Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кланът Кенеди (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tempted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 134 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2009)
Разпознаване и корекция
hrUssi (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Вирджиния Хенли. Лудетина

Американска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД, София, 2001

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954–585–200–3

История

  1. — Добавяне

Глава 36

Зимата в Шотландия вече бе дошла. За щастие изминаха сравнително бързо седемте километра от Лийт до Единбург Касъл, където Рам и Хийт се срещнаха с Джеймс Стюарт, за да го осведомят подробно за всичко, което бяха узнали в Англия. Идеята да се използва Хийт Кенеди за събиране на информация бе наистина гениална. Циганите пътуваха свободно от град на град и понякога хората им доверяваха неща, които иначе не биха споделили дори със съседите си.

Джеймс Стюарт свика в Единбург всичките си съветници и вождовете на клановете от пограничните области. През зимните месеци кралят трябваше да вземе решение, дали да обяви война на Англия. Суровата шотландска зима щеше да намали набезите във вътрешността на страната и да ги ограничи в областите покрай границата. Всеки леърд можеше да каже мнението си и да даде съвет, но крайното решение щеше да вземе кралят.

Шотландските епископи, заедно с Елфинстън и Бийтън, бяха против войната. Те бяха горещи поддръжници на мира, смятайки, че военната мощ на Англия в една всеобща война ще унищожи Шотландия. Някои вождове на кланове настояваха Джеймс незабавно да обяви война; други бяха съгласни да се бият с англичаните, но предупреждаваха, че е по-разумно да се изчака до пролетта. По-голямата част обаче съветваха Джеймс да не бърза. Ако Англия влезе във война с Франция, това щеше отслаби натиска в Шотландия. Според тях бе по-добре да оставят суетния и жаден за слава Хенри Тюдор да разпилее натрупаното богатство на баща си в една война с Франция, опитвайки се да превземе Гайен. Да изразходва жива сила, оръжия и кораби в битките — след това страната му няма да има достатъчно сили, за да се бие с Шотландия.

Джеймс Стюарт бе вбесен. Той напомни на вождовете, че Шотландия е подписала договор за съюз с Франция, в който се обещава, че войските на шотландците ще навлязат в Англия, ако тя обяви война на Франция. В крайна сметка крал Джеймс реши да използва зимните месеци да засили армията и да увеличи числеността й многократно. Постанови да се свика съвета в Еър и заяви, че той лично ще го ръководи. Настоя четиринадесетте графства да съберат колкото може по-многобройна войска: Аргайл, Атол, Ботуел, Кейтнес, Касилис, Крофорд, Дъглас, Еръл, Гленкеърн, Хънтли, Ленъкс, Монтроуз, Мортън и Ротес. Обърна се към леърдите със следните думи:

— Аз управлявам Шотландия, а не Хенри Тюдор и ако се наложи, ще изпратя през границата писма, написани с огън и кръв!

Ботуел изрази пламенната си поддръжка.

— Аз ще изгоря Карлайл! — дръзко заяви той.

Дъглас настоя кралят да бъде практичен. Беше разумно да се използват зимните месеци, за да се събере войската и Шотландия да се превърне в сила, с която всички да се съобразяват. Обаче демонстрирането на сила покрай границата можеше да има обратен ефект. Дъглас бе твърдо против да се изпълни договора с Франция и да се обяви незабавно война на англичаните.

Рам се затвори с Ангъс, за да обсъдят ситуацията. Хийт му бе предал съдържанието на писмото на кралицата до брат й Хенри. Рамзи реши да поиска информация лично от Арчибалд Дъглас, вместо да бърза да я сподели с крал Джеймс.

Ангъс махна пренебрежително с ръка.

— Не разбирам за какво говориш, момчето ми.

— Ангъс, стари хитрецо, много добре знаеш за какво говоря. Маргарет намеква, че Тюдорите много скоро ще се окажат в роднински връзки с Дъглас. И най-големият глупак би го разбрал, човече! Когато се прочете между редовете на писмото, ще стане ясно, че между Англия и Шотландия ще има война и ако Джеймс Стюарт бъде убит, Маргарет ще се омъжи за сина ти и ще стане регент на Шотландия.

Ангъс огледа любимия си племенник и за хиляден път си помисли, че е много жалко, задето той няма да наследи графството. От него щеше да излезе много по-добър регент, отколкото от Арчи. Старият граф въздъхна.

