Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кланът Кенеди (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tempted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 134 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2009)
Разпознаване и корекция
hrUssi (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Вирджиния Хенли. Лудетина

Американска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД, София, 2001

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954–585–200–3

История

  1. — Добавяне

Глава 17

Лейди Валентина яздеше между баща си и Арчибалд Кенеди, граф Касилис. Братята й Дънкан и Дейвид, заедно с голям брой воини от клана Кенеди, яздеха начело на кавалкадата, а най-отзад ги следваха каруците с багажа. Освен Ейда и господин Бюрк баща й настоя да вземе със себе си собствен коняр, а майка й, й предостави една от камериерките си на име Нел.

Всички мъже бяха облечени в шотландски носии в зелено и червено — цветовете на клана Кенеди — и дори Тина бе преметнала през рамо върху модната си зелена дреха за езда широк драпиран шал в зелено и червено. Седеше върху седлото гордо изправена, с царствената осанка на кралица, а в главата й продължаваха да звучат думите на Ейда. Тъй като прислужницата й бе англичанка, тя можеше по-добре да прецени шотландците, дори по-точно и от самите тях.

— Шотландия е дива и сурова страна, жестока и безкомпромисна. Мъжете й са също като нея, Тина. Те са силни, арогантни и полуцивилизовани. Могат да оцелеят единствено ако се закълнат във вечна вярност към клана. Шотландия е земя с една от най-кървавите истории в света. Келтската кръв прави шотландците още по-диви и по-горди. Вие двамата с Рам Дъглас си приличате много. И двамата сте страстни и буйни натури. Шотландската ви избухливост и безразсъдство подклажда личните вражди и вие се наслаждавате на борбите помежду си. Ако смяташ да го покориш, никога не бива да се опитваш да го правиш със сила, защото той е по-силен от теб. Можеш да го постигнеш единствено с хитрост. Сложи си кадифени ръкавици, когато се дуелираш с него, и винаги бъди нащрек. Дразни го, накарай го да се смее заедно с теб, да те обича и когато е най-уязвим, го обезоръжи. После забий острието си право в сърцето му!

Когато наближи замъка Дъглас, Тина си припомни онзи дъждовен ден, в който се бе престорила, че е паднала от коня, и Рам Дъглас бе дошъл и я бе отнесъл вътре. Потръпна при мисълта за невероятната му сила. Сега бе лято и времето бе меко и топло. Нямаше никаква причина да трепери, смъмри се девойката, разкопча високата яка на роклята си и опипа наниза от мъниста, който носеше, за да я предпазва от злото.

Тропотът на конските копита по подвижния мост отекна някак си глухо и застрашително. Когато влязоха във вътрешния двор, Тина видя, че приготовленията за тазвечерното събитие бяха в пълен ход. Жълти, оранжеви и зелени зеленчуци надничаха от препълнените кошници. Каци, пълни със стриди и раци, бяха подредени покрай стените, а двама слуги ги почистваха от черупките.

В другия край на двора два големи вола се въртяха бавно над огъня, а мазнината, стичаща се от тях, съскаше върху въглените. Ловджийската хрътка Бузер бе приклекнала на задните си крака, вперила немигащ поглед в цвъртящото месо.

Конярите на Дъглас се втурнаха, за да се погрижат за конете. Тъмнокосите им глави контрастираха с ярките червени коси на гостите. Граф Ангъс излезе, за да поздрави графа на Касилис, а Рамзи Дъглас приветства официално първо Роб Кенеди, преди да обърне внимание на Валентина.

Господин Бюрк, който яздеше червеникавокафявата кобила на Тина, скочи от седлото и мигом се озова до господарката си, избутвайки настрани двамата коняри на Дъглас и Кенеди. Очите на Рам се разшириха, после се присвиха, когато видя елегантния, висок и строен мъж с красиво лице. Беше учил известно време в Париж и никога не бе виждал толкова привлекателен мъж извън пределите на Франция. Подозренията му за близостта им се потвърдиха, когато видя изисканият кавалер да вдига ръце с думите:

— Позволи ми, cherie.

Рам остави Роб Кенеди и пристъпи към двойката, за да ги наблюдава по-отблизо. Тина дари французина с ослепителна усмивка и се наведе към него.

