Франк Хърбърт
Кошерът на Хелстрьом (41)

41

„Из записките на Нилс Хелстрьом: Съществува още един аспект, в светлината на който не бива да допускаме сляпото придържане към взетия от насекомите модел за оцеляване. Някои учени окачествяват насекомото като подвижна храносмилателна система. И това определение не е лишено от смисъл. За да поддържа своя метаболизъм, насекомото ежедневно поглъща храна, стократно надвишаваща собственото му тегло — което, за нас би означавало да изяждаме по една крава на ден, или цяло стадо за месец. Не само това — с нарастване на популацията, насекомите прогресивно увеличават и нуждата си от храна. За онези, които са имали възможността да се уверят лично в неимоверните хранителни способности на насекомите, крайният резултат изглежда лесно предвидим. Ако им бъде осигурена възможността да се развиват с подобни темпове, не след дълго насекомите ще опустошат всички хранителни запаси на Земята. И тук поуката за нас е съвсем ясна. Откакто свят светува, човечеството е деляло своята доста оскъдна трапеза с този опасен конкурент. За разлика от дивите Външни, ние не само, че не бива да позволяваме на насекомите — наши учители в живота — да изядат онова, което ни е необходимо за да оцелеем, но и не трябва на свой ред да изпадаме в подобна необуздана консумация. Растежният цикъл на нашата планета не може да бъда спрян. В силите както на човека, така и на насекомите е да унищожат за седмица онова, което би могло да храни милиони в продължение на цяла година.“

Свалихме всички отпечатъци и ги изпратихме за незабавна експертиза в Портленд — докладва Джанвърт по лазерния предавател. — Според първите резултати някои от отпечатъците съвпадат с тези на дамата, които открихме в твоята стая. Нашите момчета спипаха ли я вече?

— Измъкнала им се е — изръмжа Перюджи.

Седеше до прозореца, облечен в лек халат и мижеше срещу огряната в утринна светлина планина отсреща. Невероятно трудно беше да се съсредоточи върху всичко, което ставаше около него. Гърдите го боляха нетърпимо и всяко движение намаляваше резервите му от енергия, та той вече се питаше докога ще му стигнат силите.

— Какво е станало? — запита тревожно Джанвърт. — Нашите ли са сбъркали?

— Не. Трябваше да ги отпратя към кафето. Видяхме я да излиза и в същия миг до нея спря кола с трима мъже и я откара.

— Насила?

— Не може да се каже. Фанси просто седна при тях и те потеглиха. Не бяхме подготвени за подобно развитие. А и вторият камион, който трябваше да препречи пътя на евентуални преследвачи, още не беше се върнал. Сампсън пръв изтича навън, но вече беше твърде късно.

— Върнали са я в чифлика, предполагам?

— Сигурно — потвърди Перюджи.

— Запомнихте ли номера?

— Колата беше твърде далеч, пък и какво значение би имало.

— Значи, сама е тръгнала с тях?

— Така можеше да се прецени отстрани. Сампсън твърдеше, че изглеждала натъжена, но не се съпротивлявала.

— Вероятно е била натъжена, че няма да може да се върне при теб, за да си поиграете още малко.

— Затваряй си устата! — кресна Перюджи и притисна челото си с ръка. Мозъкът му беше блокирал и буквално отказваше да му служи. Имаше толкова важни подробности, които непрестанно се изплъзваха от вниманието му. Нуждаеше се от студен душ, който да прогони мъглата в мислите му и да го подготви за срещата в чифлика.

— Поразрових се малко из досиетата — съобщи Джанвърт. — Тази Фанси отговаря по описание на Фанси Калотерми — един от заместниците в управата на компанията на Хелстрьом.

— Зная, зная — въздъхна Портър.

— Добре ли си? — попита го Джанвърт. — Гласът ти звучи някак странно. Да не би от инжекцията…

— Нищо ми няма!

— Май не е съвсем така, ако се съди по гласа ти. А и все още не знаем какво ти е пробутала снощи. Може би ще е най-добре, ако се върнеш за преглед, а на твое място изпратим поддържащата група.

— Тоест теб — промърмори ядно Перюджи.

— Че защо само ти да се забавляваш? — попита Джанвърт.

— Казах ти да си затваряш устата! Нищо ми няма. Ще взема един душ и ще съм готов. Трябва да узнаем как го е направила.