— Рамзи, ти знаеш, че войната е в кръвта на шотландците. Нашата гордост и свобода са над всичко. Ако погледнеш истината в лицето, ще трябва да признаеш, че войната с Англия е неизбежна. Джеймс Стюарт ще бъде в предните бойни редици. Той е войник до мозъка на костите си. Той ще предвожда войската. Не съм сигурен, че ще оцелее, както не мога да гарантирам и победата на Шотландия. Моята първа грижа и моята вярност не принадлежат на Шотландия, нито на Стюартите. Моята първа грижа е кланът Дъглас. Войната е начин да се изскубнат цветята и да се остави копривата да избуи. Сестрата на Хенри Тюдор вече седи на трона на Шотландия. Ако Тюдор спечели войната, аз искам могъщият род Дъглас да е начело на управлението в страната ни.

Рамзи едва не се задави от гняв, но после дълго мисли върху думите на Ангъс. Графът не замисляше предателството. Целият клан щеше да поддържа краля и да се бие в предните редици с врага. Кървящото сърце на Дъглас щеше да бъде представено от най-многобройна армия, но ако Шотландия изгуби, то кланът Дъглас ще бъде готов да събере остатъците и да продължи напред, както е било от векове.

 

 

Валентина почти не бе виждала Рам, откакто кралят свика съвета. Младата жена не общуваше с останалите дами от Двора. Само понякога излизаше на езда с Джанет Кенеди, а когато не можеше да избегне поканата на кралицата, вечеряше с нея и дамите й. Обаче й прилошаваше само от вида на сестрата на Хенри Тюдор. Двамата си приличаха твърде много, за да може Тина да се чувства удобно в нейно присъствие. Предпочиташе компанията на Ейда. Двете шиеха нови дрехи за Рамзи, бродираха долни ризи и нощници за Тина, попълваха гардероба на Ейда. Тина се радваше на дрехите не по-малко, отколкото Ейда. Когато Ангъс я покани на лов със соколи и настоя и Ейда да ги придружава, Тина се шегуваше с вярната си прислужница за голямото завоевание, което бе направила.

Ноември вече бе към края си, когато Рамзи и Валентина най-сетне имаха възможност да прекарат вечерта заедно. Вечеряха в малката им стая в Единбург Касъл. Нямаше камина, пред която да седнат. Студеното и не гостоприемно помещение ги накара да закопнеят за Дъглас. Касъл Дъглас бе топъл и уютен и дори луксозен в сравнение с тази грамада от студен, сив камък. Рам бутна чинията си настрани и изля последното вино от бутилката в чашата на Тина.

— Ако от тази бутилка сега изскочи някой дух, за да изпълни едно мое желание, то няма да бъде за вечен живот или за богатствата на Крез.

Мина зад нея, сложи ръце на раменете й и се наведе, за да докосне с устни ухото й.

Тя вдигна ръка, погали го по вратата и съблазнително промърмори:

— Знам точно какво ще бъде желанието ти — и аз желая същото нещо.

Двамата бяха в игриво настроение, готови да се подразнят един друг. Ръцете му се плъзнаха от раменете й към прекрасните й гърди и той дрезгаво прошепна:

— Устата ми да пресъхва от желание само при мисълта за това, за което копнея…

— Моята също — Тина прокара ръка през гъстата му черна коса. — Искам го толкова силно, че чак усещам вкуса му в устата си! — страстно додаде тя.

Рам я взе на ръце.

— Аз съм роб на греховните си желания. Ще ти кажа какво искам, ако и ти ми кажеш.

Те впериха погледи един в друг и изрекоха едновременно:

— Шоколадовите трюфели на господин Бюрк!

Последва бурен смях. Той я завъртя из стаята и накрая двамата, смеейки се, се стовариха върху леглото. Лицата им мигом станаха напрегнати.

— Толкова съм зажаднял за теб, любима — промълви Рам и започна да я съблича. Когато и последната дреха падна на пода, тя се отпусна на колене. Рам направи същото. Вкопчиха се един в друг и притиснаха телата си. Устните им се сляха в безкрайна целувка, сякаш нямаше сила на земята, която да ги раздели. Гъстите им мигли се преплитаха, а телата им се извиваха като едно. Мина повече от час в страстни целувки и милувки, докато най-после се отпуснаха в постелята.

Рам знаеше, че зимата ще бъде низ от срещи и раздели, докато кръстосва из страната, за да събира войската, ала тази нощ им принадлежеше и щяха да й се насладят докрай, без да бързат, като любовници, които знаят, че са създадени един за друг.