— Отърваваш ме от задълженията ми — изръмжа Дъглас.

Тина полетя към разтворените ръце на господин Бюрк сред вихрушка от шумолящи фусти. Когато стъпи на земята, погледна намусената физиономия на шотландеца и мило рече:

— Господин Бюрк ми е крайно необходим, милорд.

— За какво? — студено попита Дъглас.

— Господин Бюрк е моят главен готвач.

— Твоят главен готвач? — смаяно възкликна Рам. — Да не смяташ, че в Дъглас няма достатъчно слуги?

Смехът й се понесе като звън на сребърни звънчета.

— Ах, сър, не се съмнявам, че имате готвачи, миячки и прислужници в кухнята, но съм сигурна, че нямате такъв, който да се сравни с господин Бюрк. Той е най-изисканият главен готвач в Шотландия и е мой.

Докато Дъглас я фиксираше с унищожителния си поглед, французинът се извини и отиде да надзирава разтоварването на скъпоценните му прибори и пособия.

— Толкова е превзет, че се чудя как пикае — изрече с отвращение Дъглас, а Тина се засмя, за да покаже, че шегата му я е развеселила. Той протегна пръст, за да докосне наниза от мъниста около шията й.

— Да не би да се опитваш да правиш магии и да призоваваш дявола? — подигравателно попита младият мъж.

Тина стрелна с поглед мрачния граф Ангъс и доверително му прошепна:

— Сигурно съм успяла, защото Арчибалд е тук!

Рам избухна в гръмогласен смях, а тя го дари с чаровен поглед изпод полуспуснатите си черни мигли.

— Изглежда двамата добре се забавляваме — отбеляза девойката. — Какво повече могат да желаят един мъж и една жена? Освен пари, земя и кораби, разбира се? — добави със саркастична нотка в гласа.

— Понеже много добре познавам жените, знам, че като се стъмни, ще поискаш и други услуги от мен.

Отговорите му бяха много по-остроумни, отколкото бе очаквала. Във всичките му думи можеше да се крие повече от едно значение. Тина реши да си премери сили с находчивостта му, впи поглед в устните му и задъхано изрече:

— Ах, милорд, едва ли ще дочакам да се стъмни, за да се възползвам от услугите ви. Ще се качите ли още сега с мен в стаята ми?

— Вашето желание е заповед за мен, мадам — многозначително отвърна Рам.

— Добре, в такъв случай няма да възразите, ако поискам да се настаня в стаята, която е принадлежала на моята леля Дамарис — обърна се да повика Ейда и видя, че към тях приближава Гавин, братът на Рам. — Ейда, погрижи се да отнесат сандъците ми в моята стая. Ще се настаня в спалнята на Дамарис — заповяда тя, извърна се към Рам и дяволито му се усмихна. — Ето, че идва друг, който да ви отърве от задълженията ви. Сигурна съм, че Гавин с удоволствие ще ме заведе горе, за да се запозная с новия си дом — изгледа дръзко бъдещия си девер и го хвана под ръка. — Как ли бих се справила без помощта ви, сър? Трябва да сваля дрехите си за езда и да се изкъпя.

Гавин се ухили до уши, а Рам едва се сдържа да не го сграбчи за шията.

Графовете бяха нетърпеливи да се заемат с деловите въпроси по уреждането на съюза между Кенеди и Дъглас и затова се оттеглиха в старинната оръжейна стая на замъка, където от векове се съвещаваха главите на клана.

Рам предложи на гостите си греяна бира с джин, която Роб прие с благодарност, за да отмие прахта, полепнала по гърлото му от пътуването. Обаче графовете отказаха презрително, предпочитайки кехлибареното уиски. Рам наля по два пръста от уханната течност в чаши от венециански кристал и всички насядаха около голямата кръгла маса.

Роб Кенеди подписа документа за собственост върху земите в Къркъбри, след което връчи на Дъглас и документите за собственост върху корабите „Скотия“ и „Валентина“. Подразбираше се, че те ще плават под командването на капитаните на Дъглас.