— Бих искал да съм първият, който го научи — изкиска се Джанвърт.

„Този глупак!“ — помисли си гневно Перюджи и отново потърка слепоочията си. Божичко — как само го болеше главата, а и гърдите. Положението ставаше все по-напечено, а единственият, на който бе принуден да разчита, бе онзи дръвник горе. Твърде късно беше за каквито и да било промени. Перюджи почувства, че ръцете му треперят.

— Още ли си там? — обади се Джанвърт.

Перюджи подскочи стреснато.

— Тук съм.

— Представяш ли си, какъв цирк ще бъде, ако този Проект 40 се окаже някакъв афродизиак?

Този Дребосък беше направо невъзможен! Абсолютно противоположност на всичко, от което Перюджи се нуждаеше в момента. Нямаше никакво съмнение не само в неговата злонамереност, но и в това, че не можеше да се разчита на него. Но какво би могъл да стори? Групите бяха разпръснати из района. А и само след няколко часа трябваше да е в проклетия чифлик. Нямаше ни най-малка представа как ще се справи, но трябваше да успее. За момент си помисли, че може би в подигравателните подмятания на Джанвърт се криеше и зрънце здрав разум. Какво наистина е имало в тази ампула? Майчице! Ако съумее да докопа това вещество ще спечели повече, отколкото от десет мистериозни металургични процеси! Ще си докара цяло състояние.

— Ужасно дълго се бавиш преди да отговориш — заговори Джанвърт. — Ще изпратя Кловис за да те прегледа. Взела е някои неща за първа помощ и…

— Кловис остава при теб! Това е заповед.

— Не забравяй, че твоята гостенка може да е имала и други намерения, освен да прекара няколко часа в леглото с теб — предупреди го Джанвърт.

— Това беше всичко, което получи от мен, дявол да го вземе! — Но Перюджи беше разтревожен не на шега от подозренията на Дребосъка. Нощта, прекарана с Фанси, бе променила представите му за много неща, включително и за жените. Ах, тази невъздържана малка мръсница!

— Никак не ми харесва гласът ти — обади се отново Джанвърт. — Симпсън при теб ли е?

— Изпратих го обратно.

— Вторият камион още не се е появил. Какво ще кажеш, ако…

— Свържи се с тях и им кажи да се прибират — както ти наредих! Чуваш ли ме, Джанвърт?

— Но това означава да останеш сам. Онези разполагат със свои хора в града, а ти не.

— Няма да посмеят да ме нападнат!

— Струва ми се, че грешиш. Не бих се изненадал, ако постъпят точно така. Нищо чудно градът да е в техни ръце. Във всеки случай, оня помощник-шериф е тяхна птица.

— Заповядвам ти да останеш горе при хората.

— До два часа ще можем да те откараме в нашата клиника в Портленд — настояваше Джанвърт. — Още сега ще се свържа с…

— Забранявам ти да разговаряш с щаба — каза Перюджи.

— Ти си се побъркал. В клиниката ще те прегледат и ще установят какво ти е инжектирано.

— Едва ли. Тя каза, че било хормон — или нещо подобно.

— И ти го вярваш?

— Сигурно е така. Успокой се и си гледай задълженията. — Той натисна прекъсвача, слушалките изпукаха и връзката бе прекъсната.

Проклятие! Всяко движение изискаше толкова много енергия.

Той стисна зъби, прибра приемника и се отправи към банята. Студен душ — ето от какво се нуждаеше. Да можеше само да се разсъни. Банята беше още мокра от Фанси. Той прекрачи във ваната и се опря на прикрепената на стената дръжка. Студена вода. Напипа кранчето и го завъртя докрай. Ледената струя го удари и в същия миг Перюджи почувства стягаща болка в главата и гърдите. Залюля се, пое отчаяно въздух, а водата продължаваше да шурти. Препъвайки се на всяка крачка, Перюджи излезе от банята, оставяйки мокра диря след себе си и пътьом събори кафе-автомата, но дори не го чу. Леглото! Единственото, от което се нуждаеше, беше леглото. Стовари мокрото си тяло върху чаршафите и се обърна по гръб. Остра болка пареше гърдите му, а кожата му бе настръхнала от студ. Наистина беше студено! Той се протегна, опитвайки се да се завие с чаршафите, но пръстите му се разтвориха и ръката му увисна безжизнено надолу. Още преди да се удари в пода Перюджи беше мъртъв.