върху подноса имаше супник, пълен с гъста крем супа от омар с няколко капки коняк. Тина реши, че никога досега не бе вкусвала нещо по-божествено. Рам й достави удоволствието да отхлупва сребърните капаци един по един, за да открие съкровищата, които господин Бюрк бе сложил там. Имаше разтопено сирене бри, поръсено с подправки и заобиколено от хрупкави френски хлебчета. Беше прекрасно и се топеше върху езика като амброзия. Тина въздъхна от удоволствие, когато Рам поднесе последната хапка към устните й.

Когато вдигна следващия похлупак, видя пушени свински ребърца, задушени с хвойнови зърна. Тя опита малко и остана да гледа как Рамзи се наслаждава на останалото. Ахна възторжено, когато вдигна похлупака на десерта — изглеждаше прекалено красиво, за да се яде.

— Ммм, шоколад — каза Тина, произнасяйки думата точно както го правеше французинът. Трюфелите в средата бяха напълно еднакви, съвършено произведение на изкуството, като всеки един бе покрит с гъст шоколадов крем. Тя затвори очи, докато отхапваше от разкошния сладкиш, а после облиза устни с език. Подаде един шоколадов трюфел на Рам, но той поклати глава.

— Настоявам — игриво рече тя и поднесе трюфела към устните му.

За да й достави удоволствие, той изяде един, после посегна да си вземе още един.

— Изключително съблазнително. Примамва те като греха. Този мъж е истински магьосник.

Тина бе доволна, че той оценява вълшебните способности на господин Бюрк. Очите й блестяха дяволито, докато го гледаше как се наслаждава на прекрасните трюфели.

Рам не откъсваше поглед от лицето й. Вече нямаше и следа от сълзите.

— Щастлива ли си, Тина? — тихо попита младият мъж.

— Сега, в този момент, наистина съм щастлива — откровено призна тя.

Той коленичи пред стола й.

— Този миг е всичко, което имаме — ръцете му се плъзнаха под широката нощница, за да я погалят. — Има още едно блюдо — отбеляза той, вперил напрегнат поглед в нея.

— Не бих могла да хапна нищо повече — възрази тя, но все пак повдигна сребърния капак на малкото блюдо. Ахна смаяно, когато огърлицата с изумруди и диаманти блесна насреща й. Извади с треперещи ръце скъпоценните камъни, които заискриха на светлината на свещите с хилядите цветове на дъгата.

— О, Рам, кога си я купил?

— Същия ден, когато похарчих цяло състояние за теб. Денят, в който ти игра ролята на моя любовница.

Тя отметна глава и избухна в смях.

— Поне имаш чувство за хумор — изрекоха едновременно и двамата.

Внезапно Тина почувства как огромна буца заседна на гърлото й. Поднесе огърлицата към шията си, но той я взе, вдигна огнената й коса и я закопча. После я грабна и я отнесе пред огледалото, за да се види. Искрящите тъмнозелени изумруди наистина бяха създадени за жена с коси като пламък. Ръцете му се протегнаха към нощницата, за да я свалят, ала се спряха. Рам знаеше, че ако види голотата й, огънят, който гореше в него, ще избухне в буен пожар. Тази нощ тя се нуждаеше от силата му, а не от мъжката му страст.

В огледалото тъмната му фигура се извисяваше над нея, силна и могъща. Двамата представляваха много живописна картина. Той приличаше на митичен бог, изпратен, за да я защитава. Сълзите се търкулнаха по бузите й, а той я взе на ръце и я отнесе в леглото.

— Обещай ми, че никога повече няма да пролееш и една сълза! — пламенно я помоли младият мъж.

Тя преглътна с усилие, опитвайки да се овладее.

— Обещай ми! — настоя той.

Тина кимна и докосна бузата му с ръка.

— Обещавам — прошепна тя.

През цялата нощ я държа в обятията си. По някакъв начин усещаше, че тя се нуждае тъкмо от силните му ръце. Тина се бе притиснала към гърдите му и дори в съня си не се отдели от него.

 

 

Валентина мразеше да пътува в каруца, още повече че всички, дори Ейда, яздеха. Единственото нещо, което я възпираше да не скочи от меката пухена постеля, бе фактът, че така Рам се чувстваше много по-спокоен. Всеки път, когато той изравняваше коня си с каруцата, за да се увери, че всичко с нея е наред, тя се насилваше да му се усмихва мило и сдържаше недоволството си.

Къмнок се намираше на около тридесетина километра от Дъглас, но те пристигнаха там чак в късния следобед и Рам реши, че е най-добре да пренощуват.

За пръв път Тина видя Черния Рам Дъглас с други очи. Хората от Къмнок — от леърда до най-обикновения арендатор — се отнасяха към него сякаш беше божество. Лорд Венджънс бе техният божествен закрилник, дошъл да донесе храна за децата им и фураж за добитъка. Освен това той носеше и злато, за да се плати за ремонта на църквата. Хората му щяха да помогнат на селяните да възстановят изгорелите си къщи. Донесе лекарства, мехлеми и превръзки за ранените и обгорените, но най-вече им донесе надежда, че врагът, който бе разрушил домовете им, ще бъде наказан от Дъглас Буйната глава и те ще бъдат възмездени за страданията си. Имаше кой да отмъсти за тях.