В замяна Рам Дъглас подписа гаранция, че ще се ожени веднага за лейди Валентина Кенеди, ако тя забременее. Временният брак не изискваше подписване на писмен договор, а само устна клетва в присъствието на двете семейства и церемонията щеше да се извърши по-късно през деня. Дойде ред на най-важния документ, който кралят бе изискал от главите на двата могъщи клана. Договорът за приятелство между клановете Кенеди и Дъглас бе подписан от двамата графове, а Роб Кенеди и Рам Дъглас бяха свидетели. Разтопиха парче восък и четиримата подпечатаха с пръстените си шумолящия пергамент. Накрая Роб Кенеди даде на Рам Дъглас банков ордер за десет хиляди шотландски лири. Ангъс настоя всички да вдигнат тост с чисто уиски и Рам изпита странно удоволствие, когато течността се разля по вътрешностите му.

Тина се изкачи по стълбите, съпровождана от Ейда и Гавин. На горната площадка ги посрещна Колин, който гостоприемно протегна ръка.

— Добре дошла в замъка Дъглас, лейди Кенеди. Сигурен съм, че ще имаш нужда от приятел в този дом. За мен ще бъде голяма чест, ако ме приемеш за такъв.

— Колин — с нисък глас промълви тя и се вгледа с благодарност в очите му. — За мен е чест да ми бъдеш приятел.

Той я привлече към себе си и я целуна леко по челото. Ейда видя как ръцете им се докоснаха в безмълвна клетва.

— Искам да се настаня в стаята на Дамарис.

В очите му пламна странна светлина.

— Знаех, че ще поискаш — просто отвърна той и я поведе надолу по коридора. Отвори вратата и се отдръпна, за да й направи път.

Тина влезе и протегна ръка към красивия портрет над камината.

— Художникът е я пресъздал съвсем точно — отбеляза, докато Ейда гледаше портрета. — Бил е истински майстор.

— Благодаря ти — тихо рече Колин.

Очите на Тина се разшириха.

— Ти ли си я нарисувал, Колин?

— Да, но ти се възхищаваш на красотата на дамата, а не на незначителния ми талант.

В един тъмен ъгъл на стаята Дамарис се изчерви. Спомняше си как бе позирала за портрета, сякаш бе станало вчера. Дълбоко в сърцето си знаеше, че Колин изпитва не само братска привързаност към нея.

— Ще те оставя в ръцете на слугите. Ако някой от тях се осмели да не ти се подчини и не изпълни желанията ти, лично ще се разправям с него.

Дамарис видя смаяно как в стаята влязоха дузина прислужници, носейки сандъци, килим, спално бельо и необикновена вана. След петнадесет години усамотение тук щяха да настъпят истински промени.

Появи се един млад паж с поднос, върху който бяха подредени чиния с овесени питки и бутилка вино. Тина взе подноса и го изпрати да донесе гореща вода за ваната.

— Яла ли си нещо днес? — попита Ейда, оглеждайки бледите страни на повереницата си.

Девойката поклати глава и сбърчи нос.

— Овесените питки ще бъдат като дървени стърготини в устата ми.

— Е, няма да ти позволя да пиеш вино, преди да хапнеш нещо. Понякога ставаш невъзможна и без вино — Ейда нареди на Нел да извади роклите на Тина и да ги закачи в масивния гардероб. — Докато си във ваната, аз ще приготвя роклята ти. Къде, за Бога, съм сложила кремавите къдрички, които отиват на роклята?

Изминаха два часа преди лейди Валентина да се изкъпе и облече в тежката рокля от кремав сатен, чиито корсаж бе избродиран със ситни перли. Скромното квадратно деколте само загатваше за облите гърди, а брадичката й бе високо вдигната, подпирана от къдричките с перли по края. Разпуснатата й коса й се стелеше по красивите й рамене като буен поток, както подхождаше на девица. Нежната й главица сякаш се огъваше под тежестта на пищната копринена маса тъмночервени къдрици.

Баща й я придружи надолу по стълбите, но Рам не я чакаше в подножието. Вместо това граф Ангъс обви собственически ръка около тънкия й кръст и рече:

— Сега тя принадлежи на Дъглас, Роб. Чакай да я погледна, преди Рам да стане неин господар — наведе тъмнокосата си глава към нея и миризмата на уиски едва не я замая. — Да отидем в залата, момиче, където ще те представя. Всички Дъглас от различни части на границата са яздили дотук, за да те зърнат и да се възхитят на красотата ти. Не, похотливи разбойнико — изръмжа графът към приближаващия се Гавин, — остави стария човек да се порадва малко на свежа плът.

