Вирджиния Хенли
Лудетина (41)

Глава 41

Валентина бе благодарна, че мъжете отнесоха Рам на горния етаж и нежно го положиха в леглото му. Изми тялото му със собствените си ръце и помоли да я оставят сама със съпруга й. Нямаше представа, какво ще стане с нея или с Касъл Дъглас, или дори с цяла Шотландия — след като бяха победени от англичаните, но знаеше какво ще стане с Рам, когато той умре. Щеше да отстоява правата си. Тя бе лейди Дъглас. Нямаше да им позволи да изтръгнат сърцето му и да го сложат в ковчеже, както повеляваше традицията на рода Дъглас. Неговото сърце принадлежеше единствено на нея и тя щеше да се погрижи да го погребат цял. Знаеше, че нищо повече не може да направи за него. Отпусна се внимателно до ранения и взе ръката му.

По някаква странна прищявка на съдбата не раната, която бе получил Рам на бойното поле, го бе довела до смъртното ложе. Копието бе пронизало плътта му, без да разруши жизненоважни органи. Беше засегнало костта, разкъсало един мускул и множество кръвоносни съдове. Рам бе близо до смъртта заради голямата загуба на кръв. Той бе лежал три дни, без да може да помръдне на бойното поле при Флодън. И по някакво чудо сега, когато кръвотечението бе спряно, тялото му бавно започна да възстановява силите си.

Тина сигурно бе заспала, макар да бе твърдо решена да остане будна. Беше все още тъмно, когато отвори очи. Мили Боже, Рам сигурно е угаснал, докато тя се е унасяла в сън. Пръстите му стискаха нейните — явно се бяха сковали в хватката на смъртта.

От гърлото й се изтръгна ридание, но когато очите й привикнаха с тъмнината, тя се изуми, когато видя, че той е вперил поглед в нея. Затаи дъх, не смеейки да се надява. Гърлото й бе болезнено стегнато и тя не можеше да издаде нито звук.

— Рам? — успя най-после да прошепне. Не видя дали устните му се раздвижиха, но разбра, че е жив и ще се възстанови, защото той й отговори: „Хитрушо!“ Беше прошепнал тази дума и това бе най-прекрасния звук, който някога бе чувала.

Измъкна пръстите си от неговите. Сълзите й покапаха по лицето му и се смесиха с неговите. Младата жена стана от леглото и изтича долу, за да съобщи на всички, че Черния Рам Дъглас е все още господар в собствения си замък.

Рам се изправи на крака за смайващо късо време. Когато Тина влезе в спалнята, тя нададе уплашен вик, защото го видя, че се опитва да облече дрехите си.

— Мили Боже, какво си мислиш, че правиш? Не са минали и три седмици, откакто те намерихме полумъртъв на бойното поле!

— Англичаните не успяха да ме убият, но ако остана още един ден в леглото, ти, Ейда и господин Бюрк сигурно ще успеете да довършите това, което враговете не можаха!

— Какво искаш да кажеш? — възмути се Тина. Нима така й се отплащаше за нежните грижи, с които го бе обградила?

— Ако още веднъж ми смениш превръзките, ще те удуша с тях, а ако господин Бюрк ми донесе още една купа бульон, ще я разбия в проклетата му френска глава!

— Ние направихме и невъзможното, за да те спасим от смъртта и да ти помогнем да възстановиш здравето си. Слугите през цялото време се движеха на пръсти, за да не те безпокоят. Не допусках никакви посетители при теб, за да не те разстройват с ужасните си истории за войната. Седях с теб часове и играх шах, за да не се отегчиш. Кълна се, че мъжете са най-отвратителните болни!

— Болен? — тъмносивите му очи се присвиха застрашително. — Аз не съм болен, нито съм малко дете. Аз съм мъж, Тина, и не се нуждая от болногледачка, а от жена! Понякога ми се струва, и бих могъл да се закълна, че ти не искаш да се възстановя напълно, защото обичаш да даваш заповеди. Е, от днес, лейди Дъглас, ще започнете да изпълнявате клетвите, които дадохте, когато се омъжихте за мен. Закле се да ме обичаш, да ме почиташ и да ми се подчиняваш. Затова започвай да изпълняваш това, което ти се казва. Не смей да свиваш така пренебрежително красивите си рамене, Виксен^[1]! — заплаши я той, докато закопчаваше колана и обуваше ботушите си. — Чух, че Ангъс е пристигнал, и смятам да си поговорим по мъжки. А през това време ти ще пренесеш обратно нещата си в тази стая.

— Аз просто не исках да те безпокоя — заоправдава се тя.

— Е, ти ме безпокоиш всеки път, когато чуя гласа ти, усетя уханието ти или видя гърдите ти, като се навеждаш над мен, за да ме тъпчеш с проклетия бульон!

За пръв път от сватбата им ъгълчетата на устните й се повдигнаха леко нагоре. Щом като вече я желае, значи е почти оздравял.

Когато Рам слезе в голямата зала, Ангъс и хората му вече пиеха третото си уиски. Старият граф приближи към него и го огледа.

— Изглеждаш дяволски по-добре от последния път, когато те видях, момчето ми!

Рам потисна желанието си да го прегърне. Арчибалд внезапно бе остарял и Рам виждаше, че годините му са преброени. Щеше да приеме като съжаление всяка проява на привързаност и затова Рамзи реши, че най-доброто, което може да направи за него, е да го обиди.

— Иска ми се да можех да кажа същото и за теб, но ти изглеждаш ужасно, човече. Толкова ли са зле нещата, Ангъс? Да не би да е настанал денят на Страшния съд?

