Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кланът Кенеди (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tempted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 134 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2009)
Разпознаване и корекция
hrUssi (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Вирджиния Хенли. Лудетина

Американска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД, София, 2001

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954–585–200–3

История

  1. — Добавяне

Глава 19

— Нел, извини ме, че ти казах да разопаковаш багажа. Сега трябва да го събираш отново за отпътуването в Касъл Дъглас.

— О, милейди, не се тревожете за мен. Господин Бюрк е този, към когото изпитвам истинска жал — пламенно отвърна прислужницата.

Мили Боже, нима Нел бе още едно от многобройните му завоевания?

— Днес ще облека тюркоазнозелената рокля, а утре ще яздя в бледосивия костюм за езда с черния ширит по краищата. Всичко останало опаковай.

Ейда подаде красивата нощница от бяла коприна с изящна бродерия, която все още не бе използвана.

— И тази вечер ще я сложа под възглавницата ти, за всеки случай.

Тина остави четката си за коса и забоде последната фиба.

— Още не съм видяла и половината от този замък. Но веднага след като хапна нещо, ще поправя този пропуск.

На закуска тя узна, че още от ранни зори Дъглас е подготвял необяздените коне за пътуването им в граничните имения. Макар че никой от тях не можеше още да бъде язден, всяко животно трябваше да започне да привиква с юздата.

Икономът й показа стаята, която бе приготвил за Нел в крилото на прислугата, после изрече със самодоволна усмивка:

— Това е стаята, която избра вашата добра фея.

Тина знаеше, че има предвид господин Бюрк, но не удостои забележката му с отговор. Икономът много скоро щеше да забрави за самодоволните си усмивки, ако французинът му открадне жената.

— Благодаря, това е всичко — каза тя, повдигна шумолящите си поли и започна да се изкачва по стълбите.

— Къде отивате? — попита икономът. Тя се извърна и надменно изви устни.

— Където си пожелая.

— Съжалявам, милейди. Не исках да бъда груб. Лудия Малкълм живее горе, а аз не бих му се доверил.

Тина избухна в смях.

— Не съм толкова глупава, че да се доверя, на който и да е Дъглас — беше чула някои неясни подмятания за Малкълм и бе решила да го види.

Възрастният мъж в леглото с четири колони наистина приличаше на луд, с щръкнали побелели коси и жестоко лице с изострени като на ястреб черти. Когато влезе, той драскаше трескаво в някаква книга и бързо я пъхна под възглавницата. Двамата се гледаха втренчено цяла минута, накрая Тина каза:

— Ти сигурно си Малкълм.

— Искаш да кажеш Лудия Малкълм, нали?

Младата жена се усмихна.

— Щом настояваш — видя каната с уиски на масичката до леглото и подуши алкохолните пари, които се носеха от стария леърд. Запита се дали наистина е луд или просто постоянно е пиян.

— Значи ти си момичето, с което Рам сключи временен брак.

— Аз съм лейди Валентина Кенеди.

Мъжът кимна.

— Момичето на Кенеди… Пази се — предупреди я.

Тина реши, че я бърка с Дамарис.

— Ще бъдеш отровена — продължи Малкълм, — но не съпругът ти Александър ще го извърши… а, онзи другият млад негодник.

Разбра, че има предвид Рам.

— Откъде знаеш? — нехайно попита тя.

— Аз пиша историята на рода Дъглас. Там е казано всичко!

В този момент се появи Колин с подноса със закуската. Лицето му придоби разтревожен вид, когато завари Валентина сама с лудия леърд.

— Тъкмо си тръгвах — увери го тя. — Довиждане, Малкълм. Ще се видим, когато се върна от Касъл Дъглас.

Колин я последва в коридора.

— Тина, той понякога става опасен.

— Аз внимавам — успокои го младата жена. — Може би, ако не пие толкова много уиски, ще е по-лесно да се справяме с него.

— Горкият стар човек, останали са му толкова малко удоволствия в живота — тъжно отбеляза Колин.

— Прав си, разбира се. Много мило от твоя страна, че лично му носиш храната, а не изпращаш някой слуга.

Колин сви рамене.

— Почти никой не го посещава, а след като утре заминем, докато се върнем, слугите ще бъдат единствената му компания.