Мъжете разтърсваха ръката му или го потупваха по рамото, жените го целуваха, а децата гледаха с възторг храбрия лорд Венджънс. Тина го видя да вдига децата във въздуха, да разрошва косите им, да шепне нещо в ушите им, което караше малките им сериозни личица да светват в усмивки. Досега не бе подозирала колко много той обича децата. Внезапно осъзна, че е влюбена. Значи това бе любовта, това страстно и могъщо чувство, силно като омразата, не, много по-завладяващо. Любов бе твърде бледа и банална дума, за да се опише това, което съществуваше помежду им. То бе по-близо до лудостта, отколкото до здравия разум, по-близо до бурното безпокойство, отколкото до умиротворението. Това бе нещо примитивно, диво, необуздано, безразсъдно и неутолимо.

Тя го гледаше през погледа на жена, горда със своя любим. Припомни си словесната им престрелка, когато той бе дошъл да я вземе. „Мъжете Дъглас са прочути с амбицията, гордостта, алчността и предателството си“ — бе казала тогава тя.

„И смелостта си“ — бе добавил Рам със зловеща усмивка. Тогава й бе казал истината. Рам Дъглас бе храбър по природа и тя го обожаваше за това.

Нахраниха се набързо и след като Рам се увери, че двете с Ейда са удобно настанени, се присъедини към хората си. Мъжете работиха през цялата нощ, за да възстановят някои от разрушенията в Къмнок.

Когато потеглиха на следващата сутрин, Рамзи остави десет от войниците си, за да помогнат на селяните. След привършването на работата, те щяха да се присъединят към него на кораба. Лорд Дъглас бе посрещнат в Очилтри със същото преклонение, както и в Къмнок. Тина развеселено си помисли, че всички се отнасят към него като към някой бог, току-що слязъл от планината Олимп. Би трябвало да го видят, когато дава воля на избухливия си нрав, или в непоносимото му състояние след нощ на разврат и пиянство, кисело си каза тя. Ала в същия миг го видя да прегръща толкова нежно едно дете, че сърцето й се разтопи.

И тук Рам остави част от хората си да помагат при възстановяването на къщите. Река Дун вече бе само на седем километра и те очакваха да пристигнат там преди мръкване. Тина очакваше с нетърпение да прекара с него нощта на борда на „Отмъщение“, преди да си отиде у дома в Касъл Дун. Рам бе много внимателен и откакто бе изпила отровата, не бе предявявал никакви претенции към нея, но тази нощ тя възнамеряваше да предяви своите.

Поеха по брега на Дун, докато накрая съзряха кораба. Тина остана смаяна, колко изкусно бе скрит в един завой на реката. Бяха останали само трима от войниците на Рам, затова той дойде лично да я свали от каруцата. Тя бе благодарна да усеща силната му ръка, която я подкрепяше, докато минаваха по подвижния мост. Тина се стресна, когато брат й Дейви се изпречи пред нея. Не разпозна мъжа, който беше с него.

Черния Рам Дъглас обаче веднага го позна. Лорд Дейкър пристъпи напред, придружен от неколцина мъже в униформи, които заобиколиха лорд Дъглас.

— В името на краля, те арестувам за пиратство в наши води — обърна се към Дейвид Кенеди. — Разпознаваш ли в този мъж позорно известния лорд Венджънс?

— Да — с неподправено удоволствие изрече Дейви Кенеди.

— Не! — ахна Тина. Бе ужасена и потресена от това, което брат й бе извършил.

Рам Дъглас се опита да се измъкне, но един от войниците го удари по главата с дръжката на меча си. Той се свлече на колене. Тина изкрещя. Дъглас вдигна тъмно сивите си очи към нея и тя видя в тях изгаряща омраза. Тя беше единствената, която знаеше кой е лорд Венджънс. Тя го бе предала!

— Не! — отново извика тя и умолително протегна ръка към него.

Рам Буйната глава я виждаше през червената пелена на гнева си. Цялата им връзка бе основана на Отмъщението. Тя бе излязла победителка от двубоя помежду им. За неговата хитруша любовта означаваше слабост и накрая бе забила нож в гърба му.

Тина не откъсваше поглед от лицето му, от твърдо стиснатите устни и силната, надменно вирната брадичка. Изпъкналите му скули подчертаваха силата и безмилостната му жизненост. Мургавото му, грубо изсечено красиво лице изпълни сърцето й с безкрайна любов към него. Докато го влачеха, тя протегна умолително ръце към него. Искаше да го накара да повярва, че не е извършила тази подлост и не го е предала.

Очите на Рам я изгориха с убийствения си плам. Те пронизаха нейните, обещавайки й нещо, което тя мигом разбра — обещаваха й отмъщение.