Не се нуждаеха от топлината на огъня. През тази тъмна зимна нощ любовта им ги стопляше. От толкова дълго копнееше за нея. Членът му пулсираше от едва сдържана страст и когато най-после проникна в нея, откри, че тя го очаква гореща и влажна. Когато цялата му мъжественост се оказа в плен на кадифената й, тръпнещата женственост, той задържа така, докато двамата не запулсираха в едно. После бавно вдигна глава и обсипа с целувки слепоочията, веждите, клепачите, ъгълчетата на устните й, докато те се разтвориха, за да го пуснат. Езикът му проникна вътре и се изви със същата страст, с която членът му я изпълваше. Двамата се вкусваха един друг още час, отлагайки достигането на върха, който щеше да ги раздели. Когато конвулсиите на оргазма наближиха, двамата се почувстваха толкова цялостно задоволени, сякаш той я бе изпълнил с живота си.

През остатъка от нощта Тина лежа, сгушена в силните му обятия.

— Ще те отведа у дома, в Дъглас, ако все още можеш да понасяш това място. Аз ще трябва да яздя на запад и на север, но се кълна, че ще се връщам всяка нощ, когато мога.

— За мен домът е там, където си и ти. Ако ти не можеш да идваш при мен, аз ще идвам при теб. Ще те следвам до края на земята.

На любов като тяхната и ангелите щяха да завидят.

 

 

Повече от шестдесетте километра от Единбург те изминаха за един ден. Ала и на двамата им се стори като миг. Рам и Тина се наслаждаваха на всяка минута от пътуването си през величествените южни райони на страната. През този сезон цветовете бяха много по-различни, отколкото през всяко друго време на годината. Изсъхналите клони на зимата се протягаха през доскоро зелените хълмове към надвисналото, сиво небе.

През оголените дървета зърнаха една червеникава сърна; видяха как ястребите и другите хищни птици кръжат в небето, дебнейки за плячка. Когато спряха, за да напоят конете във водите на Клайд, Рам и Тина се отдалечиха от придружаващия ги ескорт, за да могат да се прегърнат и насладят на няколко откраднати целувки. Макар че през целия път двамата яздиха стреме до стреме, пак им се струваше, че са твърде далеч един от друг. Когато подновиха пътуването си, Рам я настани пред себе си на седлото.

Топлото ухание на кожата и косата й се смесваше с миризмата на конска пот и кожа и му действаше толкова възбуждащо, че щом стигнаха до замъка Дъглас, единственото желание на Рам бе да я отнесе в леглото.

Дамарис и Александър стояха на горната площадка, хванати ръка за ръка. Измина толкова дълго време, откакто Валентина и Рам за последен път бяха прекарали нощта под един и същи покрив с тях, че те почти бяха изгубили надежда, че това отново ще се случи.

След шестнадесет дълги години Александър бе успял да накара Дамарис да изслуша историята му за онова, което се бе случило през съдбовната нощ, завършила толкова трагично. И тя му повярва с цялото си сърце и душа. Никога не бе преставала да го обича, но бе дълбоко наранена от мисълта, че е възможно той да я е отровил. Затова бе изградила около себе си висока и дебела стена, през която никой да не може да премине. Сега двамата бяха толкова близки в смъртта, както и приживе.

Александър й бе показал сянката на злото, която все още се спотайваше сред стените на замъка. Двамата решиха да бдят над живота на Валентина и Рамзи, да дадат шанс на все още крехката им любов да разцъфне и укрепне. Чувстваха, че тяхната смърт няма да е напразна, ако Рам и Тина се обикнат, оженят и народят децата, които съдбата толкова жестоко бе отказала на Дамарис и Александър. Щом са заедно, силата на доброто ще победи силата на злото, която продължаваше да разяжда сърцевината на клана Дъглас.

Духовете не бяха единствените, които се зарадваха на завръщането на Черния Рам Дъглас. Неговите войски, както и тези на Ангъс, бяха узнали за ареста му и се бяха събрали тук. Надяваха се, че той ще успее да избяга от враговете си и ще се завърне, макар че дълбоко в сърцата си се страхуваха, че това не е възможно.

Бузер, хрътката на Рам, изпадна в див възторг и се изтърколи в средата на голямото легло. Господарят му и неговата дама го погалиха и потупаха, а после му позволиха да оближе лицата им с големия си език. И докато влюбените лежаха в леглото, докосваха се, целуваха се и се прегръщаха, в замъка се подготвяше шумно празненство. Господин Бюрк състави менюто, а Колин нае музиканти и изпрати покани до всеки дом в град Дъглас.