— О, радвам се, че и ти ще дойдеш с нас, Колин. Може би ще успея да те убедя да ме нарисуваш, ако имаш време и желание.

Той се изчерви и Тина си каза, че не бива да си играе с чувствата на този мъж. Щеше да бъде жестоко. Отиде в кухнята, за да се извини на господин Бюрк и да го уведоми, че ще трябва да прекара деня наново в опаковане на кухненското оборудване, скъпоценните си инструменти и подправки за пътуването до Касъл Дъглас.

— И кога ще имам време да приготвя специални блюда за теб и лорд Дъглас, след като ще трябва да се занимавам с опаковането? — недоволно възкликна французинът.

— Днес няма да готвиш. Ще приготвиш специалната си вечеря, когато пристигнем в замъка на границата. Готвачките в този замък са успявали да изхранят всички и без твоята помощ.

Валентина се постара да не закъснява за вечеря. Изненада се като видя, че Камерон и братовчед му са седнали при Ейда и Нел — на маса, която не изглеждаше да е за прислугата. Членовете на семейство Дъглас се смесваха спокойно с войниците и слугите и всички седяха там, където си пожелаеха. Изглежда в този замък, пълен с мъже, не се спазваха официалности и дори лорд Дъглас се появи на вечеря в кожени панталони и елек.

Погледът на Рам се плъзна по нея като огнен език. Тюркоазнозелената й рокля бе толкова елегантна, все едно вечеряше с краля и кралицата и той се запита дали нарочно не се бе нагиздила по този начин, за да подчертае просташкото му облекло. Тя го удостои с една от най-сияйните си усмивки и остана разочарована, когато той не й отвърна. Лицето му бе строго и мрачно, а очите непроницаеми. Когато зае мястото си до нея, Тина забеляза, че брадата му бе набола. Погледът й се задържа върху раната на бузата му, резултат от безброй сбивания, както и от камшика й за езда. Сигурно щеше да му остане доста грозен белег.

Той й хвърли предизвикателен поглед и в този миг й напомни на архангел, чиято тъмна красота е била унищожена. Рам отряза едно голямо парче от овнешкия бут, поставен на подноса пред него, и го сложи в чинията й. Взе малко ряпа и пащърнак и ги добави. След това си отчупи от хляба и го намаза с масло. Отряза си парче от месото и съсредоточено го задъвка. Намръщи се и каза:

— Мислех, че главният ти готвач е гений.

— О, той наистина е такъв, милорд — игриво отвърна младата жена.

Рам прокара месото с голяма глътка бира и заядливо продължи:

— Който е приготвил това, се нуждае от доста уроци по кулинарно изкуство.

Тя отвори уста, за да се съгласи, после я затвори — той не искаше тя да се съгласява с него, а очакваше да му възрази.

— Не е чак толкова лошо. Ряпата е вкусна.

— Не е лошо? Та този буламач почти не става за ядене. Би трябвало да го застрелят, задето е съсипал продуктите! — беше готов да продължи със спора, но тя го прекъсна със сладък глас:

— Съжалявам, че ще те разочаровам, Дъглас, но тази храна е приготвена от твоите готвачи. Господин Бюрк прекара деня в опаковане на кухненското си оборудване, инструменти и продукти за пътуването до Касъл Дъглас.

Рам присви очи и замислено задъвка долната си устна.

— И кой, по дяволите, му е разрешил да идва с нас?

— Не оставяй злобата да се обърне против теб, Дъглас. Сам каза току-що, че тази храна почти не става за ядене. Щом веднъж вкусиш от ястията на господин Бюрк, ще си помислиш, че си умрял и си отишъл на небето. Особено след тази гадост.

Мислеше се толкова дяволски умна, че Рам изпита желание да я удари. Когато се движеше, роклята й шумолеше подканващо, а светлозеленият й цвят подчертаваше още повече великолепието на огнената й коса. Знаеше колко е красива и привлекателна за мъжете. Е, по дяволите, няма да се влачи подир нея като куче с подвита опашка, закани се Рам. Тя хвърли един сияещ поглед към Колин в другия край на залата и Рам побесня, че не бе предназначен за него.

Следващия път, когато погледна към Рамзи, видя изписания на лицето му глад и миглите й се сведоха в срамежлива покана. Той я желаеше толкова много, че със сигурност докосването му щеше да я изпепели като мълния.