Голямата зала бе пълна с тъмнокоси и мургави мъже от клана Дъглас, които крещяха, смееха се високо, пиеха и се караха. Миризмата на мъжки тела се примесваше с острия мирис на пушек, идващ от огромното огнище, както и с вкусните ухания, надигаща се от чиниите, отрупани с храна, които слугите започнаха да внасят. Празният стомах на Тина се преобърна. Зави й се свят и тя се вкопчи силно в ръката на Арчибалд, дарявайки го с най-очарователната си усмивка. Той облиза пресъхналите си устни и се вторачи в деколтето на роклята й.

— Имаш прекрасни гърди, момиче… както и прелестни устни. Кълна се, че сигурно до сутринта ще се подуят от целувки!

Лицето на Тина пламна от грубите похвали на Арчибалд. Изпита облекчение, когато видя Рам да се отдалечава от групата мъже в другия край на залата и да се запътва към тях. Арчибалд я завъртя със силната си ръка.

— Господи, готвачите на Дъглас не са ни посрамили. Погледни това, момиче.

Една свиня с дванадесетте й малки прасенца бяха опечени целите и подредени до цицките й, сякаш сучеха. Валентина, привикнала към изисканите ястия на господин Бюрк, никога досега не бе виждала нещо по-противно. Кръвта се отдръпна от лицето й и тя се свлече в безсъзнание на пода.

Рам Дъглас се отдръпна и присви очи. Ангъс избута всички настрани.

— Разкарайте се, вие, банда недодялани грубияни! Дайте възможност на момичето да си поеме въздух.

Не след дълго Тина дойде на себе си и позволи на Ангъс да й помогне да се изправи.

— Момичето припадна от глад. Господи, аз самият бих изял цял овнешки бут. Рамзи, къде, по дяволите, се губиш? Стига си дрънкал, ами се погрижи да нахраниш бъдещата си невеста.

Една силна ръка се сключи около нейната и Рам Дъглас я издърпа към себе си. Повлече я към платформата, която се издигаше пред масивната камина. Над залата се понесоха одобрителни възгласи. Тина погледна напрегнатото мургаво лице на Рам Дъглас и разбра, че е бесен. Беше ясно, че едва сдържа гнева си. Бе принуден да сключи този съюз и докато стоеше изправен до нея, Тина усети как гневната вълна облива и нея. Искаше й се да извика, че нея също я бяха насилили. Със сигурност не можеше да я обвинява за случилото се. Омразата, която се излъчваше от него, сякаш я блъскаше в гърдите.

Рамзи бе извън себе си от ярост. В този миг бе обладан от самия дявол. Беше я видял как припада. Нима се осмеляваше да идва при него, носейки вече детето на друг в утробата си? Ако това бе копелето на Хамилтън, щеше да убие негодника, а след това и нея. Със собствените си голи ръце щеше да прекърши красивото й тънко вратле.

Ледените пипала на страха стиснаха сърцето й. Ако някога насочеше кипящия си гняв към нея, кой би могъл да я спаси от този безмилостен шотландец.

Рам знаеше, че тя е прекалено красива, за да бъде почтена, но ако бе дошла бременна при него, щеше да я убие, при това с огромно удоволствие. Откъсна поглед от нея и огледа морето от мургави лица. Възхищение и желание пламтяха във всички очи. Тази хитруша ги бе очаровала само с едно повдигане на красивите си рамене. Изглежда никой не можеше да й устои. Беше прекалено горд и твърдоглав, за да им позволи да разберат, че тя го бе измамила. Хвана китката й и я стисна силно. Вдигна кристалната чаша, пълна с искряща рубинова течност и изрече думите, които ги обвързваха във временен брак.

Традиционният срок бе една година. След това щяха или да се оженят, или да се разделят.

Валентина вдигна своята чаша и повтори обета. Двамата пресушиха чашите си, после ги хвърлиха в камината, разбивайки кристала на хиляди парченца. Тълпата подивя от възторг. Ръцете на Рам я стиснаха грубо, когато се наведе, за да я целуне.

