Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (28)

28

„Из кошерния доклад за текущия ход на размножителния процес: Тази нова група трябва да се проследи внимателно. Става дума най-вече за образците от партидата обозначена като «Фракционирана Актиномицинова Нуклеотидна Серия Y» — съкратено Фанси. Макар да притежават огромен и крайно необходим за развитието на Кошера потенциал, образците могат да се окажат неуравновесени. Ако споменатата неуравновесеност се изразява в изострен апетит към оплождане, това би могло да е от полза за Кошера. Но появят ли се и други симптоми, трябва незабавно да бъде докладвано за тях в Развъдната централа.“

След спешната среща на Съвета, Хелстрьом остана да обмисли всичко в усамотение. Усещаше, че атмосферата в Кошера наподобява тази на преследвана подводница — всички се готвеха за изтощителен и безшумен бяг. Енергопотребителните системи, включително и вентилацията, работеха на минимален режим, намален бе и водният обмен с дълбоката подводна река, която беше основен водоизточник и двигателна сила за турбините, поради опасността някъде Отвън да забележат резките колебания в системата на Змийската река.

Хелстрьом непрестанно се питаше какво точно е известно на Перюджи и сътрудниците му за Проект 40. Този въпрос остана без отговор и след приключването на срещата на Съвета. Не бе изключено Външните да разполагат със съвсем оскъдна информация за Проект 40 и въобще да не се досещат за съществуването на Кошера. Лично Хелстрьом бе на това мнение. Защото при най-малкото подозрение за съществуването на селище от типа на Кошера, те щяха да докарат тук своята армия. Значи, беше съвсем належащо да бъде постигнато някакво съглашение с тези Външни, преди да научат прекалено много. Жалко, че хората им бяха убити, но това беше неизбежно последствие от смъртта на Портър. И въпреки всичко беше грешка.

„Живяхме твърде дълго сгушени в своята защитна украска — мислеше си той. — И станахме прекалено дръзки. Започнахме да снимаме филми, все по-често контактувахме с Външните, а на практика ги подценихме.“

Хелстрьом подтисна една уморена въздишка. Липсваше му Стария Харви. И сегашната охранителна група си я биваше, но Стария Харви притежаваше някакъв особен дар, умение да балансира с мъдростта си всяка критична ситуация. Кошерът се нуждаеше повече отвсякога от Стария Харви, а единственото, с което разполагаше, бе неговият наследник — Салдо. Той ли беше обновената форма на онова, което бяха изгубили в лицето на Стария Харви? След нощта на преследването Салдо бе показал значително и бързо съзряване. Промяна, която Хелстрьом почти беше склонен да окачестви като метаморфоза. Сякаш през онази фатална нощ Салдо наистина беше наследил опита и мъдростта на Стария Харви. Дори Хелстрьом беше започнал неусетно да се уповава на Салдо за някои решения, също както бе разчитал на стария Харви. Дали Салдо щеше да оправдае указаното му доверие, предстоеше тепърва да се разбере. До момента нееднократно беше проявявал проницателност и въображение, но все пак… Хелстрьом поклати глава. Трудно беше да разчиташ изцяло на един млад и неопитен сътрудник в такъв тежък кризисен момент. Но нима имаше някакъв избор?

Срещата на Съвета започна рано следобед във филмовата зала на хамбара. Залата беше полукръгла, мебелирана с масивна кръгла маса и тежки кресла, произведени в Кошера. В единия й край бе монтиран подвижен екран, с два говорителя, а на отсрещната стена се виждаше прозорчето на прожекционната стая. Стените бяха облицовани с изолационно покритие, за да заглушават шума отвън.

По молба на Хелстрьом, Салдо се разположи на задния ред. Раната от куршума, облизал брадата му, все още не беше заздравяла. Светлобелезникава черта пресичаше неговата потъмняла от слънцето брада. Орловото му лице изглеждаше отпуснато, ала въпреки това в очите му се четеше постоянна бдителност. Едва сега Хелстрьом си припомни, че по женска линия, Салдо бе от серията S2a-1. С други думи, двамата бяха братовчеди. Младият мъж беше селекциониран сред най-добрите екземпляри и след това подложен на необходимите химически подобрения. Като краен разултат, Салдо концентрираше в себе си едновременно агресивност и предпазливост — качества, на които Кошерът разчиташе толкова много за своята защита.

— Трябва да сме готови за отговор на всички нива, ако нещата тръгнат в нежелана посока — първи взе думата Хелстрьом, с което обяви началото на Съвета. — Изпратих съобщение до всички наши представители Отвън и ги предупредих да имат готовност за самостоятелни действия, в случай, че връзката им с нас бъде прекъсната. Всички досиета на наши сътрудници, работещи зад пределите на Кошера, бяха подготвени за незабавно унищожение при необходимост.

— Но дали сме предвидили всички възможни последствия? — намеси се Салдо.

— Този въпрос си задавам и аз.

— Зная — отвърна Салдо и си помисли: „Нашият първенец май е твърде изморен. Нуждае се от почивка, а точно сега време за почивка няма.“ В този момент Салдо изпитваше желание да покровителства Хелстрьом.