Обаче Рам не я докосна. Не посмя. Тази жена превръщаше кръвта му в кипящо вино. Беше се опитал да изгради стена помежду им, но сега усещаше, че започва да се рони. Стана и се отдалечи. Каквото и да му струваше, щеше да овладее желанията на тялото си.

Ейда го наблюдаваше мълчаливо. По всичко личеше, че Рамзи Дъглас няма да може дълго да устои на Валентина. Той имаше права и рано или късно щеше да ги предяви. Когато поглеждаше към младата жена, приличаше на хищник, дебнещ плячката си отдалеч, но Ейда знаеше, че вече е набелязал жертвата си и много скоро ще я завладее.

Прислужницата се запита дали питомката й осъзнава какво силно изкушение представлява за всеки мъж. Погледът й отново се насочи към Рамзи и тя въздъхна. Бе великолепен мъжкар, приличаше на красива, дива пантера. Какъв ли ще бъде в леглото?

Въпреки привидното си равнодушие, Дъглас обикаляше залата с изострени сетива, като вълк, подушил сърна. Приближи отново към Тина. Макар че тя не го погледна, мигом усети присъствието му.

— Потегляме на зазоряване. По-добре да си поговоря с твоите жени, за да разберат, че нямам навик да чакам никого.

— Аз ще им кажа — твърдо заяви тя.

— И защо?

Младата жена сви рамене.

— Заради собственото ми самочувствие.

— Струва ми се, че и без това го имаш в излишък — обвинително я изгледа той.

Забележката му изглежда й достави удоволствие и Рам стисна ядно устни. Завъртя се на пети и напусна залата. Тина отиде при Ейда.

— Какво облекчение най-после да съм свободна от надутото му и арогантно присъствие.

Ейда й хвърли многозначителен поглед.

— Познавам мъжете и знам, че не си се освободила от него. Всичко между вас тепърва предстои.

Валентина неволно потръпна. Качи се в стаята си, която вярваше, че я споделя с Дамарис, и щом отвори вратата, зърна една котка, която профуча през помещението и се мушна под леглото. Напомни си да попита кой я храни и кой я извежда и пуска в стаята.

— Ела, писано, ела при мен… — заговори тя с примамващ глас, ала добре познаваше природата на котките и знаеше, че животното ще дойде при нея, когато само пожелае.

Нел бе свършила огромна работа, опаковайки наново десетте й сандъка, и Тина повика слугите на Дъглас, за да ги свалят долу. Не искаше на другата сутрин да кара съпруга си да чака. Видя как котката се мушна между краката на слугата и излезе от стаята. Младата жена въздъхна. Нямаше нищо против тази нощ да има компания.

Изкъпа се и се приготви за лягане. Единствената нощница, която намери, бе изящната бяла копринена дреха, която Ейда с такова старание бе избродирала за първата й нощ с Рам Дъглас. Тина сви рамене и я облече, наслаждавайки се на допира на гладката коприна до кожата си. Отвори гардероба, за да закачи тюркоазната си рокля, и видя костюма си за езда в синьо и черно, както и бледорозовия пеньоар, който Нел не бе прибрала в останалия багаж. Затвори гардероба и се замисли каква ли е страната край границата и какво представлява Касъл Дъглас.

Рам кръстосваше из стаята си, чувствайки се като в клетка. Всичко бе готово за заминаването и той бе уверен, че хората му ще се наслаждават на ездата и на дивите земи край границата. Признаваше си, че през последните дни бе раздразнителен и лесно избухваше. Всички се подчиняваха на резките му заповеди, без дори да се осмелят да си разменят въпросителни погледи зад гърба му. Двамата с Камерон се бяха поскарали и дори Колин го избягваше.

Бръчките край устата му се бяха врязали по-дълбоко, а очите му бяха зачервени от недоспиване. От седмици не бе имал жена и тялото му жадуваше за женска плът. Отнесе се толкова грубо с прислужницата, която му донесе чиста риза, че момичето избяга ужасено. Когато по-късно Камерон я попита какво не е наред, тя успя да избъбри само няколко несвързани думи. Камерон стисна устни и решително заговори на брат си.

— След като Гавин не е тук, за да те предизвиква, аз ще се заема с тази роля. Господи, напоследък се държиш толкова отвратително, че всички те избягват като чумав. Лицето ти прилича на престоял труп. Знам много добре какво те измъчва, дори и да не искаш да го признаваш!