Тя знаеше, че целувката не бе за нея, а за клана — с нея искаше да им покаже, че вече е неин господар. Тина събра цялата си воля и решителност — беше започнала тази игра и щеше да я изиграе докрай. Тя се предаде, отдавайки му меките си устни и нежното си тяло. Той впери поглед в топлото създание, отпуснато в ръцете му, така покорно и женствено, и гневът се разгоря с нова сила в гърдите му.

Нито едно от ястията, наредени върху масата, не изкушиха Тина. Изпитото вино възпламени кръвта й. Забеляза, че той също ядеше малко, но пиеше много. Младата жена се боеше, че под влияние на алкохола нито той, нито тя щяха да съумеят да се контролират.

Неколцина тъмнокоси и мургави мъже започнаха да се закачат и шегуват с него, Рам стана и се отдалечи заедно с тях. След малко звучният му смях огласи залата — смееше се за пръв път през този ден. Тина се почувства изоставена и се огледа за някаква поддръжка, но всички бяха последвали примера на Рамзи и бяха станали, за да се поразтъпчат. Видя Дънкан, но преди да успее да го заговори, забеляза, че е пил твърде много и едва се държи на краката си.

— Къде е Дейви? — попита с надежда тя.

— Забавлява се с прислужниците на Дъглас — ухили се похотливо брат й.

Младата жена с ужас се отдръпна от него. Защо мъжете винаги бяха толкова груби? Всички до един приличаха на животни!

— Ела, момиче. Селяните чакат отвън вече с часове само за да могат да те зърнат — за нейно изумление граф Арчибалд Дъглас й предложи ръката си. Нямаше мъж в Шотландия с по-лоша репутация от тази на граф Ангъс. Носеше му се славата на безжалостен и тираничен господар. Мълвеше се, че всички в Шотландия се боят от него, дори и кралят.

Тина реши, че сигурно издържа много на алкохол, след като цял ден бе пил уиски и все още се владееше. Изпита тайно удоволствие, че Арчибалд се бе проявил като неин съюзник. Знаеше, че лейди Джанет Кенеди му е била любовница, и предположи, че благоразположението му се дължи на приликата й с нея. Каквато и да бе причината, нямаше да пропусне възможността да се покаже заедно с него. Ако членовете на клана Дъглас видят одобрението на своя водач, това навярно би й спечелило уважението и дори приятелството им. Влиянието му бе огромно и Тина осъзна, че в крайна сметка властта не е чак толкова лошо нещо.

Двамата се разхождаха заедно повече от час, като през цялото време Тина го омайваше с милото си държание. Беше любезна с всички — без значение дали бяха богати земевладелци или обикновени селяни — и поведението й допадна много на Арчибалд. Тя слушаше внимателно всяка негова дума, защото знаеше, че не би могла да намери по-добър учител — нямаше човек, който да знае повече от него за всичко в страната, както и по-добре да познава клана Дъглас.

След като я представи на поредния лорд Дъглас, тя се засмя кокетно.

— Милорд, струва ми се, че е достатъчно, вече не мога да ги отличавам един от друг. Винаги съм смятала, че в Шотландия има повече овце, отколкото каквото и да било друго, но вече започвам да подозирам, че има повече Дъглас, отколкото овце.

Той направи гримаса. Тина реши, че това е начинът, по който се усмихва.

— Ела с мен, момиче. Има да ти показвам още много неща.

Тя застана на прага на оръжейната зала, питайки дали може да му се довери.

Върху стената висеше голяма карта и той с гордост я поведе към нея. Голяма част — от границата чак до планините — бе защрихована с тъмнозелено, което тя предположи, че означава гори. Но Ангъс много скоро разсея заблуждението й. Очите й се разшириха, когато разбра, че с тъмнозелено са отбелязани земите на Дъглас.

— Това ще ти даде представа за нашата сила и нашата гордост. Пограничните графства Тивиътдейл и Хоик са наши, както и графство Ангъс, а също и крайречните хълмове на Ангъс, които се простират в планинската част. Този замък се намира тук, в графство Ланарк, а нашите земи се простират от тук до брега и пресичат Мидлодиан и Ист Лодиан.

— Вие притежавате всичко около Единбург на разстояние от стотици километри — каза Тина, опитвайки се да прикрие неволната нотка на благоговение в гласа си.

