Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (27)

27

„Из записките на Нилс Хелстрьом: Още преди човекът да стъпи на земята, природата вече е била създала живия прототип на компютъра. И това е ни повече, ни по-малко термитникът, един от първите опити в областта на социалния ред. Всички знаем, разбира се, че сравнени с човека, насекомите не притежават същия тип разум, в смисъла, който ние влагаме в това понятие. Но защо трябва да се гордеем с това? Там, където няма разум, не се срещат и прояви на глупост. И ето че термитникът се изправя като живо обвинение, като пръст, сочещ право в нашата гордост. Компютърът е механизъм, програмиран със стотици хиляди миниатюрни битове информация. Той функционира като подрежда тази информация в логически връзки. Помислете върху това. Едно великолепно функциониращо общество не е ли също система от логически връзки? Смея да твърдя, че обитателите на термитника, всеки един частица от цялото, се движат по свои невидими пътища, свързани по между си, също както са свързани логическите връзки в компютъра. Източник на тяхната сила е майката-първосъздателка — царицата. Тя представлява огромна пулсираща маса от енергия, мотивираща всичко наоколо със своите незадоволими желания. По същата причина и нашият Кошер се опира на развъдниците. Вътре в пулсиращото тяло на царицата се крие бъдещето на термитника. А в развъдниците се крие нашето бъдеще и — в известен смисъл — бъдещето на човечеството.“

Веднага щом приключи разговора с Перюджи, Крафт се свърза с чифлика. След не повече от минута вече разговаряше с Хелстрьом.

— Нилс, в мотела пристигна някакъв тип на име Перюджи. Служител е на компанията за фойерверки „Блу девил“ и е пристигнал тук за да търси изчезнал търговски представител и жена му. Изчезнал във вашия район. Каза ми, че получил писмо от своя колега, в което се споменавала Стражевата долина. Знаеш ли нещо по въпроса?

— Казах ти да очакваш нещо подобно — отвърна Хелстрьом.

— Зная, но този тип ми изглежда страшно проницателен. Вече се е е свързал с щатската полиция и не бих се изненадал, ако повика и ФБР.

— Ще можеш ли да се справиш с него?

— Май посъбудих подозренията му вече.

— Как?

— Помъчих се да го накарам да признае, че случаят не е обикновен. В момента пътува към мен. Каза, че разполагал със снимка на изчезналата двойка. Дал копие и на щатската полиция. Във ФБР сигурно също ще получат. Все някой ще се обади, че е виждал изчезналите и погледите на всички неминуемо ще се отправят насам.

— Нищо няма да открият в чифлика — увери го Хелстрьом. Гласът му беше тъжен и уморен и Крафт почувства дълбока загриженост за него.

— Надявам се, че си прав. Какво трябва да направя?

— Да направиш? Съдействай му по всякакъв начин. Вземи снимката. Ела тук и разпитвай всички.

— Нилс, не ми харесва това. Надявам се ти да…

— Опитвам се да държа под контрол кризисната ситуация, Линк. Това сега е първата ми грижа.

— Да, но ако той поиска да дойде с мен?

— Надявам се да го стори.

— Но…

— Доведи го!

— Нилс, щом ще го водя, имам ли гаранции, че после ще се върнем двамата?

— Това е моя грижа, Линк.

— Нилс… разтревожен съм. Ако той…

— Аз ще се оправя, Линк. Когато пристигнете, всичко ще е готово. Ще мине като по мед и масло.

— Наистина се надявам.

— Как е дошъл във Фостървил?

— Наел е кола.

— Сам ли е?

— Не мисля. В планината лагеруват няколко групи туристи.

— Забелязахме раздвижване. Наел е кола значи.

— Виж, Нилс, по-добре ще е да не му се случва някой инцидент с колата. Имам неприятното усещане, че този тип може да ни създаде огромни неприятности.

— Виж в това не се съмнявам — съгласи се Хелстрьом. — Изпратили са най-добрите.