Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (18)

18

„Из записките на Нилс Хелстрьом: Нашата родна планета, Земята, открай време е арена за постоянно съперничество, в което оцеляват само най-приспособените и находчивите. Само един единствен свидетел е просъществувал на този изпитателен полигон, още от времето, когато могъщите динозаври са изчеднали завинаги. Именно този свидетел ще бъде нашият пътеводен знак в търсене пътя към човешкото оцеляване. Свидетелят, когото имам пред вид, са насекомите които са изпреварили с близо триста милиона години появата на човека и без никакво съмнение ще го надживеят. Насекомите са преобладаващият животински вид на нашата планета и великолепно използват своето царство. С всяко ново поколение се появяват и нови експериментални екземпляри, както по форма, така и по функция, разкривайки нови хоризонти пред еволюцията на този вид. Но каквото и да постигне този свидетел, ще го постигнем и ние, обитателите на Кошера, защото го следваме неотстъпно.“

Стария Харви нареди на хората си да излязат на повърхността в северния край на Кошера. Безшумно се издигна нагоре покрита с тревисти чимове платформа, бетонната стена се дръпна встрани и бойната група потъна в нощта. Облечени бяха в леки черни екипи, но никой не обърна внимание на нощния хлад. Всеки от членовете на групата бе въоръжен с парализатор и носеше маска за нощно виждане, снабдена с мощен инфрачервен излъчвател (произведени в Кошера). ПРиличаха на отряд водолази, а парализаторите напомняха копия с разклонени накрайници.

Проходът зад тях се затвори веднага щом го напуснаха, прикривайки всякакви следи от мястото на излаза.

Разпръснаха се в полето и поеха на север.

Стария Харви бе избрал двадесет и трима специалисти — в преобладаващото си мнозинство агресивни мъжкари — и се беше погрижил женският състав на групата да бъде активизиран с подходяща доза хормони, преди да се заеме с подробния инструктаж.

Всички желаеха жената Отвън да бъде заловена жива. Нилс се нуждаеше от информацията, която би могла да им предостави. Най-вероятно жената се криеше долу сред стадото. Щяха да разгонят кравите със слаби заряди от парализаторите, но без да ги убиват. Не бяха излезли на нощно помитане, а издирваха човек. Съдбата на жената беше предопределена, щеше да се отправи към резервоарите, но не преди да им съобщи онова, което знаеше.

От доста време Стария Харви не беше участвал в подобен лов и той почувства как вълнението раздвижва кръвта в жилите му. Все още имаше живот в стария работник!

Той даде сигнал на Салдо да поеме командването на левия фланг, а сам се отправи на десния. Нощният въздух дразнеше ноздрите му с безчислени аромати. Миришеше на крави, на прах сред високата трева, на влажна земя, на насекоми и дръвчета. Ала сред тези мириси нямаше и най-малка следа, която да показва, че жената се спотайва някъде пред тях. Ако беше там, досега да са я забелязали с приборите за нощно виждане.

Салдо вече бе заел позицията си и Стария Харви въздъхна облекчено. Макар и още неопитен, младият мъж несъмнено притежаваше забележителни способности. Онова, което се споменаваше за него в докладите, радваше Хелстрьом и Стария Харви. Салдо бе сред шепата избрани, които някой ден щяха да поемат работата на Хелстрьом. Принадлежеше към новото поколение, отличаващо се с дребен ръст, стаена енергичност, мургава кожа и стройно тяло и умение да се отстоява собственото мнение. Някой ден Салдо несъмнено щеше да заеме висок пост в Кошера или дори да даде началото на нов кошер.

Разпръснати под формата на ветрило, членовете на групата крачеха без да се прикриват из пасището. Стария Харви не пропусна да отбележи, че нощта бе подходяща за подобна операция. Небето бе закрито в облаци и дори луната не успяваше да надникне зад тях. Животните от стадото се виждаха отчетливо във визьорите на приборите за нощно виждане. Стария Харви не изпускаше от очи близката горичка, оставяйки на другите да следят стадото. Подминаха няколко животни без да ги подплашат, макар миризмата им да допринесе за покачване нивото на възбудата сред членовете на групата. Салдо и още двама прегледаха внимателно малкото стадо, за да се уверят, че Външната не се е скрила зад някое животно.

Все по-трудно им беше да укротяват ловната треска. Личеше си по нарастващата нервност сред групата и мирисът на отделяните с потта хормони, който очевидно тревожеше стадото. Няколко крави напуснаха групата и побягнаха встрани сред паническия тропот на копитата.

Стария Харви започна да се укорява, че при подготовката не бе използвал хормонално-подтискащ препарат. Едва доловимите химически сигнали, които животните обменяха помежду си, несъмнено усложняваха допълнително обстановката. Той продължи да наблюдава близките дървета, оставяйки на Салдо и другите да продължат с претърсването на стадото. В прибора за нощно виждане околността бе придобила призрачен изглед, сякаш от всеки предмет, върху който спираше поглед, извираше светлина.

„Ще ни чуе, че приближаваме и ще се помъчи да се скрие сред дърветата — помисли си той. — Това е в нейния стил.“

Щеше да се затрудни да формулира точно какво го караше да мисли така след целодневното наблюдение, но беше уверен в предположението си. Знаеше, че ще я открие сред дърветата.

До слуха на Стария Харви достигна нощен вик на птица, идещ откъм горичката и сърцето му заби учестено. Май все още не беше твърде стар за нощни обходи. Няма да е зле, ако от време на време излиза с работниците.