— О? — с измамно мек глас попита Рам. — И какво е то?

— Имаш нужда да легнеш с младата си съпруга и да я любиш, докато не останеш без дъх.

Рамзи му хвърли толкова унищожителен поглед, че в първия миг Камерон неволно отстъпи назад, ала после продължи с атаката. Не искаше да го сметнат за страхливец.

— Знаем, че не искаше да ти надяват брачните окови. Господи, целият проклет свят го знае, но не се ли замисляш, че тя също е била принудена?

— Махай се от очите ми! — изрева Рам и Камерон с радост се подчини.

Рамзи изруга ядосано. Слава Богу, никоя жена не е била важна за него и никога нямаше да бъде. Съблече жакета си и седна на леглото, за да свали ботушите. Трябваше да признае, че наистина искаше да се наложи над нея. Облиза пресъхналите си устни. Щеше да бъде доста забавно да я опитоми и покори. Усети как членът му започна да се втвърдява и той запрати яростно ботушите към стената и събори една къса сабя. Бузер много предвидливо се оттегли към вратата, възнамерявайки да се измъкне навън.

Рам реши, че се нуждае от един хубав сън. Без да сваля останалите си дрехи, се просна върху леглото и пъхна ръце под главата си. Кръвта му пулсираше във вените. Знаеше, че няма да може да заспи, докато не удовлетвори потребността си от жена. Позволи на образа й да изплува в съзнанието му и това му подейства като масло на огън. Представи си как влиза в стаята й. Видя нейния триумфиращ поглед, задето не бе устоял на красотата й. Тя съвсем явно правеше всичко възможно, за да го изкуши, и Рам бе принуден да признае, че е постигнала целта си. Господи, нима и Адам не се е поддал райската градина? „Жената ме изкуши!“ Е, той притежаваше достатъчно силна воля, за да устои на съблазните й. Заби гневно юмрук във възглавницата и усети как целият пламна. Колкото повече се опитваше да й устои, толкова по-силно я желаеше. Ако отиде при нея, тя ще тържествува. Ако се поддаде на изкушението, още повече ще подхрани суетата й.

А тя бе достатъчно суетна. Не, никога няма да се превърне в роб на красотата й. Стана от леглото, неспокоен като див звяр и също толкова опасен. Ще отиде при нея. Ще събори гордата лисица от пиедестала й. Време бе да научи, че мястото й в йерархията на Дъглас никак не е толкова високо, колкото си въобразяваше. Ще я обладае без любовни думи, без комплименти и ласкателства. Досега многобройните й любовници навярно я бяха затрупвали със страстни клетви за вечна любов и вярност. Но той няма да се моли пред олтара на нейната красота. Няма да подклажда суетността й. Ще я вземе на тъмно, когато всички жени са еднакви. След това ще я остави. Няма да остане до нея през цялата нощ, за да не го изкуши да я люби отново и отново.

Разтвори рязко вратата и Бузер изхвърча навън и изчезна в полутъмния коридор. Рам решително се запъти към някогашната стая на Дамарис. Блъсна вратата и нахлу вътре.

Видът на Тина въобще не бе тържествуващ. Тя ахна смаяно и преглътна мъчително. Изправи се, скована от страх, облечена в бялата копринена нощница, извезана със сърма и украсена с малки диаманти. Горещ восък капна от свещта върху ръката й и я извади от вцепенението й. Остави свещника на масичката до леглото и попита с треперещ глас:

— Какво правиш тук?

— Би трябвало да ти е ясно — грубо отвърна той. Очите й се разтвориха широко при вида на голите му гърди, покрити с гъсти черни косми.

— Тук ли възнамеряваш да спиш? — прошепна Тина.

— Едва ли ще спя — глухо се изсмя Рам.

— Дошъл си, за да се възползваш от привилегиите си — промълви младата жена, когато най-после осъзна причината за нахлуването му.

— Привилегии? — презрително изсумтя той. — Навярно имаш предвид права и задължения. Кралят и главите на нашите кланове искат да ни свържат с кръвни връзки. А това може да стане само ако забременееш.

Тина трепна, сякаш я бяха ударили. Той току-що й бе заявил, че тя не е нищо повече от кобила за разплод. Можеше да се закълне, че той я желае, но навярно страстта събуждаше най-лошото у мъжете.