Лицето на Арчибалд отново се сгърчи в гримаса.

— Защо мислиш, че преместиха столицата от Стърлинг в Единбург?

Макар че въпросът бе риторичен, тя му отговори.

— Защото част от земята край Стърлинг не се владее от Дъглас.

Той й смигна, доволен, че толкова бързо схваща нещата.

— Онези двамата младежи, които срещнахме преди малко, бяха Дъглас от Килспенди и Дъглас от Лонгниди — мазолестият му пръст очерта друга линия от картата. — Земите на Дъглас се простират от Галоуей в югозападната част до Мърнс в северозападната. Ние имаме повече замъци, отколкото би могла да ги преброиш на пръсти — Танталон, Дънбар и замъка на Олдбър при Брийкин са военни гарнизони. Тук е Касъл Дъглас, нашата гордост и радост, където се сливат водите на Лох Дий и река Дий. Там са погребани сърцата на всички Дъглас.

— Само сърцата им? — любопитно попита тя.

— Понякога това е всичко, което остава на бойното поле. Първият граф е заповядал сърцето му да бъде положено в ковчеже и да бъде погребано под олтара на параклиса в замъка Дъглас. Оттогава нашият символ е Кървящото сърце на Дъглас. За нас е традиция да проливаме кръвта си за Шотландия — отново направи гримаса. — Известни сме с бурния си и изпълнен с вълнения живот.

Пръстът на Валентина докосна място в близост до замъка Дъглас. После присви очи.

— Това не би трябвало да е в тъмнозелено. Картата ви не е вярна, милорд.

Той се приближи и се втренчи там, където тя показваше.

— Земите на другия бряг на река Дий в Къркъбри принадлежат на Кенеди — твърдо заяви младата жена.

— Вече не, момиче. Те са част от цената, която баща ти плати на Рамзи.

— Мили Боже, значи е истина! Баща ми му е платил, за да ме вземе!

Граф Ангъс се трогна от мъката в гласа й.

— Момиче, няма защо да се срамуваш от това. Имаш ли представа каква огромна сума заплати Хенри Тюдор на крал Джеймс, за да се ожени той за Маргарет?

Сърцето й внезапно се изпълни със състрадание към кралицата. Проклети да са всички мъже и дано се продънят в ада! Как бе възможно жените да бъдат продавани сякаш са някакви бездушни вещи!

Арчибалд погледна надолу към нея, изкашля се и рече:

— Рам бе принуден да сключи този съюз. Затова днес те пренебрегва и се държи толкова грубо и надменно. Момиче, вярвам, че много скоро ще го накараш да пълзи в краката ти. След като проявява такова нехайство към задълженията си, аз мога да го заместя като твой съпруг.

— Той не е мой съпруг — бързо възрази тя.

— Това много скоро ще се поправи. Дъглас се нуждае от законни наследници, силни момчета, които да наследят всичко това — махна с ръка към картата. — Съмнявам се, че някога ще успееш да покориш и опитомиш Рам, но такъв му е характерът. В него е заложено да бъде велик. Той притежава качествата на водач, каквито липсват на моя наследник. Синовете на Рам, с майка като теб, ще бъдат силата, от която Шотландия ще се нуждае в бъдеще.

Искаше й се да изкрещи: „Аз не съм някаква проклета кобила за разплод!“, но прехапа навреме език. Реши, че е по-разумно да си премълчи.

— Има доста незаконни деца, пръснати навсякъде. О, аз никога не съм възразявал срещу това. В крайна сметка в нашите вени тече най-добрата кръв на Шотландия и всеки би се гордял да има капка от нея. А ти не си от жените, които ще се заяждат с това, нали?

Всъщност тя бе потресена от картината, която й бе обрисувал. Сви равнодушно рамене и рече:

— Не, нека ги пръска навсякъде.

— Това се казва умно момиче! Обзалагам се, че безразличието му ще изчезне в мига, в който се озовете сами в спалнята. Щом веднъж те вкуси, не се съмнявам, че ще го накараш да забрави за всички други жени на този свят.

Тя отвори уста, после отново я затвори. Мили Боже, нима той също я мислеше за опитна любовница?