— Оказа се прав, когато твърдеше, че Перюджи ще носи със себе си специална електронна екипировка — продължи Хелстрьом. — Ако не друго, то той непрестанно излъчва сигнал за местонахождението си. Уверен съм в това.

— До онези хора в планината.

— Точно така. Колкото се може по-скоро трябва да открием какъв тип екипировка използва.

— Вече дадох нареждания за това — увери го Салдо. — Нилс, не мислиш ли, че трябва да си отдъхнеш?

— Няма време. Перюджи вече е на път, а и той е само върхът на айсберга.

— На кое?

Хелстрьом се зае да обяснява смисъла на израза, а след това на свой ред запита:

— Колко души според теб са разположени в планината?

— Минимум десет. Вероятно всички са свързани с него.

— Толкова много? — Хелстрьом поклати глава.

Салдо кимна, споделяйки тревогата му. Мисълта, че не по-малко от десетина Външни душат зад оградата, в непосредствена близост до Кошера, пробуждаше в него дълбока тревога.

— Линк има ли някой, когото да изпрати в планината в ролята на турист, за да ги държи под око? — попита Салдо.

— Ще се погрижи и за това.

— Значи той лично ще доведе Перюджи?

— Да. Но не бива да забравяме, че Перюджи му няма доверие.

— Една е ясно, че Линк не е от класата на Перюджи — заключи Салдо.

— Учи се от това — посъветва го Хелстрьом. — Неоценимо предимство е да разполагаме с подставени лица Отвън, включително и на поста помощник-шериф, но всеки един може да ни създаде допълнителни проблеми. Колкото повече се откриваме, дори под привидна тайнственост, толкова повече расте опасността от разкритие.

Салдо бе твърдо убеден, че не бива да забравя този урок. Използването на агенти за работа Отвън не беше съвсем безнаказано. Самото съществуване на подобен агент беше достатъчно многозначително, в случай, че този агент бъде разкрит. Ако Перюджи наистина подозираше Линкълн Крафт, това означаваше, че и Кошерът е изложен на опасност. Салдо се надяваше, че ще запомни всичко това дори след като настоящата криза отмине. Не се съмняваше, че ще успеят да намерят изход от затруднението. Вярваше непоколебимо в способностите на техния първенец Нилс Хелстрьом.

— Перюджи може да разполага с прибори, които да му подскажат, че следим екипировката му — предположи Хелстрьом.

— Дадох нареждания да се провери и тази възможност.

Хелстрьом кимна, задоволен от отговора. До този момент Салдо бе предвидил всички възможности, за които се бе досетил и Хелстрьом, а и няколко допълнителни. Добрият наследствен материал винаги показваше предимствата си в тежък момент. Салдо очевидно бе надарен със забележителна интелигентност. След като приключи с обучението и подготовката си, младежът несъмнено ще бъде безценен дар за Кошера.

— Разполагаш ли с готови обяснения, в случай, че засекат нашите прибори? — запита го Хелстрьом.

— Исках първо да го обсъдя с теб. Какво ще кажеш, ако обясним, че в процеса на озвучаването на филмите се нуждаем от сложна електронна апаратура. Това напълно може да обясни наличието на смущения в ефира. Естествено, не можем да изключим апаратурата само защото някакъв Перюджи решил да ни посети. Трябва да гоним графика. Всяко едно въздействие върху екипировката на Перюджи може да се обясни с действието на нашата апаратура.

Хелстрьом кимна замислено.

— Великолепно. Още щом пристигне ще го попитам носи ли транзистор, защото…

— Би могъл да окаже влияние върху работата ни — довърши вместо него Салдо. След това се надигна, надвеси се над масата и почука нетърпеливо с пръсти.

— Да? — попита Хелстрьом.

— Нилс, сигурен ли си, че предишните не са разполагали с подобна екипировка? Прегледах записите, но не открих нищо — той сви безсилно рамене.

— Нали ги претърсихме. Нямаше нищо.

— Изглежда странно… че не са носели подобни прибори.

— Не са ги смятали за достатъчно важни — обясни Хелстрьом. — Изпратили са ги за да видят, дали ще бъдат убити.

— Ахххх… — на лицето на Салдо се изписа едновременно изненада и разбиране.

— Трябва да вникваме по-добре в мотивите на Външните — продължи Хелстрьом. — Те не са много добри хора, тези диви същества. Често си позволяват да губят работниците си по този начин. Онези, които се появиха предишния път, бяха дребни пешки, готови да бъдат пожертвани. Но този път ще е най-добре ако ги отпратим с някоя достоверна история.

— Значи беше грешка, че ги убихме?

— Грешката беше, че не намерихме друга възможност.

Салдо кимна, показвайки че разбира разликата.

— Допуснали сме грешка — промърмори той.

— Аз допуснах грешка — поправи го Хелстрьом. — Станах невнимателен, след дългата поредица от успехи. Не бива никога да забравяме това предупреждение — всеки от нас може да сбърка.