Рам усети как кръвта му запрепуска бясно по вените му, а мъжествеността му се напрегна. Тя бе такова предизвикателство, че тялото му откликваше въпреки волята му. Да върви по дяволите, искаше да легне незабавно с нея и подозираше, че тя отлично го знае.

— Лягай в леглото — нареди той, а тъмносивите му очи загоряха с жесток и безмилостен пламък.

Дали ако не му се подчини, щеше я удари? Може би. Характерът му бе избухлив и когато се разгневеше, бе способен на всичко.

Рам изгаси свещите, преди тя да успее да види неутолимата страст в погледа му. Тина се отпусна на леглото и безмълвно се мушна под завивките. В следващия миг Рам се озова до нея, привлечен като магнит от тялото й.

Младата жена изпита смесени чувства — страх, любопитство, отвращение. Над нея бе надвиснала буря от жестоки сексуални желания, които обикновено мъжете прикриваха зад любовни увещания и клетви. Невинността, която бе пазила за съпруга си, много скоро щеше да й бъде отнета. Тя беше дар, божествена жертва пред олтара на боговете на любовта и страстта.

Рам лежеше неподвижен в леглото, потушавайки всеки нежен порив. Тя бе просто още една жена. Но нищо не бе по-изкусително от забраненото. Бялата нощница нашепваше сладки обещания. Уханието й замайваше сетивата му и разпалваше въображението му. Кожата й приличаше на кадифе с цвят на слонова кост, а косите й бяха като великолепен водопад от огнена коприна. Не можеше повече да устои на изгарящата нужда да я притежава.

Тя ахна, когато усети силните му ръце да се протягат към нея. Дъглас владееха половин Шотландия. Тази нощ тя щеше да стане само още една от придобивките им.

Рам съжали, че бе изгасил свещта. В мрака не можеше да се наслади на красотата й. Искаше да види как очите й ще се разширят от възхищение при вида на силното му, мускулесто тяло и размера на набъбналата му мъжественост. Искаше да види как лицето й потъмнява от желание и как съпротивата й се пречупва пред мъжката му сила. Искаше да види как миглите й натежават от чувственост, докато я люби. Да види как устните й ще се разтворят, преди да изпуснат вика на удоволствие, докато я изпълваше. Копнееше тя да свали красивата си нощница, за да може да се наслади на гледката на щръкналите зърна на гърдите й, когато я възбуди с ласките си. Жадуваше да зърне огнения триъгълник между краката й. Толкова пъти си я бе представял гола и извиваща се под него, че сега се прокле, задето ще я обладае в тъмното.

Дръпна я грубо към себе си, за да я накара почувства силните му крака, мускулестите ръце и широките гърди. За миг тя се скова. Рам го усети и го прие като отхвърляне. Това беше обида. Досега никоя жена не го бе отхвърляла. Всичките му партньорки в леглото го желаеха, не, не само го желаеха, а горяха от нетърпение да ги люби. Отпъди мисълта за мъжете, които я бяха имали преди него. Щеше да изтрие завинаги от съзнанието й всичките й досегашни любовници.

Впи жадно устни в нейните. Очакваше да получи страстен отклик. Изчака я да разтвори устни и да посрещне с радост езика му, който ще я завладее. Очакването му бе напразно.

Тина се бе сковала от страх. Не можеше да мисли, притисната в силните обятия на Дъглас. Какво трябваше да направи? Да се отпусне и да му отдаде тялото си — това трябваше да направи! Трябваше да бъде мека, податлива и желаеща. Последният път, когато я бе целунал, тя бе позволила езикът му да я вкуси, да се преплете с нейния. Но сега езикът му сякаш не искаше да се наслаждава на сладостта й, а да наказва, да причинява болка. Не отвърна на целувката му, а той го прие като нова обида и се отдръпна.

Наболата му брада се търкаше болезнено в нежната й кожа, но тя не смееше да помръдне. Рам се ядоса, че не си сваля нощницата и нетърпеливите му ръце я вдигнаха нагоре, за да открият центъра на нейната женственост. Отърка напрегнатия си член в меката й като кадифе кожа. Зарови лице в буйната й коса и вдъхна уханието й, което го замая. Всяко докосване го опияняваше. Знаеше, че трябва да действа бързо, преди любовните думи да се отронят от устните му. Дръпна я под себе си и разкъса фината коприна с грубите си ръце.