Все едно тази година Коледа бе дошла по-рано. Призраците любовници бяха във възторг от любовта на Рам и Тина. Двамата вече не приличаха на два скорпиона, които обикалят, дебнейки да забият един в друг смъртоносното си жило. Алекс и Дамарис им подготвяха изненада — крояха план, според който Валентина трябваше да се натъкне на малкото преносимо писалище, което бе подарила на Лудия Малкълм и което съдържаше историята на клана Дъглас с всичките й грозни тайни. Това бе ключът към разкриването на истината за собствената им трагедия, както и възможност да предотвратят нова.

На следващата сутрин Рам и Тина станаха много късно. Когато слязоха долу, видяха, че залата бе украсена с бодлива зеленика, бръшлян и имел. Рам застана под клонките имел и целуна любимата си пред всички. Тя се изчерви от последвалите ръкопляскания и подсвирквания. Той повдигна гъстите си черни вежди и се закани:

— И нека никой от вас не си и помисля да направи същото с моята жена!

Това бе един от най-щастливите дни в живота им. Когато отидоха в конюшнята, видяха, че прекрасната арабска кобила Индиго очаква потомство. Двамата закачливо поспориха на кого ще принадлежи новороденото жребче и как ще се казва. Дори избухна спор относно продължителността на бременността на конете. Тина твърдеше, че е една година, но Рам я осведоми, че са само единадесет месеца.

Следобед започна да вали и щастливите влюбени изтичаха навън, за да полудуват на снега — правеха снежни топки и се замеряха с тях. Тина изказа опасението, че ако Рам и хората му тръгнат рано на следващата сутрин, както бяха планирали, ще измръзнат или пък ще бъдат затрупани от някоя снежна виелица. Но Рам я прегърна буйно и се засмя.

— Как бих могъл някога да измръзна, след като ти стопляш сърцето ми?

Храната бе отлична. Господин Бюрк бе позволил на останалите готвачи да приготвят традиционната агнешка саздърма. Съдържанието й бе строго пазена тайна и господин Бюрк запуши изтънчения си нос, докато готвачите носеха въпросната гнусотия на Рамзи, за да я опита.

Селяните, насъбрали в голямата зала, се бутаха един друг, за да могат да зърнат господаря и неговата дама, както и огромната пита саздърма. Всичко вървеше много добре, докато господин Бюрк се разтревожи не на шега, когато видя, че и Тина се кани да си отреже едно парченце. Той поклати отчаяно глава и се спусна, за да изтръгне вилицата от пръстите й. Завъртя очи и предупредително извика:

— Това се прави само от уши, крака и агнешки черва!

Тези, които го чуха, се запревиваха от смях, а Тина се смя толкова много, че чак й потекоха сълзи.

— Човече, ти наистина си рядко съкровище — рече Рам. — Не само, че готвиш най-вкусно в цяла Шотландия, но и ни забавляваш, докато се храним.

— Освен това е толкова приятен за окото — добави Тина и му смигна.

Преди веселието да се развихри с пълна сила и докато все още се спазваше някакво благоприличие, Колин поднесе на Рамзи обещания портрет на Валентина. Картината накара дъха му да секне. Тя бе толкова жива, че той почти усещаше мириса на тревата, а пръстите му сякаш се опариха от огненото сияние на косите й.

За миг сърцето на Тина се сви от лошо предчувствие. Къде ли бе скрил голия портрет, който тайно бе нарисувал? Реши, че когато Рам замине, ще поговори открито с Колин за цялата тази работа. Другата картина трябваше да бъде унищожена, преди Рам случайно да я зърне.

Веселието продължи с пълна сила и когато се стъмни, почти всички здравата си бяха пийнали, но не бяха прекалили с бирата и уискито. Черния Рам Дъглас потегляше рано сутринта и бе дал ясно да се разбере, че няма да прости на тези, които не можеха да се държат на седлото.

Рам придума Тина да се оттеглят по-рано. Изкачиха се на терасата, за да се полюбуват на заобикалящия ги пейзаж, вече покрит със снежнобяло одеяло. Музиката и смехът се долитаха приглушено в мразовитата нощ. Тина бе запленена от красотата на луната, обливаща с меката си светлина високите зъбери на планините.

Двамата се върнаха в спалнята и Рам разстла тежката кожа пред камината. Тина се наслади на всеки миг от любовната им игра.

— Имаме време само до сутринта — прошепна младият мъж и я привлече към себе си.

Тя знаеше, че с всеки изминал ден се влюбва все по-дълбоко и по-силно в този мъж. Радваше се на ухажването му, но жадуваше да я помоли да се омъжи за него. Рам се усмихваше с тайнствена усмивка, сигурен, че най-сетне е сломил съпротивата й. Изпитваше огромна наслада да ухажва тази великолепна жена.