— Е, момиче, няма надежда да се спасиш от буйния му характер, но се надявам, че ще му бъдеш достойна партньорка.

Сега бе неин ред да направи гримаса.

— Ще бъда — обеща тя.

Когато двамата се върнаха в голямата зала, виковете и крясъците бях оглушителни. Изглежда всички благородници от клана Дъглас се обзалагаха с Рамзи колко кръчми има оттук до Глазгоу.

— Дънгавел, Стратвен, Игълшам, Коутбридж, Хамилтън и Килбридж — авторитетно заяви Камерон.

— Забравяш онази в селото на Дъглас — възрази Дръмонд. Той беше братовчед на Дъглас и капитан на един от корабите им.

— Това прави седем — недоволно измърмори Гавин. — Не си струва да ги обикаля човек.

В тъмносивите очи на Рам проблеснаха безразсъдни искрици.

— Десет са. Забравяш Стоунхаус и Влакуд. За Бога, обикалял съм ги толкова често, че би трябвало да знам.

— Стоунхаус и Блакуд са бордеи, а не кръчми — изтъкна Грейстийл Дъглас.

— Да не би да се оплакваш, човече?

— Не, не. Готов съм, стига ти да си готов.

— Е, сега се хвалиш — засмя се Рам. — Хайде, момчета, да вървим да изпием всичко оттук до Глазгоу!

Никой не каза нищо, когато лейди Валентина се оттегли в стаята си. Всички жени в замъка се бяха оттеглили след падането на мрака. Бузер изприпка след нея нагоре по стълбите, а след това я последва по коридора. Спря се пред вратата на стаята на Рамзи и когато Тина я отмина, възрази с буен лай.

— Ти може и да искаш да спиш с него — рече му Тина, — но не и аз.

Хрътката издаде звук, който приличаше на недоволна въздишка и неохотно я последва. Тя отвори вратата на своята стая и завари Ейда и Нел да я чакат. Бузер наостри уши и се запъна на вратата, отказвайки да влезе. Тина си припомни, че и преди бе направил същото.

Когато зърна голямото рунтаво създание, Нел изписка ужасено, но Тина я успокои.

— Той няма да влезе. Стаята е обитавана от дух.

Очите на прислужницата щяха да изхвръкнат, а Ейда се засмя.

— Ела, момиче, по-добре е да си легнеш — отвори една врата, свързваща спалнята с малка стая, и рече: — Тази вечер може да спиш в моята стая. Утре ще се настаниш в някоя от стаите за прислугата.

Когато останаха сами, Ейда погледна тревожно към Тина, която сваляше високата си яка с перлите. Пристъпи към нея, за да й помогне при събличането на роклята, и отбеляза:

— Като се имат предвид обстоятелствата, смятам, че ти се държа забележително.

Тина вирна предизвикателно брадичка.

— Няма да плача, не се безпокой. Негодникът никога няма да ме накара да пролея и една сълза заради него.

— Добре! Последната Кенеди, която е заемала тази стая, сигурно е проляла достатъчно сълзи и за двете ви, но това не й е помогнало.

— Не! — възрази Дамарис. — Двамата с Алекс Дъглас се обичахме и се смеехме. Не съм проливала никакви сълзи до онзи съдбовен ден — ако съпругът й някога се бе отнасял към нея така, както Рам се отнасяше с Валентина, тя щеше да бъде съсипана от мъка. Бракът й — и денем, и нощем — бе най-щастливият период в живота й.

Ейда взе бялата копринена нощница, ушита специално за тази нощ.

— Засега ще я прибера… може би утре вечер ще потрябва.

— А може би не! — решително заяви Тина.

Ейда бе съгласна с нея.

— Винаги го карай да чака за ласките ти. Веднъж накарах един мъж да ме чака, докато и двамата се съблечем!

— О, Ейда! — засмя се Тина. — Какво ли щях да правя без теб?

— Така е по-добре. От солените сълзи няма да израсте роза. Лека нощ, обич моя. Доколкото те познавам, още утре ще завладееш този замък като вихрушка.

Тина погледна с невиждащи очи през високия прозорец и тихо прошепна:

— Няма да плача.

Ала сълзите, замъглили златистите й очи, се търкулнаха по страните й и покапаха върху сърцето й.