Ангъс пресуши чашата с уиски и отново я напълни. Мисълта да омаловажи ситуацията заради разклатеното здраве на Рамзи, никога не би хрумнала на каления граф. Рам бе сигурен, че ще научи чистата истина.

— Няма да отрека, че претърпяха огромна загуба при Флодън. Клановете загубиха хиляди воини. Джеймс беше глупак, но сега е мъртъв и няма да говоря лошо за него. Дори англичаните са били впечатлени от безразсъдната му смелост, ако се вярва на сведенията, които получих. Там се казва: „О, какъв благороден характер и каква безумна смелост притежаваше този крал, за да излезе да се бие на бойното поле като обикновен войник!“

— И какво ще стане сега, след като Аргайл, Ленъкс, Ботуел и останалите графове са мъртви? — попита Рам.

— Вярваш или не, но ще продължим занапред както досега. Има нов граф Аргайл, който да води Камбъл, и нов Ленъкс начело на рода Стюарт. За щастие всички загинали графове имаха синове, които да заемат местата им. Ти подцени Маргарет Тюдор, но не и аз. Тя няма да позволи на брат си Хенри да погълне кралството й, независимо дали е спечелил битката или не. Ще се погрижи синът й, а не брат й, да управлява Шотландия. Имаме нов крал, Джеймс V и докато стане достатъчно голям, за да седне на престола, ще има регентски съвет, който ще се състои от Маргарет, Дъглас, Аран и Хънтли.

— Значи загубата на съпруга й не означава нищо за нея — презрително заключи Рам.

— Е, момчето ми, никога не съм те смятал за наивник. Тя ще се омъжи за сина ми Арчи. Знаеш ли, че преди няколко дни той загуби съпругата си? Горкото момиче на Хепбърн, никога не се е отличавало с особено добро здраве.

Тъмносивите очи на Рам изгледаха изпитателно Ангъс изпод полупритворените клепачи. Никога нямаше да узнае до каква степен нещата бяха организирани от него, а и не искаше да знае. Беше достатъчно циничен, за да се обзаложи, че Ангъс е утешил скърбящата Джанет Кенеди.

— Ще дойдеш ли с мен в столицата, Рамзи? Шотландия сега се нуждае от най-силните си леърди.

Рам обмисли внимателно предложението му. Графът му предлагаше да заеме мястото му. Вдигна очи и видя Валентина, която тъкмо влизаше в залата, и мигом взе решение.

— Благодаря, Ангъс, но аз съм младоженец и достатъчно дълго пренебрегвах младата си съпруга. След месец ще се заема с патрулирането по границата, за да може Джеймс V да седне уверено на трона си. Това, което искам, не се намира в Единбург, а в Дъглас.

Преди седмицата да изтече Гавин и Камерон се завърнаха у дома. Братовчедите им бяха загинали в морските битки, но те знаеха, че са едно от малкото щастливи семейства — и тримата братя бяха оцелели.

Бащата на Тина пристигна от Касъл Дун, за да види как се чувстват. Когато им каза, че Дейвид е загинал при Флодън, но Донал и Дънкан се възстановяват от раните си, Тина си помисли, че наистина са благословени от Бога.

Когато посетителите им най-сетне си тръгнаха, Рам я привлече в прегръдките си.

— Днес времето е прекрасно, но няма да има още много топли дни. Хайде да отидем на риболов.

Как можеше да му откаже? Един от най-щастливите им дни бе онзи, когато бяха излезли да ловят риба.

Тина лежеше на брега на реката, отпусната в прегръдките на Рам. Двамата бяха изяли вкусната храна, която господин Бюрк им бе приготвил, и сега Рам настояваше за десерта. Развърза дантелените ширити на роклята й.

— Хайде да отидем да поплуваме — предложи младият мъж.

Тина се смути. Знаеше, че ако свали дрехите й, веднага ще отгатне положението й. Прокара нежно ръка по твърдата линия на брадичката му.

— Веднъж сънувах, че плуваме заедно в един водопад на три тераси. Беше най-красивото нещо, което някога съм виждала. Стояхме на ръба и после се гмурнахме заедно в буйните води на реката под него.

— Има точно такова място край границата, там, където Къркъбри се съединява с Дъгласдейл. Когато бях малко момче, често се гмурках там. Мислиш ли, че ще ти стигне смелост да се гмурнеш заедно с мен в действителност?

— Разбира се — без колебание заяви младата жена, знаейки много добре, че никога няма да направи подобно нещо.

— Лъжкиня! — подразни я той. — Ти нямаш смелост дори да свалиш дрехите си и да плуваш с мен.

Тя се изтръгна от ръцете му и го погледна.

— Така ли мислиш? — отметна дръзко къдриците си и свали роклята си. Очите му запламтяха, докато гледаше как сваля финото си долно бельо, а после се разшириха, когато разбра, че отново е бременна.

— Огнена Тина Кенеди, ти си безсрамница! Как смееш да се показваш гола в твоето състояние! — игриво й се скара Рам.

Тя се засмя в лицето му.

— Какво ми е на състоянието?

Той я притегли към себе си, мигом забравил за плуването. Притисна я под силното си тяло, докато я обсипваше с безброй нежни и бавни целувки.

— Ще го наречем Арчибалд — подразни я той.

— Негодник! Няма да има никакъв Арчибалд! Искам красиви имена за децата си, например Нийл или Робин, ако е момче, Кати или Ребека, ако е момиче.

— Не — рече той и прокара върха на езика си по устните й. — Ако е момиче, ще я кръстя Виксен!