Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (63)

63

„Гласът на търтея (Кошерна аксиома): Ей, вие, Външните! Не вас искаме, а вашите деца и ще ги получим, ако е необходимо, през труповете ви!“

— Как е възможно да е Отвън? — повтори разгневено Хелстрьом, целият разтреперан от ненадейно надигналия се страх. Той напусна тъмния северен ъгъл на гнездото и изтича при наблюдателката, която го беше повикала.

— Той е — каза тя. — Виждаш ли? Ето там! — тя посочи блестящия зеленикав екран, на който съвсем ясно се виждаше фигурата на Джанвърт, озарена от неестествената светлина на прибора за нощно наблюдение. Джанвърт куцукаше по някакъв прашен път.

— Това е северният периметър — прошепна Хелстрьом, който вече бе разпознал очертанията на хълмовете зад Джанвърт. — Как е стигнал до там? — Макар и с неохота, Хелстрьом трябваше да признае, че този човек наистина бе надарен с необикновени способности. С мъка сдържаше гнева си. Джанвърт беше Отвън!

— Току що получихме съобщение за някакъв инцидент на трето ниво — провикна се един наблюдател вляво от Хелстрьом.

— Открил е една от тайните врати на трето ниво — рече Хелстрьом. — Но как е стигнал толкова далеч? След секунди ще се натъкне на онази кола, с полицаите. Трябва да е някъде там — сред дърветата — той посочи на екрана. — Засече ли го някои от нашите постове?

— Вече изпратихме група преследвачи след него — докладва наблюдателят отляво. — Но ще им бъдат необходими няколко минути. В момента са на пето ниво, насочих ги към най-близкия изход.

Наблюдателката пред Хелстрьом докладва:

— Малко преди да го забележа, регистрирах повишена вълнова активност, сякаш е използвал оръжието си. Възможно ли е да е стрелял по хората в колата?

— Или пък да ги е убил… — добави замислено Хелстрьом. — Каква странна справедливост, ако наистина го е сторил. Кой наблюдава колата?

— Постът беше изтеглен само преди час, за да се включи в преследването на беглеца — докладва някой зад него.

Хелстрьом кимна. Разбира се! Нали сам бе дал нареждане.

— От известно време разговорът в колата утихна — промърмори наблюдателят вляво. — Микрофонът ми е на дървото, точно над колата. — Наблюдателят почука блестящата слушалка от слонова кост, закачена на ухото му. — Съвсем ясно чух стъпките на Джанвърт, но полицаите в колата изглежда са в безсъзнание. Похъркват на пресекулки, както често се случва с някой Външен, когато е тежко парализиран.

— Може би най-сетне сме извадили късмет — рече Хелстрьом. — Къде е издирващата група?

— На около пет минути назад.

— Разположете още няколко отряда, така че да отрежат пътя му към града. За всеки случай…

— Ами другите полицаи? — попита един от наблюдателите.

— Кажете на работниците да привлекат по всякакъв възможен начин вниманието им върху себе си! Дявол да го вземе, този Джанвърт! Кошерът има нужда от хора с подобни способности.

И как бе успял да избяга от Кошера?

— При колата е… — докладва наблюдателят отляво.

Някой се обади от дъното на стаята:

— Успяхме да научим как се е измъкнал. — Операторката се извърна, с озарено от сиянието на екрана лице и им разказа накратко какво са открили на трето ниво.

„Използвал е транспортен конвейер за храна!“ — мислеше си Хелстрьом.

Външният беше рискуват така, както не би рискувал нито един от работниците. Доста изводи можеха да се направят, но за това — по-късно.

— Пленничката… — напомни той. — Показахте ли й какво я чака, ако не ни се подчини?

— Показахме й, Нилс — отвърна някой отзад и в гласа се долавяше неприкрито отвращение.

Хелстрьом кимна разбиращо. Никак не им се е харесало, естествено. На него също не му се понрави идеята. Но беше необходимо и всички го виждаха.

— Доведете я тук — нареди той.

Наложи се да я довлекат в бледата светлина на мониторите, а сетне да я държа изправена.

Хелстрьом заговори бавно, като се стараеше да подтисне погнусата в гласа си и през цялото време имаше чувството, че се поднася в жертва на Кошера.

— Кловис Кар — поде той. — Това е името, което ни съобщихте. Все още ли твърдите, че се казвате така?

Тя втренчи поглед в мъртвешки бледото лице на Хелстрьом. „Това е кошмар — мислеше си Кловис. — Ей сега ще се събудя и ще разбера, че съм сънувала отвратителен кошмар“.

Хелстрьом забеляза, че тя бе трепнала, когато произнесе името й.

— Само след няколко секунди, мис Кар, — продължи той — вашият скъп приятел Джанвърт ще навлезе в обсега на един от високоговорителите ни, разположени наблизо. — Той посочи екрана. — Аз ще привлека вниманието му, а след това ще оставя на вас, да го убедите, че трябва да се върне — стига да успеете. Искрено съжалявам, че трябваше да ви подложим на подобни душевни терзания, но сама разбирате, колко необходимо е това за нас. Ще опитате ли?

Тя кимна, а лицето й беше като маска на ужас, в бледо-зеленикавото сияние. Да опита ли! Разбира се! Какво друго й остава, освен да изиграе ролята си в кошмара.

— Много добре — кимна Хелстрьом. — Настройте се на позитивна вълна, мис Кар. Мислете за успеха. Вярвам, че можете да го направите.

Тя кимна повторно, но сякаш бе изгубила съзнателен контрол над движенията си.