— Всеки път, когато се връщам у дома, ще те питам дали ме обичаш и дали ще се омъжиш за мен, докато най-после ми отговориш с „да“ — прошепна той.

Тя го целуна леко по челото.

— Ухажвай ме още малко. Това ми доставя толкова голямо удоволствие.

Бутна го, за да падне по гръб върху кожата, а горещите й устни се спуснаха от мускулестите гърди до плоския корем. Рам изпъшка от удоволствие, когато коприненомеката й коса се разстла върху слабините му, прикривайки интимните и прекрасни неща, които му правеше тя.

Дамарис бе леко обезпокоена. Бе присъствала, когато Лудия Малкълм бе помолил Джена да предаде преноси мото писалище на лейди Кенеди. Дамарис знаеше за тайното чекмедже, където бе скрита историята на Дъглас, макар че Джена нямаше никаква представа за това. След смъртта на Малкълм и отравянето на Тина, Джена бе оставила писалището на дъното на гардероба си и очевидно бе забравила за него.

 

 

Дамарис застана пред прислужницата и започна да шепне в ухото й. Внушаваше й да даде малкото писалище на Тина. Трябваше й цял час, но в крайна сметка Джена най-после си спомни за малкото антично писалище, което бе оставила в гардероба си. Знаеше, че лорд Дъглас се е оттеглил за през нощта и Валентина няма да се появи до сутринта. Замисли се какво да предприеме и най-после реши да отнесе писалището на Ейда, личната прислужница на лейди Кенеди. Тя обеща да го предаде на Тина още сутринта.

Въздишката на облекчение, която изпусна Дамарис, бе толкова дълбока, че пламъкът на свещта до леглото на Ейда леко потрепери. Прислужницата отиде да дръпне тежките завеси на прозореца, за да се предпази от студеното течение. Дамарис искаше Тина да прочете на писаното от Малкълм преди заминаването на Рам. Така опасността можеше да бъде лесно предотвратена. Дамарис отиде да потърси Алекс. Поклати развеселено глава, като го завари да наблюдава в захлас как господин Бюрк се люби с пълничката съпруга на готвача на Дъглас. Нищо неподозиращият рогоносец хъркаше шумно под същата маса, върху която двамата прелюбодейци се извиваха в наслада.

— Какъв срам! — сгълча го Дамарис. — Мислех си, че е под достойнството ти да шпионираш подобни неща.

— Аз не шпионирам, а се уча — отвърна Алекс с нотки на благоговение в гласа от изкусните похвати на господин Бюрк в любовта.

Рам Дъглас стана дълго преди студената и сива светлина на зората да нахлуе в спалнята им. Не смяташе да буди Тина. Не искаше тя да го изпраща със сълзи — искаше да запази единствено прекрасните спомени за тази нощ, които да го топлят през самотните и мразовити нощи в планините на Шотландия. Съжаляваше, че не се бе срещнал с нито един от братята си, но им написа писма, в които ги съветваше да заличат името „Отмъщение“ от корабите си. По този начин се надяваше да предотврати арестуването им от английския адмирал Томас Хауард.

Хората му вече бяха закусили и го очакваха строени в двора, нетърпеливи да препуснат към Стърлинг. С писмата в ръка, Рам се огледа за Колин. Не го откри в голямата зала и затова се качи да го потърси в стаята му. Вратата не бе заключена, макар че Колин никъде не се виждаше. Рам остави писмата на полицата на камината. Когато се извърна, платното върху триножника привлече вниманието му. Тина лежеше гола сред дивите цветя край езерото, където веднъж се бяха любили. Явно не само той се бе наслаждавал на прелестите й.

Страстта, изписана върху лицето й, я караше да прилича на разгонена лисица. Викът, който се изтръгна от гърлото на Рам, бе като рев на ранено животно.

Духът на Александър влезе в стаята, но твърде късно. Прокле се задето бе позволил на Рам да види портрета.

— Това е лъжа, отвратителна лъжа! — изкрещя призракът, но Рам профуча край него като ангел на смъртта.

Дамарис отчаяно се опитваше да изпрати Ейда в стаята на Тина. Искаше племенницата й да прочете скритите листа преди заминаването на Рам. Внезапно чу как тежката врата на господарската спалня се откъсна от пантите си. Изтича до Тина, която тъкмо се събуждаше от сън.

Облечен в желязната си ризница, Черния Рам Дъглас се бе надвесил над нея. Пръстите му стискаха дръжката на ножа толкова силно, че бяха побелели.

— Курва! — прогърмя той, почти заслепен от ярост. Измъкна ножа и замахна като обезумял към жената в леглото.