Тина повика на помощ цялата си воля, за да понесе болката, която я очакваше. Ейда й бе казала, че първия път трябва да изтърпи. Младата жена ахна, когато той я притисна с тежестта си, после прехапа устни, за да не извика от ужас. Трябваше да му се отдаде без възражения.

Силната му страст към тази жена сякаш го тласкаше към някаква пропаст. Тя го възбуждаше толкова много, че ако скоро не проникне в нея, щеше да разлее семето си по корема й, а тя щеше да се смее на непохватността му. Стисна я със силните си бедра и проникна в нея с необуздана ярост. Тя извика и той разбра, че е проявил неловкост — членът му бе проникнал едва наполовина.

— Тина, разтвори си краката — подкани я Рам.

— Не мога — прошепна тя.

— Искаш да кажеш, че не искаш! — гневно извика той и тласна с всичка сила. Затвори очи от блаженото удоволствие, което го заля. Тя бе толкова прелестно малка и тясна, толкова гореща и мека като кадифе. Никога не бе изпитвал подобно нещо. Знаеше, че трябва да достави удоволствие и на нея, затова забиваше члена си все по-навътре и по-навътре, докато накрая топлото му семе се изля в утробата й.

Всичко стана толкова бързо, че Рам се почувства засрамен от отклика на тялото си. Тя нито веднъж не го докосна, не го погали, не изви тяло към неговото. Ръцете й не се обвиха около врата му, устните й не го целунаха, зъбите й не го захапаха игриво и въпреки това тя му бе доставила безкрайна наслада. Нямаше въздишки, страстни думи, нито вик на задоволство. Тя нарочно бе останала хладна и отчуждена. Той се отдръпна от нея, оставяйки я сгърчена и онемяла от ужасния шок. Стана от леглото още по-гневен, отколкото преди да я обладае.

— Тръгваме на разсъмване — бъди готова! — нареди глухо.

Вратата се затръшна зад него и Тина най-после даде воля на задушаващите я сълзи. В съседната стая Ейда чу риданията й. Знаеше, че Рамзи е при Валентина. Беше останал невероятно малко и бе излязъл разгневен. Прислужницата въздъхна. Кога Тина ще се научи да сдържа езика си?

Ейда отвори внимателно свързващата врата, видя, че стаята е потънала в мрак и побърза да запали свещите. Разкрилата се пред очите й сцена, изтръгна ужасен вик от устата й.

— Мили Боже, изобщо не предположих, че е имал време да се възползва от правата си! Лошо ли си наранена, дете?

Духът на Дамарис приближи към Тина. Искаше да облекчи болката й, да я приласкае и утеши.

Тина погледна към окървавената и скъсана нощница и побърза да се покрие с чаршафите. Изпита чувството, че е била предадена от всички, дори от Ейда. Наставницата й бе казала, че ще има желание, удоволствие, блажено задоволство, но най-безсрамно я бе излъгала.

— Предупредих те, че първия път ще трябва да изтърпиш. Че ще има болка и кръв, но не знаех, че той ще е толкова груб, обич моя.

Тина си припомни предупрежденията й и омразата й се насочи единствено към виновника за страданието й. Припомни си останалата част от съвета на Ейда: „Помни, че ако искаш да се наложиш и да властваш над него, можеш да го постигнеш само с хитрост.“

— Ти беше права, Тина. Бил е убеден, че имаш опит в тези неща. Как реагира, като видя, че си девствена?

Младата жена преглътна сълзите си.

— Той не видя нищо. Свещите бяха угасени.

— Скъпо дете, ако искаш съвета ми…

— Не го искам, Ейда. Върви да си легнеш — твърдо рече тя. — Ще се видим утре. Не забравяй, ще потеглим на разсъмване.

Ейда разбра, че я отпращат. Като ранено животно Тина искаше сама да ближе раните си. Вече знаеше точно какво трябва да направи, какво да каже. Нямаше сила на земята, която да й попречи да си отмъсти. Отмъщението щеше да бъде главната цел на нейното съществуване!

Отметна завивките и с треперещи ръце взе пеньоара от празния гардероб. Заповяда си да диша дълбоко, за да се успокои. Искаше да се нахвърли срещу него и да издере очите му — или по-добре да вземе ножа и да го изкорми. Напомни си да се въоръжи с търпение. Физически бе много по-силен от нея и ако се нахвърли отгоре му, той само за секунди ще я надвие. Възнамеряваше да излезе победител от тази битка между половете и затова трябваше да прикрие намерението си от врага и да облече оръжието си в кадифе. Знаеше, че победата й няма е бърза, но ще бъде цялостна и пълна.

Потропа тихо и отвори вратата на спалнята му. Видя как лицето му трепна от изненада, но той бързо надяна маската на равнодушие. Беше дошла като молител. Преди той да заговори, тя изрече тихо, но твърдо:

— Милорд Дъглас, разбрах, че съм свободна да се откажа от този съюз. Искам да го направя. Утре ще се върна в Дун.

— Няма да направиш подобно нещо. Временният брак е пробен брак. Ще опитаме поне шест месеца — спокойно отвърна той.

— Милорд Дъглас, не мога да го понеса и шест дни.

Той се втренчи смаяно в нея. Нежнорозовият пеньоар й придаваше невинен и сладък вид. Ала в момента тя изглежда нямаше понятие за неотразимата си красота, а в дългите й мигли блестяха сълзи.

— Нито един от двама ни не може да се откаже толкова рано. Та това е смешно! — изръмжа той.

Краката й отмаляха. Младата жена се отпусна на ръба на леглото и вдигна очи към него.

— Милорд, бяха ми казали, че когато един мъж люби жената, тя има чувството, че е в рая. На мен ми се стори, че съм в ада. Вие бяхте прав, когато казахте, че нашите характери са напълно несъвместими — прошепна тя.

— Не ти ли хареса? — засегнато попита той.

Златистите й очи се разшириха.

— Това бе най-голямото разочарование в живота ми — искрено отвърна Тина.

Тя критикуваше опитността му на любовник! Него, когото наричаха Буйната глава именно заради сексуалните му умения!

Тина го остави с отворена уста. Когато стигна до стаята си, той бе на две крачки зад нея. Тя се отдръпна от него и се сви към леглото, където окървавените чаршафи крещяха своето обвинение.

Черните му очи се отместиха от чаршафите към лицето на Тина, чудейки се какъв номер е замислила. В гърдите му започна да се надигна безкрайно чувство на ужас и той разтвори розовия пеньоар. Подозренията му се потвърдиха.

Бялата копринена нощница висеше на окървавени парцали около слабините й. Бедрата й също бяха изцапани с кръв.

— Защо не ми каза, че си девствена? — прогърмя гласът му.

— Ти бе толкова сигурен, че не съм, че и да ти бях казала, нямаше да ми повярваш.

Мили Боже, той наистина бе смятал, че има голям опит в леглото! А тя беше девствена! Мозъкът му отчаяно се опитваше да свикне с откритието. Обхвана го болезнено разкаяние. Бе я изнасилил! Това, което бе сторил в тъмнината на това прекрасно създание, бе равносилно на изнасилване! Нищо чудно, че искаше да избяга от него. В тези дни нямаше много млади жени, които идваха недокоснати в брачното ложе. Валентина бе изключение. Притежаваше твърде много гордост и самоуважение, за да се държи като уличница. Рам прокле низките си страсти. Искаше му се да поправи стореното, но знаеше, че е невъзможно. Единствено му оставаше да опита да излекува дълбоката рана, която й бе нанесъл. А най-напред да я помоли да му прости.

Погледът му омекна, когато видя мъката, изписана по прекрасното й лице.

— Тина, най-смирено те моля да ми простиш. Не исках да те нараня.

Нежното й рамо се повдигна леко.

— Не за пръв път ми причиняваш болка — тихо промълви младата жена.

Той си спомни как я бе намерил да лежи в дъжда и я бе метнал през седлото като торба с жито. А изгарящият гняв, който го бе обхванал в нощта, когато бе нахлул в Дун, и го накара да я претърколи в тревата с желание да натрие лицето й с пръст. При всяка тяхна среща оттогава бе правил всичко възможно, за да я унижи, а накрая й бе нанесъл най-голямата обида — предложи на една благородна дама временен брак вместо истински! Ако поиска сега да се венчаят, тя ще му откаже и кой би могъл да я вини?

— Срамувам се от безчувственото си държание. Наистина съм способен на нежност към една жена.

Тина доволно си помисли, че го бе принудила да се оправдава и защитава — нещо, на което той не бе свикнал.

— Нежност? — замислено повтори тя, подтиквайки го да продължи.

— Позволи ми да те прегърна, да те накарам да забравиш болката — нежно замоли Рам, подтикван от съвестта си.

— Не е нужно, милорд — гордо вдигна глава тя. — Ще оцелея въпреки желанието ви.

Думите й го изпълниха с възхищение към смелостта й.

В същото време изпита невероятна радост — тя не бе познавала друг мъж! Господи, а той подозираше, че е бременна, което бе причина за непростимото поведение към нея след церемонията. Имаше низко и цинично съзнание, а и характерът му не бе по-добър.

— Ще започнем отначало.

Тина се загърна в пеньоара и тъжно поклати глава.

— Всичко между нас е свършено. Нашите характери са несъвместими, а дори и физически не си подхождаме — изчерви се тя.

Думите й, макар казани без упрек, предизвикаха мъжа у него.

— Това не е истина! Дай ми още една възможност и се кълна, че ще бъда нежен и внимателен с теб. Ще ти покажа, че мога да те любя само с целувки.

Младата жена неволно се изчерви. Рам видя, че се колебае и реши да се възползва.

— Освен това нито един от двама ни не може да разтрогне обета толкова рано. Ще ни обвинят, че не сме положили никакви усилия да скрепим съюза си.

Отвън се разнесе шум от боричкане и Дъглас разтвори вратата със замах, за да види кой се осмеляваше да ги безпокои. Тина видя как Бузер се втурна в стаята, преследвайки котката.

— О, но той ще я убие! — уплашено възкликна тя.

— Какво? — объркано попита той.

— Котката… о, къде ли се скри?

Рам я погледна в очите, за да види реакцията й.

— Не може да убие котката. Тя е дух.

Тина се втренчи смаяно в него, но изведнъж разбра. Той бе сигурен, че тя ще повярва на обяснението му и няма да го сметне за луд.

— Котката принадлежи на Дамарис. Казва се Фоли.

Дамата, за която говореха, стоеше в ъгъла на стаята, притиснала Фоли към гърдите си. Беше доволна, че двамата са достатъчно освободени в мислите си, за да приемат възможността за съществуването й. Но в същото време бе истински разтревожена, че не може да общува с Валентина и да я предпази от Рам Дъглас.

Бузер се прокрадна към вратата и зави жалостиво, за да го пуснат навън.

— Моля те, върви си — рече Тина. — Искам да се изкъпя.

— Ще изпратя една от прислужниците веднага да ти донесе топла вода — нежно я увери той.

Тя не му отговори. Младият мъж се надяваше, че няма да се втурне към Дун.

Дамарис излезе, за да потърси Александър. Откри го в стаята на Рам.

— Алекс, той я изнасили!

— Кучи син! — гневно изруга призракът. — Ако бях жив, щях да му дам да се разбере!

— О, Алекс, историята се повтаря. Единият от тях ще убие другия!

— По дяволите, жено! Запомни го веднъж завинаги — аз не съм те убил!

— Не започвай отново. О, как ми се иска да не заминават утре за Касъл Дъглас! Ако е тук, ще мога да я наблюдавам и може би ще измисля начин да я предпазя от опасностите. Струва ми се, че тя усеща присъствието ми.

— Можеш да отидеш в Касъл Дъглас с тях. Мисля, че можем да се предвижваме от едно място на друго. Трябва само да се прилепим към някое живо същество и то ще ни отведе със себе си. Ти ще се прилепиш към Валентина, а аз към Рамзи — само за пътуването.

— Наистина ли вярваш, че мога отново да ти се доверя? Освен това няма да оставя Фоли — разпалено отвърна Дамарис, опитвайки се да прикрие тревогата си от вероятността да напусне замъка, в който бе прекарала петнадесет години.

— Вземи котката със себе си.

— Не… боя се, че може да се загуби. Мисля, че тук ще е в безопасност, както и аз.

— Скъпа…

— Не ми викай скъпа! Ти си един проклет Дъглас и нищо не може да промени този факт! — сряза го Дамарис и мигновено се стопи във въздуха.